Вицове за обяд
В тази категория има 644 вица, разпределени в 43 под-страници.
Животът е борба! До обяд с глада, след обяд със съня, вечерта с ракията...
- Този учител по какво преподава?
- До обяд по трудово. После пие две ракии и следобед преподава пеене и философия.
Гецата пие. Ама пие, човеко! Не ти редим за двеста-триста грама. Тоя змей лапа от кило нагоре! Сякаш пожар гаси, мамка му! Е, преди месец катаджиите го гепили с пет промила в кръвта. Казват, било рекорд за нашия край. Може. Може, защото ние тук пием по начало редовно. Обаче по малко! Та катаджийският началник първо решил, че дрегерът му е дефектен. Тъкмо пишел жалба до фирмата-вносител, пристигнал и протоколът от болницата. Цифром и словом 5,1 (пет цяло и един) промила.
— Я — рекъл, — ми го докарайте тоя рекордьор.
Грабва го полицейската лада от строежа (заради туй около шест часа из градчето се носеше слуха, че Гецата изнасилил и удушил баба Рада Юрдечката миналата зима) и право в участъка.
— Колко изпи? — поставил ребром въпроса катаджийският началник.
— Две бутилки. — навел срамежливо глава Гецата.
— По половинка? — не повярвал на ушите си катаджията.
Гецата пристъпил от крак на крак и от устничките му се отронило:
— Седемстотин грама.
Катаджийският началник забелил очи да смята.
— Литър и четиристотин?
— Литър и четиристотин. — пак притропал стеснително Гецата.
— От обяд до осем вечерта.
— Бре! Че аз за това време толкова вода няма да мога да изпия!
Гецата го погледнал някак виновно и признал искрено:
— Вода и аз няма да мога…
Та тъй — оттогава Гецата е вече Георги Рекордьора. Писаха за него в софийски вестник. Е, на последната страница, при криминалните… Смятахме — за никой друг не са писали. Тъй че грабна още един рекорд — най-известен нашенец. И още една файда — големи аванти му се отвориха. Всеки го черпи, бе! Майка му обаче се разтревожи. Ами да — идва му време за женене, а никоя не иска да чуе за него. Ха го залибила — ха бащата и отреже главата като на куцо пиле, хванало птичи грип! Та леля Ганка взе нещата в свои ръце. И скроила пъклен антиалкохолен план. Една сутрин извикала Жужа Вятърничавата. Да ви разказвам коя е — дълга и широка. Само ще кажа, че тя е единствената, дето обикаля по казаните с боклука. Преди половин век била акушерка, но е толкова грозна, че бебетата, щом я видели, пак влизали обратно у майките си… Е, сега си я представете на стари години. Опа, наближаваме края… Леля Ганка я съблякла по нещо, което някога било розов комбинезон и я накарала да легне на спалнята до спящия кьоркютук пиян Рекордьор. И когато той се разбудил от отвратителната смрад и отворил очи, Жужа изпълнила последната майчина заръка — приближила лице към неговото и казала с дрезгав глас:
— Искам пак…
Какво да ви разправям… Разбира се, че спря да пие. Рекордьорът си е рекордьор, братче — казват, че на спринта му би завидял всеки хърделист, а от върха на тополата пред кметството го свалиха две пожарни от областния град. Дотогава никога не бяха идвали две наведнъж…
Англичанка в шотландско село, на обяд и сервират варен език:
- Не, благодаря, не ям нищо което излиза от главата на животното.
Домакинята любезно предлага.
- Може би предпочитате едно яйце?
- Написах сценарий за българско п*рно.
- Какъв е?
- Тя вика водопроводчик. Той казва че макар да е неделя ще дойде в сряда сутринта. В сряда сле д обяд се обажда, че му е излязло нещо спешно и отлага за петък. В петък тръгва, чупи му се колата, праща при нея приятел плочкаджия. Плочкаджията пристига в неделя!
Старчески дом. Двама дядовци си лафят.
Единият пита:
- И ти ли си сам, като мен, бе?
Другия:
- Не. Имам си страхотна баба, 20 г. по-млада. Сутрин с*кс, после прави закуска и пак с*кс, после баня и масаж, прави обяд и пак с*кс, после разкошна вечеря и вино... и луд с*кс!
Първия пак пита:
- Тогава к'во правиш тука, бе?!
- К'во правя... 6 месеца се опитвам да си спомня адреса, това правя!
Иванчо счупил поредният прозорец в училище и директора решил да го накаже.
– Ето ти една четка и една кофа с боя, заминавай да боядисваш - до обяд да си боядисал всички прозорци!
По обед влиза Иванчо в кабинета на директора и казва:
– Шефе, остана малко боя, да взема ли да боядисам и рамките, м?
Търся си работа - като дете в детска градина. Ще слушам, ще си изяждам всичко, ще спя на обяд... Играчки сам ще си донеса.
Става един човек сутринта и си мисли:
- Да взема да пия едно винце за сърцето...
Речено-сторено. След малко си вика:
- Едно узо ще ми успокои стомаха!
Ударил и едно узо, замислил се и си рекъл:
- Ще пия една бира за бъбреците!
Към обяд се провикнал:
- Жена! Режи една салата и донеси ракията, че от сутринта съм на лекарства!
В едно селско училище назначили нова учителка - стара мома. Един ден кметът я извикал в кметството:
- Госпожице, полицаят е ерген, не искате ли да се омъжите за него? Малко е простоват, но е свестен.
Учителката се съгласила.
След сватбата, първа вечер:
- Жено, мама ми е казвала, че преди вечеря трябва да опъна жена си.
Сутринта невестата предложила да направи закуска и кафе.
- На мен тате ми е казвал, че преди закуска трябва да опъна жена си.
За обяд баба му била казвала първо да опъне жена си и т.н. След няколко месеца кметът пак вика учителката, да я разпитва:
- Как е семейният живот?
- А бе, вярно - човекът е простоват, ама... е от добро семейство!
Към четири сутринта, след бурни танци и коктейли, от дискотеката "Смоко" си тръгнал 14 годишният тинейджър Генади. Въпреки усилията си да пази тишина събудил родителите си. Майка му само прехапала устни и кротко заплакала. Баща му обаче бил бесен:
- За наказание, че се прибираш в това състояние, сутринта те събуждам и отиваме да копаем лозето!!!
- Тате, аз лозе няма да копая! - отсякъл Генади и тръшнал вратата на стаята си.
Обаче баща му бил неумолим. Точно два часа след като бил легнал синът му, го събудил с викове. Докато впрягал каруцата, младият хайлазин едвам изпълзял от кревата. Облякъл си дънките, коженото яке и отишъл до каруцата:
- Ти да не си тръгнал пак към "Смоко", бе, мискинин!
- Тате, аз лозе няма да копая! - сърдито повторил Генади.
Баща му, без повече да говори, му отпрал два яки шамара, хванал го за якето и го хвърлил в каруцата. По едно време по пътя, бащата забелязал, че в каруцата има само една мотика:
- Генчо, защо мотиката е само една?!!
- Тате, аз лозе... - но не могъл да се изкаже, защото баща му отново замахнал с грамадното си ръчище.
- Сега за назидание, ще отидеш пеш до селото и ще донесеш на лозето най-голямата мотика. Тая, дето като я вдигнеш, пази сянка!
Затътрил се бавно Генади към селото и тъкмо стигнал до в къщи, когато чул някакво странно пъшкане. Приближил се до отворения прозорец, надникнал и видял майка си със запретнат комбинезон, а съседът, бай Цеко се поклащал ритмично зад нея. Когато приключили, майка му се обърнала и рекла:
- Цеко, много ми беше хубаво! Какво искаш да направя за тебе?
- Значи, аз отивам сега на лозето, донеси ми обяд.
- Не мога, мъжът ми и детето са там, ще ме видят.
- Няма страшно, ще издебна мъжът ти, когато отиде на другия край на лозето, ще вържа едно бяло парцалче на сливата и ти ще дойдеш.
След като станал свидетел на тази срамна сцена, Генади взел мотиката и тръгнал към лозето. Тъкмо да се обади на баща си че е дошъл, когато видял храстите да се клатят. Надникнал и що да види! Баща му правел с магарицата това, което майка му с комшията... Тихо се дръпнал, да не го усети баща му и видял, че от селото приближава бай Цеко. Отишъл при него:
- Бай Цеко, тате е научил какво правите с мама. Ако го видиш да идва към теб със секирата бягай, че иначе...
Тръгнал обратно към баща си, като вдигал колкото може шум. Излязъл баща му из храстите и Генади му казал:
- Тате, срещнах комшията по пътя и те моли да идеш със секирата да му помогнеш за един дънер.
Тръгнал баща му, а той се качил на сливата и вързал едно бяло парцалче. След малко дошла майка му с една бохча. Като не видяла никой освен сина си и го попитала:
- Къде е баща ти?
- Мамо, тате разбра за тебе и бай Цеко, и тръгна да го гони с брадвата. И ти бягай, че него може и да не го настигне, ама тебе със сигурност...
Хукнала майка му обратно към селото. След малко се върнал баща му и учудено казал:
- А бе, к'во му стана на тоя Цеко? Щом ме видя с брадвата и хукна да бяга, до сега съм го гонил. Каква е тая храна?
- Мама я донесе. Каза че ти е за последно, защото е разбрала за оная работа с магарето и тръгна да разправя по селото. Бързо я настигни, преди да те е направила за резил.
Бащата хукнал, както си държал брадвата. Генади развил бохчата, легнал под сливата и казал:
- ТАТЕЕЕ, аз на тебе казах ли ти, че лозе няма да копая...
Семейство с три деца. Жената ще ражда и влиза в болница. Мъжът сутринта става, приготвя закуска, събужда децата, нахранва ги, облича ги, закарва ги с колата в училище и на детска градина, отива на работа. На обяд излиза от работа, купува продукти, оставя обяд в къщи, прибира децата от училище и отива пак на работа. Вечерта излиза от работа, купува продукти за вечеря, прибира се, готви, учи уроците с всяко дете поотделно, играе си с тях, нахранва ги, къпе ги, слага ги да спят, мие съдовете, изпира прането, простира го.
Застава пред огледалото, облича си пижамата и си говори:
- Господи, ако сега трябваше и да ме е*aт…
- Скъпи, хайде да приготвим обяд…
- Не мога да разбера, защо нещо което може да се направи от един, трябва непременно да се прави заедно!
- Благодаря ти скъпи, ще ти припомня това изречение през нощта...
Ретрокласика.
Дребничка възрастна госпожа влязла в Чейс Манхатън Банк и попитала дали може да си открие сметка.
- Естествено! - казал управителят.
- Колко искате да вложите?
- Три милиона долара! - отвърнала възрастната госпожа.
Управителят ахнал.
- Това са много пари. По какъв начин ще ги преведете в сметката си?
- В брой. Нося ги в тази торба. Вижте сам, ако искате.
Управителят надзърнал в найлоновата торба, в която имало няколко пачки новички зелени банкноти. Това било твърде необикновено и той решил да осведоми президента на банката, който надлежно поканил възрастната госпожа в кабинета си, за да се заеме лично с въпроса.
Президентът бил самото очарование. Той наредил да донесат чай и бисквити за ценната нова клиентка на банката.
- Ако може да попитам, откъде се сдобихте с тези пари? – полюбопитствал президентът.
- От хазарт. - отвърнала възрастната госпожа.
Той се изненадал.
- От какъв хазарт?
- А, обзалагам се с хората за всевъзможни неща и обикновено печеля. Например залагам сто хиляди долара, че до утре на обяд топките ви ще станат квадратни. И приемам облог четири към едно. Имате ли да заложите двайсет и пет хиляди долара?
Президентът почти онемял.
- Не е морално да приема парите ви, защото се боя, че няма начин да спечелите този облог.
- Е, щом не искате да приемете облога, започвам да се питам дали тази банка е подходяща за парите ми.
Президентът в никакъв случай не искал да изгуби клиентката си.
- Да не бързаме! - казал той.
- Добре, приемам облога ви, щом сте абсолютно сигурна.
- Абсолютно! - заявила дребничката възрастна госпожа.
- И не се бойте за мен. Знам какво върша. До утре в дванайсет без петнайсет.
Същата нощ президентът на банката се будил през час, за да проверява дали топките му са станали квадратни. Всичко в това отношение било наред. В дванайсет без петнайсет на другия ден дребничката възрастна госпожа дошла в банката заедно с адвоката си.
- Адвокатът ми е тук като свидетел! - пояснила тя, когато влезли в кабинета на президента.
Точно в дванайсет президентът обявил, че печели облога, но дребничката възрастна госпожа поискала той да си събуе панталона, за да се увери. Банкерът се подчинил. Тя го опипала и заявила, че топките му не са квадратни.
- Предполагам, че печелите облога! - казала госпожата и му връчила стоте хиляди долара. В това време адвокатът започнал да си удря главата в стената.
- Какво му става? - попитал президентът на банката.
- Оставете го този нещастник! - отвърнала дребничката възрастна госпожа. - Разбирате ли, обзаложих се с него на един милион долара, че до днес на обяд ще съм хванала президента на Чейс Манхатън Банк за топките!
До обяд си гладен, следобед ти се спи и през цялото време едно такова усещане, че малко ти плащат!
