Вицове за обяд
В тази категория има 637 вица, разпределени в 43 под-страници.
Днес на обяд се задавих с един морков и си казах:
- Една торта не би ми причинила това...!
По времето на бай Тошо в един завод работниците сядали в една обща битовка да обядват. Всеки си вади от торбичката по нещо /сандвич, месце, кутийка с домашно приготвена храна/. Само бай Иван вади цаца /цацата по негово време е 30-40 ст. евтинийка/. Всеки ден едно и също - цаца. Даже го нарекли Иван цацата. Един ден директорът го извикал и му казал:
- Бай Иване, утре в завода ще идва японска делегация, вероятно, ще минат и през битовката, донеси за ядене нещо по-така да не се излагаме моля те! На следващия ден по обяд минават директора и японците. Всеки извадил по нещо за хапване. Бай Иван сложил пред себе си буркан с черен хайвер. Заминали си японците, директора вика Бай Иван.
- Браво бе човек! Откъде го намери тоя черен хайвер!
- Оххх мани, мани!! Цяла нощ аз, жената и децата не сме спали да вадим очите на цацата!
Здравейте. Искам да кажа на всички който търсят работа, и все не намират ще ви кажа че сте мързеливи. Работа колкото искаш. Ето давам пример със себе си. Скоро започнах работа в склад. Работата не е тежка, и не се изисква много от мен. Ето моите задължения накратко. В 6:00 трябва да съм почнал да правя заявките за деня, не са много около 150 броя. Като ги направя трябва да ги изкарам от склада и да ги натоваря, после идват два, три тира със стока които трябва да разтоваря, и подредя в склада. Не обядвам защото не ми стига времето, и съм страшно благодарен на шефа си, че ме засипва с работа. Така пестя от пари за обяд. След обед паля служебния бус, и започвам да разнасям допълнителни поръчки. После като се прибера в склада почиствам, измивам навсякъде, и подреждам склада. Към 18:00 шефа ми дава колата му, и отивам да взема децата му, от училище, и детска градина. Като ги прибера, отивам да му напазарувам от близкия супермаркет на връщане взимам и жена му от козметичния салон, и я прибирам вкъщи. Разбира се качвам и покупките, все пак съм джентълмен. После се връщам до склада, заключвам към 21:00 и си тръгвам щастлив и доволен. Шефа ме осигурява на минималната заплата, а ми дава 200 повече от нея. Какво благородство от този човек. Ще съм му верен до гроб. Дори в Събота ме освобождава в 17:00 часа. В Неделя в 14:00 часа. Благодарение на него вече не близвам алкохол, защото често ходя да го прибирам през нощта от кръчми с колата. Свят човек ви казвам. Какъв късмет извадих с този човек. А вие не се оплаквайте че няма работа. Има просто вие сте мързеливи.
П.П. - Дори шефа обеща да ме води на вилата му да леем бетон, като съм почивка. Каква чест, какво доверие. А вие мързелувайте.
Двама държавни служители се засичат след обяд в коридора на службата!
- А... и ти ли не можеш да заспиш?!
- Ужасно се притеснявам за мъжа си.
- Защо така?
- Сутринта отиде към любовницата, а по обяд тя се обади и ми вдигна скандал, защо още го няма!
Дошъл от чужбина учен геронтолог. Търси доживели до дълбока старост. Иска да узнае тайната. Водят го в някакво селце в планината, при един овчар. Много стар, с бяла брада.
- Каква е твоята тайна за дълголетие, дядо?
- Сутрин мляко, на обяд кисело мляко, вечер попара от мляко.
- Браво дядо, браво. А на колко си години?
- На 82.
- А има ли някъде, тука, някой още по възрастен?
- По нагоре, в планината има един по-възрастен.
Отиват по нагоре. Срещат един много възрастен.
- Каква е тайната...
- Сирене, сирене, попара със сирене...
- Браво... на 92, а по възрастен?
- Ей там има един супер възрастен.
Отиват по нагоре. Ужасно възрастен, белобрад, сбръчкан...
- Каква е тайната?...
- Сутрин ибъ, на обад ибъ, вечер пак ибъ...
- Браво... а на колко си години, дядо?
- На 52...
Започнах нова диета. Вместо месо и салам купих плодове. Вместо ракия и бира - фрешове. Прилоша ми още към обяд.
Деси е на 23 години, от София и живее здравословно и екологично. Всяка сутрин тя става точно в 8 часа и отива да тича в парка. Кросът и продължава около 30 минути – време, в което тя изслушва на айфона си 8 песни - три на Криско, две на Фики Стораро, една на Графа, една на Килата и една на Преслава. След кроса Деси се прибира и взема душ. Температурата на водата трябва да е точно 27.9 градуса, защото ако е по-студена може да настине, а ако е по-топла, е вредно за сърцето. Деси излиза от банята и обтрива тялото си с кърпа от египетски памук, без изкуствени примеси. Кърпата се пере на 40 градуса, без перилни препарати, за да не предизвика случайно някой обрив. Идва време за закуската, на която Деси трябва да изконсумира не повече от 542 калории. Това е половин купичка овесени ядки (но без мляко, защото е вредно), един банан и фреш от портокали, които са раснали в свободни условия, без стрес и са брани от усмихнати, позитивни овощари. След закуската младата жена започва да се грижи за външния си вид. Кожата и се нуждае от подхранване, но Деси не ползва купешка козметика. Мани ги тия отровни химии! Тя си прави хидратираща маска за лицето от мед и краставица. После маже петите си със свинска мас, а косата си – с жълтък и зехтин. Включва уреда за озониране на въздуха, за да не диша кво да е. След козметичните процедури Деси отива на фитнес. Там работи за корем, прасци, подмишници и уши. Снима се с телефона си, но без светкавица, защото светкавиците са вредни за мозъка. Качва снимката във фейса. Нека завиждат кокошките! После идва време за обяд, на който Деси си позволява най-много 853 калории. Менюто и включва зелена салата от еко-производител, расла на баир с южно изложение и наторявана с л*йна от био-крави, отглеждани от глухонеми говедари, за да не могат да им викат и да ги стресират. След зелената салата Деси изяжда половин сафрид, приготвен на пара. Сафридът е от бангустанско море – най-чистото море, в което е забранено да плават танкери и хора, намазани с плажно масло.
За десерт – две диви ягоди от Средна гора, набрани от бабичка, която никога не е пила и пушила. След обяда Деси прави лека разходка за храносмилане и се прибира за следобеден сън. Той е много важен за нервната система и против бръчки. Деси спи на специален матрак, който проветрява тялото, стимулира гръбначния стълб и отваря чакрите. Има и анатомична възглавница, която влияе директно върху мозъчната кора по най-благотворен начин. Деси не чете книги, защото е вредно за очите. Зрението се изхабява, а тя не иска да сложи очила като неква кукумявка.
След като се е наспала, екологичната жена прави леки упражнения за гъвкавост и отива на антицелулитен масаж. Не че има целулит, ами ей така – превантивно. След масажа си прави среща с приятелка в мола. Приятелката и пие кафе, а Деси си поръчва фреш от моркови, защото е чувала, че е полезен за черния дроб, щитовидната жлеза и ноктите на краката. Двете момичета злословят по адрес на приятелките си, за да стимулират отделянето на допамин. После се разхождат и зяпат витрините на мола, за да си осигурят дневната доза ендорфин. След разходката в мола Деси се обажда на приятеля си Митко. Говорят кратко по телефона, защото Деси е чувала, че мобилните телефони излъчват некви супер вредни вълни, които увреждат мозъка. Митко е фитнес инструктор, на 31 години, от Добрич. Не пие и не пуши. Взема хранителни добавки и анаболи, ма то не се брои. Деси отива в квартирата на Митко. Не се целуват, защото в човешката уста има всякакви вредни бактерии и рискът от зараза не е за подценяване. Деси кляка и му прави бибитка, защото е полезна за лицевите и мускули. Кара Митко да свърши върху лицето и, понеже е чувала, че спермата съдържа чудесни хидратиращи и подхранващи кожата съставки.
След любовната среща Деси решава да покара колело. Взема велосипеда си с анатомична седалка, която стимулира седалищните мускули и тазобедрената става и излиза да поджитка по улиците. Велосипедът има специални датчици, които мерят пулса, кръвното налягане, нивото на кислород в кръвта и промените в химическия състав на жлъчния сок. Загледана в дисплея на здравословния велосипед, Деси не забелязва връхлитащия отляво автомобил. Загива на място. Единствената утеха на съмишлениците и, които живеят природосъобразно е, че е убита от хибриден автомобил с изключително ниски нива на въглеродните емисии. Автомобил, който пази екологичния баланс. Ако всички автомобили бяха такива, щяхме да живеем много по-дълго.
Животът е борба! До обяд с глада, след обяд със съня, вечерта с ракията...
- Този учител по какво преподава?
- До обяд по трудово. После пие две ракии и следобед преподава пеене и философия.
Гецата пие. Ама пие, човеко! Не ти редим за двеста-триста грама. Тоя змей лапа от кило нагоре! Сякаш пожар гаси, мамка му! Е, преди месец катаджиите го гепили с пет промила в кръвта. Казват, било рекорд за нашия край. Може. Може, защото ние тук пием по начало редовно. Обаче по малко! Та катаджийският началник първо решил, че дрегерът му е дефектен. Тъкмо пишел жалба до фирмата-вносител, пристигнал и протоколът от болницата. Цифром и словом 5,1 (пет цяло и един) промила.
— Я — рекъл, — ми го докарайте тоя рекордьор.
Грабва го полицейската лада от строежа (заради туй около шест часа из градчето се носеше слуха, че Гецата изнасилил и удушил баба Рада Юрдечката миналата зима) и право в участъка.
— Колко изпи? — поставил ребром въпроса катаджийският началник.
— Две бутилки. — навел срамежливо глава Гецата.
— По половинка? — не повярвал на ушите си катаджията.
Гецата пристъпил от крак на крак и от устничките му се отронило:
— Седемстотин грама.
Катаджийският началник забелил очи да смята.
— Литър и четиристотин?
— Литър и четиристотин. — пак притропал стеснително Гецата.
— От обяд до осем вечерта.
— Бре! Че аз за това време толкова вода няма да мога да изпия!
Гецата го погледнал някак виновно и признал искрено:
— Вода и аз няма да мога…
Та тъй — оттогава Гецата е вече Георги Рекордьора. Писаха за него в софийски вестник. Е, на последната страница, при криминалните… Смятахме — за никой друг не са писали. Тъй че грабна още един рекорд — най-известен нашенец. И още една файда — големи аванти му се отвориха. Всеки го черпи, бе! Майка му обаче се разтревожи. Ами да — идва му време за женене, а никоя не иска да чуе за него. Ха го залибила — ха бащата и отреже главата като на куцо пиле, хванало птичи грип! Та леля Ганка взе нещата в свои ръце. И скроила пъклен антиалкохолен план. Една сутрин извикала Жужа Вятърничавата. Да ви разказвам коя е — дълга и широка. Само ще кажа, че тя е единствената, дето обикаля по казаните с боклука. Преди половин век била акушерка, но е толкова грозна, че бебетата, щом я видели, пак влизали обратно у майките си… Е, сега си я представете на стари години. Опа, наближаваме края… Леля Ганка я съблякла по нещо, което някога било розов комбинезон и я накарала да легне на спалнята до спящия кьоркютук пиян Рекордьор. И когато той се разбудил от отвратителната смрад и отворил очи, Жужа изпълнила последната майчина заръка — приближила лице към неговото и казала с дрезгав глас:
— Искам пак…
Какво да ви разправям… Разбира се, че спря да пие. Рекордьорът си е рекордьор, братче — казват, че на спринта му би завидял всеки хърделист, а от върха на тополата пред кметството го свалиха две пожарни от областния град. Дотогава никога не бяха идвали две наведнъж…
Англичанка в шотландско село, на обяд и сервират варен език:
- Не, благодаря, не ям нищо което излиза от главата на животното.
Домакинята любезно предлага.
- Може би предпочитате едно яйце?
- Написах сценарий за българско п*рно.
- Какъв е?
- Тя вика водопроводчик. Той казва че макар да е неделя ще дойде в сряда сутринта. В сряда сле д обяд се обажда, че му е излязло нещо спешно и отлага за петък. В петък тръгва, чупи му се колата, праща при нея приятел плочкаджия. Плочкаджията пристига в неделя!
Старчески дом. Двама дядовци си лафят.
Единият пита:
- И ти ли си сам, като мен, бе?
Другия:
- Не. Имам си страхотна баба, 20 г. по-млада. Сутрин с*кс, после прави закуска и пак с*кс, после баня и масаж, прави обяд и пак с*кс, после разкошна вечеря и вино... и луд с*кс!
Първия пак пита:
- Тогава к'во правиш тука, бе?!
- К'во правя... 6 месеца се опитвам да си спомня адреса, това правя!
Иванчо счупил поредният прозорец в училище и директора решил да го накаже.
– Ето ти една четка и една кофа с боя, заминавай да боядисваш - до обяд да си боядисал всички прозорци!
По обед влиза Иванчо в кабинета на директора и казва:
– Шефе, остана малко боя, да взема ли да боядисам и рамките, м?