Вицове за обувки
В тази категория има 707 вица, разпределени в 48 под-страници.
Един мъж влиза в магазин за обувки и любезният продавач се приближава до него:
— Мога ли да ви помогна, господине?
— Искам чифт черни обувки като онези на витрината.
— Разбира се, господине. Да видим, сигурно търсите номер… четирийсе и първи. Нали?
— Не. Искам трийсе и девети, моля.
— Извинете, господине. От двайсе години работя като продавач и съм сигурен, че вашият номер трябва да е четирийсе и първи. Може би четирийсети, но не и трийсе и девети.
— Искам трийсе и девети, моля.
— Извинете, ще позволите ли да ви измеря ходилото?
— Мерете каквото искате, но на мен ми трябва чифт обувки номер трийсе и девет.
Продавачът изважда от чекмеджето онзи странен инструмент, с който продавачите на обувки мерят стъпалото, и възкликва доволно:
— Виждате ли? Нали ви казах - носите четирийсе и първи номер.
— Я ми кажете кой ще плати обувките — вие или аз?
— Вие.
— Добре. Тогава ще ми дадете ли трийсе и девети номер?
Изненадан, но и примирен, продавачът отива да донесе чифт обувки номер трийсе и девет. Пътьом разбира каква е работата - обувките сигурно не са за този мъж, а за подарък.
— Ето ги, господине, номер трийсе и девети, черни.
— Ще ми дадете ли обувалка?
— Ще ги обуете ли?
— Да, разбира се.
— За вас ли са?
— Да! Ще ми донесете ли обувалка?
Този крак не може да влезе в тази обувка без обувалка. След дълги напъни и всевъзможни опити клиентът успява да напъха цялото си стъпало в обувката.
Прави няколко крачки по килима, но все по-трудно, охкайки и пъшкайки.
— Добре. Ще ги взема.
Като си представя как тези обувки трийсе и девети номер убиват пръстите на клиента, самият продавач усеща болки в краката.
— Да ви ги увия ли?
— Не, благодаря. Ще остана с тях.
Клиентът излиза от магазина и изминава криво-ляво трите преки до офиса си. Той работи като касиер в банка. В четири следобед, след като престоява повече от шест часа прав с тези обувки, лицето му се разкривява, очите му се зачервяват и той вече рони сълзи.
Колегата му от съседната каса, който го наблюдава цял следобед, се тревожи за него.
— Какво става с теб? Зле ли ти е?
— Не. От обувките е.
— Какво им е на обувките?
— Стягат ме.
— Какво е станало? Намокри ли ги?
— Не. По-малки са с два номера.
— Чии са?
— Мои.
— Не разбирам. Не те ли болят краката?
— Страшно ми убиват.
— Ами тогава?
— Ще ти обясня! — казва той и преглъща.
— Малко са удоволствията в живота ми. Всъщност в последно време почти нямам приятни моменти.
— И какво?
— Обувките страшно ми убиват. Боли ужасно, така е… Но представяш ли си какво удоволствие ще изпитам след няколко часа, като се прибера у дома и ги събуя? Какво удоволствие, човече! Какво удоволствие!
9
Днес старателно си изрязах ноктите на краката, като добро дете. И сега всички обувки са ми големи...
5
Мъж към жена си:
- Цял месец ми пилиш на главата за обувки кат на Ванчето, взех ти ги, що сега не ги носиш?
- Щото Ванчето има същите.
14
Ранна пролет. Навън едно мрачно, у нас едно скучно. Моят мъж седи на компа и слуша музика, аз пълня чушки в кухнята и сумтя, май бяхме скарани за нещо... Сигурно щото ме е накарал да готвя. Пак. Напълних тъпите чушки и се преместих да сумтя в хола. Явно сумтенето е било успешно, защото моя изведнъж предложи да идем да ми купи обувки. Речено - сторено, след 3 минути и половина бях готова на вратата, само каишка между зъбите нямах и опашка да въртя в неистова радост. Отиваме на главната, избирам чепици, меря, фръцкам се... най-накрая купуваме едни... с еййй такъв ток, сестро! Директно си тръгвам с тях от магазина, старите в кофата. И така, вървя доволна и грациозна като нахранена свинка и зяпам витрините, хванала мъжо под ръка, за равновесие.
- Оуу какво бельооо, особено тия червените гащи! Червени ли? По дяволите... ЧУШКИТЕ!!!
- "Кви чушки, ма?"
Е кви... нали ги пъхнах във фурната и... тръгнахме за обувки... Тичай към паркинга за колата, защото аз не мога да тичам, като стигна до булеварда ще хвана такси и идвам. Тръгна да тича завалията, аз забързвам ход, защото егаси токчетата. След някакви минути ми звъни телефона... Викам, край, съседката, всичко е на пепел... Тц... моя:
- "Дей***гсвхеъг мама, картата за паркинга е в теб! Търчи!
Океййй, почвам да търча както мога, защото нали, егаси токчетата. Криво ляво се довлачих до колата, кюфнах се вътре, под звуците на гробовна тишина, връчих му картата и айде газ. Той мълчи и кара, аз правя схеми как като видя пушека от кухнята, ще скачам в движение от колата. Стигаме на нашата улица, разминаваме се с полицейска кола.
- Ето, тия сигурно от нас идат"...
Аз вече разкопчавам колана и си мисля - колко кокали ще потроша... ако скоча. Стигаме до входа, няма пожарни, няма нищо... Ааа, те сигурно са отпред. Ба, не мирише на изгоряло бе... Мълчание... И във входа не мирише, и пред нашата врата не мирише, изобщо тихо и кротко и не миришещо на въглен и преждевременна смърт. Втурваме се вътре, моя пред мен и аха да надникна боязливо в кухнята, чувам...
- Д*еба твойта мама залисана, не си включила фурната, ма!
После отидохме за маратонки, щото и за маратонки мрънках...
12
"Най-ме кефи" мъж с три четвърти панталони, бели чорапи и черни мрежести обувки.
1
- Каквото иска жената, това иска Бог!
Извод:
- Бог иска френски парфюм, нова кола и италиански сини обувки.
4
След корабокрушение мъж попада на самотен тропически остров заедно с Mеган Фокс. За щастие бурята изхвърля и няколко контейнера с храни, напитки и дрехи и те нямат нужда от нищо. Не след дълго започват да правят с*кс и нещата изглеждат розови. След три месеца обаче Меган намира мъжа силно умислен край огъня.
- Какво ти е? – пита тя.
- Много те моля, ще ми направиш ли една услуга? – пита той и тя се съгласява.
Мъжът притичва в тъмнината до контейнерите и се връща с мъжки костюм, риза, шапка и обувки.
- Много те моля, облечи тези неща.
Меган се съгласява и се преоблича. Тогава мъжът взема сух въглен от огнището, рисува и мустаци, след което я поглежда, усмихва и се доволен, прегръща я през рамо и прошепва на ухото и:
- Пич, няма да повярваш, ама от три месеца чукам Меган Фокс и няма на кого да се похваля…
14
Една чанта, един чифт обувки никога, ама никога не са в повече в гардероба на една жена.
8
Докато си на кафе с приятелки, има жена, която би желала да е на кафе с мъжa ти. Докато пазаруваш стотния чифт обувки, има жена, която би желала мъжът ти да свали нейните. Докато се караш на мъжa ти, че е забравил да купи хляб, има жена, която е готова да заспи гладна само за да е с него.
18
След интервю за работа:
- Изчетох де що намерих за историята, целите и продуктите на тая фирма. Два дни избирах тоалет според дрес кода им - купих си тъмна рокля, четири пръста под коляното, едноцветно сако в тон с роклята, на 40 градуса се наврях в чорапогащник с телесен цвят, затворени обувки с 5 см. ток, минимален макиаж, дискретни бижута, а тъпата им кадровичка само ме погледна и каза "В момента нямаме нужда от Вас, довиждане!"
- Мишо, а бе, да не би да си забравил да се обръснеш?
2
Съседката ми работи в Следствения отдел. Някой се е разхождал с обувки по килима в хола и тя два часа разпитва децата и мъжа си, но никой не си призна. После един час "тупа" килима, ама и той мълчи - гадината...
4
Питам жената:
- Колко даде за тез обувки, ма?
- Само два пъти...
- А... добре, рекох, че си дала пари...
10
Секретът за женското щастие е твърде прост:
- Грижовен съпруг.
- Нови скъпи обувки.
- Красив маникюр.
- Най-добрата приятелка да е наблизо. Дебелата най-добра приятелка!
2
Историята на Пепеляшка е доказателство, че чифт хубави обувки могат да променят съдбата ти.
6
Майката е в кухнята и готви. Малката и дъщеричка идва и пита:
- Мамо, а как се правят децата?
- Амиии... как да ти обясня... Мъжът и жената се срещат, влюбват се, женят се и след сватбата отиват в спалнята, прегръщат се, целуват се, правят с*кс...
Дъщеричката гледа неразбиращо.
- Ами татко слага п*ниса си във в*гината на мама и така се получават децата.
- Ами аз веднъж видях, когато тати беше сложил п*ниса си в устата ти. Тогава какво се получава?
- Италиански обувки и чанта...
16