Денят е хубав - значи трябва да си купя нещо. Купих си обувки - нямам пола. Купих си пола - нямам блуза. Купих си блуза - нямам сако. Купих си сако - нямам чанта. Купих си чанта - обувките не подхождат...

Добавен преди 7 години 7

- Ало? С кого говоря?
- Това е магазин за обувки.
- Извинете, объркал съм номера...
- Елате, ще ги сменим!

Добавен преди 7 години 11

Зима. Детска градина. Следобед. Децата се подготвят за тръгване и възпитателките и лелките помагат при обличането. Четиригодишният Ради нещо се бави с обувките и една от лелките идва на помощ. Високите обувки на хлапето влизат с мъка, сякаш са с поне два номера по-малки, но накрая, потънала в пот жената се справя, само за да чуе:
- Ама те са наобратно!
Поглежда и се вцепенява - наистина дясната и лявата са разменени. Оказва се, че процесът на сваляне е почти толкова трудоемък, колкото и слагането. В края на краищата, обувките заемат полагаемите им се места, а Ради съобщава:
- А това не са моите обувки!
Лелката буквално се изприщва, нервно (но далеч по-бързо, благодарение на натрупания опит) ги сваля и пита:
- А къде са твоите?
- Вкъщи. Татко ги залепи, а аз днес съм със старите обувки на батко Влади.
Едва сдържайки се да не закрещи, лелката подновява усилията по поставянето на зимното снаряжение. Когато най-после приключва, оглежда детето, после разравя и шкафчето му и със смес от надежда и отчаяние пита:
- А къде ти са ръкавичките?
- Като дойдох сутринта, ги сложих в обувките...

Добавен преди 7 години 10

Мъж чете SMS в телефона на жена си:
- "Чакам те днес на едикой си адрес. Вино, шампанско, с*кс с мен. Твой Иван..."
Мъжът побеснял, скрил се с бинокъл в апартамента отсреща и започнал да наблюдава. Пристига спортен автомобил, от него излиза Иван, в костюм, с часовник за няколко хиляди долара, обувки от крокодилска кожа. От задната врата излиза жена му. Качват се в апартамента, щорите са вдигнати. Отначало пият скъпо вино в кухнята, след това отиват в спалнята... Иван се съблича, оказва се здрав красавец, бицепси, трицепси, плочки на корема, с шоколадов загар, отвсякъде перфектен. Разсъблича се съпругата - коремът и виси, ръцете и висят, целулит навсякъде...
Мъжът сваля бинокъла от очите си, закрива лицето си с ръце и казва:
- Ужас, как ми е неудобно пред този Иван!

Добавен преди 7 години 16

- "Твойта майка!"
- Какво каза скъпи?
- Казах само, че новите ти обувки, които ти така небрежно хвърли по средата на хола, в които се спънах, след което паднах, избих си зъб, счупих шкафа и си разбих часовника... ами, тези обувки много вървят на шапката ти, която ти подари ТВОЯТА МАЙКА!

Добавен преди 7 години 5

Ако вашата жена я боли главата, опитайте да поставите на челото и нови италиански обувки! Само не разбрах, поставянето със замах ли... или как?

Добавен преди 7 години 8

Мъжете са щастливи хора! Фамилията им остава непроменена след брака. Гаражът е изцяло на тяхно разположение. Никога не могат да забременеят. Могат изобщо да не носят нищо под ризата си. Монтьорът им казва винаги истината за колата. Работят същото като жените, но заплатата им е по-голяма. Бръчките само подчертават характера им. Могат да псуват и да се държат арогантно и това подчертава мъжкия им характер. Три чифта обувки са им повече от достатъчни. С пълно спокойствие могат да гледат смачканите си дрехи. Един портфейл и един чифт обувки - с един цвят за всички сезони... Могат да носят шорти, независимо как изглеждат краката им. Могат да си правят маникюра с нокторезачка. Нищо чудно, че мъжете са щастливи.... И за да има равновесие - ние се омъжваме за тях...

Добавен преди 7 години 18

Всяко момиче има чифт обувки, които могат да се носят само в седнало положение...

Добавен преди 7 години 3

Един мъж влиза в магазин за обувки и любезният продавач се приближава до него:
— Мога ли да ви помогна, господине?
— Искам чифт черни обувки като онези на витрината.
— Разбира се, господине. Да видим, сигурно търсите номер… четирийсе и първи. Нали?
— Не. Искам трийсе и девети, моля.
— Извинете, господине. От двайсе години работя като продавач и съм сигурен, че вашият номер трябва да е четирийсе и първи. Може би четирийсети, но не и трийсе и девети.
— Искам трийсе и девети, моля.
— Извинете, ще позволите ли да ви измеря ходилото?
— Мерете каквото искате, но на мен ми трябва чифт обувки номер трийсе и девет.
Продавачът изважда от чекмеджето онзи странен инструмент, с който продавачите на обувки мерят стъпалото, и възкликва доволно:
— Виждате ли? Нали ви казах - носите четирийсе и първи номер.
— Я ми кажете кой ще плати обувките — вие или аз?
— Вие.
— Добре. Тогава ще ми дадете ли трийсе и девети номер?
Изненадан, но и примирен, продавачът отива да донесе чифт обувки номер трийсе и девет. Пътьом разбира каква е работата - обувките сигурно не са за този мъж, а за подарък.
— Ето ги, господине, номер трийсе и девети, черни.
— Ще ми дадете ли обувалка?
— Ще ги обуете ли?
— Да, разбира се.
— За вас ли са?
— Да! Ще ми донесете ли обувалка?
Този крак не може да влезе в тази обувка без обувалка. След дълги напъни и всевъзможни опити клиентът успява да напъха цялото си стъпало в обувката.
Прави няколко крачки по килима, но все по-трудно, охкайки и пъшкайки.
— Добре. Ще ги взема.
Като си представя как тези обувки трийсе и девети номер убиват пръстите на клиента, самият продавач усеща болки в краката.
— Да ви ги увия ли?
— Не, благодаря. Ще остана с тях.
Клиентът излиза от магазина и изминава криво-ляво трите преки до офиса си. Той работи като касиер в банка. В четири следобед, след като престоява повече от шест часа прав с тези обувки, лицето му се разкривява, очите му се зачервяват и той вече рони сълзи.
Колегата му от съседната каса, който го наблюдава цял следобед, се тревожи за него.
— Какво става с теб? Зле ли ти е?
— Не. От обувките е.
— Какво им е на обувките?
— Стягат ме.
— Какво е станало? Намокри ли ги?
— Не. По-малки са с два номера.
— Чии са?
— Мои.
— Не разбирам. Не те ли болят краката?
— Страшно ми убиват.
— Ами тогава?
— Ще ти обясня! — казва той и преглъща.
— Малко са удоволствията в живота ми. Всъщност в последно време почти нямам приятни моменти.
— И какво?
— Обувките страшно ми убиват. Боли ужасно, така е… Но представяш ли си какво удоволствие ще изпитам след няколко часа, като се прибера у дома и ги събуя? Какво удоволствие, човече! Какво удоволствие!

Добавен преди 7 години 9

Днес старателно си изрязах ноктите на краката, като добро дете. И сега всички обувки са ми големи...

Добавен преди 7 години 5

Мъж към жена си:
- Цял месец ми пилиш на главата за обувки кат на Ванчето, взех ти ги, що сега не ги носиш?
- Щото Ванчето има същите.

Добавен преди 7 години 14

Ранна пролет. Навън едно мрачно, у нас едно скучно. Моят мъж седи на компа и слуша музика, аз пълня чушки в кухнята и сумтя, май бяхме скарани за нещо... Сигурно щото ме е накарал да готвя. Пак. Напълних тъпите чушки и се преместих да сумтя в хола. Явно сумтенето е било успешно, защото моя изведнъж предложи да идем да ми купи обувки. Речено - сторено, след 3 минути и половина бях готова на вратата, само каишка между зъбите нямах и опашка да въртя в неистова радост. Отиваме на главната, избирам чепици, меря, фръцкам се... най-накрая купуваме едни... с еййй такъв ток, сестро! Директно си тръгвам с тях от магазина, старите в кофата. И така, вървя доволна и грациозна като нахранена свинка и зяпам витрините, хванала мъжо под ръка, за равновесие.
- Оуу какво бельооо, особено тия червените гащи! Червени ли? По дяволите... ЧУШКИТЕ!!!
- "Кви чушки, ма?"
Е кви... нали ги пъхнах във фурната и... тръгнахме за обувки... Тичай към паркинга за колата, защото аз не мога да тичам, като стигна до булеварда ще хвана такси и идвам. Тръгна да тича завалията, аз забързвам ход, защото егаси токчетата. След някакви минути ми звъни телефона... Викам, край, съседката, всичко е на пепел... Тц... моя:
- "Дей***гсвхеъг мама, картата за паркинга е в теб! Търчи!
Океййй, почвам да търча както мога, защото нали, егаси токчетата. Криво ляво се довлачих до колата, кюфнах се вътре, под звуците на гробовна тишина, връчих му картата и айде газ. Той мълчи и кара, аз правя схеми как като видя пушека от кухнята, ще скачам в движение от колата. Стигаме на нашата улица, разминаваме се с полицейска кола.
- Ето, тия сигурно от нас идат"...
Аз вече разкопчавам колана и си мисля - колко кокали ще потроша... ако скоча. Стигаме до входа, няма пожарни, няма нищо... Ааа, те сигурно са отпред. Ба, не мирише на изгоряло бе... Мълчание... И във входа не мирише, и пред нашата врата не мирише, изобщо тихо и кротко и не миришещо на въглен и преждевременна смърт. Втурваме се вътре, моя пред мен и аха да надникна боязливо в кухнята, чувам...
- Д*еба твойта мама залисана, не си включила фурната, ма!
После отидохме за маратонки, щото и за маратонки мрънках...

Добавен преди 7 години 12

"Най-ме кефи" мъж с три четвърти панталони, бели чорапи и черни мрежести обувки.

Добавен преди 7 години 1

- Каквото иска жената, това иска Бог!
Извод:
- Бог иска френски парфюм, нова кола и италиански сини обувки.

Добавен преди 7 години 3

След корабокрушение мъж попада на самотен тропически остров заедно с Mеган Фокс. За щастие бурята изхвърля и няколко контейнера с храни, напитки и дрехи и те нямат нужда от нищо. Не след дълго започват да правят с*кс и нещата изглеждат розови. След три месеца обаче Меган намира мъжа силно умислен край огъня.
- Какво ти е? – пита тя.
- Много те моля, ще ми направиш ли една услуга? – пита той и тя се съгласява.
Мъжът притичва в тъмнината до контейнерите и се връща с мъжки костюм, риза, шапка и обувки.
- Много те моля, облечи тези неща.
Меган се съгласява и се преоблича. Тогава мъжът взема сух въглен от огнището, рисува и мустаци, след което я поглежда, усмихва и се доволен, прегръща я през рамо и прошепва на ухото и:
- Пич, няма да повярваш, ама от три месеца чукам Меган Фокс и няма на кого да се похваля…

Добавен преди 7 години 14