Вицове за началници
В тази категория има 2096 вица, разпределени в 140 под-страници.
Сутрин в препълнен автобус, млада жена говори по телефона:
- Уф, Миче, пък да знаеш какво стана снощи... Нали щяхме да сме на банкет на фирмата, ама шефа го отложи за другата седмица. Та прибирам се вкъщи и гледам в антрето чуждо палто. Влизам значи тихичко, надниквам в спалнята и ужас, Миче, ужас! Моя серсемин натиснал някаква пачавра, представяш ли си! А, ми аз к'во да направя - отивам тихичко до кухнята, отварям шкафа, вадя... Оооо, Миче моята спирка, трябва да слизам. Хайде довечера в пет и половина, като се прибирам ще ти звънна да ти доразкажа!
Вечерта, пет и половина. Въпросната дама се качва в автобуса и изпитва усещане за дежа-вю. Същите хора, на същите места като от сутринта. Тъкмо преди да се затворят вратите, в автобуса нахълтва някакъв мъж и задъхано крещи:
- К'во стана? Изпуснах ли нещо? Оная обади ли се на Мичето?
В един завод новите шефове решили да стегнат дисциплината и забранили на работниците да псуват. Изведнъж производителността на труда рязко спаднал. Мениджърите викат спешно бай Ставри, началника на производствения отдел.
- Абе, бай Ставри - попитали го мениджърите - защо така спадна производителността на труда? Вие да не спряхте да работите?
- Аааа, няма такоа нещо, гусин началник - отговорил бай Ставри - целата работа е за дека ни забранихте да пцуеме...
- Е как така? - попитали мениджърите.
- Е па те така - обяснил бай Ставри - преди ми беше лесно и се не губеше време. Казвах му на стажант-фрезиста: "А бе, пед*рyнгел, я земи тая х*йовинa и я занеси на майка си у п*ткaтa," а сега, докато се сетя как му беше името на пед*рyнгела, как и се викаше на х*йовинaта и дека требе да се занесе, сума ти време утрепваме...
Човек, летящ на въздушен балон, установил, че се е загубил. Той се спуснал по-ниско и забелязал на земята човек. Спуснал се още и се обърнал към него:
- Простете, можете ли да ми помогнете? Аз се разбрах с един приятел да се срещнем преди час, но не знам къде се намирам сега.
- Вие се намирате на въздушен балон на 3 метра от повърхността, между 40 и 42 градуса северна ширина и между 59 и 60 градуса западна дължина.
- Вие сигурно сте програмист?
- Да, как се досетихте?
- Вие ми дадохте абсолютно точен отговор, но аз нямам никаква представа какво да правя с тази информация и все още съм се загубил. Откровено казано, вие с нищо не ми помогнахте.
- А вие навярно сте мениджър?
- Да, и как се досетихте?
- Ами не знаете къде се намирате и накъде отивате. Издигнали сте се до тук благодарение на въздух под налягане. Дали сте обещание, което нямате представа как да изпълните, и очаквате хората, стоящи по-ниско от вас, да решат вашите проблеми. И накрая, намирате се в същото положение, в което бяхте преди да ме срещнете, но неизвестно защо, за него се оказах виновен аз.
- Шефе, знам как да подобрим атмосферата на работното място!
- Как?
- Да си направим казан за ракия в офиса.
- Размерът няма значение!
- Шефе, не се е*авай! Къде ми е другата половина от заплатата?
- Разбра ли, че шефа е умрял?
- Разбрах, но не ми стана ясно, кой е другият умрял?!
- Кой друг?!
- Ми пише "Шефът почина и с него един добър работник!"
- Когато шефа не е в офиса, това е като с*кс без презерватив. Работата е същата, но усещането е по-приятно.
- От тук и извода "Шефа е капут!"
Сутринта мъж с махмурлук към жена си:
– Дай някакви хапчета, че ме цепи главата.
– Виж в чантата ми, вземи си.
Мъжът поровил в чантата намерил някакви хапчета, глътнал 3-4 и заминал на работа. Връща се вечерта и жена му го посреща:
– Ти бе кретен, кво си направил, изпил си ми всичките противозачатъчни!
– Ааа, пък аз се чудя. Днес шефа ме вика на килимчето и цял час ми го начуква, а на мен ми е все едно!
Данъчен се жени за жена, която 6 пъти е била вече омъжвана. Първа брачна нощ.
- Скъпи, моля те бъди внимателен, девствена съм!
- Стига бе! Нали вече си имала шестима съпрузи?
- Всичко ще ти обясня. Първият ми мъж беше психиатър. Той само говореше за с*кс. Теоретично. Към практика не пристъпи. Вторият ми мъж бе гинеколог. Той само ме гледаше. Третият ми съпруг бе филателист. Той само лижеше. Четвъртият бе мениджър. Казваше, че знае що за товар е това, ама не знаеше как се ползва. Петият бе държавен служител. Казваше, че знае как се ползва, но не е в неговата компетенция. Шестият бе програмист. Той казваше, че не би се намесил в нещо което работи нормално. Та затова се ожених за теб. Ти си данъчен. Знаеш как да нае*еш човек!
Егати шефа имам, самият той нищо не работи и пречи на другите нищо да не работят...
Гецата пие. Ама пие, човеко! Не ти редим за двеста-триста грама. Тоя змей лапа от кило нагоре! Сякаш пожар гаси, мамка му! Е, преди месец катаджиите го гепили с пет промила в кръвта. Казват, било рекорд за нашия край. Може. Може, защото ние тук пием по начало редовно. Обаче по малко! Та катаджийският началник първо решил, че дрегерът му е дефектен. Тъкмо пишел жалба до фирмата-вносител, пристигнал и протоколът от болницата. Цифром и словом 5,1 (пет цяло и един) промила.
— Я — рекъл, — ми го докарайте тоя рекордьор.
Грабва го полицейската лада от строежа (заради туй около шест часа из градчето се носеше слуха, че Гецата изнасилил и удушил баба Рада Юрдечката миналата зима) и право в участъка.
— Колко изпи? — поставил ребром въпроса катаджийският началник.
— Две бутилки. — навел срамежливо глава Гецата.
— По половинка? — не повярвал на ушите си катаджията.
Гецата пристъпил от крак на крак и от устничките му се отронило:
— Седемстотин грама.
Катаджийският началник забелил очи да смята.
— Литър и четиристотин?
— Литър и четиристотин. — пак притропал стеснително Гецата.
— От обяд до осем вечерта.
— Бре! Че аз за това време толкова вода няма да мога да изпия!
Гецата го погледнал някак виновно и признал искрено:
— Вода и аз няма да мога…
Та тъй — оттогава Гецата е вече Георги Рекордьора. Писаха за него в софийски вестник. Е, на последната страница, при криминалните… Смятахме — за никой друг не са писали. Тъй че грабна още един рекорд — най-известен нашенец. И още една файда — големи аванти му се отвориха. Всеки го черпи, бе! Майка му обаче се разтревожи. Ами да — идва му време за женене, а никоя не иска да чуе за него. Ха го залибила — ха бащата и отреже главата като на куцо пиле, хванало птичи грип! Та леля Ганка взе нещата в свои ръце. И скроила пъклен антиалкохолен план. Една сутрин извикала Жужа Вятърничавата. Да ви разказвам коя е — дълга и широка. Само ще кажа, че тя е единствената, дето обикаля по казаните с боклука. Преди половин век била акушерка, но е толкова грозна, че бебетата, щом я видели, пак влизали обратно у майките си… Е, сега си я представете на стари години. Опа, наближаваме края… Леля Ганка я съблякла по нещо, което някога било розов комбинезон и я накарала да легне на спалнята до спящия кьоркютук пиян Рекордьор. И когато той се разбудил от отвратителната смрад и отворил очи, Жужа изпълнила последната майчина заръка — приближила лице към неговото и казала с дрезгав глас:
— Искам пак…
Какво да ви разправям… Разбира се, че спря да пие. Рекордьорът си е рекордьор, братче — казват, че на спринта му би завидял всеки хърделист, а от върха на тополата пред кметството го свалиха две пожарни от областния град. Дотогава никога не бяха идвали две наведнъж…
Когато маркетинг-мениджър попадне в ада, дяволите го набиват на кол с дължина - "САМО 99,99 см."
- Шефе, днес е петък може ли да си тръгна няколко минути по-рано?
- Колко минути?
- Ами... 480 минути...
Ако си залепите умряла оса на дланта, можете да ударите шефа си със всичка сила по врата, и да се престорите, че сте го спасил!
- Шефе, може ли да сложим нещо различно в офиса, че да се чувстваме по-комфортно на работа?
- Какво бе?
- Ми, например казан за ракия...