Седят си двама и виждат една жена да реве. Единия казва на другия:
- Това не е ли майката на Пешо. Защо реве така?
- Ти не знаеш ли? Уволнилия от работа и сега е безработна
- За какво са я уволнили?
- Еми пила на работа...
- Ами тя какво работи?
- В банката за сперма....

Добавен преди 12 години 0

Светльо – Светулката
Светулката му викаха, защото като видеше пиячка очите му светваха, а не заради рожденното му име. Педесе и три годишен, дребен на вид, но жилав, бивш миньор, родом от Дупница. След като се пенсионира жена му се спомина, а след нея леля й, която остави два апртамента в Младост 4.
Неочаквано му се подредиха на Светулката нещата – пренесе се от Дупница в София, даде единия апартамент под наем и заедно с пенсията си осигури доход, който покриваше ежедневната нужда от гориво. Светулката рядко се бръснеше, лицето му беше покрито с остра четина, вече побеляла на бакенбардите, косми извираха и от разкопчаната до гърдите му риза, палеше цигара, посягаше към чашката и очите му светваха.
Мястото на което се събираха наричаха „Барчето“.
„Барчето“ не е никво барче, ами един преграден вход, стопанисван от Бай Герасим. Има четри пластмасови маси и табела - „Кафе, коктейли, сокове“.
Постоянните посетители на „Барчето“ засядаха от два-три следобяд на биричка, шляпаха белот и си подмятаха шеги. Основната тема на шегите – кой е по-стиснат, кой не иска да почерпи, на кой жена му не му дава пари за ракия... Партньор в белота и най-близък приятел на Светулката е Грипа.
Грипа
Петко Георгиев Петков – Грипа, леко прегърбен, косата му беше заметната на една страна за да прикрива плешивото теме. От няколко месеца се беше сдобил с холивудска усмивка, зъботехничката му беше направила най-снежно белите кастанети на света, устата му с тях се превърна в нещо средно между жребец подушил кобила и машинка за трошене на орехи.
Прякора Грипа дойде от навика му като се лепне за някой, разказвайки му безкрайните си истории, да не го пуска да си тръгне от „Барчето“. Често беше склонен да почерпи някоя и друга мастика, само и само да не загуби слушателя си.
Естествено Светулката, като негов най-добър слушател си беше изработил схема за муфтене – на най-интересната част от разказа, ставаше да си ходи....
Грипа беше добър човек, благ и усмихнат, той усмихнат винаги си е бил, но от едно време насам доста...
Другата негова особеност беше, че не пиеше, но това го знаеха само Светулката и Бай Герасим. Грипа винаги си взимаше голяма мастика или ракия със содичка, но никога не успяваше да я изпие. Участваше във всички наздравици, често вдигаше чашата си, но само топеше устните в нея. Алкохола не му понасяше, а и предпочиташе да е с бистър ум, ако се наложи.....
Доктора
Илиян завърши медицина, отиде в казармата, жена му го заряза. Когато една отпуска прибирайки се в апартамента си, усети тежка миризма на мърша се уплаши. В следвашия миг разбра всички истини накуп – Христина се беше изнесла и то доста отдавана, но не беше взела със себе си Чарли. Така че тригодишния сетер се беше разложил брутално, или тотално...
След казармата два месеца неможа да намери себе си, нито в дълите разходки, нито в любимите книги, нито в новите филми... После майка му почина и света опустя. Първата усмивка от много месеци се появи на устата му, когато се качваше по стълбичките на самолета за Камбоджа.
Там се пречупи, от човек способен да пише нежна поезия се превърна в човек ненавиждащ чувствата. От тих и вглъбен стана агресивен, започна да харесва болката. Харесваше му когато някой я изпитва, започна да му харесва и да я причинява..
Там откри и уискито и жълтите ку*ви....
Когато се прибра започва няколко пъти работа, но гледаше на работата си единствено като източник на пари за уиски, скоро спестяванията свършиха и мина на... на всичко – ракия, джин, мастика, водка.
Годините се търкаляха и Илиян намери своя пристан в Бърза помощ. Работата му допадна поради редица неща – работното време, на смени, даваше възможности за дълги запои, близките на пациентите често черпеха. Срещаше болката и смъртта ежедневно в най-натуралния им вид.
Илиян не понасяше когато близките на умрелия плачеха, караше им се и им казваше, че трябва да приемат смъртта и че нищо особено не се случило...
Освен плача и мрънкането Илиян не понасяше и пенсионерите на ъгъла на неговиа блок. Мразеше шляпането на картите и вбесяващите зарчета на таблата. Няколко пъти събуждайки се от алкохолна дрямка излизаше на балкона и крещеше - „Ше ви е*а майката нещастна, ше ви е*а, ше ви избия сичките до един....“ Харесваше му, че старчета уплашено се разотиваха.
Старшината
Старшната всъщност не беше старшина, пенсионира се като майор. За себе си говореше като Старшина и обичаше така да се обръщат към него. Работеше охрана в Бизнес парка. Реда и дисциплината бяха важните неща в живота, изискваше ги от всички и знаеше единствения метод, според него, да ги налага – „Два шамара и че влезе у ред“
След работа Старшината се отбиваше в бирария „Кестен“. Всеки ден в 19.30 сядаше на първата маса пред бара. Това беше неговата маса. Нейните преимущества бяха безброй – там седеше управителя, който, ако имаше няква нужда от помощ се обръщаше към Старшината, после черпеше биричка. Когато го няма управителя можеше да се бъзика с барманчетата, щото е приятел на управителя. Поради същата причина сервитьорките слушаха дебелашките му шеги. Когато имаше клиенти, които чакат поръчка за вкъщи сядаха на първата маса, Старшината подвикваше да не се мотат в кухнята и да опаковат хубаво храната, естествено очаквайки некоя биричка...
В 10.30 си тръваше от нерагламентираното си работно място, придавайки си важност питаше сервитьорките дали нямат някои проблемен клиент, щото Страшината, че го вкара у ред...
28 септември
На Светулката му беше криво, че цял ден загуби в „Брумата“ и неможаха да му дадат изравнителната сметка. От спирката направо отиде в барчето. Нямаше го Грипа, нямаше го и Бай Герасим. Зад тезгяха беше нямото момче от съседния вход, което на всичкото отгоре не искаше да му сипе ракия. Светулката сам си сипа и пусна монетите в чинийката, седна отвън и отпи жадно. След десетина минути се появи Бай Герасим, пременен, с костюм и вратовръзка, като лигавник. Обясни, че затваря, защото отивал на годеж на малкия си син.
След минута се появи Грипа, приседна до Светулката, а като разбра каква е работата с усмивка и дълги пожелания честити на Бай Герасим, който за да не си измачка костюма даваше указания на нямото момче как да прибира масите.
Грипа и Герасим станаха и с бавна походка завиха зад ъгъла на блока. Със същата бавна походка продължиха, пресякоха булеварда и без да са се уговаряли краката им сами ги заведоха в бирария „Кестен“
Бирарията беше вече пълна, на повечето маси клиентите вечеряха, Грипа и Светулката се почудиха къде да седнат, но барманчето им кимна с ръка към първата маса. Поръчаха си и Светулката взе да разказва перипетиите си от деня, преди Грипа да е взел думата.
Старшината влизайки през вратата на бирария „Кестен“ първото, което видя, бяха двамата на неговата маса. Настани се при тях, поздрави поименно целия персонал и започна да слуша разговора на натрапниците. След втората бира започна да прави коментари и вметки.
Старшината напипа болните места на двмата и започна да ги провокира, след час Светулката беше разкопчал още едно копче от ризата си и се тупаше в косматите гърди.
Светулката - „Той на мене ше ми говори за работа, кой си ти бе алонкоолу бе, аз имам триесе години под земята бе, с тия две ръце една планина съм изкопал...“
Старшината - „Ако не беха комунистите, къде щеше да си сега бе, още щеше да пасеш овцете.“
Грипа - „Абе има Господ за всеки, на всеки му е отредена работа“
Старшината - „Така е, ама вас ви хрантути държавата, цел ден да пиете“
Светулката - „Тоя не може да вдене, че аз съм си изработил мойто, вас военните ви е хрантутила държавата, щото за пет стотинки работа не сте свършили..."
Времето летеше с него и ракиите на Светулката, Старшината си остана с двете бири и облизваше пресъхналите си от говорене устни, обземаше го яд, че тия двамата бяха разрушили подредения му свят. Грипа се опитваше да баланисира, но се страхуваше, виждаше че Страшината е агресивен и си търси повод да се заяжда, но го беше яд и на Светулката, че се напи и отговаря на всяка провокация. На шестата ракия Светулката си говореше сам и псуваше ядно.
Старшината си тръгна, Светулката плати сметка с помоща на Грипа и пак с негова помощ излезнаха заедно от заведението.
Вървяха в тъмното и се спъваха, Светулката продължаваше да псува целио свет, а Грипа да го държи да не падне.
Нито един от двамата не разбра какво стана, нещо изсвистя покрай ухото на Грипа и се спря в главата на Светулката, после още два пъти много бързо. Светулката се свлече, а Грипа видя отдалечаващия се гръб на Старшината, които мърмореше - „Ше псува той, едно време лагери имаше за тия....“
Грипа се наведе, видя кръвта по главата на своя другар и му прилоша. Огледа се и тръгна към спирката, там помоли едно момиче да се обади на Бърза помощ и веднага се върна при Светулката, който нито светеше, нито мърдаше.
След десет минути Светулката, прояви признаци за живот, взе да пъшка, да плюе и едва разбираемо да псува. Когато доиде линейката го завари седнал с окърваени ръце и ридаещ.
Грипа се суетеше и се опитваше да обясни какво се случило.
Доктора попита рязко:
- Кво му е на тоя бе?
- Един от оная кръчма дойде с един винкел...
- Кажи му да спре да циври, да не го накарам аз....
Грипа се взря в лицето на Доктора и промълви:
- Аз те знам тебе, ти си оня ненормалния...
Не можа да изговори последната гласна, защото получи смаразяващ ъперкът от който седна земята. След това силните ръце на Доктора го зграбчиха, вдигнаха го и в секундата в която се олюляваше получи нов удар в корема, след него имаше още но Грипа нез наеше...
Когато се освестиха Грипа и Светулката бяха под навеса на спирката, наоколо имаше хора, в лицата им се отразяваше светлината от полицейската лампа.
Червендалест и дебеловрат полицай се приближи и пита:
- Кво стана бе? Кой ви би?
Светулката дигаше рамене и мърмореше несвързано. Грипа вдигна ръка и посочи Доктора.
Сред сейрджиите се понесе тих смях и шушукане...
Полицая се приближи с усмивка до Доктора:
- Кво да ги праим тия двамата?
- Да ги караме в изтрезвителното, напили се и се сбили, дее*а алкохолиците... - каза Доктора и си дръпна от цигарата.

Добавен преди 12 години 5

Отива един човек да търси работа във ферма.
- Искам 1000 лева заплата!
- Чакай, бе! Хората тука вземат по 50-60 лева, а ти 1000?! Че какво повече знаеш?
- Ами... Разбирам езика на животните.
- Добре. Я ела тука.
Завел го шефа при свинете. Животните изгрухтели.
- Аха. Шефе, казаха, че са се опрасили с 5 прасенца, а вие и кмета сте писали 3, 2 сте си ги поделили!
- Сакън! Тихо! Добре, добре! Разбрал си някакси. Ама я ела при кравата!
Кравата измучала.
- Да, шефе. Ами тя каза, че дава по 10 литра на ден, а вие с кмета
пишете 5, другите си ги вземате!
- Добре! Добре! Тихо! Нает си! 1000 лева! 2000 лева! Само мълчи!
Отиват те да уредят договора, минават покрай овцете, и те изблейват.
Шефа бързо казва:
- Не ги слушай, не ги слушай! С кмета бяхме пияни!

Добавен преди 12 години 0

В класа на Иванчо дошла нова учителка. Имали урок за растенията и учителката нарисувала краставица на дъската. Иванчо е изхилил гадно:
- Я, госпожата нарисува к*р!
Целият клас избухнал в кикот. Възмутена учителката изтичала да се оплаче на директора. Директорът влетял разярен в класната стая.
- Пак ли вие, бе хулигани, всичките ще ви изключа! И кое говедо от вас нарисува тоя к*р на дъската?

Добавен преди 12 години 1

- Какво е това "правене на любов"?
- Това прави вашата приятелка, докато вие просто я еб*те.

Добавен преди 12 години 0

Една жена се обажда на съответните ЖП служби и се оплаква:
Абе, като минава влакът и ми се тресе гардеробът! Падат ми дрехите оттам, бели стават! Пратете човек да види на място и да оправи проблема!
Идва майстор, влиза в гардероба и чака да мине влака. През това време обаче се прибира мъжът на жената и гледа мъжки обувки в коридора! По инерция отваря гардероба и гледа - мъж!
- К`ъв си ти, бе?! К`во правиш тука?!
- Ами, ако ти кажа, че чакам влака, надали ша ми повярваш!

Добавен преди 12 години 0

Шефът на пожарната влиза в стихията на пожара и заварва свой подчинен да прави див, зверски огнен с*кс с мъж, който би трябвало да бъде спасяван:
- Какво е това? - пита изумен той - Не трябваше ли да му правиш изкуствено дишане?
- Ами, шефе... то оттам се почна...

Добавен преди 12 години 0

Бай Пешо вече няколко години е сигурен пазач на ябълковата градина на село. Лунна нощ, вижда той силует, който се качва на едно дърво. Застанал отдолу нашият и чака. С една връв надолу се спуска един чувал, пълен с ябълки и след него в тъмното слиза крадеца. На последния чатал, преди да скочи, добре разкраченият айдук, бай Пешо го барва здраво за м*дете и пита в тъмното:
- Кой си ти бе?
Никакъв отговор. Бай Пешо стиска още по здраво и пита:
- Как се казваш, къде живееш?
Тишина... Бай Пешо стиснал мнооого яко, чак му протекло на ръката и пита:
- Име, фамилия и от къде си? Бързо!!
Съвсем измъчен и приглушен глас:
- Гошо съм..
- Ми що мълчиш като пу*ка бе?
- Ами бях ням допреди няколко секунди!

Добавен преди 12 години 0

При гадателка:
- Снощи сънувах Бил Гейтс. Това на пари ли е или на вируси в компютъра?

Добавен преди 12 години 0

Бил Гейтс се возел в колата си с двама членове на борда на директорите на Microsoft. Изведнъж колата се развалила и спътниците на Бил Гейтс започнали да се карат каква точно е причината. Той самият ги слушал известно време, а след това попитал спокойно:
- Колеги, не може ли просто да излезем от колата и после пак да влезем?

Добавен преди 12 години 0

- Бил Гейтс и Мас потребител седят по средата на пътя. Кой от двамата ще прегазите първо?
- Бил Гейтс - работата преди удоволствието.

Добавен преди 12 години 0

Пред офиса на Майкрософт намерили подхвърлено бебе. Тутакси тръгнали слухове. Даже Бил Гейтс бил заподозрян като евентуален баща.
Всичко това принудило Майкрософт да излезе с официално изявление:
"Нито един служител или ръководител в Майкрософт не може да бъде заподозрян в бащинство, поради следните три причини:
Първо - до този момент нищо в Майкрософт не е било направено с любов и радост.
Второ - в Майкрософт нищо не може да се изготви за девет месеца.
Трето - в Майкрософт все още не е възникнало нищо готово от глава до пети."

Добавен преди 12 години 1

Урок По Турски
“Капитан Петко Воевода” - исторически сериал - “Гяур Петко душманин” - криминален сериал
“Опълченците на Шипка” - “Шипка баир маскаръ”
агит-пункт - кандармъ кьоше
балерина - сеир баджак ханъма
балетист - дюшеме пич
балетът “Лебедово езеро” от Чайковски - кълчи-баджак “Йордек гьол”, Чайковски ефенди
баскетболист - Кълчи баджак
граната - барут кюфте
бизнесмен - чалъм ефенди
вилица - чатал
алпинист - дувар серсем
алпинист - баир будала
алпинист - баш баир будала
високопланински джентълмен - помак
борец (спортист по борба) - тепих шашкън
Война и мир - Патаклама и рахатлък
боксерки - развей т*шак
гъз глава затрива - анусъ кепере серсемин
великата френска буржоазна революция - коджа франсез фукара кютек
великата френска революция - куджа Франсе патаклама
генеколог - т*шак мюфтия
бяло море - биас гьол
запалка - чакмак
Cancel - сектир
cтудент - китап будала
радио-касетофон - сандък гюрунтия
рицар - тенеке бабаит
рицарят на печалния образ - тенеке бабаит, кахър сурат
касетофон - гюбек щайга
касетофон - джангър чекмедже
кмет - купонлъ ефенди
кожено яке - балтон гюрук
ку*ва - калдаръм гювендия
Error! (заглавие на съобщение за грешка в Windows) - Сакатлък!
Fatal Error ! (заглавие на съобщение за фатална грешка в Windows) - Баш сакатлък!
парашутист - чадър бабаит
парашутист - чаршаф будала
манекенка - калдаръм кокона
обедни новини - хабер по икиндия
прозяване - дахъни прахъни
прос*итутка - калдаръм кокона
пионерски ръководител - йозбаши кармазъ пешкир пичоалар
пионерче - кърмъзъ пешкир пишлеме
Площад “Славейков” - Чурулик мегдан
полицай - конак чукундур
полицай - балък фуражка
опозиция - курназ сурия
модно ревю - сеир баджак
мутра - еничърлъ бунак
IRON MAIDEN - Тенеке Ханъм
не дразни дявола - дур базик шаркан бабана сакатлък
Пеле (футболиста-легенда) - кара топсерсем будала
месар - джулан мюфтия
пед*раст - ханъм ефенди
самурай / нинджа - ориз калпазан
Светни лампата - Бастър копче лампа ападжас
сперма - уй чорба
Сода бикарбонат - Ширин Карнобатлъ (името на съпругата на Ахмед Доган)
събрание - зорлем калабалък
секретарка - бъзикня ханъм
травестит - гьотверен кокона
умирай трудно 2 - зорлен патлъдъ еки
телевизор - сеир чекмедже
телевизор - саир бабана
телевизор - сандък кириз
телевизор - сеир сандък
Windows 98 - Джам-курниз 98
ZORO - кара будала ефенди
електронен часовник - диджитал саатли
Двама се карат трети печели! - Двама кандърмъ патаклъмъ, трети кяр!
дистанционно - дистанс командъ
Дон Кихот, рицарят на печалния образ - Кихот ефенди, кахър суратлъ бабаит
дъвка “Турбо” - супер чиклет буламлъ
дебел човек - бок толумба
Червено Море - Кърмъзъ Гьол
Черно Море - Кара Гьол
чао-довиждане - гюле-гюле
чорбар - кахр бабана
чорбар - кармаз кахр бабана
червената шапчица - кармазъ каскет
червената шапчица - кърмъзъ калпак (пишлеме),кърмъзъ каскет (пишлеме), кърмъзъ фес (пишлеме), кърмъзъ чалма (пишлеме)
На светофарите в Турция: червено - дур; жълто - яваш яваш; зелено - юрууууууш
Червеният скорпион 2 - Кармазъ бръмбър еки mp3 - ем пе юч
Обединена българска банка - Аркадашлъ булгаристан банкасъ
децата нямат спирачки - пишлеме йок контра
децата нямат спирачки (на цигански) - чаве ненайси феродо
компютър - акъл сандък
модно ревю в България - чок балдър баджак сеир

Добавен преди 12 години 4

Дядо на преклонна възраст, усещайки, че края наближава решил да си поръча прос*итутка, за да си иде доволен от този свят. Дошло девойчето... Свършили работа... И си говорят:
- Моето момиче, ако знаех, че си девствена нямаше да те е*а! - казал дядото.
- А аз, ако знаех, че ще ти стане, щях да си сваля чорапогащника! - отговорило момичето.

Добавен преди 12 години 0

Дневникът на един кли*ор
27 февруари.
Бяхме на гинеколог - нула внимание! Почвам тихичко да завиждам на съседката - защо, дявол да го вземе, й обръщат толкова внимание, като удоволствието от мен е сто пъти по-голямо!
28 февруари.
Все още съм ядосан и не говоря със съседката, а на Нея не й давам да свършва.
1 март.
Еех, пролет… Настроението ми е толкова романтично, че - докато Тя спеше - свърших просто ей тъй, от някакъв екзистенциален възторг! Тя си мисли, че това е от съня с Брат Пит. Глупачка! Та аз харесвам Шон Пен!
3 март.
Сутринта си поговорихме с далечния съсед. И неговата не е лесна! Като цяло - животът му е пълно лайно!
8 март.
На корпоративната вечеря началникът Я притисна в ъгъла на тоалетната, дълго ме търка с пръсти, но без ефект. Може би съм фригиден?! Тя се направи, че свършва, но аз не мога да лицемернича!
9 март.
У съседката отдолу пак е потоп. Това почва да ме дразни. Нима ще продължава цял живот? Напсувах я, а тя ме нарече мързеливец, на което нямаше какво да възразя. Затворих се в себе си.
10 март.
Заради потопа у съседката, Тя се съгласи да пусне началника само у далечния комшия. Ако знаете само как се възмущаваше! Не обича той такива работи. Ама Тя никога не го пита, шибана егоистка!!! А началникът е пълен гъз - изобщо не ми обърна внимание!
13 март.
Тя цял ден рева заради скъсването с началника. А аз съм доволен. Вечерта се утешавахме с вибратора. Олекна ни.
25 март.
Тя май се влюби. Усещам го. Още само се целуват, но всичко отвътре ми примира! Толкова е приятно!
30 март.
Случи се! Той е внимателен и готин, прави всичко както трябва, а аз се изчервих от удоволствие! Казах на съседката, че при такава скорост трябва да прекръстят кунилингуса на кли*орингус. Завижда ми. Явно с ва*иналния оргазъм нещата никакви ги няма.
17 април.
Прогресът е очевиден. Никога не забравят за мен, съседката също е доволна - разправя, че Тя успяла да открие в нея някаква странна точка. Вече гледа оптимистично на перспективите за ва*инален оргазъм. Аз също - кой знае защо - съм настроен позитивно. Изглежда, когато Тя е щастлива, и на мен ми е добре.
30 май.
Мило дневниче, извинявай, че дълго не съм писал. След месец Те ще се женят. Не знам на мен каква ще ми е ползата, но всички се радваме - и съседката отдолу и далечния комшия. Чух слух, че почнало някакво вътрешно разширяване. Съседката мрънка, че на нея щяло да й е най-тежко. Но всички заедно се надяваме на хубави дни. Пък и какво друго ни остава...

Добавен преди 12 години 0