Смешки от Спешно отделение...

- Какво му е на бебето ти?
– Трепери му брадата и му е настръхнала косата.

- Много храчки фърга, докторе.

- Повръщам, докторке.
- Откога?
- От другата седмица.

- Напръй му един ангилин, ма.

- Какво работиш?
– На смени работим, домати работим.

- Имам изрусяване на краката. (няма оросяване)

- Майката от сряда чезна.

- Докторе, искам да са консумирам с тебе.

- От малка не съм яла инжекции.

- Како, водим ударен.
- От какво? От кола ли?
– Не, от фчила.

- Ооо, приимети го, ма сестро. Няма майка, няма баща, леля му го роди.

- Колко тежеше детето като се роди?
– Ми не тижеши.

- Изпукнати са ми венити.

- Колко деца имаш?
– 5-6…

- Тук ли да чакам за болки в ануса вътре?

- От какво се оплакваш?
– Камън, кръвно…

- Пиеш ли нещо за разреждане на кръвта?
– Чи тя не мий гъста кръвта.

Добавен преди 7 години 14

Из мислите на една майка:
- Имам достатъчно деца, че като започна да им режа ноктите, се чувствам като маникюристка на ПЪЛЕН РАБОТЕН ДЕН!

Добавен преди 7 години 3

Из мислите на една майка:
- От както не искам да ги бия... ми идва да ги УБИЯ!

Добавен преди 7 години 2

Из „Дневникът на една майка:“
6:50 Събудих сина си. Включих каната за чай.
6:55 Събудих сина си. Направих бъркани яйца.
7:05 Събудих сина си. Беше заспал в тоалетната.
7:35 Отиде на училище. Върна се – забравил си тетрадката по писане. Пак отиде на училище.
8:32 Изпрати ми есемес – забравил си е тениската за урока по физическо. Моли ме да я занеса.
9:05 Излязохме с малкия от къщи. Разходката сутрин е полезна. Особено при минус 19. Носим тениската.
12:35 Позвъних на сина ми – да му кажа да не се бави след часовете. На улицата е минус 18. Не си вдигна телефона.
12:40 Позвъних на сина ми…
13:10 Облякох малкия. Тръгнахме да търсим големия. Полезно е да се разхождаме. Особено на минус 18. А, това вече го казах…
13:20 Намерихме го в училище. Пързаляше се по леда, излъчваше щастие. Обещах си да не му се карам. Не си изпълних обещанието.
13:30 Вкъщи сме. Оказа се, че тренировката е преместена за 15:00 ч., не разбрал по-рано. Изглежда объркан и разкаян. Убедителен е. Пих валериан. Беше ми обидно.
13:50 На въпрос за оценките ме зарадва с шестица по английски и по физкултура.
14:00 В електронния дневник е отбелязана оценка 2 за контролното по английски. Изглежда разкаян. Не искал да ме разстройва. Беше убедителен. Пих валериан. Изпитвах тъга и обида.
14:30 Дадох му пари за пътуване, телефон и ръкавици (беше ги губил два пъти), изпратих го на тренировка.
17:30 Ходихме с мъжа ми и с малкия по магазините. Звъних на големия по смартфона, номерът беше недостъпен. Звънях на домашния телефон. Не вдигна. И така шест пъти. Разтревожих се… Да, аз съм майка!
18:10 Прибрахме се вкъщи, намерихме го на паркинга. Почти снежен човек. Загубил си ключовете. Батерията на телефона паднала. Изпитах облекчение и желание да го убия. Но облекчението беше по-силно.
18:30 В найлоновия плик на гирите имаше пясък. Разсипа се. Любознателният ми син беше разкаян. Не особено убедително. Пуснах прахосмукачката, но на светлобежовия килим пясъкът не се виждаше добре.
19:00-21:00 Подготвяхме уроците. Без коментар. Как беше ще напиша отделно.
21:10 Запали тоалетната хартия, стопи седалката на тоалетната чиния. Отрече. Пред лицето на железните доказателства се предаде. Не показа да е разкаян. Изгубих способност да изпитвам емоции. Дадох валериан на мъжа ми.
22:00 Легна си да спи. Не отидох да го целуна преди лягане. Аз също съм човек, имам право да съм обидена.
22:03 Отидох да го целуна преди да заспи. Аз съм майка. Нямам право да съм обидена.

Добавен преди 7 години 6

Един ден от живота на една мама! 6 часа. Навън още е тъмно. Звъни телефонът. Ставам. Със силно нежелание. Кафе, зъби, обличам се... някак си...
6:30. Будя детето. Реве.
6:40. Будя детето. Много реве.
6:50. Будя детето. Не чувам нищо, но стана.
7:10. Водя едното дете до училището.
7:30. Нося забравеното домашно.
7:40. Будя второто дете. Реве. Не ми пука.
8:00. Водя второто дете до училище. Реве. Не издържам.
8:30. Вкъщи. Пера, чистя, мия чиниите от предишната вечер, гладя, простирам, обличам се. Отивам на работа. Работя. Звъни едната баба. Говори ми нещо. Не чувам. Работя. Звъни другата баба. Не я чувам въобще. Работя.
18:00. Тръгвам си от работа. Влача се, но го раздавам секси покрай автосервиза. Не ми се получава. Мрънкам си наум.
18:30. Прибирам едното дете от едната баба. Той мрънка. Не ми пука.
18:40. Той реве. Не ми пука, ще стигна до вкъщи.
18:50. Той бяга по булеварда, аз не мога да го стигна с тежката раница на гърба. Той ми прави засади. Аз крещя. Той бяга. Аз пищя. Таксиметров шофьор ми бибитка. Аз... да кажем крещя. Загубих детето. Намерих детето. Не мога да го стигна. Ще ми се да не бях ставала днес. Стигнах го. Той реве. Аз все още не. Стигнах някак си до вкъщи. Бабата нервна. Другото дете реве. Аз все още не. Пазар. Купих си ракия. прибрах се. Те се бият. Децата де. Бабата е тъжна. Аз още не рева. Сготвих. Те се бият. Нарязах си салата. Те изсипаха всички възможни играчки.
20:00. Сготвено, изкъпано. Има надежда. На масата, никой не сяда. Едното с руса перука свири на китара, другото играе компютърна игра. Шумно е. Много е шумно.
20:30. Никой още не яде. Котката направи беля. Аз още не рева. Пуша. Шумно е. Карат се. Бият се, никой не яде.
21:00. Бият се. Пуша. Още не рева.
21:10. Голямото се сети, че е на рожден ден утре от 19:00. Бърза сметка. Ще имам един час да си тръгна от работа, 20 мин. да стигна до бабата, 20 мин. да облека, обуя, озаптя детето и да изслушам бабата, 20 мин. да се прибера + 30 мин. гонене на Слави, 20 мин. да облека, направя прическа и заведа Вики до рождения ден. Някъде през това време трябва и подарък да купя. Пуснах една сълза. Сипах си ракия. Отново се бият. Не ми пука.
Сега е 21:35 и аз се чудя... а бе, не се чудя нищо. Ракията си пия, децата се бият, аз все още не рева. Може би утре ще бъде един приказен ден... може би..
П.П.: Простете за правописните грешки. Разстроена съм и пия ракия.

Добавен преди 7 години 14

Древните траки са вярвали в Богинята Майка.От там идва израза "Майката си трака!"

Добавен преди 7 години 4

- Милооо, ако хайдуци отвлекат мен и майка ти за кой ще ти е по-жал???
- За хайдуците!!!

Добавен преди 7 години 11

- Миме,сега ще те целуна!
- Гошо, недей ще викам мамооо!
- И какво ще стане?
- Ми нищо, мама я няма!

Добавен преди 7 години 4

Бракоразводен процес, съдията пита малкия Иванчо:
- Кажи при кой искаш да живееш, майка ти или баща ти?
- Ааа те и двамата ме наказват, като направя беля. Искам в мюфтийството, там опрощават всичко.

Добавен преди 7 години 14

Свежа пролет, топлина, дядо и внуче се разхождат в парка. Набрали цветя и седнали на свежата трева, за да се порадват на хубавото време. Дядото се излегнал и сложил букетчето на гърдите си. В този момент внучето възкликнало:
- Урааа, най-после ще си имам лаптоп!
- Това пък откъде ти хрумна?
- Мама каза "ще получиш лаптоп, когато дядо ти гушне букета".

Добавен преди 7 години 7

Обвинявам майка си за моя скапан полов живот. Тя ми каза, че мъжът трябва да е отгоре, а жената под него. Три години със съпруга ми спахме на двуетажно легло.

Добавен преди 7 години 5

- Тате страх ме е от зомбита!
- Те не съществуват, те са хора с грим...
- Като мама?
- Да точно като майка ти!

Добавен преди 7 години 7

Из форум "БГ Мама:"
- Този тунел, който се "вижда" преди смъртта, съм чела, че всъщност е гръбначният стълб, от където минава душата и излиза през фонтанелата...

Добавен преди 7 години 6

Късно вечерта операторката на спешни случаи 112 вдигнала слушалката след позвъняване, но последвало мълчание. Като се опасявала за най-лошото, жената звъннала на изписания номер. Обадило се малко момиченце, което отговорило шепнешком.
Момиченцето (едва доловимо):
- Ало?
Операторът:
- Здравей, момиченце. Ти ли позвъня на 112?
Момиченцето (едва доловимо):
- Не!
Операторът:
- Добре тогава, майка ти в къщи ли е?
Момиченцето (едва доловимо):
- Да.
Операторът:
- Мога ли да говоря с нея?
Момиченцето (едва доловимо):
- Не.
Операторът:
- Защо не?
Момиченцето (едва доловимо):
- Защото е заета!
Операторът:
- О добре. Баща ти в къщи ли е?
Момиченцето (едва доловимо):
- Да.
Операторът:
- Добре, мога ли да разговарям с него?
Момиченцето (едва доловимо):
- Не.
Операторът:
- Защо, за Бога, да не мога?
Момиченцето (едва доловимо):
- Защото и той е зает!
Операторът:
- О, Боже! Какво прави?
Момиченцето (едва доловимо):
- Говори с полицията.
Операторът:
- Значи там има полиция?
Момиченцето (едва доловимо):
- Да.
Операторът:
- Мога ли да говоря с някой от полицаите?
Момиченцето (едва доловимо):
- Не!
Операторът:
- Защо не?
Момиченцето (едва доловимо):
- Защото те наистина са заети.
Операторът:
- Добре, а какво прави майка ти?
Момиченцето (едва доловимо):
- Говори с пожарникарите.
Операторът:
- Тогава мога ли да говоря с някой от тях?
Момиченцето (едва доловимо):
- Не.
Операторът:
- Добре, за Бога, защо?
Момиченцето (едва доловимо):
- Защото и те също са заети.
Операторът:
- С какво толкова са заети всички хора във вас?
Момиченцето (едва доловимо):
- Търсят ме!

Добавен преди 7 години 15

Детенце на 4 години към майка си:
- Не ми викай, аз не съм ти татко! Няма да ти мълча!

Добавен преди 7 години 17