Вицове за майки
Майките и техните дъщери и синове, ще ви разсмеят с тяхното семейно ежедневие и нови приключения.
В тази категория има 6871 вица, разпределени в 459 под-страници.
Кулминация в турски сериал:
- Мюмюн разбра, че си е сам на себе си майка.
17
Оплаквам се на мама:
- Снощи мъжът ми ме наби!
- Как така, бе Еми? Нали е в командировка?
- Ми и аз така мислех...
6
Момче говори с майка си по телефона:
- Мамо, аз съм в един стриптийз бар.
- Виждаш ли нещо, което не трябва да виждаш?
- Да!
- Какво?
- Татко...
3
- Как се казвате?
- Анджелина.
- Ух, че красиво, щото в Люлин все Мара, Пена, Цура... А синчето как се казва?
- Реджиналд.
- Иха, прекрасно, в нашия квартал все Иван, Драган, Стоян, а мъжът Ви как се казва?
- Аз нямам мъж, самотна майка съм.
- Брей, колко красиво! Самотна майка, а пък ние в Люлин все к*рви им викаме...
16
Майка се кара на сина си:
- Каква снаха си довел - бащата прокурор, майката съдия, братята полицаи. Не рода, ами направо мафия!
7
Стилно облечена жена се обръща с молба към отец, седящ до нея в самолета.
– Отче, искам да ви помоля нещо… купих подарък за майка ми, електрически сешоар, но ме е страх, че е над лимита и на летището ще ми го конфискуват. Можете ли да го скриете под расото?… Те вас едва ли ще ви проверяват.
– Добре, но да знаете, че ако ме питат… аз няма да лъжа. По-късно на летището митничарите спират отчето:
– Отче, имате ли нещо да декларирате?
– От главата до кръста… абсолютно нищо. Митничарите се споглеждат особено.
– А от кръста надолу?
– Само един до болка познат уред, предназначен за жени… все още неизползван…
– Следващият!
7
- Баща ми, ние от кой сме взели толкова много ум и знания?
- Знам ли, сигурно от майка ви...
- Защо мислиш така?
- Ми, моите са си на място още!
6
- Мъжът ми е абсолютен извратеняк!!!
- Защо бе Миме!?
- Играхме с него вчера на карти. На желания.
- И кво?
- Загубих!
- И той кво си пожела, а...?
- Да отида за два дена при майка ми!
6
Малкият Пешко пита майка си:
– Мамо, какво е това "брак?"
– Бракът, мойто момче, е това събитие, след което баща ти престава да купува цветя, а вместо това майка ти получава зеленчуци за салата!
6
Смешки от Спешно отделение...
- Какво му е на бебето ти?
– Трепери му брадата и му е настръхнала косата.
- Много храчки фърга, докторе.
- Повръщам, докторке.
- Откога?
- От другата седмица.
- Напръй му един ангилин, ма.
- Какво работиш?
– На смени работим, домати работим.
- Имам изрусяване на краката. (няма оросяване)
- Майката от сряда чезна.
- Докторе, искам да са консумирам с тебе.
- От малка не съм яла инжекции.
- Како, водим ударен.
- От какво? От кола ли?
– Не, от фчила.
- Ооо, приимети го, ма сестро. Няма майка, няма баща, леля му го роди.
- Колко тежеше детето като се роди?
– Ми не тижеши.
- Изпукнати са ми венити.
- Колко деца имаш?
– 5-6…
- Тук ли да чакам за болки в ануса вътре?
- От какво се оплакваш?
– Камън, кръвно…
- Пиеш ли нещо за разреждане на кръвта?
– Чи тя не мий гъста кръвта.
14
Из мислите на една майка:
- Имам достатъчно деца, че като започна да им режа ноктите, се чувствам като маникюристка на ПЪЛЕН РАБОТЕН ДЕН!
3
Из мислите на една майка:
- От както не искам да ги бия... ми идва да ги УБИЯ!
2
Из „Дневникът на една майка:“
6:50 Събудих сина си. Включих каната за чай.
6:55 Събудих сина си. Направих бъркани яйца.
7:05 Събудих сина си. Беше заспал в тоалетната.
7:35 Отиде на училище. Върна се – забравил си тетрадката по писане. Пак отиде на училище.
8:32 Изпрати ми есемес – забравил си е тениската за урока по физическо. Моли ме да я занеса.
9:05 Излязохме с малкия от къщи. Разходката сутрин е полезна. Особено при минус 19. Носим тениската.
12:35 Позвъних на сина ми – да му кажа да не се бави след часовете. На улицата е минус 18. Не си вдигна телефона.
12:40 Позвъних на сина ми…
13:10 Облякох малкия. Тръгнахме да търсим големия. Полезно е да се разхождаме. Особено на минус 18. А, това вече го казах…
13:20 Намерихме го в училище. Пързаляше се по леда, излъчваше щастие. Обещах си да не му се карам. Не си изпълних обещанието.
13:30 Вкъщи сме. Оказа се, че тренировката е преместена за 15:00 ч., не разбрал по-рано. Изглежда объркан и разкаян. Убедителен е. Пих валериан. Беше ми обидно.
13:50 На въпрос за оценките ме зарадва с шестица по английски и по физкултура.
14:00 В електронния дневник е отбелязана оценка 2 за контролното по английски. Изглежда разкаян. Не искал да ме разстройва. Беше убедителен. Пих валериан. Изпитвах тъга и обида.
14:30 Дадох му пари за пътуване, телефон и ръкавици (беше ги губил два пъти), изпратих го на тренировка.
17:30 Ходихме с мъжа ми и с малкия по магазините. Звъних на големия по смартфона, номерът беше недостъпен. Звънях на домашния телефон. Не вдигна. И така шест пъти. Разтревожих се… Да, аз съм майка!
18:10 Прибрахме се вкъщи, намерихме го на паркинга. Почти снежен човек. Загубил си ключовете. Батерията на телефона паднала. Изпитах облекчение и желание да го убия. Но облекчението беше по-силно.
18:30 В найлоновия плик на гирите имаше пясък. Разсипа се. Любознателният ми син беше разкаян. Не особено убедително. Пуснах прахосмукачката, но на светлобежовия килим пясъкът не се виждаше добре.
19:00-21:00 Подготвяхме уроците. Без коментар. Как беше ще напиша отделно.
21:10 Запали тоалетната хартия, стопи седалката на тоалетната чиния. Отрече. Пред лицето на железните доказателства се предаде. Не показа да е разкаян. Изгубих способност да изпитвам емоции. Дадох валериан на мъжа ми.
22:00 Легна си да спи. Не отидох да го целуна преди лягане. Аз също съм човек, имам право да съм обидена.
22:03 Отидох да го целуна преди да заспи. Аз съм майка. Нямам право да съм обидена.
6
Един ден от живота на една мама! 6 часа. Навън още е тъмно. Звъни телефонът. Ставам. Със силно нежелание. Кафе, зъби, обличам се... някак си...
6:30. Будя детето. Реве.
6:40. Будя детето. Много реве.
6:50. Будя детето. Не чувам нищо, но стана.
7:10. Водя едното дете до училището.
7:30. Нося забравеното домашно.
7:40. Будя второто дете. Реве. Не ми пука.
8:00. Водя второто дете до училище. Реве. Не издържам.
8:30. Вкъщи. Пера, чистя, мия чиниите от предишната вечер, гладя, простирам, обличам се. Отивам на работа. Работя. Звъни едната баба. Говори ми нещо. Не чувам. Работя. Звъни другата баба. Не я чувам въобще. Работя.
18:00. Тръгвам си от работа. Влача се, но го раздавам секси покрай автосервиза. Не ми се получава. Мрънкам си наум.
18:30. Прибирам едното дете от едната баба. Той мрънка. Не ми пука.
18:40. Той реве. Не ми пука, ще стигна до вкъщи.
18:50. Той бяга по булеварда, аз не мога да го стигна с тежката раница на гърба. Той ми прави засади. Аз крещя. Той бяга. Аз пищя. Таксиметров шофьор ми бибитка. Аз... да кажем крещя. Загубих детето. Намерих детето. Не мога да го стигна. Ще ми се да не бях ставала днес. Стигнах го. Той реве. Аз все още не. Стигнах някак си до вкъщи. Бабата нервна. Другото дете реве. Аз все още не. Пазар. Купих си ракия. прибрах се. Те се бият. Децата де. Бабата е тъжна. Аз още не рева. Сготвих. Те се бият. Нарязах си салата. Те изсипаха всички възможни играчки.
20:00. Сготвено, изкъпано. Има надежда. На масата, никой не сяда. Едното с руса перука свири на китара, другото играе компютърна игра. Шумно е. Много е шумно.
20:30. Никой още не яде. Котката направи беля. Аз още не рева. Пуша. Шумно е. Карат се. Бият се, никой не яде.
21:00. Бият се. Пуша. Още не рева.
21:10. Голямото се сети, че е на рожден ден утре от 19:00. Бърза сметка. Ще имам един час да си тръгна от работа, 20 мин. да стигна до бабата, 20 мин. да облека, обуя, озаптя детето и да изслушам бабата, 20 мин. да се прибера + 30 мин. гонене на Слави, 20 мин. да облека, направя прическа и заведа Вики до рождения ден. Някъде през това време трябва и подарък да купя. Пуснах една сълза. Сипах си ракия. Отново се бият. Не ми пука.
Сега е 21:35 и аз се чудя... а бе, не се чудя нищо. Ракията си пия, децата се бият, аз все още не рева. Може би утре ще бъде един приказен ден... може би..
П.П.: Простете за правописните грешки. Разстроена съм и пия ракия.
14
Древните траки са вярвали в Богинята Майка.От там идва израза "Майката си трака!"
4