Вицове за лекари
Малко черен хумор за болните пациенти с налудничави оплаквания и техните невежи и безгрижни доктори.
В тази категория има 6485 вица, разпределени в 433 под-страници.
Пациент влиза при лекаря и казва:
- Докторе нещо не съм добре. Снощи с жена ми се заприказвахме, говорихме си говорихме си и се изчукахме.
- Еее, в това няма нищо лошо.
- Да, ама на другия ден дойде балдъзата. Заприказвахме се и най-накрая се изчукахме.
- Еее, от това по-хубаво няма.
- Да, ама на следващия ден дойде баджанака. Приказавахме си, приказвахме си и го изчуках.
- А бе я да си ходиш, че много се заприказвахме нещо!
- Ето, това е за нерви, това е срещу депресия, а това - за общо възстановяване!
- Ъъъъ... докторе... друго, освен водка нямаш ли?
Нива на биологична защита срещу Коронавирус в България:
- молитва - 100 %
- хомеопатията на Гала и доктор Папазова - 1 %
- лекарства - 20 %
- спорт и сън - 70 %
- ракия - 100 %
- ракия с праз - 200 %
- ракия с праз и боб - 700 %
- ракия с чесън - 3000 %
- ракия с чесън и качамак - 6000 %
- ракия с пача и люти чушки - 9000 %. Мутираш в нов биологичен вид. Всички, на които дъхнеш, оздравяват за няколко часа.
- Докторе, нещо не съм добре с коляното!
- Добреееее, можете ли да го сгънете?
- На коя страна, искате?...
При гинеколога:
- Какво е това ма?
- Ми п*тка бе докторе.
- А защо не е бръсната?
- Мъжът ми не дава.
- Къде е мъжът ти?
- Чака в коридора.
Докторът излиза и се връща с мъжът:
- Кво е тва бе?
Мъжът дълго любувайки се на гледката:
- Мииии... п*тка!
- А защо не и даваш да я бръсне?
- Аз по принцип не възразявам!
Към жената:
- А казвахте, че мъжът ви не разрешава!?
- Ми докторе, това не е мъжът ми!
- И да пиеш по 3 пъти на ден!
- От кои хапчета, докторе?
- Кой ти говори за хапчета, бе човек!
30-годишният Петър, доктор на математическите науки, изчисли, че вероятността тази пролет да спечели шестица от тотото, да хване коронавирус и да прави с*кс е 10 на 69 степен. Майка му от малък го беше научила да бъде реалист, затова след като видя резултата от изчисленията си, той зачеркна с*кса от плановете си.
- Докторе, не се чувствам добре!
- Пиете ли?
- Не!
- Тогава какво очаквате?
- Докторе, не ми става!
- По 200 грама керосин на гладно.
- Керосин? Ама ще помогне ли?
- Аве, чуек, това самолети дига!
От 2 ч. съм в болницата и никой не знае какъв е този обрив по топките ми. Ще чакам лекар, че тия бабички отвън нищо не разбират.
- Докторе, счупих си крака на две места!
- Запомнихте ли ги?
- Да.
- Повече не ходете там.
- Сутринта получих съобщение на телефона: 48М.4040. Викам си – Това е само Митко! Той е едно старо гадже, което живее в Монтана. Мерцедесът му е с регистрационен номер 4040. Звъннах веднага :
– Мите, как се сети за мен? И аз си мисля за… таковата, пък той ми отговаря някак си отчуждено.
– "имате грешка, кого търсите, моля!" Затворих веднага, не съм толкова тъпа. Седя и аз и си мисля:
- Леле, сетих се… това е тате – ул. Морска 48 тел. 40-40.
Случило се е нещо! Я кръвното, я нещо друго… Знаех си! Казвах му – "смени си личния лекар, много завеян ми се вижда, не ти гледа диагнозата, ами само ЕГН-то" – той не, та не! Докато набера номера, сърцето ми щеше да изхвръкне… Тате, питам, как си? Работата върви на зле, вика… Едва го чувам… Кой е зле, бе тате? Пък той ми вика – половината разсад не ще да никне, а чесъна го изядоха охлювите. Да, ама аз като съм притеснена и емоционална… докато се разберем, че не ми е писал, доста се навикахме. Затварям и си мисля… леле, колко съм тъпа! От ясно, по-ясно – това е код, сбъркали са телефона и го пращат на мен. Марихуана. 40 пакетчета по 40 грама, до 48 часа… А може и да са терористи, 48М – туй е Москва… или Маями. Тука вече изгорях! По мобилния, по шифъра, колко му е да ме издирят. Чакай, викам си, да взема да звънна в полицията. Отсреща някакъв приятен мъжки глас ми каза – дежурният шесто РПУ слуша. Започвам подробно да обяснявам от началото и тъкмо стигнах до голите охлюви и той ме прекъсва – момент, ще ви дам телефона на специалния отдел. Набирам аз номера и чувам Добър ден. Диспансера за психично здраве… и биииип – записват разговора значи. Веднага затворих, не съм толкова тъпа. В този момент мъжът ми се прибра ухилен и с цвете в ръка. Хайде, вика, муцка – честит празник! Чочо, лягай си, пил си. Знаем се много добре, какви празници, какви глупости ти бръмчат из главата? Бутнах го в кревата и чак тогава ми светна. Отворих отново съобщението и каквато съм емоционална, държа телефона и плача. Никакви шифри, никакви терористи нямало, ами било – „Честит осми март – Чочо“.
При психотерапевта:
- Докторе, помогнете ми със самооценката ми! Мъжът ми ме напусна и каза, че съм пълна идиотка!
- Не се притеснявайте, това е негово мнение. Вие съвсем не сте пълна. Вие сте пухкава!
- Докторе, как е съпругът ми?
- Съжалявам, но той почина! Ще дарите ли някой орган?
- Какъв орган докторе, той свиреше на цигулка?!
- Докторе, от близо седмица страдам от безсъние.
- И какви по-точно са оплакванията?
- Ами будя се някъде към два-два и половина и не мога да заспя повече.
- Хмм... Най-вероятно стресът е причината. С какво се занимавате?
- Чиновник съм, но не е от това! Като ги гледам колегите, събуждат се в пет като пичове и кой откъде е!