Вицове за Крикор и Гарабед
Много смях със задружното приятелство на арменците Киркор и Гарабед и тяхната глуповатост.
В тази категория има 99615 вица, разпределени в 6641 под-страници.
Японци изобретили с*ксробот. Решили да го изпробват на французойка, испанка и българка. Влиза французойката и излиза след половин час:
- Няма език!
Влиза испанката и излиза след един час:
- Няма страст!
Влиза българката. Минават два часа и половина. От стаята излиза роботът и започва да бяга. Българката след него:
- Нямал бил батерии, а можеш да бягаш, а?
Двама се оплакват:
- Жена ми ме заряза и ме остави без една стотинка.
- Тя и моята ме оставя без стотинка, ама не си тръгва...
Влиза еднин чвек в магазин за сувенири.
Избрал си малка бронзова котка.
- Колко струва?
- 100 лв. за котката и 1000лв за историята и.
- Вземам само котката, историята не ми трябва
- Добре, но съм сигурен, че ще се върнете за историята.
Излязъл навън човекът и тръгнал към дома си, но след малко една котка тръгнала след него, след нея друга...
Започнали да прииждат от всякъде котки. Човекът хукнал да бяга, но котките се увеличавали станали хиляди.
Завил към пристанището, котките след него. Стигнал до вълнолома и хвърлил бронзовата статуетка в морето. Всички котки скочили след нея.
Човекът се върнал в магазина запъхтян и продавача от вратата го подел...
- За историята ли? Нали ви казах, че ще се върнете.
- А не майната и на историята, а да имате малък бронзов политик?
- Вашето дете напикава ли се още в леглото?
- Откакто го завиваме с електрическото одеало, даже не си го и помисля!
- Какво най-много ти харесва в един мъж?
- Ума.
- Още?
- Външността.
- Още?
- Галантността.
- Още?
- Чувството за хумор.
- Още?
- Силата.
- Още?
- Още малко и ще изгубя търпение, и ще ти кажа истината...
У нас има свобода на словото, знаете каква. И хората не се страхуват да казват, знаете какво, за знаете кого!
- Чу ли бе? Петров получил инсулт!
- И кво?
- Ми, цялата му дясна страна е парализирана!
- А оная му работа?
- В последния момент успял да го премести в ляво!
Една много привлекателна дама сяда на бара. Тя жестикулира подмамващо към бармана, който реагира незабавно.
Когато той пристига, тя изкусително му прави знак да приближи лицето си по-близо до нейното. Барманът го прави и тя започва нежно да гали брадата му.
- Ти ли си управителят? - пита тя, леко потупвайки лицето му с две ръце.
- Всъщност не - отговаря мъжът.
- Можеш ли да го повикаш? Трябва да говоря с него.- казва тя, прокарвайки ръце по брадата и косата му.
- Не мога - въздъхва барманът - Той не е тук. Има ли нещо, което мога да направя за теб?
- Да, има. Трябва да му оставя съобщение. - продължава тя, галейки с палеца си устните на бармана и лукаво пъхайки останалите си пръсти в устата му, позволявайки му нежно да ги засмуче...
- Какво трябва да му предам? - едва успява да промълви барманът.
- Кажи му, - прошепва тя - че няма тоалетна хартия, сапун за ръце и книжни кърпи в дамската тоалетна!
- Дядо, кое е най-важното нещо, като остарееш?
- Да си пиеш гинко билобата!
- И защо?
- За да помниш къде ти е ракията, чедо!
Разговор между контрола и пътник в градски автобус:
- Вашето билетче?
- Моето билетче.
- Вашето билетче?
- Моето билетче.
- Вие какво зациклихте ли? Други думи не знаете ли?
- Знам. Прахосмукачка...
- А бе вие да не сте болен?
- А вие да не сте доктор?
- Аз не съм доктор!
- А пък аз не съм водопроводчик.
- Май ви хлопа дъската...
- Що, да не сте дърводелец?... А, ето я и мойта спирка!
Един поканил една дама на кино. След филма я изпратил до тях и казал:
- Благодаря. Беше ми много приятно да бъда с теб.
А тя си помислила: "Дали няма да поиска да го поканя на кафе у нас." Но той нищо не казал и си тръгнал. На следващия ден я поканил на театър, и пак я изпратил, и пак казал:
- Благодаря. Беше ми много приятно да бъда с теб.
А тя пак си помислила: "Дали няма да поиска да го поканя на кафе у нас." И пак той нищо не казал и си тръгнал. Следващия път я завел на ресторант, и пак я изпратил и казал:
- Благодаря. Беше ми много приятно да бъда с теб.
Тя не се сдържала и го попитала:
- Прощавай, но да не си случайно имп*тент*н?
А той:
- Не, аз съм интелектуалец. По-добре три дни да почакам, отколкото три часа да те навивам!
Две баби стоят на пейката пред блока. Едната уморена, омърлушена.
Другата я пита какво и е, защо е такава. Тя отговаря:
- Моето не е за разправяне. Вчера дядото от бакалията купи един сапун "Младост". Като се изкъпа вечерта, като му светнаха очите... Такава любов и на 20 не ме е любил! Ця-Ла Нощ!
Другата се позачудила, ама решила и тя да изпрати нейния дядо за такъв сапун. На другия ден, седят пак двете пред блока...
Втората баба клюма и тя, ни и се говори, ни нищо...
- Какво ти е, Кинче, добре ли си?
- Остави, моята не е за разправяне... Вчера пратих и аз моя дядо до бакалията за сапун "Младост"...
- И!? И!? Изкърти ли те после? - прекъснала я първата.
- Остави, нямало "Младост", та взел "Бебе"...
- И, какво стана!? И, какво стана!? - прекъснала я пак доволната баба.
- Изкъпа се... Легна... Захапа ми циц*та... Напика се и заспа!
Една котка влиза в кафене, поръчва си кафе и сладкиш. Сервитьорът стои и я гледа с паднало чене. Котката пита:
- Какво?
- Ъъъъ... ама вие сте котка!
- Да.
- И говорите!
- Сензационна новина. Ще ми донесете ли поръчката или не?
- О, извинете, ще ви я донеса, разбира се. Просто никога преди не съм виждал...
- Нормално, за пръв път идвам тук. Търся си работа, бях на интервю и реших да пия едно кафе.
Сервитьорът се връща с поръчката и вижда котката как трака бързо на клавиатурата на лаптопа.
- Ето го кафето ви. Ъъъъ... помислих си, че... Виe нали търсите работа? Просто познавам един директор на цирк и той с удоволствие би ви взел на работа с много висока заплата.
- Цирк? - пита котката.
- Онова нещо с арена, купол, оркестър?...
- Да!
- Клоуни, акробати, слонове?
- Да!
- Захарен памук, пуканки, захарни петлета?
- Да-да-да!
- Добре звучи... А за какво им е програмист?!
Срещат се двама пенсионери:
- Накъде си тръгнал, наборе?
- Отивам при дамата на сърцето ми.
- О браво, браво! На тия години и любовница?
- Не, бе, наборе! Отивам при кардиоложката.
Срещат се българин и индианец. Индианецът сочи нагоре, българинът надолу. Индианецът разтваря шепи, българинът му показва знак с ръката. Прибира се индианецът при жена си и казва:
- Колко шашав българин срещнах!
- Защо? - Пита жена му.
- Аз му показвам че наше е небето, той ми казва че тяхна е земята. Аз му показвам че наша е водата, той ми казва че тяхни са дърветата.
Българинът се прибира при жена си и казва.
- Колко шашав индианец срещнах!
- Защо? - Пита жена му.
- Той ми казва качи се на дървото, аз му казвам ще падна. Той ми казва ще те хвана, аз му казвам ще ме хванеш за...