Вицове за колеги
В тази категория има 1927 вица, разпределени в 129 под-страници.
Един колега го спрели със Spark:
- Добър вечер.
- Добър вечер.
- Столична дирекция на вътрешните работи, вашите документи и документите на електромера.
4
Девойка се явява на изпит в университета. Паднали и се трудни въпроси, които, естествено, не знаела. Професорът ѝ казва:
- Ще трябва да Ви скъсам. Е, разбира се, ако се срещнем довечера, може и да Ви пусна...
- Добре, професоре, но съм длъжна да Ви предупредя, че съм болна от една болест, която се казва "кръг и половина".
Професорът не бил чувал за такава болест. Срещнал се вечерта със студентката и преспал с нея. На другият ден професорът върви из университета и среща познат математик.
- Колега, не знаеш ли случайно що за болест е това "кръг и половина"?
- Разбира се, че знам. Един кръг е две пи ер /2πR/, а кръг и половина е три пи ер /3πR/.
8
Централна гара. От влака слиза един русенец и отива до едно такси:
– Колко пари е до Младост 4?
– 40 лв.
– Аз имам в себе си само 30.
– 40.
– Добре закарай ме нататък до 30 лв. и аз ще сляза!
Пътували и като наближили до Младост 4, шофьорът спрял и казал:
– Слизай.
– Навън вали, няма ли да ме откараш? Още малко остава.
– Слизай!
След една седмица на Централна гара идва пак същият русенец. На стоянката – 10 таксита и едно от тях е онова с гадния шофьор. Русенецът отива при негов колега и казва:
– Колко е до Младост 4?
– 40 лв.
– Ще ти дам 80. 40 за пътя и за 40 ще ми направиш една свирка!
– Я да се махаш, бе!
И така при всичките 9 и накрая отива при нашия познат и казва:
– Колко е до Младост 4?
– 40 лв.
– Добре! Ето ти 80. 40 за пътя и за 40 ще помахаш на колегите си като тръгнем и ще се усмихнеш!
– Дадено!!!
25
10-те НАЙ-ТЕЖКИ ПРОБЛЕМИ ДНЕС:
1. Дъждът...
2. Студът...
3. Козата на баба Дора...
4. Хърватските национали са дарили премиите си...
5. Хърватските национали НЕ СА дарили премиите си...
6. Колегите са на море, а ние тука...
7. Френските национали са африкански мигранти...
8. Няма да допуснем африкански мигранти на територията на майка Българиянатримурета!!!
9. Какво ще има за вечеря?
10. Дай да изтъркаме по още едно талонче тука!
11
По време на лекция угаснал токът и един студент се изцепил:
- Ууу, тъмно като в мечи з*дник!
Като дошъл токът, професорът отговорил на предизвикателството:
- Уважавам колегите, които са ходили навсякъде.
5
Влизат днес двама колеги и ме питат:
- Обещаха да преведат пари, ти знаеш ли нещо?
- Знам бе, как да не знам! "Пари" на английски са "мoney", на немски "geld", а на френски - "аrgent"...
4
Летят двама колеги, математици в самолет.
- Колега, знаеш ли, направих изчисления, вероятността на борда на самолета да внесат бомба е по-голяма от вероятността да попаднеш в автомобилна катастрофа. И летя с голям страх.
- Колега, аз направих същите изчисления и стигнах до подобен извод. Обаче аз отидох по-натам. Изчислих вероятността, двама души да внесат, независимо един от друг, две бомби на борда на самолет, и тази вероятност е почти нулева.
- Добре де и какво ни топли това?
- Еми аз нося една бомба...
2
- Адът екзотермичен или ендотермичен е?
- Следният текст е всъщност въпрос, даден на изпит по химия във Вашингтонския университет. Отговорът на един от студентите бил толкова "професионален", че професорът го споделил с колегите си чрез Интернет, благодарение на което го четем и ние:
Допълнителен въпрос:
- Адът екзотермичен (отделя топлина) ли е или е ендотермичен (поема топлина)?
Повечето студенти написали отговор съгласно вярванията си, използвайки правилото на Бойл - газовете се охлаждат при разширяване и се нагряват при свиване.
Един от студентите обаче написал следното:
- Първо, трябва да знаем как масата на Ада се изменя във времето. Следователно трябва да знаем скоростта с която душите влизат в Ада и респективно излизат оттам. Мисля, че с достатъчна точност можем да предположим, че след като една душа попадне в Ада, тя не може да го напусне. Следователно напускащи Ада души няма. По въпроса колко души влизат в Ада, нека да разгледаме различните религии съществуващи в днешния свят. Почти всички религии твърдят, че ако не си техен последовател, ще попаднеш в Ада. След като религиите са повече от една и никой не принадлежи на повече от една религия, можем да приемем, че всички души ще попаднат в Ада. При сегашните данни за раждаемост и смъртност, може да се очаква броят на душите в Ада да нараства експоненциално. Да разгледаме скоростта на изменение на обема на Ада, тъй като закона на Бойл твърди, че за да се запазят температурата и налягането в него, обемът му трябва да нараства пропорционално на нарастването броя на душите там.
Оттук произтичат две възможности:
1. Ако Адът се разширява по-бавно отколкото душите постъпват в него, тогава температурата и налягането ще нарастват докато вратите му не издържат и целия Ад се изсипе на Земята (until all Hell breaks loose).
2. Ако Адът се разширява по-бързо от нарастването броя на душите в него, тогава температурата и налягането ще спадат докато той замръзне.
И така, какво ще се случи? Ако приемем за верен постулата, формулиран от приятелката ми Тереза, че "по-скоро Адът ще замръзне отколкото аз да спя с теб" и като вземем предвид факта, че миналата нощ спах с нея, тогава 2 трябва да е вярно, и тогава Адът е екзотермичен и вече е замръзнал. Крайният резултат от тази теория е, че щом Адът е замръзнал, то той не приема повече души и следователно не функционира… оставяйки само Рая и по такъв начин доказвайки съществуването на Светия Дух, което обяснява защо миналата нощ Тереза през цялото време викаше "О, Боже!"
23
– Колежке, ех, да не бях женен...
– Колега, и да не беше женен... все тая!
8
- Миме, веднага сваляй гащите, че двама колеги са взели пиене и мезе и идват към нашата квартира. Не твойте, ма! Тия, от въжето на прозореца!
10
Дълго се борих със себе си, но накрая събрах смелост и признах на колегите, че са гейове!
9
Писмо на пенсионерка до телевизионно кулинарно предаване!
- Моята майка е пенсионерка и живее на вилата, за да е по-близо до природата. Да се разбира: има възможност да поддържа домашно стопанство – зеленчукова градина и кокошарник, с които практически изхранва цялата фамилия. Извън градинарството и животновъдството всяка сутрин тя чинно гледа кулинарно предаване по телевизията. Там млад, красив, професионален готвач показва различни екзотични рецепти. Учи я как да избира на пазара свеж омар, да маринова артишок, да чисти лангуста. И един ден моята майка реши да му напише писмо.
- Здравей, мили синко,
аз съм баба Станка, живея на село и реших да приготвя манджа по рецепта, която ти показа в своето предаване. Когато в нашия селски магазин попитах за корен от новозеландски картоф, продавачът ме нарече „изкукуригала” и счупи очилата ми преди да ме изгони на улицата. Тогава отидох в града на пазар да купя, както ти ме научи в своето предаване, пресен морски дявол. Продавачите ме пратиха по дяволите, счупиха вторият ми чифточила и ме изгониха от пазара. Ама аз да не съм вчерашна, все пак успях да приготвя нещо по твоя рецепта. Вечерта, когато моят мъж, дядо ти Иван, седна на масата да вечеря, аз му поднесох печен охлюв, върху свежо листо от лозата на двора. Предположих, че с това той няма да се нахрани, затова сложих в чинията му два охлюва. Мъжът ми счупи моя трети чифт очила, на мястото на стъклата втъкна двата охлюва, а лозовото листо го залепи на челото ми. И написа върху него „за нищо не ставаш”. Моят най-голям внук, Николай един ден ми се обади по телефона, че служебният стол бил затворен и ще дойде да обядва при мен. Доведе със себе си и неколцина колеги. Когато момчетата седнаха на масата, Никито вика „Е, бабо, всичко, което имаш в печката и хладилника, вади и трупай тук, че умираме от глад!” Аз им поднесох канапе – върху малки парченца хляб с клечка за зъби набучени фини резенчета гъбки. Всичките 45 клечки за зъби, момчетата ми ги забучиха в едно място, за което се знае, че не може да се види без помощта на огледало. Ама аз да не съм вчерашна?! Продължих да обогатявам кулинарната култура на моето семейство. Една неделя при минусови температури моят мъж, с внуците заедно, нацепиха пет кубика дърва. И когато на обяд мъжете, премръзнали и уморени, влязоха кухнята да се сгреят, веднага се отправиха към печката, където аз винаги имам поне една петлитрова тенджера с вкусна супа от домашна кокошка. Но… тук ги очакваше голяма изненада – нежна портокалова крем супа, в изящна купичка с размера на половин яйце от гълъб, украсена с парченца марципан. Предвкусвайки възторга на моите любими мъже, аз затворих очи. Когато ги отворих, очилата ми вече нямаха стъкла. Аз, кой знае защо, лежах в снега, по косите ми се стичаше портокалов мус, от носа ми стърчаха парченца марципан. Ама аз не съм вчерашна, реших да изуча тайландската кухня. Защото много хубави хора са тези тайландци, ядат всичко, което мърда: хлебарки, червеи, паяци. Поглеждам към левия ъгъл над мивката и си мисля „Господи, колко много продукти се похабяват тук!” И тогава си спомних, че в твоето предаване ти спомена, че ястията с насекоми са много ефектни. Истина е. Ефектът от поднасянето им беше невероятен – три пукнати ребра, две насинени колена и една огнестрелна рана в тялото. Всичко се случи така. Ден за жътва. Пратиха ме да нахраня жътварите. Те бяха станали в четири сутринта, бяха ожънали и вършели около 250 тона зърно. При това някъде към 9 часа ескалаторът се счупил и се наложило ръчно да товарят камионите, с лопати. Та, бригадирът ми вика „Бабо Станке, толкова сме гладни, че стомасите ни са се свили на топка, сякаш сто мравки лазят вътре в нас.” Той даже и не се досещаше колко е близо до истината. За обяд приготвих първо – супа от пържени мравки, за основно – панирани скакалци, а за десерт – руло от бръмбари, колорадски, защото съдържат повече захар. Опънах бяла покривка, наредих блюдата и пожелах приятен апетит. После нищо не помня. Хората ми разказваха, че жътварите ме вързали за браната и овършали с мен 18 хектара. Освен това ме закарали до мелницата и искали да ме направят на брашно, но главата ми не минавала през бункера. Виж, очилата ми станали на сол. А пъдарят стрелял в мен с винтовка, заредена с английска сол. Мисля, че в едно от твоите предавания чух, че няма нищо по-неприятно от пресолен бут. Сега вече съм сигурна, че е така. Но това всичко са детски приказки в сравнение с това, което се случи на 24 май. Този ден винаги събира много гости у нас и разбира се, цялата подготовка за празненството ляга върху мен. А аз искам всичко да е цивилизовано, не като друга година – гостите хапнат, пийнат и се метнат да играят кючеци под звуци на чалга. Миналата година реших да поканя от града струнен квартет, за академична музика… Мир на праха им… А аз… аз вече почти се оправям, смених патериците с бастун и мястото на гърба, където бе втъкнат един лък от цигулка, почти заздравя. Единствено нещо, което все още ме тормози – не могат да измъкнат от главата ми контрабаса, защото не бива да го режат, бил много скъп… И ето ме сега, седя с контрабас на главата и гледам предаването ти. Чакам нови рецепти. И даже не се сърдя на никого. Как да очаквам висока кулинарна култура от хора, чиято тоалетна е на двора, а асфалт виждат само по телевизията…?!
Прегръщам те с любов! Баба Станка.
21
Шофьор нервно се оглежда и казва на полицая, който преглежда документите му:
- Моля ви, по-бързо, че ме гонят вашите колеги!
5
Един човек, от известно време живеел в града, но се върнал за празниците на село. Решил да си направи майтап. Дал на бика няколко хапчета Виагра, за да види какво ще стане и после като се върне в града да разправя на колегите, какъв голям майтап е станал. Обаче, наблизо нямало ни крави, ни хора ни каквото и да е живо същество. Е станал... големият майтап, само че, това е най- голямата тайна в неговият живот...
5
Чужденец изучаващ български пита свой колега Българин:
- Как е на български "синхрофазотрон?"
- Ко?
- Боже какъв прекрасен лаконичен език!
21