Вицове за колеги
В тази категория има 1916 вица, разпределени в 128 под-страници.
Премиера в операта. Залата се пръска по шевовете. По някое време от задните редове някой, с ясно усещащи се нотки на алкохолно опиянение, се провиква:
- Има ли лекар тук? ЛЕКАР!
Представлението спира, артистите и музиката млъкват, зрителите се споглеждат докато един човек става и казва:
- Аз съм лекар. Какъв е проблема?
А пияния:
- Какво ще кажете колега? Много яко представление, нали?
Един адвокат седял в самолета срещу блондинка, скучаел и я попитал, дали иска да играят на една забавна игра. Тя обаче била изморена и искала да спи. Адвокатът не се предавал и и обяснил, че играта не е само забавна, но и лесна.
– Аз задавам въпрос и ако не можете да отговорите, ми давате 5 лв. и обратно.
Блондинката отказала и си спуснала облегалката назад, за да поспи. Адвокатът обаче бил настоятелен и предложил:
– ОК, ако не знаете отговора, ми давате 5 лв., ако аз не го знам, Ви давам 500 лв.
Блондинката се съгласила и адвокатът поставил първия въпрос:
– Колко е разстоянието от земята до луната?
Блондинката отворила чантата и му дала 5 лв.
– Благодаря! Сега Вие сте наред! – казал адвоката.
Тя попитала:
– Какво е това, което изкачва планината на 3 крака, а слиза на 4?
Адвокатът бил озадачен, включил лаптопа, започнал да праща и-мейли на колегите, до градската библиотека и търсил във всички търсачки в интернет, но не намирал никакъв отговор. След час се предал, събудил блондинката и и дал 500 лв.
– Благодаря! – казала тя и искала да продължи да спи.
Адвокатът обаче бил фрустриран, събудил я и казал:
– Е, добре, какъв е отговорът?
Блондинката извадила 5 лв. и му ги дала.
Всичко е въпрос на гледна точка!
Сутринта, жена отива сияеща от щастие, усмихната и тананикайки си на работа. Колежките и я питат какво е станало, тя им разказва следната история:
- Снощи моя ме изненада с прекрасен букет и резервация в един скъп ресторант. След това ме заведе на хотел и докато аз се оправях в банята, той бе оправил леглото и като се почна една любовна игра - 3 пъти свърших. После ме люби 3-4 часа, омаляха ми краката, а чаршафите мокри, мокри. Като любенето приключи си говорихме още 1 час и заспах. И ето ме след 3 часа сън, свежа като кокиче!
Мъжът на сияещата жена отива на работа - уморен, омърлушен с треперещи крака, сенки под очите и натежала глава. Приятелите и колегите му го питат какво е станало?! И той им споделя следната история:
- Снощи имах среща с любовницата, но тая ми се обади и ми каза, че ме зарязва. За това подарих букета на жена ми и я заведох в резервирания от мен ресторант, където хапнахме и пийнахме, а след това отидохме и в хотела. Докато жената беше в банята гледах мача на любимия отбор, който падна. След като тя излезе, реших един бърз с*кс и си лягам! Да, ама не! Час и половина не мога да го вдигна, после над три часа не мога да свърша /от алкохола или от умората ли/, оствете това ами после почти два часа не можах да заспя! Пак и жив дойдох на работа! Отави!
Аптека. На щанда стои стар, опитен аптекар и обяснява на младия си колега, как трябва да отгатва желанията на клиентите. Идва първият клиент. Аптекарят гледа мъж на средна възраст, подпухнали очи, измъчена физиономия:
- Здравейте господине, заповядайте вашият аналгин!
Клиентът много учуден, взема, плаща и си тръгва. Аптекарят, обръщайки се победоносно към младия си колега:
- Учи се момче, учи се...
Идва втори клиент, измъчена физиономия силно зачервени и леко сълзящи очи:
- Здравейте господине, заповядайте вашите капки за очи!
Клиентът много учуден, взема, плаща и си тръгва. Аптекарят, обръщайки се победоносно към младия си колега:
- Учи се момче, учи се...
Идва младо момиче, леко уморен външен вид и кисела физиономия.
- Здравейте госпожице, заповядайте хемороидални свещички!
- Какви свещички? Аз такова... за тампони...
Аптекарят, бързо разменя свещичките с тампони, и обръщайки се към младия си колега:
- Еее, айде, айде, обърках се с 2 сантиметра, голяма работа...
Професорът:
- Мъжкият може да го прави по 10 пъти за 24 часа...
Женски глас от залата:
- Г-н професоре, това може ли да го повторите на колегата от последния ред!
С цяло стадо! - продължил професора.
Мъжки глас от залата:
- Г-н професоре, това може ли да го повторите на колежката от първия ред!
В първият ми работен ден, шефът ни казва:
- Оперативка, всеки вторник! Запишете си!!!
Един колега пита:
- Шефе, вторник с "в" ли се пише, или с "ф?"
Шефа:
- Дообреее... оставетее... оперативка всяка сряда!
Отбор слонове играе футболен мач срещу отбор мравки. Улисани в играта, един слон настъпва мравка от противниковия отбор и започва да и се извинява.
Мравката съвсем великодушно:
- О, колега, не се притеснявайте! Игра е, можеше да се случи и обратното.
Красива и млада колежка към свой колега:
– Ти свободен ли си?
– Женен, с две деца.
– В тази връзка... Я, ела за малко, че принтерът сдъвка хартия...
- Миме, веднага сваляй гащите, че двама колеги са взели пиене и мезе и идват към нашата квартира. Не твоите, ма! Тия, от въжето на прозореца!
Един мъж влиза в магазин за обувки и любезният продавач се приближава до него:
— Мога ли да ви помогна, господине?
— Искам чифт черни обувки като онези на витрината.
— Разбира се, господине. Да видим, сигурно търсите номер… четирийсе и първи. Нали?
— Не. Искам трийсе и девети, моля.
— Извинете, господине. От двайсе години работя като продавач и съм сигурен, че вашият номер трябва да е четирийсе и първи. Може би четирийсети, но не и трийсе и девети.
— Искам трийсе и девети, моля.
— Извинете, ще позволите ли да ви измеря ходилото?
— Мерете каквото искате, но на мен ми трябва чифт обувки номер трийсе и девет.
Продавачът изважда от чекмеджето онзи странен инструмент, с който продавачите на обувки мерят стъпалото, и възкликва доволно:
— Виждате ли? Нали ви казах - носите четирийсе и първи номер.
— Я ми кажете кой ще плати обувките — вие или аз?
— Вие.
— Добре. Тогава ще ми дадете ли трийсе и девети номер?
Изненадан, но и примирен, продавачът отива да донесе чифт обувки номер трийсе и девет. Пътьом разбира каква е работата - обувките сигурно не са за този мъж, а за подарък.
— Ето ги, господине, номер трийсе и девети, черни.
— Ще ми дадете ли обувалка?
— Ще ги обуете ли?
— Да, разбира се.
— За вас ли са?
— Да! Ще ми донесете ли обувалка?
Този крак не може да влезе в тази обувка без обувалка. След дълги напъни и всевъзможни опити клиентът успява да напъха цялото си стъпало в обувката.
Прави няколко крачки по килима, но все по-трудно, охкайки и пъшкайки.
— Добре. Ще ги взема.
Като си представя как тези обувки трийсе и девети номер убиват пръстите на клиента, самият продавач усеща болки в краката.
— Да ви ги увия ли?
— Не, благодаря. Ще остана с тях.
Клиентът излиза от магазина и изминава криво-ляво трите преки до офиса си. Той работи като касиер в банка. В четири следобед, след като престоява повече от шест часа прав с тези обувки, лицето му се разкривява, очите му се зачервяват и той вече рони сълзи.
Колегата му от съседната каса, който го наблюдава цял следобед, се тревожи за него.
— Какво става с теб? Зле ли ти е?
— Не. От обувките е.
— Какво им е на обувките?
— Стягат ме.
— Какво е станало? Намокри ли ги?
— Не. По-малки са с два номера.
— Чии са?
— Мои.
— Не разбирам. Не те ли болят краката?
— Страшно ми убиват.
— Ами тогава?
— Ще ти обясня! — казва той и преглъща.
— Малко са удоволствията в живота ми. Всъщност в последно време почти нямам приятни моменти.
— И какво?
— Обувките страшно ми убиват. Боли ужасно, така е… Но представяш ли си какво удоволствие ще изпитам след няколко часа, като се прибера у дома и ги събуя? Какво удоволствие, човече! Какво удоволствие!
Аз например най-мразя да ми пожелават "спорна седмица" и "спорна работа". Аз искам работата, колегите и седмицата да са БЕЗСПОРНИ, никой да не спори с мен, работата също.
След като старателно прочете Кама Сутра, бай Стамат много разнообрази псувните към колегите си.
– Колко неоткрити пещери има в района?
– Ние ако ги знаем, няма да са неоткрити!
Следва "замислен" поглед...
Коментар на колега:
– Будала, речи му 14 и да ходи да ги търси.
Колеги решават да се затапват:
- Колега, боли ме дупето, а тебе?
- А менееее ме боли к*ра.
- Ааа, е дай да се е*еме със здравите части?
Шофьор чака в задръстване.
Покрай него пеша преминава колега:
- Здрасти, да те закарам?!
Пешакът:
- Не, благодаря, бързам...