Вицове » Колеги

Вицове за колеги

В тази категория има 1916 вица, разпределени в 128 под-страници.

Оценка: 4 от възможни 10 - общо: 11580

В консерваторията, изпит по цигулка:
- Колега, повечко е трябвало да свирите!
- Накъде повече, седми съсед се обеси...

Добавен преди 5 години 21 Преглед

Един мъж отива в болницата и казва на доктора:
- Докторе, тая сутрин се събуждам и пипам, барам един т*шак имам.
- Айде бе, казал доктора. Я да видя, бе човек.
Пипнал доктора и констатирал, че са два па му рекъл:
- Два са бе човек, ей сега ги усетих.
- Не е възможно докторе, ей го на, един е!
- Добре човече, сега ще викна тука няколко сестри и колеги за да ти потвърдят.
Дошли хората. Пипнали човека и всички били единодушни, че са два. Тогава човека казал:
- Добре докторе, щом вие и колегите Ви казвате че са два, на медицината ще вярвам.
Отишъл си човека по живо, по здраво. На другия ден обаче пак пристигнал в болницата и пак при същия доктор.
- Докторе, нещо сте ме излъгали. Тая сутрин пак се проверих, един е бе, докторе.
- Спокойно човече, ей сега ще се изредим и пак всичките да проверим тая работа.
Изредили се пак персонала и отново били единодушни:
- Два са.
Добре докторе, пак на вас ще вярвам. Щом казвате, че са два, значи е така.
Тръгнал си човека, обаче пред болницата го вижда негов приятел и го попитал:
- Какво става бе приятел, да не си болен нещо? Вчера беше в болницата днеска пак, какво става?
- Не бе, в отпуска съм и няма кво да правя, та хората ми чешат т*шаците.

Добавен преди 5 години 6 Преглед

Из фейса:
- А бе колеги от къде да си взема винетка, извън държавата София?
- Ти луд ли си, Баце заради тебе пак да се кара на шефа на АПИ... Карай си така и си свиркай!

Добавен преди 5 години 6 Преглед

Стигнал коронавирусът до България. Огледал се и си казал:
- Тука работа нямам, колегите от правителството са овършали вече.

Добавен преди 5 години 34 Преглед

Алергична съм към портокали. Вчера сутринта колегите ядоха портокали, подух се, насълзиха ми се очите, протече ми носа. Мина шефът, погледна ме, попита какво ми е. Отговорих - "тия ядат портокали." Той ме изгледа съчувствено, а следобеда ми донесе два килограма портокали.

Добавен преди 5 години 14 Преглед

Една жена прелюбодействала, когато мъжът ѝ се прибрал от работа по-рано. Тя бързо напъхала любовника в хладилника.
Мъжът влиза в кухнята, отваря хладилника и...
- Кой си ти?
- Васил.
- Какво правиш тук?
- Ям луканка.
На следващия ден мъжът отива на работа и разправя случката на колегите си.
Всички казали:
- А бе, ти си голям идиот. Това е бил любовникът на жена ти.
И пак се прибрал по-рано в къщи. Отишъл веднага в кухнята, отворил хладилника - вътре стои друг мъж.
- Кой си ти?
- Ами... Иван.
- Виж какво, Иване, кажи на Васил, че ако го видя ще го счупя от бой!

Добавен преди 5 години 15 Преглед

Седи си един полицай на магистралата и по едно време му се обажда негов колега:
- Шефе, към тебе идва една блондинка. Спри я, отиди при колата ѝ, отвори вратата и си свали гащите.
Послушал го, спрял блондинката, отишъл при нея, свалил си гащите, а тя казала:
- Еее... пак ли проба за алкохол?

Добавен преди 5 години 25 Преглед

В нашия офис имаме колега, който всеки ден си носи ядене от вкъщи - винаги има първо, второ, салата, сос и десерт. Наричаме го Георги Обедоносец.

Добавен преди 5 години 12 Преглед

Студентски изпит по медицина. Тема: Полова система при човека - мъжки полов орган.
Девойка, очевидно неподготвена, бута съседа.
- Подскажи!
На младежът му писнало и леко си свалил ципа на панталона.
- Ето, гледай!
Минал доцента и се подсмихнал.
- Колега, приберете си записките! Колежката да е чела през семестъра...

Добавен преди 5 години 21 Преглед

Събера ли се с Пеньо, винаги се напиваме като талпи. С Иван се съберем — кафенце, пастички. С Митьо — ракийка, салатка. С Драго — две ракийки, салатки… Обаче закача ли се с Пеньо — кофа ракия и кофа салата не стигат! Е, последния път… Натикахме се като мотики… Целувахме се, тупахме се, клехме се във вечно братство, ревахме от умиление… Качвам се на жигулата и към нас. Аз като се напия, карам като по учебник. На кръстовището до гарата ми върти буркан катаджия. Спирам. Гледам право. Ама май главата ми клюма… Книжката ли? Ето я… "Я излез!" Излизам. Ония ме обиколи два пъти с ръце на бутовете и се подсмихва. Колегата му от другата страна спря някаква западна кола. Оттам музика, кикотене…
Моят катаджия изхъмква и вика:
- Ела с мене. Май трябва да надуеш тръбата.
Аз се чудя:
- А бе, каква тръба, аз никога не съм свирил на дудук, па камо ли на тръба.
Ония ми се хили — демек, ще свириш и хоро ще играеш. Викам му:
- Нито ще свиря, нито хоро ще играя, щото е демокрация…
През това време от другата кола се развикаха и катаджията ми тикна машинално книжката в ръката. Чакай малко, вика. И почват разправия — ама голяма гюрултия беше. Аз се клатя като онуй на стенния часовник и си викам:
- А бе, аз що да го чакам, щом книжката е у мен?
Качвам се на колата и мръсна газ. Отивам пред блока, мушкам я в гаража и в леглото. Рано сутринта жената ме събужда бясна. Вика, на вратата те чакат полицаи, пак каква си я забъркал. Аз пък ѝ просъсквам:
- Цяла нощ сме били кълка до кълка, не съм мърдал от къщи!
А бе, наистина полицаи: клатят се нервно пред вратата и питат дали съм еди-кой си. Същият, викам.
- Снощи къде беше?
Ама аз съм подготвен:
- В къщи, честен кръст! Питайте жената.
А тя през рамото ми:
- Филм гледахме, швепс пихме!
Аз и швепс!? Ония се спогледаха и пак:
- А бе, ти ли си еди-кой си?
- Аз съм! - викам.
- Къде ти е колата?
- Долу, долу в гаража.
- Ами да отидем да я видим…
Отиваме. Смело отварям. Майко… Вътре стои полицейска жигула и върти ли, върти буркан…
— Бунак! Поне да беше загасил лампата.

Добавен преди 5 години 14 Преглед

В руски секретен завод за... шевни машини... се пенсионира чистачката. На тържеството и подарили шевна машина. Със сълзи на очите жената благодарила:
- Колеги, да шия ми е хоби от дете. 30 години си прибирам по някоя част от тук, на три пъти ги сглобявам у дома, а то... все автомат Калашников се получава накрая!

Добавен преди 5 години 27 Преглед

Две рекламни агенции българска и американска се побратимяват. И както си му е реда изпратили хора на обмяна на опит. Пръв отишъл българина. Стоял две седмици, показали му всички съвременни достижения в рекламния бизнес. Когато се прибрал, силно притеснен заразказвал:
- Не знам как ще ги стигнем тия американците, светлинни години са преди нас. Голям автогол си вкарахме с тоя съюз, но няма как.
Наред бил да идва американеца, и нашите почнали да мислят как да не се изложат пред чужденеца. И така, в рекламата нямало какво да покажат, та решили да му помогнат да разпусне и като дойде да го удари на живот - море, курорти, момичета. Имало обаче един проблем. При престоя си в САЩ българина бил разбрал, че американеца има голям атрибут и момичетата можело да се уплашат. Затова направили кастинг, и избрали няколко момичета, като за тест използвали бирена бутилка. И така, дошъл американеца в България, наели му самолет, разходки, плажове, море, жени. Много му харесало. Прибира се в САЩ много притеснен и разказва на колегите:
- Мааале, тия българите не знам как ще ги стигнем. А бе тия хора са ужасно напред, просто нямам думи, ако знаете каква реклама са направили. Правиш с*кс с момичето, вкарваш го и го изкарваш с етикет на Каменица. Ей това е реклама!

Добавен преди 5 години 12 Преглед

Когато ви сканирах за първи път с очите си, целият ми живот за миг се рестартира и любовта ми се ъпдейтна по-силна от всякога. Зареден с терабайти любов, аз потърсих линк за вашата душа, за да се кънектна завинаги с нея. Но вие не ми разрешихте достъп и аз останах офлайн от вашия живот.

Отчаян от този жесток дискънект, аз забих и загубих комуникация дори със собствения си душевен айпи адрес. След няколко неуспешни опити за рестарт, бях готов да натисна шътдауна на моя нещастен живот. Но запазих контрол панел на духа си, конпресирах отчаянието си в MP3 формат и го архивирах по-далече от C Disk-а на сърцето ми.

Един ден просто се преинсталирах психически и ъпгрейднах надеждата си за нов шанс и за нова среща с вас в терминалната среда на живота.

И ето че този ден дойде. Отново ви срещнах онлайн.

Вие бяхте по-красива от всякога. Очите ви - безкрайно сини като начален екран на Уиндоус 7, косата ви - непроницаемо черна като изключен LED монитор, изражението ви - умно като Гугъл, лицето ви - гладко и чувствено като тъчскрийн, тялото ви - овално като логото на Епъл, талията ви - тънка като дънна платка, краката ви - стройни като резистори...

И най-последната версия текстобработваща програма би изгубила ума и дума пред вашата красота, та какво остава за мен, по-несъвършеният и от Уиндоус Виста!

Пред вас аз бях буквално търн оф - саундът на гласа ми беше на мют, мисълта ми на пауза, сайзът на очите ми се разшири на макс, думите ми се локнаха, краката ми станаха в положения драг енд дроп, душата ми се превърна в оптична мишка, плъзгаща се благоговейно в краката ви...

Копнеех да кликна по лицето ви, да надникна през уиндоусите на очите ви, да се инсъртна в душата ви, за да я копипейстна и сейвна за себе си. За да мога да я отварям и чета винаги когато имам нужда от килобайт нежност и зареждане на батерията с любов!

Интегрално ваш: Рутер Петров

П.С. Колегите мъже от тек съпорта да знаят как да се обясняват в любов!

Добавен преди 5 години 10 Преглед

Банкет с колеги. Седим, пийваме, хапваме, бъбрим си... По едно време гледам един новобранец седи, върти се, почесва се, и не консумира. Викам му:
- Аре бе момче, отпусни се и пий една ракия!
- Не мога! Неудобно ми е!
- Е, що бе малкия?!
- Ми... да пия пред вас, е все едно да свиря на цигулка пред Паганини!

Добавен преди 5 години 28 Преглед

Жена влиза в лекарски кабинет, където на смяна е млад лекар. След 3-4 минути жената изскача с писъци от кабинета и побягва по коридора. Един от по-старите лекари я спира и пита какво се е случило. След като я изслушва, я отвежда в кабинета си и я помолил да почака докато се върне. Веднага отива при младия доктор и се развиква:
- Какво ти става бе, колега?! Госпожата е 63-годишна, с четири големи деца и седем внука, а ти ѝ казваш, че е бременна!!!
Младото докторче продължава да си пише нещо и без да вдига глава пита:
- Спря ли да хълца?

Добавен преди 5 години 27 Преглед