Вицове за кафе
В тази категория има 2213 вица, разпределени в 148 под-страници.
Двама пед*раси решили да отидат за уикенда на вилата.
Два дни яко с*кс и по обяд единия казал:
- Хайде да пием кафе.
Направили си кафе, а другия казал:
- За по-перв*рзно хайде да си го излеем отзад.
Речено сторено. Когато единия излял кафето на другия отзад.
Първия извикал:
- Ааааааааааа.
- Какво бе, да не пари?
- Не бе, горчи.
В едно селско училище назначили нова учителка - стара мома. Един ден кметът я извикал в кметството:
- Госпожице, полицаят е ерген, не искате ли да се омъжите за него? Малко е простоват, но е свестен.
Учителката се съгласила.
След сватбата, първа вечер:
- Жено, мама ми е казвала, че преди вечеря трябва да опъна жена си.
Сутринта невестата предложила да направи закуска и кафе.
- На мен тате ми е казвал, че преди закуска трябва да опъна жена си.
За обяд баба му била казвала първо да опъне жена си и т.н. След няколко месеца кметът пак вика учителката, да я разпитва:
- Как е семейният живот?
- А бе, вярно - човекът е простоват, ама е от добро семейство!
Сутрин, преди да си глътна кафето, съм нещо като микс от Бетовен и Рей Чарлз - ни чувам, ни виждам...
Замисляли ли сте се какво би станало, ако вместо с кафе, денят ви започне с ракия? Дали пък няма да е по-весел и приятен?
Кафето като универсално решение:
- Изморен си? Пий кафе.
- Спи ти се? Пий кафе.
- Трудно се събуждаш? Пий кафе.
- Боли те глава? Пий кафе.
- Някой те нервира? Удари го с джезвето по главата.
- Слънчице!
- Да, мечо?
- Ще станеш ли да направиш кафе, сладката ми?
- Разбира се, зайо!
- Благодаря ти, пиленце.
- Няма защо, златце.
- Обичам те, писе!
- И аз те обичам, пухчо!
- Чакай малко! Ти също не се сещаш как се казвам, нали?!
Пациент с хемороиди. Докторът предписал мазило, обаче мъжът казал:
– Дай нещо друго, докторе, това ми е скъпо!
– Тогава се намажи с утайка от кафе. Ще помогне!
Прибрал се човекът, сварил си кафе, намазал се обилно. Обаче кафето горещо, влошил се. Отива пак при същия лекар. Ония гледа 2 минути, гледа 5 минути...
Пациентът надупен не издържал и попитал:
– Айде бе, докторе, какво ми е? Какво виждаш?
– Чакай, чакай... виждам тук път, пари, любов, руса жена...
- Здравейте, приятели, мъжът ми разля кафе на новия килим... С какво да изчистя кръвта?!
- Вие заведение ли сте?
- Не, ние сме магазин със 100 седящи места.
- А имате ли нещо за хапване?
- Не, в това меню от 30 страници сме поместили вицове.
- А имате ли пици?
- Не, кръстили сме се "пица-ресторант" само за заблуда, предлагаме само еклери.
- А тука отпред може ли да паркирам?
- Да, спирката на 72 е известна с петте си паркоместа.
- А нещо за пиене имате ли?
- Не, наредили сме бутилки и чаши, за да не седят празни рафтовете, професионалната кафе машина и крана за наливна бира са ни подарък и само събират прах...
- А кафето горещо ли е?
- Не, чакаме да изстине и да му падне каймака и тогава Ви го сервираме.
- А зеленчуците ви домашни ли са?
- Да, естествено, лехите са зад бара!
Леля Пенка, чистачката в Музея на изкуствата, гледайки разлятото по пода кафе се провикна:
- Шефеее, това по пода изкуство ли е или да го избърша?
Събера ли се с Пеньо, винаги се напиваме като талпи. С Иван се съберем — кафенце, пастички. С Митьо — ракийка, салатка. С Драго — две ракийки, салатки… Обаче закача ли се с Пеньо — кофа ракия и кофа салата не стигат! Е, последния път… Натикахме се като мотики… Целувахме се, тупахме се, клехме се във вечно братство, ревахме от умиление… Качвам се на жигулата и към нас. Аз като се напия, карам като по учебник. На кръстовището до гарата ми върти буркан катаджия. Спирам. Гледам право. Ама май главата ми клюма… Книжката ли? Ето я… "Я излез!" Излизам. Ония ме обиколи два пъти с ръце на бутовете и се подсмихва. Колегата му от другата страна спря някаква западна кола. Оттам музика, кикотене…
Моят катаджия изхъмква и вика:
- Ела с мене. Май трябва да надуеш тръбата.
Аз се чудя:
- А бе, каква тръба, аз никога не съм свирил на дудук, па камо ли на тръба.
Ония ми се хили — демек, ще свириш и хоро ще играеш. Викам му:
- Нито ще свиря, нито хоро ще играя, щото е демокрация…
През това време от другата кола се развикаха и катаджията ми тикна машинално книжката в ръката. Чакай малко, вика. И почват разправия — ама голяма гюрултия беше. Аз се клатя като онуй на стенния часовник и си викам:
- А бе, аз що да го чакам, щом книжката е у мен?
Качвам се на колата и мръсна газ. Отивам пред блока, мушкам я в гаража и в леглото. Рано сутринта жената ме събужда бясна. Вика, на вратата те чакат полицаи, пак каква си я забъркал. Аз пък ѝ просъсквам:
- Цяла нощ сме били кълка до кълка, не съм мърдал от къщи!
А бе, наистина полицаи: клатят се нервно пред вратата и питат дали съм еди-кой си. Същият, викам.
- Снощи къде беше?
Ама аз съм подготвен:
- В къщи, честен кръст! Питайте жената.
А тя през рамото ми:
- Филм гледахме, швепс пихме!
Аз и швепс!? Ония се спогледаха и пак:
- А бе, ти ли си еди-кой си?
- Аз съм! - викам.
- Къде ти е колата?
- Долу, долу в гаража.
- Ами да отидем да я видим…
Отиваме. Смело отварям. Майко… Вътре стои полицейска жигула и върти ли, върти буркан…
— Бунак! Поне да беше загасил лампата.
- Ти как се запозна с жена си?
- В едно кафене, погледите ни случайно се срещнаха. Тя се усмихна и каза: "Ти ще бъдеш мой съпруг"!
- А ти?
- Ами, аз тогава много пушех, след 200 метра се задъхах, и тя ме настигна!
Центъра на Перник. Кафе на две нива. На долното седят двама на по кафенце и скучаят… на бара седи мъж и чете сутрешния вестник.
Първият се обръща към втория:
– А бе…
– Оу…
– А на бас, че не можеш са да идеш и да му плеснеш на тоя един зад врата…
– …на к’во?
– Ми, петарка!
– Готооо…
Отива тоя и пляааас:
– Ей, Пешо, къде одиш, бе? К’во стаа… не съм те виждал 100 години, загуби се…
Човека само дето не си пробил дупка във вестника:
– Господине, аз не съм Пешо, имате грешка! Припознали сте се!
– Аууу, човек, верно ли? Извинявай… ма приличаш… извиняаай!
Сяда си и авера вади петарка.
Минало малко време и втория пак:
– А бе…
– Ммм…
– Десет, ако идеш да му отвъртиш още един…
– Нема яд…
Отива до бара и пак - пляааас…
– Пешо! Глей ся! Прайш се, че не ме познаваш, ма те гледам, ти си, бе!
– Господине, бъркате се нещо, не съм Пешо! Ето ви личната карта и спрете с тия грубиянщини!
– Еее, чоек, много съжалявам, ма само, ако знаеш колко приличаш, одрал си му кожата... А не сме се виждали от мноо време. У казармата бе ме заедно.
На човека му писнало да го пердашат и се качил на второто ниво.
Долу тоя си сяда, ония вади десет кинта и му вика:
– Слушай! Двайска веднага ти меткам, ако идеш пак да го положиш тоя!
– Ма немаш грижа…
Качва се горе и пляааас.
– А бе Пеше! Бе те къде си бил, бе, а аз доле един го утепах от бой заради тебе…
Срещат се двама хакери. Единия разправя:
- Вчера в дискотеката се запознах с една супер блондинка!
- И?! Какво?
- След това ме покани на кафе у тях!
- И???
- Като стигнахме у тях... се съблече чисто гола!!!
- И?!
- Иии! Преместих лаптопа от бюрото, за да я кача на него...
- Имаш лаптоп ли вече?! С къв процесор?
Понеделник сутрин, след бурна пиянска вечер, мъж се събужда /на дивана в хола/ с тежък махмурлук. Жена му шета около него и гледа, как да му угоди...
- Искаш ли кафенце?
- Не-е-е!
- Една ракийка да ти сипя?
- Не-е-е!
- А да ти дам една целувчица?
- Давай! Може пък и да повърна...
