Вицове за кафе
В тази категория има 2197 вица, разпределени в 147 под-страници.
- Как да отделим белтъка от жълтъка?
- Всеки кулинар ще ви каже, че е достатъчно да преливате суровото яйце от едната половинка на черупката в другата, докато в едната половинка остане чистия жълтък с холестерола, а в поставената отдолу чашка - белтъка с птичия грип. Захар за диабет и бяло брашно с орехи и шоколад за напълняване, добавете сами, както и сол за хипертония и чашка силно кафе за исхемична болест на сърцето. Разбира се, изхвърлете черупките за да улесните остеопорозата.
- Кънчо, да отидем да купим кафе!
- Някак много странно казваш думата "водка".
Мичето всяка сутрин носеше на мъжа си кафе в леглото, защото ако не успееше, утрото започваше с бира.
- Тате, нали няма да се сърдиш?
- Зависи какво се е случило...
- Разлях кафето...
- Нищо не е това...
- Да, и аз мисля така, а твоят компютър не мисли така... Той сега въобще не мисли...
Двама приятели си говорят за жените си и единия вика:
- Не мога да ги разбера тия жени! Моята помни на коя дата сме се запознали, къде сме се срещнали, какво съм й казал аз, какво ми е казала тя, в кое кафе сме отишли на първата среща и не можеш да си представиш какви неща още! А аз, братче, нищо от това не си спомням!
Другият помислил и казал:
- Виж какво! Ти помниш ли, когато хвана първия си голям шаран?
- Е как да не помня! Беше на язовир Доспат, бяхме отишли петък вечер, 12 април преди 5 години. Петък през нощта нищо не ми клъвна! Чак неделя сутринта видях, че се е закачил, вадих го един час – беше 5 кг! Накрая Пешо влезе с ботушите да го вади, щото оня се мяташе така здраво, че мислех, че ще ми изскубне въдицата от ръцете…
- А мислиш ли, че шарана помни?
Баба Марта прати вест,
ДА НЕ СЕ РАБОТИ ДНЕС!
Да качим краката на бюрата
и да се чешем по главата...
бели, румени, засмени...
от божествен мързел днес опиянени!
След кафенцето горещо
иде време и за още нещо...
сандвич със кюфте
и много бири със мезе...!
Здраве, щастие и рози,
виното - във двойни дози.
Бурен с*кс във всички пози,
пожелаваме на Вас
Баба Марта, Пролетта и Аз!
Доброто колумбийско кафе е просто лош колумбийски кокаин.
Сядат две девойки в едно кафе. Идва сервитьорката:
- Избрахте ли си?
- Да, два чая, моля. - отговаря едната девойка.
- Какви да са? - любезно пита сервитьорката.
- Хм... Ами ами... нека са по ваш избор. - колебливо казва другата.
След 10 минути сервитьорката носи за всяка чай с ром от 10 лв.
Един приятел се жалваше, че в някакво село го спрели за превишена скорост, искал да почерпи - казали:
- ААА, не - ние - рушвети не взимаме, ама - ако искаш - отсреща - в кафето - Може по едно кафе да вземеш.
- Кажи, че са за нас, тя - знае как ги пием.
Отишъл, казал:
- 2 кафета - за полицаите отвън - не знам как ги пият.
Девойката казала:
- Ето кафетата - дължите 40 лева...
- Струва ми се, че не съм се наспал.
- Всяка сутрин го казваш това.
- Да, но не всяка сутрин слагам майонеза в кафето.
- Защо габровските блондинки си поръчват кафето без захар?
- Защо да става зян след като могат да си го подсладят, припомняйки си последните сладки моменти с любимия?
Петър се събужда с ужасен махмурлук след луд, фирмен Коледен купон. Петър по принцип не пие, но питиетата изобщо нямаха вкус на алкохол. Той дори не си спомняше как се е прибрал в къщи. Освен че се чувстваше ужасно зле, той се притесняваше и да не е направил някоя глупост.
Насили се да си отвори очите и първото нещо, което видя, бяха два аспирина и чаша вода на нощното шкафче. А до тях една червена роза!
Петър стана и пред него стояха неговите дрехи – чисти и изгладени. Огледа се и цялата стая беше безупречна, чиста и подредена, както и цялата къща. Изпи двата аспирина и с ужас погледна посиненото око, което го гледаше от огледалото в банята. След това забеляза една бележка да
виси в ъгъла на огледалото – надписана с червен химикал, обрисувана със сърца и обсипана с целувки от червило “Скъпи, закуската е на печката, излязох рано, за да напазарувам и да сготвя любимата ти вечеря. Обичам те, скъпи! С обич, Мария”.
Петър отиде веднага в кухнята и там го очакваше топла закуска, горещо кафе и сутрешният вестник. Синът му също беше на масата и закусваше.
“Сине… Какво стана снощи?”
“Ами ти се прибра към 3 часа, пиян до козирката. Падна върху холната маса и я счупи, после повърна в коридора и си посини окото докато се опитваше да минеш през вратата без да я отвориш.”
Още по-объркан той попита сина си “Тогава защо всичко е толкова чисто и подредено? И на всичкото отгоре имам роза и топла закуска??”
Синът му отговори
“А, това ли! Мама те завлече до спалнята и когато се опита да ти събуе панталоните, ти изкрещя “Остави ме на мира, аз съм женен!”*
Счупена холна маса: 163 лв. Топла закуска и вкусна вечеря: 38 лв. Два аспирина: 0,18 лв. Да кажеш точните думи, на точното място... БЕЗЦЕННО!!!
- Няма ли да пием кафе?
- В думата "бира" направи 4 грешки.
Седят на кафе Червената шапчица, Спящата красавица, Пепеляшка, Жасмин и Бел (от красавицата и Звяра) и се хвалят за половинките си.
Първа Пепеляшка:
- Моя принц абе има си кусури ей го не помни физиономии и му отне много време с тая обувка докато ме намери в кралството, ама е добър в леглото, не се оплаквам.
Жасмин:
- А моя си има и той кусури, ей го някакво момче беше от гетата, ама на, намерил някаква лампа с джин и освен богатства си пожелал оная му работа да може да задоволи и най-взискателното момиче, та успява и мен всеки път да ме задоволи.
Бел:
- Уфф, а моя е един огромен и не много красив, абе какво не красив, направо си е абсолютен звяр, но пък има замък, а и освен, че е звяр отвън, в леглото също е такъв и какъвто е огромен... не оставам незадоволена!
Червената шапчица (порастнала):
- Аз нямам много късмет, освен един вълк, който от гората много много не излиза друго не съм успяла да ударя, ама добър е и освен, че ме задоволява всеки път ми носи свинско, ей го и тухлена къща ми подари на ръба на гората и дървена хижа на вътре в планината ми даде, а за лятото ми подари сламена колиба край реката. Така че оплаквания никакви.
Спящата красавица:
- Добре сте вие, моя е ужасен, 100 годишен девственик, години го чакам да се престраши да дойде да ме ****, а като се появи свърши още преди да съм се събудила...
Все някога ще създадем съвършени роботи. Те ще ни спасят нас от всичката тежка физическа и умствена работа. А ние ще им сервираме кафето.