Вицове за животни
Вицове, бисери, лафове и хумор за всякакви животни и тяхната дружба, съжителство и прилика с човека.
В тази категория има 5827 вица, разпределени в 389 под-страници.
Кърлежът Цоньо поздравява всички с започването на топлия сезон и кани всички на излети и пикници...
9
Надпис на порта:
- ВНИМАНИЕ - ЗЛО КУЧЕ (синджира е китайски)...
18
Добавяйте в храната на гълъбите малко боя, и вашият град ще стане по-шарен.
9
Комар след като ухапал наркоман, цели два часа мислел, че е свръхзвуков изтребител...
21
- Пиете ли?
- Не.
- Сено ядете ли?
- Не.
- Значи не ставате за компания нито на човек, нито на животно.
8
Няма такова друго животно като пържената цаца, която да пие толкова бира...
12
По прашната улица свистеше ветър. Тръняци и каманяци се тръкаяаа по пъто. Чакале и секви други помиаре овиваа покрай селото. От далечината се чу конски тропот. Виждаше се само една висока осанка и шапка. Пред салоно се беше сбрал сума народ. На нйего имаше голем надпис „Хоремаг“. Коньо приближаваше. Сеянете си тръкаа прашните очи, за да виат кой е тоа странник и що дири у тва мирно село. Оказа се, че е магарок, а не конь. Ама мъжо си беше голем маторец. Слезна леко от животното и пювна сдъвчанио тютюн на Джак Манерката у краката.
– Кво си се разпювал, да ти е*ем макята у устата мръсна?
Тръгна да бръка у кобуро, ама страннико беше млого бръз. Бум, бум... Манерката се тръколи като ударен от ток. Жена му обичаше да кюкари и беше станала на пенджеро и виде смръта на мъжо си.
– Копиле ниедно, господ да те убиа, зе ми мъжооооо.
Женскио рев оглуши площадо.
– Гино не викай му, да те не гръмне и тебе, а беги грей вода да го умиаме и му приготви некоа убава ризка. – даде и съвет една прегръбена бабичка.
Шапката закриваше очите на страннико. Тури си „Смит и уесъно“ у кобуро и би един шут на вратата на кръчмата. Настана голема паника. У салоно беше останал само кръчмаро и Койо Забатаченьо, тръколил се на масата и пущил една лига.
Страннико се приближи до баро.
– Рикиа!
Гошко кръчмаро притрепери.
– Чуаш ли ме бе тумбак, рикиа!
Гошо се препоти целио, ама успе да фане едно шише „Карнобатска“.
– Ти сакаш да те гръмнем май, а? Сакам домашна, двоен препек!
Бръкна у джебецо на бархетната ризка и фръли един пробит лев.
Докато се разправяаа вътре, неколко чвека се затичаа до къщата на шерифо.
– Славчо излазай, утрепаа Манерката…
Славчо се беше заврел до казано и му отне малко повече време да стигне вратничката.
– Кого са утрепале, думате?
Манерката, гръмнаа го пред салоно. Некъв странник. Млого бръз. Прилича на ловец на глави. Влезна у хорето и ниа дотичааме до вазе…
Славчо даде указаниа на жена си кога да слага пенюги на казано, преметна колано с пищово през кръсто, тури значката и излезна.
У кръчмата беше тегосно. Страннико пиеше вече трета рикиа и боцкаше сиренйе с пипер.
– Пущи ми Берковската духова!
Кръчмаро с треперещи пръсти набута една касетка у касетофоно „Хитачи“ модел 83 – та и натисна копчето.
Тромпетките зеа да буат из целата кръчма. Коьо Забатаченьо се сепна от силната музика.
– Дай му жегаа, е*анйеее, майкоооо…
Двойната дръвена врата скръцна. Страннико не се и обръна. Шерифо се приближи до окаяната маса на страннико и приседна.
– Гоше, дай рикиа и на мене!
Изпотените ръце на кръчмаро изпълниа желанието на шерифо.
– Начи ти си гръмнал Манерката?
– Я. Кво ша напрайш, изклесяк?
– Начи, чуй ме са. Бокиловци а мирно село и такива пустиняци като тебе не ни требует. Чий уй дириш тука, твойта верица мръява?!
Страннико се учуди на смелостта на тоа застарел шериф.
– Мани ми говори така, оти ша се тръколиш като ония отвънка!
– Отвънка… те чекат баре десет човека с насочени пушки. Ти ша ме гръмнеш и ще напраат на говно, накйоцано от кокошки.
– Шерифе, знааш, че сички ша се разбегат. Па и ми миришеш на пръщина. Не вервам да ти се мре баш коги печеш рикиата?
Славчо осмисли ситуациата и прецени че „гънслингеро“ е прав.
– Кажи кво сакаш?
– Дирим Камен Говедаро. Нае ме един човек от Комарево. Откраднал му един бидон с рикиа и 100 кила джибри. Даде ми пеесе лева да го гръмнем.
– А оти гръмна Манерката?
– Що ме напсува. И ти ме напсува. И тебе ша гръмнем, ама след малко, че са ми е нйело на стомахо нещо. Па и ми се не пиа сам. Кажи къдеа говедаро, гръмим го, гръмим и тебе и си заминавам. Другите ша ги остайм!
Касетката свръши. Музиката спре.
– Преврътай, лайнар дебел!
– Оно такова, не работи кОпчето… – избоботи кръчмаро.
– Преврътай с молив!
Страннико си завръте на ръка една цигара и а запали.
– Ти не си ли чул наредбите за тютюнопушенйето на затворено? – пита заядливо Славчо Шерифо.
– Шерифе увехнал, ще сплатим кък си сакам. Не се дръви. После ща утрепем и жена ти заради тва, че само ме обиждаш. Имаш един шанс. Да излеаме на дуел. Ако ме гръмнеш, съм ти е*ал макята. Ако я те гръмнем, немаа закачам жена ти, ша намерим оная мрътвец и си бегам?
Славчо много обичаше дрътата Елентикя и се разбесне.
– У дванаасе саато на обед отвънка, на мегдано! Клисаро ша удари камбаната за сигнал!
– Е баш по пладне ли, коги се пиа рикиа и се еде?
– Баш тогива, пий още некоа, оти имаш още има нема един саат. После айде горе у гробищата. Даже нема те копаме горе. Ще фрълиме у странището, таа те изедат песовете.
Славчо стана и излезна под звуко на шпорите и със стойката на Гари Купър. Страннико отвори второ шише рикиа и даде една касетка на кръчмаро. Селото утихна, сички чекаа да стане дванаасе. Само бабичките си оправаа разсадо. У дванасе без две страннико излезна из хоремаго. От вътре зазвуча Енио Мориконе. Касетофоно пръщеше. Мачките се разбегаа. Въздухо спре. Тишките спреа да скръцат. От некъде се чу:
- Дванайсе, дванайсе, дванейсе плюс три тът!
Славчо и страннико дръжеа ръцете близо до кобурете. Тамън да удари камбаната, иззади страннико се спущи жената на Манерката с една мотика и разлупи главата на ловецо на глави. Он се свлече от еднаж на земята.
Сички нададоа рев на удовлетворение. Славчо си отдъъна. Бръкна за пищово та да даде един контролен у вече строшената глава на мрътвецо. Дръпна спусъко и се сети, че е забравил да тури патроне. Препоти се. Така Гина Манерката спаси и шерифо и селото. Касетката на Мориконе зе да влачи. Гошето я спре и наду Дунавското. Отсекъде се чуваше едно победно:
- Е*анньеееее!
Орото се завръте покрай сгръченио комаревски Джон Уейн. Та поуката е, че у чуждо село, дали с мотика или с пищов, се ша ти строшат главата.
25
Отива чукча на екскурзия в Африка. След като се завърнал в Чукотка, цялото село се събрали около него и започнали да го разпитват:
- Я кажи сега какво видя на тази екскурзия?
- Ами жираф. - отговорил Чукча.
Другите, смаяни попитали:
- Кво е тва, бе?
- Вие виждали ли сте лос?
- Е, виждали сме!
- Същото, обаче е по-високо.
- Друго кво видя?
- Ами, зебра.
- К'во е това? - попитали всички смаяни.
- Ъъъ... виждали ли сте лос?
- Да!
- Е то е същото, само че е с различни шарки.
- Е, добре де, кажи нещо по-интересно дето си видял! - провикнал се един чукча.
- Видях и крокодил.
- И как изглежда крокодила? - вкупом попитало племето.
- Е, виждали ли сте лос?
- Да бе!
- Е, то е същото, само че няма нищо общо...
7
Дами, не носете дрехи със животинска шарка, ако сте по-едри от съответното животно.
7
Пингвините са горди птици. Докато не ги сриташ няма да полетят!
10
Ченге хваща напушен наркоман в зоопарка. Той естествено отрича да е друсан. Ченгето решава да го тества... води го пред клетката на кенгуруто.
- Я кажи - какво животно е това?
Онзи зяпа тъпо и отсича:
- Заек! Към 35-40 годишен!
11
Вълкът предложил на кучето:
- Хайде да си поиграем?
Кучето се разтреперило:
- Страх ме е, Вълчо! Може да ме изядеш!
- Спокойно, ще си сложа наморник. - предложил Вълчо.
Сложил си наморник, а кучето пак трепери.
- Добре, ще си вържа и краката. - навил се вълкът.
Кучето пак трепери.
- А сега защо трепериш?
- От вълнение. За първи път ще ям вълче месо.
18
Попитах жената:
- Кажи ми мила, кое месо от животните е най-сухо?
- Как кое? От бедрата! - ми отговаря тя.
И крамолата започна...
1
- Как да определим каква мечка ни преследва?
- Ако бягаш, качваш се на дърво и мечката се катери след теб, това е черна мечка.
- Ако бягаш, качваш се на дърво и мечката клати дървото, за да те свали, това е кафява мечка.
- Ако бягаш, бягаш и няма дърво - това е полярна мечка.
20
Вчера в магазин за обувки питам продавачката (едно младо момиче):
- Тези обувки от велур ли са?
- Но моля ви, Велура е рядко животно и е много скъпо. Обувките са от естествен, натурален набук!
- Явно образователната реформа дава резултати.
7