Вицове за животни
Вицове, бисери, лафове и хумор за всякакви животни и тяхната дружба, съжителство и прилика с човека.
В тази категория има 5841 вица, разпределени в 390 под-страници.
– Тате, от къде са се появили пингвините?
– Пингвините, тати, са били лястовички, които са вечеряли като майка ти след 18 часа...
Спрете да си обличате кучетата! Моето не иска да излиза - мисли, че сме бедни...
- Мечо, получихме 10 портокала, 7 за мен и 7 за теб!
- Ама как така, нали 10?
- Ааа, не знам, аз моите седем, вече изядох!
– Скъпи, аз дебела ли съм?
– Глупости! Ти си като сърна... или както и да се казваше онова животно с хобота...
Продавам ПиТбул! ЗлоБен... Много ядЕ! Извинете ме за неравномерния почерк. Пиша в тъмното, така че той да не може... да види...
Една мравка носела на гърба си гъсеница:
- Ей, пич какво носиш на гърба си? - попитал един приятел мравката.
- Космодиск!
Един маймунек стоял на едно дърво до реката и гледал как хипопотама се къпе в един кален вир.
Мислел си:
- Сега като излезе хипопотама ще го попитам как е, ако ми отговори добре, ще му кажа - какво ти е добре там в тази кал, виж тук на дървото е добре ама там долу к'во му е добре. Ако каже зле съм, ще му кажа - е няма как всички да сме добре, аз съм добре тук горе ама все на някой трябва да му е зле. Ако каже горе-долу, ще му кажа - а бе какво горе бе, аз съм горе, а ти си долу в мръсотията, к'во ти е добре."
И така минавало времето, ама хипопотама нямал никакво намерение да излиза от гьола, напротив стоял си и се наслаждавал. Минали няколко часа, започнало да свечерява, маймунека адски се изнервил, но все пак дочакал, хипопотама се размърдал и бавно-бавно се придвижил към дървото, когато приближил маймунека му подвикнал:
- Ооо, хипо как си?
- А бе, я да вървиш на майната си! - отговорил хипопотамът.
Двама се влачат през пустинята, изнемогвайки от жажда...
Превалят една дюна и насреща им се появява пълзяща едва-едва камила...
Единият казва:
- Друже, според мен това е много лош знак...
Никога не се бори с прасе - и двамата ще се окаляте, но на прасето ще му хареса!
Значи, спуска се бай ти Енчо със снегоходките през големите преспи до Елена, от Енчевци, да се снабди с най-необходимите продукти, влиза в склада на приятеля си Пенчо и товари в раничката брашно, сол, боб, ориз, сапун, свещи, кибрит... и други неща от списъка... Сеща се за нещо важно и пита:
– А бе, дай ми от онези гумените кесии, дето се пълнят с топла вода и си ги слагаш между краката като си лягаш, че горе много студено става нощем, бе!
– Ей, днес ги свърших! - отговоря Пенчо.
- Ама ще ми докарат в петък, ако искаш вземи котарака ми Генчо, той е голям, пухкав, топъл и кротък, слагаш си го в краката на леглото и... готово! Пък ще ми го върнеш като дойдеш в петък...
– Добре, готово...
На другия ден идва пак бай Енчо, целите му лице и ръце изподрани, хвърля котарака от торбата и гневен:
– Вземай си гадното животно – не го ща в моята къща...
– Що бе, Еньо? Толкова е кротък и любвеобилен...
– Мани! Докато му пъхах фунията отзад - нищо... Ама като взех да наливам горещата вода от чайника, подлудя бре, нещо му стана...
Плава костенурка, а на гърба и змия.
- Ако я хвърля, ще ме ухапе! - мисли си костенурката.
- Ако я ухапя, ще ме хвърли! - мисли си змията.
А отстрани изглежда като крепка, женска дружба.
Има кастинг за фотомодели. Явява се жабата.
- Вие за какво сте?
- Ми за кастинга!
- Ама, с тази голяма устааа...
- Амчи кво? Значи в Парламента може, а тук не може?
- Е, щом сте от Парламента... Добре. Гледайте в обектива и като щракна с пръсти – свивате устни и казвате - „Конфитююююр!" Готова ли сте?
- Да!
- Едно, две..
- Мармалаааааад!
Под балкона ми мърляв черно-бял котарак извива любовна песен. Навън е вкочанен януарски пейзаж. Няма дори намек за февруари, а хайванът въобще не ще да знае - пее ли, пее с дрезгава нега в гласа:
- Искам котка! Някаква! Незабавна и дашна!
Ха! Двуглас! Вързаха му. А бе, тия котки май знаят нещо, за което синоптиците не подозират!
Няма жена, която да се учуди толкова много, виждайки бившият си, колкото женската богомолка.
Ако кръстосате ленивец с гепард, ще се получи животно, което може да бяга със 100 км/ч., но ще го мързи. Нещо подобно съм и аз.