Вицове за Иванчо
Вицовете за Иванчо и Марийка, и Иванчо и учителката, илюстрират малкия Иванчо с неговото мръсно подсъзнание и поведение. Подобни са историите за Иванчо и баща му, Иванчо и майка му, Иванчо и баба му, както и всички около него.
В тази категория има 4635 вица, разпределени в 309 под-страници.
На урок в началното училище на чина с Иванчо седи инспекторът. Учителката пише на дъската, но изпуска тебешира и се навежда да го вземе.
В същото време пита:
- И така, деца, какво имаме тук?
Иванчо вдига ръка и отговаря:
- Страхотен задник!
- Марш навън! Двойка! - изкрещяла учителката.
А Иванчо преди да излезе се обърнал към инспектора и му казал:
- А ти като не знаеш, недей да подсказваш!
В детската градина питат Иванчо:
- Какъв ще станеш като пораснеш?
Той отговаря:
- Когато порасна, ще стана милионер и ще возя жена си на най-скъпата кола! Ще я водя по целия свят! Ще и купувам маркови дрехи, бижута и всичко което си поиска!
- Браво! А ти, Пешко, какъв искаш да станеш?
- Ами аз исках да стана пожарникар, но сега, като се замислих, искам да съм жена на Иванчо!
На вратата се звъни. Бащата на Иванчо отваря и вижда на прага красива жена около 40-те.
Жената казва:
- Аз съм учителката по биология на вашия син и искам да поговоря с вас.
Бащата учтиво я кани вкъщи. Предлага кафе. Жената неспокойно се върти във фотьойла и накрая изплюва камъчето:
- Как да ви кажа, господине, вчера в час по биология, вашият син каза, че ще ме ч*ка!
- Кой???!!! Моят Иванчо ли???-пита бащата.
- Да, за съжаление, точно той.
Бащата става от мястото си, отваря прозореца и се провиква с цяло гърло:
- Иванчоооо!
От двора се чува:
- Кажи, тате?
- Ти казвал ли си, че ще ч*каш госпожата по биология, бе?
- Да, татеее!
- Ами жената дойде и те чака. Качвай се веднага горе...
Малкият Иванчо плаче!
- Тати сменяваше крушката и падна!
- Не плачи! Той не се удари лошо!
- Но аз плача защото кака е видяла, а аз нееее!
В едно щастливо семейство майката към Иванчо:
- Отиди за хляб! Или чакай, на вън вали такъв дъжд, че и куче да вържеш, ще избяга!? Ще отиде баща ти!
Иванчо и бременната му майка са на родителска среща. Учотелката пита:
- Иванчо скоро правил ли си нещо добро?
Иванчо станал и потупал майка си по издутият корем и казал:
- Това аз съм го направил!
Учителката изтръпнала:
- Как ти си го правил!? Какви глупости говориш?!
- Пробих на тати презе*ватива.
Иванчо поканил Марийка да му бъде дама за абитуриентския бал. Майката на момичето предупредила:
- Рано сутринта след бала, тоя калпазанин ще те изпрати с колата. Там може да си позволи някои волности. Но ти отговаряй на всичко, което ти предложи с "Не бива!"
И така нощта на бала преминала с много танци и настроение. Рано сутринта, нашият герой я качил в колата. По пътя, обаче, отбил автомобила в една малка горичка.
И се обърнал към своята спътничка:
- А, бе, Марийке... Бива ли тия сочни устни да останат нецелунати?
Тя си спомнила какво я посъветвала майка и и отвърнала:
- Не бива, Иванчо! Не бива!
- А бива ли тия напращели бозки са останат непогалени?
- Не бива, Иванчо! Не бива!
- А бива ли тия бели краченца да останат затворени?
- Не бива, Иванчо! Не бива!
Когато Марийка се прибрала вкъщи, майка и я попитала:
- Е? Как изкара? Беше ли внимателна?
Оная поклатила глава и отвърнала:
- Ех, мамо, мамо... От твоето"Не бива!", Иванчо - три часа ми го набива!
Час по география, учителката:
- Иванчо, можеш ли да ни назовеш някой голям град във Франция?
- Да, разбира се. Кой по точно.
- Иванчо, кога е умрял Луи IX?
- Оооо, госпожо, па я даже не знам че е бил болен!
- Иванчо, имаш сто лева в джоба си, поискал си от баща си още сто, колко пари ще имаш?
- Ще имам сто лева...
- Ти не знаеш добре математиката, Иванчо!
- Не, ти не познаваш добре баща ми!
Оженили се Иванчо и Марийка, и като съвременно разкрепостено семейство се разбрали, ако някой чукне нещо чуждо, да не казва, а да събира по едно грахово зърно и след 30 години брак, да си ги преброят и си кажат истината. Бързо изминали тези 30 години, живяли нормално, като средностатистическо българско семейство. Вечерта на деня, сами, седнали в хола на масата да правят рекапитулация на кръшкането. Марийка вади от една кесийка грахови зърна, около шепа и половина. Иванчо радостен, вади един трилитров буркан, пълен до горе с грах и се фука:
- Еее булка, ти си ми била почти вярна през тези 30 години! Браво, аз бая пу*карлък изпона*бах, даже не ги знам колко зърна са в буркана!
- Хмм, дърт рогат вол, ти не помниш ли, че любимите ти манджи, които ти готвих през тези години, бяха все с грах! Едно кило не съм купила досега от магазина...
- Иванчо, кога ще си поправиш двойката по математика?
- Не знам, мамо. Госпожата постоянно носи дневника със себе си?
Учителят:
- Иванчо, искаш ли да отидеш в рая?
- Да, но майка ми ми каза да се прибера веднага след училище...
Учителката казала на класа:
- Поставете, в отрицателна форма следното изречение:
" От гората излезе една девойка."
Иванчо вдигнал ръка:
- От гората излезе една НЕдевойка!
Даскалицата се троснала:
- Грешка! Поправи го бързо!
Иванчо отговорил:
- Ооо, не мога, госпожо! Това нещо стане ли веднъж - вече няма поправяне!
Един ден малкият Иванчо закъснял за час. Отворил тихо вратата на класната стая, погледнал - учителката била с гръб към него и се промъкнал пълзешком до чина си. Тъкмо седнал и учителката се обърнала, видяла го и му казала:
- Иванчо, баща ти така ли влиза вкъщи - тихо и с пълзене? Я излез и влез, както го прави баща ти.
Излязъл Иванчо и след малко вратата се отворила с шут, появил се той с димяща цигара в устата, треснал вратата, извадил цигарата от устата си, загасил я на пода и креснал:
- Е, скъпа, не ме очакваше, нали?