Вицове за храна
В тази категория има 742 вица, разпределени в 50 под-страници.
Седят двама наркомани на ръба на покрива на небостъргач и пушат трева. По едно време единият се заглежда надолу и казва:
- Леле, колко е високо. Оттук, ако скочиш ще има да летиш пет дни надолу. И накрая като стигнеш до долу ще си мъртъв.
Другият замислено:
- Защо пък ще си мъртъв?
- Как защо бе! Ти представяш ли си - пет дни без храна и вода?
Двама наркомани се качили на покрива на един небостъргач. Гледат надолу и си говорят. Първият:
- Братче, високо ли сме се качили, според теб?
- Ами, ако паднеш, сигурно пет дни ще летиш до земята.
- Добре де, а според теб, ако скоча, дали ще умра?
- Ами възможно е, това са пет дни без вода и храна...
Мозъкът си седял един ден пред бюрото. Изведнъж влезнал черния дроб:
- Мозък, искам обезщетение!
- Защо бе, какво става? Дай поне три основателни причини.
- Ами хората са невъзможни! Пият, друсат се, ядат кофти храна... и всичко през мене минава!
- Добре де! Ще ти дам обезщетение.
След малко писва белия дроб:
- Мозък, така не може! Направо ме направиха на парцал! Пушат, дишат лепило, а и тоя въздух... искам обезщетение!
- И ти ли... добре, ще ти дам обезщетение.
Настанало малко спокойствие. Изведнъж влиза к*ра:
- Мозък! Искам двойно обезщетение!
- Ти пък на какво основание?
- Ами през последните две седмици не съм спирал да работя, все се завирам по разни тъмни и влажни места - направо ад!
- Аз пък сега ще ти кажа защо няма да ти дам никакво обезщетение:
1) дървиш се на хората;
2) плюеш ги в лицето;
3) дори ми идваш небръснат на работа, а за костюм да не говориме...
Пиратски кораб се изгубил след голяма буря и за няколко дена привършили с провизиите. Капитанът издал заповед да се прерови всяко ъгълче на кораба и да се донесе намерената храна. Пиратите успели да открият само една торба с ориз. Зачудили се как да си го сготвят и боцманът рекъл:
- Дайте да хванем папагала на капитана и ще ядем пиле с ориз!
А папагала само ги изгледал злобно от мачтата и казал:
- Вие долу, що не вземете да си ударите по една чикия и да ядете сутляш?
- Мамо, нека сложа още храна на рибките! Днес е моят рожден ден и искам наоколо да има само щастливи лица!
Чапай и Петка вървяли през пустинята. Нямали ни храна ни вода. По едно време Петка забелязал Чапай да дъвче нещо и започнал да се моли:
- Чапай, дай ми малко и на мен.
Чапаев мълчи.
- Айде бе Чапай, дай ми малко бе?
Чапай изплюл каквото дъвчел и му се скарал:
- Колко пъти съм ти казвал, като си пера чорапите да не ме закачаш бе?
Хусарите пируват в офицерския клуб.
...Роялът е счупен, под капака му лежи хусар, друг виси на полилея, в ъгъла двама съвършено пияни хусари правят любов с две не по-малко пияни дами. Други двама хусари си раздават щедри тупаници. Навсякъде в безпорядък се търкалят чинии, храна, фасове и долно бельо... Внезапно, в залата се втурва корнет Оболенски и отчаяно крещи:
- Господа! Тук идва поручик Ржевски!
Съвършено пияният Одоевски повдига глава от салатата и тъжно прошепва:
- Ееех... сега какво ще започне!
Мозъкът си седял един ден пред бюрото. Изведнъж влезнал черния дроб:
- Мозък, искам обезщетение!
- Защо бе, какво става? Дай поне три основателни причини.
- Ами хората са невъзможни! Пият, друсат се, ядат кофти храна… и всичко през мене минава!
- Добре де! Ще ти дам обезщетение.
След малко писва белия дроб:
- Мозък, така не може! Направо ме направиха на парцал! Пушат, дишат лепило, а и тоя въздух… искам обезщетение!
- И ти ли… добре, ще ти дам обезщетение.
Настанало малко спокойствие. Изведнъж влиза к*ра:
- Мозък! Искам двойно обезщетение!
- Ти пък на какво основание?
- Ами през последните две седмици не съм спирал да работя, все се завирам по разни тъмни и влажни места - направо ад!
- Аз пък сега ще ти кажа защо няма да ти дам никакво обезщетение:
1) дървиш се на хората;
2) плюеш ги в лицето;
3) дори ми идваш небръснат на работа, а за костюм да не говориме…
В самолет на съседни седалки седят господин и хубаво момиченце.
Господинът казал:
- Какво ще кажеш да си поговорим за да мине по-бързо времето?
- Добре, казало момиченцето, затваряйки току що отворена книга, за какво искате да говорим?
- Ами, нека да поговорим за нещо интересно... Например за атомната физика...- казал мъжът подсмихвайки се надменно...
- Съгласна съм, но първо искам да ви попитам нещо: Една крава, един кон и една овца ядат една и съща храна - трева, но имат различно ако...
Овцата прави топчета, кравата голяма купчина, а конят сушени топки... Как си обяснявате този феномен?
- Идея си нямам..- казал господинът, изумен от интелигентността на момиченцето.
- Тогава как искате да си говорим за атомна физика като вие дори от лайна не разбирате нищо?!
Три котки се събрали на обща вечеря. Едната била на архитект, другата на химик, третата на режисьор. Всяка имала по една кутийка котешка храна.
Котката на архитекта построила готина къщичка от хапките храна, полюбувала й се и я изяла.
Котката на химика изсушила хапките, стрила ги на прах и ги разтворила в някаква течност до многоцветен коктейл.
Котката на режисьора изчукала другите две котки и закрещяла “Не мога да работя така!
Две жени лежали на съседни шезлонги на плажа и се заговорили.
- Ти как се казваш?
- Пепи.
- Странно, и аз се казвам Пепи.
- Моята фамилия е Въртигъзева.
- Странно, и моята фамилия е Въртигъзева.
- Аз съм от Плевен.
- А, и аз съм от Плевен. А ти с какво се занимаваш?
- Ами бях секретарка на директор на ТКЗС.
- Странно, и аз бях секретарка на директор на ТКЗС.
- А как се казваше този директор?
- Бързоклатев!
- Стига бе! Ама Филип Бързоклатев ли?
- Да, защо, да не би и ти да си му била секретарка.
- Да, три години.
- А, и аз му бях секретарка три години.
- И колко ти беше заплатата?
- Ами 390 лева.
- Странно, моята беше 370.
- А, защо така бе? Защо ти е плащал по-малко? Ти правеше ли му кафе всяка сутрин?
- Ами правих му.
- А телефона вдигаше ли?
- Вдигах го като звънеше.
- А пускаше ли факсове?
- Ами пускала съм, научих се само за 2 месеца.
- А правеше ли му свирки?
- Ами правех му.
- А гълташе ли?
- Ами гълтах!
- Ето - удържал ти е за храна!
Вървели си брюнетка, блондинка и червенокоса в пустинята.
Брюнетката носела вода.
- Защо носиш вода? Попитали другите две.
- Като ожаднеем да пием.
Червенокосата носела храна.
- Защо носиш храна? Попитали другите две.
- Като огладнеем да ядем.
А блондинката носела прозорец.
- Защо ни е тоя прозорец? Попитали другите две.
- Като ни стане много горещо да го отворим.
- Брат ми забогатя баснословно от едно гениално хрумване.
- И какво е то?
- Откри храна за кучета с вкуса на панталон на пощенски раздавач.
Току що си изготвих бюджета за август.
Значи... ако не си купувам храна, няма да ми е нужна тоалетна хартия.
Класическата версия на приказката за мравката и щуреца:
През цялото лято мравката се труди усърдно, събира храна за зимата и си стяга къщата.
Щуреца през цялото лято пее и танцува и си мисли колко е глупава мравката да работи толкова много. Но зимата идва и мравката се прибира на топло, има си храна, подслон, изобщо, всичко при нея е О.К. Щуреца обаче няма къде да се прибере, целия е вледенен, няма и какво да яде.
Край
Френската версия:
През цялото лято мравката се труди усърдно, събира храна за зимата и си стяга къщата.
Щуреца през цялото лято пее и танцува и си мисли колко е глупава мравката да работи толкова много. Но зимата идва и мравката се прибира на топло, има си храна, подслон, изобщо, всичко при нея е О.К. Щуреца обаче няма къде да се прибере, целия е вледенен, няма и какво да яде, свиква пресконференция и пита защо мравката има право да стои на топло и да има какво да яде, а нещастния щурец мръзне гладен под снега. Телевизията веднага организира предаване на живо, как щуреца е посинял от студ и се чуди къде да се свре на завет. В същото време се пуска видео как мравката се е разположила удобно в топлия си дом, а масата е препълнена с храна. Всички французи са поразени, че в една толкова богата страна оставят бедния щурец да замръзва на улицата, докато другите тънат в изобилие и охолство. Асоциациите, борещи се срещу бедността организират протести пред дома на мравката. Журналистите организират интервюта, питащи как е допуснато мравката да забогатее на гърба на щуреца и искат от правителството да увеличи данъците на мравката, за да плати справедливата цена на богатството си. В отговор на сондажите, правителството приема закон за икономическо равенство и закон срещу дискриминацията. Данъците на мравката са увеличени и плюс това, тя трябва да плати огромна глоба за това, че не е наела щуреца на работа (за да му помогне финансово). Тъй като мравката няма достатъчно пари да си плати глобата и данъците, къщата й е иззета от държавата и тя напуска Франция и се заселва в Швейцария.
Телевизията прави репортажи как щуреца е надебелял. Той е на път да изяде и последните запаси от храна, натрупани от мравката, а пролетта е още далеч. Жилището на мравката се превръща в социално жилище за щуреца и започва да се разпада, защото последният не прави нищо за да го поддържа. И за това се порицава правителството.
Съставя се анкетна комисия по проблема, която ще струва 10 милиона.
Щуреца умира от свръхдоза.
Вестниците "Либерасион" и "Юманите" коментират провала на правителството да се справи със социалното неравенство.
Къщата се превръща в свърталище на банда от паяци имигранти.
Правителството се поздравява с голямото разнообразие на културни общности във Франция.
Паяците организират трафик на марихуана и тероризират целия квартал.
Край.