Вицове за хотели
В тази категория има 703 вица, разпределени в 47 под-страници.
Събрали се учени - лингвисти на симпозиум, за да обсъждат езиковите проблеми. По едно време така се обърнала посоката на дискусията, че всеки взел да хвали колко съвършен е неговият език, как дадено чувство можело най-добре да се изрази и т. н. Нашият представител слушал, слушал, па накрая му писнало да слуша глупости, станал и теглил следната реч:
"Дами и господа, моите почитания към вашите езици, но няма по-богат и цветист език от българския. Ето тук съм ви приготвил няколко примера в подкрепа на твърдението ми:
1. Кажете, има ли някой език на тази планета, на който да има дума, означаваща нещо средно между "капе" и "тече"? Няма такъв. Аз съм проверил специално. А на български има - "църцори".
2. Има ли някой език, на който да има 4 степени на сравнение - няма. А на български има - далече, по-далече, най-далече, на майната си. Или - готина, по-готина, най-готина, бафмааму.
3. Има ли език, в който да има минало незапомнено време? Хе хе - няма. А на нашенски има - Бил съм се напил.
4. Имате ли вие бъдеще евентуално време в миналото? Нямате. А ние имаме - щял съм бил да работя.
5. Колко начина имате по заобиколен начин да кажете "не знам", когато ви питат нещо? Общо взето всичките се свеждат до един: "I don't know" "No idea" "I got no clue". А вижте ние колко по-заобиколно можем да го кажем: "Казва ли ти някой!", "А сега де!", "еб*ш ли му мамата!", "а - сега ме хвана!"
6. И накрая, господа - хайде кажете - има ли език, в който да има една такава дума, която да може да замести всяка друга дума в този език? Няма! А на Български има - това е думата "такова".
На последната 6- та точка американският делегат не повярвал и казал "Не го вярвам това, че една дума може да замести коя да е дума в езика, аз лично ще проверя това!"
Разбира се Mr. Smith заповядайте в БГ да проверите!
И така мистър Томас Смит хванал самолета, прелетял океана и още веднага на аерогара София решил да пробва вълшебната дума. Отишъл на информацията и казал: "Моля ви, таковайте ми едно такси" - няма проблем, служителката набрала един номер и таксито пристига.
Изненаданият Мистър Смит се качва в таксито и казва на шофьора:
"Моля ви таковайте ме до най-луксозния хотел в София" - няма проблем - бум в Шератон. Още по-изненадан отива на рецепцията и казва:
"Моля ви таковайте ми една стая за 5 нощувки" - няма проблем регистрират го дават му ключа и момчето му занася багажа до стаята. Томас е като треснат, но продължава да тества думата не вярвайки на ушите и очите си - сяда в ресторанта и казва:
"Моля ви таковайте ми мешана такова с шопска такова и едно такова Каберне Совиньон" - след малко иде мешаната скара, шопската салата и виното.
"Oh my God, he was right - it really works" признал накрая Тома неверни. На сутринта станал и тръгнал към банята, но се сетил, че предишната вечер му направила впечатление една старинна сграда недалеч от хотела и един минувач го информирал, че това е Централна Баня, та нашият човек решил да я пробва как е, щото в неговата модерна държава няма такива работи. Влезнал човека да се къпе, но там нямало четка с дълга дръжка, с която да си търка гърба и той помолил един пич да му сапуниса гърба с думите
"Моля ви, таковайте ме отзад". При което оня се оказал услужлив човечец - (ми чужденец все пак - няма да го оставим с впечатлението, че не сме гостоприемни я!) - и съответно го "таковал".
Томас Смит останал доста изненадан от събитията, но си замълчал (все пак чужда държава, може пък тук това да е нормално) и като се върнал в Щатите - споделил си преживяванията, при което доцент Ганев се плеснал по челото и казал, о, аз забравих да ви предупредя колега, че "таковане" се спряга неправилно на гол гъз ...
Лондонски хотел. Британски лорд към слугата си:
- Джон, имам чувството, че си забравих чадъра в апартамента. Иди до апартамент 912 и виж дали е там, до камината!
Джон хуква по стълбището, защото асансьорите не работят. Връща се и докладва:
- Сър, там е. Да Ви го донеса ли?
Световна криза, всички са под стрес. Мъж потегля от паркинга на голям хотел в луксозна лимузина. До него човекът от друга луксозна кола му прави знак да свали стъклото си.
- Иванов - казва непознатият, - ако знаеш жена ти, каква любов върти на паркинга на ония хотел.
Мъжът потегля с пълна газ, удря се в трамвай и казва:
- О, времена, о, стрес! Нито съм Иванов, нито съм семеен.
На рецепцията в хотел двойка си наема стая. Рецепционистката ги пита:
- Откога сте женени?
- Аз от 6 месеца, а той от 5 години.
- Искаш ли да правим с*кс?
- Не може ли да си малко по-романтичен?
- Ок... Падаш ли си по звездите?
- Разбира се!
- Супер! Знам един хотел с четири такива...
Дядо пенсионер получил надбавка на пенсията и решил да заведе бабата на море. Връщат се и приятелите му го разпитват:
- Е как беше? Добре ли изкарахте?
- Как, как! Също като през войната. Ние на палатки в гората, а немците по хотелите.
Дневникът на един мъж, чиято жена е на почивка! Здравей свобода!
ДЕН 1. Изпратих я! (Бих искал да сложа емотикон на това място, но не знам къде да го търся на клавиатурата – никога досега не съм изпитвал такива силни радости.)
Здравей, свобода! Ризите са изпрани и изгладени, хладилникът е пълен с ядене, цветята някак си и сам ще полея. Добре, нямам време да водя разни дневници, отивам за бира.
Ден 2. Получих SMS: „Кацането беше нормално, времето е супер, хотелът е разкошен”. Какво, тя подиграва ли се? Нищо, тук, разбира се, не е курорт, но ще мина и без него.
Ден 3. Май че се издъних. Колегите ме викаха да пийнем, а аз им казах, че не мога, трябва да извеждам кучето. Те казват: нека жена ти го изведе.
Отговарям: жена ми е на почивка. Въобще, дойдоха да пием у нас. Напихме се юнашки и всичко, което жена ми беше сготвила за две седмици, отиде за мезе. Нищо, на мене не ми трябва много, ще купя кашкавалче, саламче, разни бирички…
Ден 4. Вечерта реших да разтребя. Ужас! Трийсет и две мръсни чинии – и това само за петима! Нямам представа какво са слагали в тях, но как вони!
Най-напред натъпках всичко това в съдомиялната машина, но после си спомних, че не мога да я включа. Днес трябва да си легна по-рано, че утре на работа ме чака труден ден.
Ден 5. Денят се оказа още по-труден, отколкото си мислех. Ненадейно се обадиха съседите отдолу и казаха, че ги наводнявам. Тичам вкъщи и гледам: водата шурти от съдомиялната.Водопроводчикът каза, че сигурно все пак съм я включил, но съм преместил таймера, тя се е включила, когато ме е нямало вкъщи, а аз или не съм затворил вратичката, или някакъв маркуч се е измъкнал. Въобще, не знам. По-добре да отскоча за бира. Купих бира, а заедно с нея и еднократни пластмасови чинийки.
Ден 6. Ама че работа. Оказа се, че тя ми е оставила само шест изгладени ризи. Сега нося шестата. Май трябва да изпера останалите, но ме е страх да включа пералнята. Разбира се, проблемът има и по-лесно решение: съседката отляво щом разбра, че временно ергенувам, започна да ме поглежда някак закачливо. Може би за начало ще ме изпере? Наистина, съседката отдясно, старата вещица, също се криви някак странно, все в коридора наднича: „Вие все сте сам, та сам. Вчера гости ли имахте? Кога пристига съпругата?”. Контролира ме
Ден 7. Докато мислех за съседката отляво, идва Георгиев (един от тези, дето пихме у нас на третия ден) и казва: може ли да се отбия при тебе довечера? Питам го: пак ли с компания? А той: не, никаква компания. Аз: какво ще правим? Той: за тебе не знам, а аз с едно момиче ще поседим кротко на дивана, няма къде на друго място. Браво, проникновено попита, не ми беше удобно да му откажа. Добре, ще отида на кино.
Ден 8. Той е животно, а не колега. Заля с шампанско цялото ми легло. Изхвърлих чаршафите, но матракът (ортопедичен, супер скъп!) все едно мирише.
Сега вече и съседката отляво не мога да поканя. А времето тече!
Ден 9. Този Георгиев дори не е животно, а пълен кретен. След два дни се отбих в банята (реших да се измия). Там на видно място някакво червило. И гребен със странна форма (нещо като папагал), целия в дълги косми. Добре, че жена ми не си идва днес, ама че шум щеше да вдигне.Изхвърлих червилото и гребена. За всеки случай прерових целия апартамент – май няма повече никакви следи.
Ден 10. Реших да прекарам вечерта спокойно. Купих биричка, седнах пред телевизора. Открих, че дистанционното е изчезнало някъде. Първия половин час ходих до телевизора – превключвах програмите на ръка. След третата бутилка ме хвана мързелът, цяла вечер седях и гледах „Жертва на любовта”. Или „Бездна от страст” не помня точно. 4 серии поред. Добре, утре ще купя някакво DVD с еротика. Ще извикам съседката отляво.
Ден 11. Оказа се, че кучето е отмъкнало дистанционното в къщичката си и там го е направило на дребни парченца. Сигурно се е обидило, че не съм го разхождал три дни, само го пусках на балкона. Проклето животно! Трябва да завъдя рибки. Накратко, не ми беше до съседката. Жалко, последна вечер. Утре пристига жена ми. Трябва да разтребя поне малко. Купих DVD („Безумните оргии на плътта” – част 4-11), после ще го изгледам.
Ден 12. Излязох от работа (колегите се натъжиха много, когато разбраха по какъв повод), посрещнах половинката, закарах я вкъщи. Една такава загоряла, бодра. Веднага се зае с домакинството. Включи съдомиялната, пералнята. Отвори хладилника, учуди се: Защо не си ял супа? Цялата тенджера си стои. А аз откъде да знам какво има в тази тенджера? От бирата въобще не я виждах. След това в банята: о, не си ли виждал грeбена ми във форма на папагал? Видя „Оргии на плътта”, веднага се развесели: мъчно ти беше, нали? На вратата се звъни. Съседката отдясно, старата вещица: о, колко е хубаво, че се върнахте, на мъжа ви му беше толкова мъчно, толкова мъчно
Български мениджър, който работел в държавно предприятие, заминал на бизнес конференция в Япония. Там, в една от почивките между изказванията, се запознал с един японски мениджър, който имал предприятие от същата сфера на дейност и със същия оборот, както предприятието в което работил българина. Двамата си поговорили и изведнъж българинът попитал японеца:
- Колко души работят във вашата фирма?
- Шест души. - казал японецът.
- А във вашата фирма?
- Седем. – без да се замисля, казал българинът.
Вечерта в хотела и двамата се въртят в леглата си и не могат да заспят.
Японеца премисля всичко и не може да проумее - какво може да работи този седми българин?
Българинът си мисли:
- Защо излъгах япончето? Що не му казах че само в администрацията ни работят 20 души, че родата ни е голяма!
Дядо и баба напускат хотел.
Администраторът им казва: дължите 10 000
Дядото: - ама чакайте, ние не искаме да купим хотела, ние сме останали едва 1 седмица. Откъде тия 10 000 ?
Администраторът: - ами, тенис корт ...
Дядото:- ама ние не сме го ползвали
Администраторът: - ами да сте го ползвали, той беше на разположение.
Дядото:- друго какво?
Администраторът: - ами, плувен басейн...
Дядото:- ама ние не сме го ползвали !
Администраторът: - ами да сте го ползвали, той беше на разположение.
Дядото:- друго какво?
Администраторът: - ами, SPA-комплекса...
Дядото:- ма ние и него не сме го ползвали !
Администраторът: - ами да сте го ползвали, той беше на разположение.
Дядото:- Добре, давам ви 100, другите 9 900 ви ги удържам, щото сте ми е*али бабата !
Администраторът: - ама ние не сме я е*али !
Дядото: - ами, да сте я е*али, тя беше на разположение !
Моето впечатление е, че много хора, които обслужват клиентите в ресторанти, хотели, банки, болници и др., биха се радвали много повече на работата си, ако не бяха клиентите, които идват и прекъсват разговорите им.
- Тате, какво трябва да продаваш, за да можеш да си купиш скъпи коли, яхти, хотели?
- Родината, сине, родината.
Двойка на рецепцията на малък хотел. Администраторът ги пита:
- Женени ли сте?
- Разбира се, казва дамата. Аз от пет месеца, а той от седем години…
Много скъп джип, спира пред красива пр*ститутка. Стъклото се спуска и шофьорът я пита:
- Маце, работиш ли?
- Работя. Всичко правя!
- Всичко казваш… Колко вземаш?
- 20 на час.
- А за ден? - пита баровеца.
- Е, 200 лв. стигат.
- Добре, качвай се…
След десет минути шофиране, момичето се притеснило…
- Ей, къде отиваме? Хотелът е в друга посока!
- К'ъв хотел ма!? Ще леем плоча! Хора не ми стигат…
100 причини да ми се ходи на море в България
1.Обичам бетон.
2.Много съм доволен от 8 лентовата магистрала, по която стигам до морето.
3.Харесва ми плащането да започне още от катаджиите по пътя.
4.Много повече ме радват мутрите с коли като камиони, които карат срещу мен и ми святкат къси-дълги.
5.А ако ме претрепе пиян руснак-кънкьор по пътя, и после му дадат под минимума, ако изобщо го съдят, ще е едно добро начало.
6.Харесва ми да играя на Открий 100те разлики между снимките в уеб сайта и реалната гледка пред очите ми, когато се настанявам.
7.Чувствам се баровец като разбера, че чужденците плащат 10 пъти по малко от мен за хотела.
8.Миризмата на лайна от морето ме впечатлява.
9.Кафяво-жълтеникавата пяна от вълните е чудесна.
10.Обичам да се разболявам от чревни болести после –да повръщам с температура и разстройство –каква забава
11.Таксата на доктора –сладур…
12.Цените в аптеката –допълнителна радост…
13.Харесва ми да плувам в лайната и пикнята на другите 100 хиляди туристи.
14.Яко е майка да държи малкото си детенце над хотелския басейн да се из*****–става ми мило.
15.Обичам миризмата на тоалетните на плажа, зимата винаги когато мина покрай градския кенеф си спомням за лятото.
16.Докато плувам ми е добре, когато джетове минават през калфата ми.
17.Искам да стоя прав на плажа.
18.Липсата на паркове и дървета –екстра номер 1.
19.Невероятно е, че мога да пестя от хавлия –тя е 20 на 20 сантиметра –толкова място ми се полага.
20.Чудесно е, когато местното мутре е заело целия плаж с чадъри и шезлонги.
21.Радва ме когато ме бият, за да се махна от плажа, защото бил на концесия и трябвало да плащам.
22.Да давам по 50 китна за шезлонг и чадър –безценно.
23.Още по яко е, когато същевременно ми цъка по 10 китна на час паркинг за колата насред полето.
24.За 1 час водно колело –две надници –какво му трябва повече на човек…
25.Много ми е готино мангали да крещят по плажа –царевичак,закуската на Майкъл Джексън, кочана на Азис, царевица Панасоник - успокоява ми нервната система.
26.Обичам миризмата на всички тела на плажуващи около мен- така и така сме близко –да си станем близки.
27.Само по-любимо ми е когато ме прескачат, настъпват и заливат с пясък.
28.Добре е когато поровя в пясъка да намирам освен стъкла и фасове по някой презерватив –употребяван разбира се.
29.Лично ми доставя удоволствие хармонията на разбиващи се вълни с чуковете блъскащи в бетона в строежа зад гърба ми.
30.Бормашина в 3 следобед –страхотно.
31.Обичам когато сивите води от строежа попиват директно в пясъка до мен.
32.Радват ме намусените камериерки…
33.и бармани…
34.и сервитьори…
35.и продавачите по сергиите…
36.и изобщо кефят ме всички, които трябва да са учтиви любезни и усмихнати да са намусени и изпълнени с апатия и досада от моето присъствие.
37.Цените на такситата –малко късче от града с мен.
38.Удивлява ме че 600 грамово татарско кюфте може да е колкото монета от 20 стотинки, разбира се без кашкавал… . май и без кайма…
39.Обичам супа от несварена чешмяна вода, спагети –български от нишесте и пилешко от снощната скара.
40.Харесва ми миризмата на мърша идваща от кухнята на местния китайски ресторант
41.Изобщо всички кулинарни изненади са супер, цените също…
42.Радва ме да ми сипват Блек Рам, вместо Туламор Дю, но на цена Джони Син Етикет.
43.Много е приятно, когато изляза да подишам пред дискотеката и видя 50 пикаещи по плажа на който лежа.
44.Ако някой сере направо изпадам в еуфория.
45.Допада ми идеята да попадна на нападение на една нарко-мутро-група над друга докато си пия бирата, и да пребият мен и всички останали в мелето.
46.Харесва ми, че на ченгетата не им дреме от този факт.
47.Обичам в дискотеката местни мутрета да ме набележат, да почнат да се еб*ват с мен и с гаджето ми, после да ме набият пред нея, да ни изчукат и двамата и всичко това с бурни аплодисменти и смях от многобройната публика.
48.Харесва ми,че ченгетата не се впечатляват и от това.
49.Харесва ми, че това обаче допада на охраната на дискотеката –и те ръкопляскат.
50.Надписаните сметки, както и чуждите сметки –добре дошли за плащане.
51.Харесва ми когато има жива музика –цицореста местна фолк-дива или цигански оркестър –най-ме радват в комбинация.
52.Цигански маанета и турски гюбеци –очото пълно, слуха погален…
53.Много ми е приятно, че нощем децибелите са на изключителна висота.
54.Искам повече пияни британски туристи да повръщат върху мен.
55.Искам и да ме бият с камъни по главата.
56.Ако съм на квартира ми е най-добре да имам вечерен час сложен от намусена хазяйка, която приема само кеш и то предварително.
57.Обичам да ми спира бойлера, докато ме няма –и да се къпя със студена вода после.
58.Кефи ме да влиза в стаята ми, докато чукам приятелката си.
59.Когато слага цени на домашно приготвена закуска като за 5 звезден хотел ми е благо на душата.
60.Претъпканите кръчми и ресторантчета на вечеря –страхотно е.
61.Още по-страхотно е че правя резервация вечер за вечер, чувствам се като на лагер, почивам по часовник.
62.Хубаво ми е, когато нямам резервация и се наложи да ям мазни престояли баници. Хм,
май трябваше да си купя царевичак, а ?!?
63.Сутрин обичам кафето си 8ма цедка.
64.Радва ме чакането пред Банкомата –с голямо Б –единствен е, разбира се не на моята банка даже…
65.Още повече ме радва, когато пише че не работи…
66.После ме радва ан*лния с*кс, с който плащам сметките си…
67.Обичам след като са ме спасили –спасителите да ме набият, задето съм ги накрал да влизат във водата.
68.Да разбера,че гаджето което съм забил е ***** и дължа 200 кинта на 200 килограмовия й сводник –получавам 2ри оргазъм
69.Обичам студени пържени филии по 7 лева за закуска.
70.Обичам да си пазарувам Армани,Гучи и Версаче от сергии на улицата на фона на последния хит на Софи Маринова.
71.Много се кефя когато пристигна в хотела да разбера, че той е още в строеж.
72.Още по-радостно ми става когато освен този факт са премълчали и тинейджъри-лагерници.
73.Созополската гроздова от кръчмата на плажа е супер. След 3-тия ден спрях да повръщам.
74.Обичам топла бира и студено мезе.
75.Още повече ми харесва когато бирата е вкиснала.
76.Отваря ми се апетит когато видя мухоловките на бара с мухите по тях.
77.Обичам когато съм на къмпинг да си плащам като за хотел и да нямам ключ за тоалетната.
78.Обичам да сера в дюните зад палатката.
79.Безценно е като разбера че другите серат зад моята палатка.
80.Кефя се на циганина с каруцата и магарето, които събират боклука на плажа. Определено по-екологично.
81.Обичам още повече бетон. Мразя парковете, казах ли че мразя и дърветата?
82.Обичам като изляза от водата да разбера, че ми няма парите и дрехите.
83.Кефа става още по голям като в хотела видя, че ми няма фотоапарата.
84.Обичам да се давя докато спасителя се сваля с рускините от новата смяна.
85.Обичам докато се пека на плажа да ми минат през краката с ATW.
86.Обичам да ми подхвърлят храната в ресторанта като на куче…
87… и след това поради високото ниво на обслужването автоматично си удържат бакшиш в размер 50% от сметката.
88.Харесва ми гледката от съседния гей нуди плаж.
89.Всеки ден научавам няколко нови думи на чешки и руски докато се опитвам да прочета менюто.
90.Кефи ме да не мога да се разходя из комплекса поради паркиралите автомобили.
91.Обичам мутрите и гъзетата да спират колата си върху моята маса, за да им е по-близко до тяхната.
92.Хубаво ми е на ALL-Inclusive да разбера, че всичко, което не става за ядене и пиене е безплатно, а всичко, което става на 3 пъти по високи цени.
93.Харесват ми среднощните забави с пияни треторазредни западани, и не до там западни туристи –поне знам че след Ламбадата в 3 часа сутринта ще има тишина.
94.Обичам нашенските НЕК,МЕК,ГЕК, ВИК,Топлофикация,ЧЕЗ,ЕВН и всякаква друга чиновническа паплач да си организира тийм-билдинги докато съм на почивка…
95.Харесва ми почивката да свършва с радост, а не с тъга.
96.Харесвам ми да ме тегли към дома.
97.Харесва ми обратния път –досущ като на идване, но с повече задръстване.
98.И със същия рушвет за катаджията –пак забравих да си сложа резервни капачки за вентилите на задните гуми.
99.Обичам после да си разказваме почивките с приятели…
100…особено с тези, които не са ходели в България на море тази година…
На 9 май в пет звездния хотел на Кушадасъ, петима пияни руски туристи, пет часа браниха шведската маса от напиращите пълчища от немски туристи...