Вицове за филми
В тази категория има 1293 вица, разпределени в 87 под-страници.
Дъждовете не спират, защото американците правят агресивна рекламна кампания на новият филм за Аквамен.
Режисьорът заснел филма за гадните клоуни, бе обвинен в разпалване на ненавист към социалната група "депутати"!
Довечера се каня да гледам филм с гаджето. Посъветвайте ме за някое добро гадже!
- Ленче, твоят Гошо се хвали на всички, че с*ксът, който правите, трябвало да се заснеме на видео. Сигурно филмът ще е много див?
- По-скоро ще е GIF.
Седи си един композитор вкъщи. Работа няма. Пари няма. Криза… И изведнъж телефонът му звъни. Обажда му се един приятел режисьор:
- Трябва ми тема за финалните надписи на филма. Ще праснеш ли нещо простичко? Премиерата ми е след две седмици, помогни ми, че съм на зор!
- Нямаш грижа! Кажи ми само за какво е филма, да не се изложа с музикалната тема?
- В него изобщо няма музика! Темата ми трябва само за титрите. Представи си - от сухо дърво се отронва лист и с бавен зигзаг пада на мокрия асфалт, и в момента, в който стига до земята - започват твоята тема и надписите.
- ОК. След седмица ще съм готов!
И гладният композитор сътворил неимоверно красива, дивна музика — направо за "Оскар". Пратил я на режисьора. Той му благодарил и го поканил на премиерата… Отива композиторът - залата празна. Само на балкона седят възрастна двойка - и двамата над 80-годишни. Ясно, мисли си композиторът, драмата вече не е на почит, само възрастните ги интересува. Седнал, светлините изгаснали и започнало… На фона на природата младеж в самозабрава чука мадама с огромни гърди. След това дошла нова двойка, разменили се… После - негри, куци, сакати, зайци — екранът вече не ги побира! След това притичало и едно кученце!!! Първо оправило всички, след това всички оправили него… И тук камерата показва в едър план сухото дърво, листото се откъсва и с бавен зигзаг пада на мокрия асфалт, звучи неземна, дивна музика и започват надписите. Светват лампите… Композиторът седи в шок, червен като домат от срам. Мисли си "Мамка му и режисьор, как ми услужи! Какво ли ще си помислят хората сега за мен!" Става от мястото си и с тази мисъл тръгва към изхода и забелязва, че възрастната двойка седят в прединфарктно състояние, и го гледат…
Той не се сетил да им каже нищо друго освен:
- Музиката е моя!
А те, продължавайки да гледат със стъклени очи празния екран и му отговарят:
- А кученцето е наше...
- Алоо, слънчо миличък, какво правиш без мен, липсвам ли ти?
– Аааа, таман си пуснах филм, мило...
– Пак някакви мръсотии ли гледаш, докато ме няма?!
– Не бе миличко, социална мелодрама, германски... Едно бедно девойче го закъсва яко в една кухня, със запушен канал и идат трима водопроводчици да и помагат... Таман започва, айде ще ти звънна по-късно, че стана интересно...
- Ало?
- Да?
- Умирам но не минава пред очите ми филма на живота ми, какво да правя?
- Не сте приели новите условия за поверителност.
Вчера си дръпнах филм на компа, пускам го, а той на английски. Натискам Ctrl+Shift продължава да е на английски!
- Ало?
- Да?
- Умирам, но не минава пред очите ми филма на живота ми, какво да правя?
- Не сте приели новите условия за поверителност.
Помогнете ми да намеря един индийски филм. Не му помня името. Тя е богата, а той е беден. Тя не може да се омъжи за него и много плаче. И много пеят и танцуват в този филм. Някой сеща ли се?
Само жена може да се вкара в такъв филм...
- Сутринта получих съобщение на телефона: 48М.4040. Викам си – Това е само Митко! Той е едно старо гадже, което живее в Монтана. Мерцедесът му е с регистрационен номер 4040. Звъннах веднага – Мите, как се сети за мен? И аз си мисля за… таковата, пък той ми отговаря някак си отчуждено – "имате грешка, кого търсите, моля!" Затворих веднага, не съм толкова тъпа. Седя и аз и си мисля:
- Леле, сетих се… това е тате – ул. Морска 48 тел. 40-40.
Случило се е нещо! Я кръвното, я нещо друго… Знаех си! Казвах му – "смени си личния лекар, много завеян ми се вижда, не ти гледа диагнозата, ами само ЕГН-то" – той не, та не! Докато набера номера, сърцето ми щеше да изхвръкне… Тате, питам, как си? Работата върви на зле, вика… Едва го чувам… Кой е зле, бе тате? Пък той ми вика – половината разсад не ще да никне, а чесъна го изядоха охлювите. Да, ама аз като съм притеснена и емоционална… докато се разберем, че не ми е писал, доста се навикахме. Затварям и си мисля… леле, колко съм тъпа! От ясно, по-ясно – това е код, сбъркали са телефона и го пращат на мен. Марихуана. 40 пакетчета по 40 грама, до 48 часа… А може и да са терористи, 48М – туй е Москва… или Маями. Тука вече изгорях! По мобилния, по шифъра, колко му е да ме издирят. Чакай, викам си, да взема да звънна в полицията. Отсреща някакъв приятен мъжки глас ми каза – дежурният шесто РПУ слуша. Започвам подробно да обяснявам от началото и тъкмо стигнах до голите охлюви и той ме прекъсва – момент, ще ви дам телефона на специалния отдел. Набирам аз номера и чувам Добър ден. Диспансера за психично здраве… и биииип – записват разговора значи. Веднага затворих, не съм толкова тъпа. В този момент мъжът ми се прибра ухилен и с цвете в ръка. Хайде, вика, муцка – честит празник! Чочо, лягай си, пил си. Знаем се много добре, какви празници, какви глупости ти бръмчат из главата? Бутнах го в кревата и чак тогава ми светна. Отворих отново съобщението и каквато съм емоционална, държа телефона и плача. Никакви шифри, никакви терористи нямало, ами било – „Честит осми март – Чочо“."
Отидох на кино. Филмът е психотрилър. В кулминационния момент се чува глас в залата:
- Елено, загаси тоя телевизор и ме завий!
Тя ми вика:
- Гледа ми се... някакъв романтичен филм с теб!
Викам и:
- Няма шанс, аз в романтични филми не съм се снимал…
Като завали по филмите дъждът... той тихо ромоли, прави красиви кръгчета в локвите, отръскват се гълъбчета, влюбените се крият под един чадър... Романтика! А у нас като заплюска, че зашурти, та ти направи чадъра на решето и ти натърти две-три ребра!
- Защо в Американските филми, мъжете стоящи пред писоара не гледат на долу, като у нас гледат стената?
- Защото няма какво да видят!