Вицове за филми
В тази категория има 1270 вица, разпределени в 85 под-страници.
- Ало?
- Да?
- Умирам, но не минава пред очите ми филма на живота ми, какво да правя?
- Не сте приели новите условия за поверителност.
Помогнете ми да намеря един индийски филм. Не му помня името. Тя е богата, а той е беден. Тя не може да се омъжи за него и много плаче. И много пеят и танцуват в този филм. Някой сеща ли се?
Само жена може да се вкара в такъв филм...
- Сутринта получих съобщение на телефона: 48М.4040. Викам си – Това е само Митко! Той е едно старо гадже, което живее в Монтана. Мерцедесът му е с регистрационен номер 4040. Звъннах веднага – Мите, как се сети за мен? И аз си мисля за… таковата, пък той ми отговаря някак си отчуждено – "имате грешка, кого търсите, моля!" Затворих веднага, не съм толкова тъпа. Седя и аз и си мисля:
- Леле, сетих се… това е тате – ул. Морска 48 тел. 40-40.
Случило се е нещо! Я кръвното, я нещо друго… Знаех си! Казвах му – "смени си личния лекар, много завеян ми се вижда, не ти гледа диагнозата, ами само ЕГН-то" – той не, та не! Докато набера номера, сърцето ми щеше да изхвръкне… Тате, питам, как си? Работата върви на зле, вика… Едва го чувам… Кой е зле, бе тате? Пък той ми вика – половината разсад не ще да никне, а чесъна го изядоха охлювите. Да, ама аз като съм притеснена и емоционална… докато се разберем, че не ми е писал, доста се навикахме. Затварям и си мисля… леле, колко съм тъпа! От ясно, по-ясно – това е код, сбъркали са телефона и го пращат на мен. Марихуана. 40 пакетчета по 40 грама, до 48 часа… А може и да са терористи, 48М – туй е Москва… или Маями. Тука вече изгорях! По мобилния, по шифъра, колко му е да ме издирят. Чакай, викам си, да взема да звънна в полицията. Отсреща някакъв приятен мъжки глас ми каза – дежурният шесто РПУ слуша. Започвам подробно да обяснявам от началото и тъкмо стигнах до голите охлюви и той ме прекъсва – момент, ще ви дам телефона на специалния отдел. Набирам аз номера и чувам Добър ден. Диспансера за психично здраве… и биииип – записват разговора значи. Веднага затворих, не съм толкова тъпа. В този момент мъжът ми се прибра ухилен и с цвете в ръка. Хайде, вика, муцка – честит празник! Чочо, лягай си, пил си. Знаем се много добре, какви празници, какви глупости ти бръмчат из главата? Бутнах го в кревата и чак тогава ми светна. Отворих отново съобщението и каквато съм емоционална, държа телефона и плача. Никакви шифри, никакви терористи нямало, ами било – „Честит осми март – Чочо“."
Отидох на кино. Филмът е психотрилър. В кулминационния момент се чува глас в залата:
- Елено, загаси тоя телевизор и ме завий!
Тя ми вика:
- Гледа ми се... някакъв романтичен филм с теб!
Викам и:
- Няма шанс, аз в романтични филми не съм се снимал…
Като завали по филмите дъждът... той тихо ромоли, прави красиви кръгчета в локвите, отръскват се гълъбчета, влюбените се крият под един чадър... Романтика! А у нас като заплюска, че зашурти, та ти направи чадъра на решето и ти натърти две-три ребра!
- Защо в Американските филми, мъжете стоящи пред писоара не гледат на долу, като у нас гледат стената?
- Защото няма какво да видят!
Гледам един п*рно филм и си мисля, че бих могъл да се справя доста по-добре от този пич. Ами той няма даже тръбен ключ... как ще го смени този сифон се чудя...
Телевизията е върховното средство за постигане на духовна тъпота. Безсмислени предавания, стари филми, водещи идиоти, затрогващо скучни шоумени, глупочави репортерки... Исусе, почват рекламите – гайди ручат, самолети се вдигат, младежи пед*ли бира пият, купони с телефон се вдигат, щастие хвърчи от непознати употребяващи газирана напитка. Фестивал на пържената цаца – мъжете толкоз прости, че си купили евтино веро и жените ги побеждават в състезанието по надмиване на чинии. Сега дават за клозет – мръсна тоалетна чиния с деруги и налепи от грозни микроорганизми – нов препарат почиства до съвършенство, попара да си направиш в кенефа. Следващата е за дамски превръзки – най ми е готино да гледам за мензис, докато вечерям. Реклама за простатата – някакъв чичак не може да се изходи по малка нужда – жлезата му е мъртва, но защо да не поговорим за пикнята му. Продължават с презентация на вонящи крака и мишница (сякаш къпането е един вид подло занятие). После ни показват крем против бръчки. За целта използват 13 годишно момиче, танцуващо в храсти. Следват реклами за струпеи, кучешка фекалия, кървящи венци, сополиви граждани, телесни нечистотии, хартия за нужник, тънка диария, твърдоглав запек, болести по червата, сироп срещу храчка, шампоан за женски вътрешности, представят ни гъсти стомашни киселини... Любима ми е за онзи човечец, дето упорито му се пърди. Изобретили сме книгите, музиката и нещо наречено разговор. Телевизорът е л*йно!
По екраните излезе новия филм за работата на народното събрание "240 нюанса сиво!"
Кои са двете най-големи истини в живота?
- За жените - любовта никога не е същата като във филмите.
- За мъжете - с*ксът никога не е същият като в п*рно филмите.
С*кс правят само неудачниците, които не могат да си намерят един хубав филм!
Режисьор се кара на сценаристите на латино сериал:
- Некадърници такива, каква е тая скука, дето сте я написали, бе! Я вземете и убийте Идалго, или отровете Хелена, или пък някой да застреля Хосе! Изобщо - вкарайте малко живот в тоя филм!
- И тогава, г-н съдия тя каза, че иска да е като във филм!
- И Вие какво направихте?
- Ми, прострелях я в коляното, Ваша чест!
П*рно филмите са най-позитивните филми. Няма убийства, няма войни, няма боеве, няма измами, няма расизъм и езикови бариери. Има добро сътрудничество, добра координация и естествено държание. Всички се радват на кулминационния момент. Много любов и много щастливи завършеци за всички персонажи. И най-хубавото е, че без значение от кой момент започнете да гледате филма, винаги може да разберете за какво става въпрос!