Вицове за евреи
Вицовете и шегите за евреите, осмиват евреите с тяхното скъперничество, лакомия, алчност и влечение към богатството, парите и облагите, придобити без труд и заслуги.
В тази категория има 1006 вица, разпределени в 68 под-страници.
В руски затвор, през 70-те години, решили да пробват някой от мошениците дали са се поправили. Викнали първо един руснак и го питали:
- За колко време можеш да си купиш Волга?
- Ми за седмица!
- Охооо, ясно! Не се е поправил. - сметнала комисията.
Викнали един грузинец:
- За колко време можеш да си купиш Волга?
- Ми за година!
- Да поседи още малко, има напредък.
Викнали един евреин:
- За колко време можеш да си купиш Волга?
Тоя доста мислил и отговорил:
- Не мога да конкретизирам напълно, но за 10-15 години.
- Браво! Най-после един поправил се.
За по-сигурно решили да продължат диалога:
- Дълъг период?
- Ми, тя Волга не е малка река. Това пристанища, градове, кораби...
Сара се събужда и вижда, че Яков не спи.
- Какво става, защо се разхождаш нервно? - пита го тя.
- Много съм притеснен. Трябва да връщам пари утре.
- На кого?
- На съседа Моше.
- Добре, ще му ги върнеш.
- Ама как, като нямам! - инати се Яков.
Сара отваря прозореца и се провиква:
- Моше! Наистина ли Яков има да ти връща пари утре сутринта?
- Да! - крещи Моше.
- Но той няма, така че ще ти ги върне друг път.
Сара затваря прозореца и казва:
- Спокойно, лягай да спиш. Сега той ще се притеснява кога ще му върнеш парите!
Москва. Януари 1978 година, 5:30 часа сутринта. Температурата е минус 38 градуса. Пред рибарския магазин се е наредила опашка и чака да отворят. Всички чакат кротко и търпеливо и само потропват с крака от студ. 7:00 часа. Температурата е минус 33 градуса. Всички продължават да чакат. 9:00 часа. Температурата е минус 31 градуса. От магазина излиза един продавач и пита:
- Другари, има ли на опашката евреи?
Няколко души вдигат ръка.
- Другари евреи, искам да ви кажа, че днес за вас риба няма да има.
12:30 часа. Температурата е минус 24 градуса. Хората още чакат упорито. Излиза пак един продавач и пита:
- Другари, има ли на опашката безпартийни?
Отново няколко души вдигат ръка.
- Другари безпартийни, искам да ви кажа, че днес и за вас риба няма да има.
16:30 часа. Температурата е минус 32 градуса. Хората още чакат. Излиза отново продавачът и казва:
- Другари, сега сме си вече само наши хора, искам да ви кажа, че днес риба изобщо няма да има.
Умира Соломон.
Следва, разбира се, Страшен съд, Архангели, лично дело:
- Изневерявал ли си?
- Е, как да ви кажа...
- Ясно. А данъчните лъгал ли си?
- Не, откъде накъде, но...
- Ясно.
И така - по всички точки. Жив човек. Кой е безгрешен? Накрая следва присъдата:
- Общо взето, ти си добър човек, но си грешил здраво. Праведен банкрут. Накратко - искаме да ти помогнем, но не можем. Приготвяй се за Ада.
Идват охранителите, вежливо, но строго го хващат под ръка и го отвеждат. Безкраен коридор и врати, врати... Отнякъде се дочуват крясъци, стонове... Мирише на пърлено... На вратите - табели - "Ирландци", 'Малайзийци". На една дори - "Инуити" е написано. Водят Соломон до врата с надпис - "Евреи":
- Е, успех, грешнико!
И го бутват с викове:
- Взимайте попълнението!
Влиза Соломон и се озърта страхливо. Горещо! Обаче на хълма - лозе. Недалеко - красиви бели къщи. Полето обработено, нива след нива. Навсякъде - автоматични системи за капково напояване... А на хоризонта - някакъв град, небостъргачи, на слънцето блестят метални конструкции, стъкло и бетон.
И тук към него се приближава едно АТV и водачът му подава каска:
- Новият! Хайде, ще те закарам до града.
- А-а-а... Кажете, това наоколо, това ли е Адът?
- Ех, човече, да беше видял това тук преди шестдесет години!
Един евреин започнал работа в голяма търговска фирма. Нещата, обаче, не потръгнали и шефовете му се чудели как да го уволнят. Решили да му възложат задача, която смятали за неизпълнима, затова го пратили да продава "Лада" в Англия. Но не минал и месец, а той се върнал с договор за голяма доставка. Какво да правят - изпратили го в Япония, да продава компютри - позабавил се месец - два, но въпреки това пристигнал с договор. Оставала последната възможност: възложили му да продаде на негрите в Африка кожуси и радиатори. Минал месец, два, три, половин година, година... няма го. Шефовете вече се били успокоили, че си е умрял или е изяден, когато синът Давидов цъфнал уморен, отслабнал, но с договор!
- Е, как го правиш, човече?! Това е просто невероятно!
- Чак пък невероятно. Отивам в Лондон, вървя си по улицата и виждам местен евреин. Заговарям го, запознаваме се и от дума на дума той ме свързва с техните лобисти, след седмица в Парламента гласуваха закон и ей ти поръчката. В Япония отне повечко време да намеря евреин, но после всичко си вървеше по схемата: телефони - лоби. Събранието гласува закон и подписваме.
- Добре, ясно! Обаче в Африка - палта?! И защо се забави толкова?
- Защото се оказа, че там нямали депутати и Парламент. Та се наложи да им правя и Събрание, и избори... после - вече знаете...
Еврейска мъдрост:
- Не се нервирай, за това не плащат.
Евреин и циганин бягат от концентрационен лагер. По пътя си трябва да прескочат висока тухлена ограда. Пръв тръгва евреина. Почти преминал, но съборил една тухла.
- Халт! - изревал часовия.
- Кой там?
- Мяуууу! - измяукал евреина.
Часовият отминал.
Дошъл ред на циганина, но и той съборил тухла.
- Стой! Кой там?
- Пак котката, бе бате...
Eдин евреин на преклонна възраст отива в Германия и прави дарение на Вермахта от няколко милиона марки. Всички са много учудени и един журналист го пита защо така?
- Млади господине, преди години ударих джакпота от тотото и от там ми тръгна на пари...
- Но защо правите такова огромно дарение и то на вермахта?
- Ами защото - и си навива ръкава на ризата - през 41-ва те ми написаха на ръката печелившите числа.
Имах среща с еврейско девойче. Попита ме за номера ми. Отговорих и, че ние имаме имена...
– Какъв е тоя грохот от твоята стая?
– Тате, това е "Рамщайн".
– Сурова музика пишат тия твои евреи...
Исак Голдблум седял в един бар с ужасно нещастен вид. След известно време клиентът на съседната маса му казал:
- Извинете, но изглеждате много потиснат. Какво ви е?
- Ще ви кажа! - въздъхнал Исак.
- Майка ми почина през юни и ми остави десет хиляди долара.
- Божичко, много неприятно! - изказал му съболезнованията си другият клиент.
- През юли, почина баща ми и ми остави петдесет хиляди долара.
- Много съжалявам за загубата ви! Да изгубите родителите си в два последователни месеца - нищо чудно, че сте потиснат.
- А миналия месец, почина леля ми и ми остави петнайсе хиляди долара.
Другият клиент съчувствено поклатил глава.
- Ужасно! Трима близки роднини за три месеца!
- А този месец нищо!
Събрали се пастор, имам и равин, за да споделят как разпределят парите, дадени за благотворителност. Пасторът казал:
- Ние отделяме книжните пари от стотинките, след което почваме да броим- хартийка за мен, монета за бедните, хартийка за мен, монета за бедните...
Имамът обяснил:
- Ние рисуваме един огромен кръг на земята - заставаме в центъра му и хвърляме парите във въздуха - каквото е паднало извън кръга е за бедните, каквото падне в кръга, остава за мен.
Дошъл ред на равина:
- Ние оставяме тези решения на Бог. Хвърляме парите във въздуха и каквото трябва да се отдели за бедните - той го взима, каквото падне на земята, остава за мен.
Зъболекарят Моше се хвали на приятел:
- Дъщерята и тя се включи в семейния бизнес...
- И тя ли стана зъболекар, бе?
- Не, сладкарка...
- Ужас, Мойше го е закършил много здраво!
- Що така?
- Синът му се оженил.
- Браво, това е много хубаво, как се казва булката?
- Иван...
- Ммм даа, това не е еврейско име...
Еврейска дилема:
- Свински пържоли на половин цена.