Вицове за дядовци
Дядовците ще ви разсмеят с техните старчески проблеми и остарели виждания за живота, както и тяхното ежедневие с палавите им внуци.
В тази категория има 2921 вица, разпределени в 195 под-страници.
Дядо Коледа към дете:
- Кой беше послушен през цялата година и правеше всичко, което каже мама?
- Татко!
38
- Дъще, помниш ли като ти казах, че дядо Коледа не съществува?
- Помня.
- Сега седни да поговорим за принца на бял кон!
27
Баба и дядо се споминали.
Понеже били добри хорица, изпратили ги в рая...
Настанили се те, тръгнали да разгледат, познати да срещнат, със сродни души да се запознаят...
Вървят, гледат, навсякъде ливади, гори, реки, планини, мед, масло, туй, онуй, цветя, пчелички, пеперуди фъркат, птички пеят, красота, блаженство...
Шматкат се те, зяпат, цъкат доволно с език...
По едно време дядото се извъртял кат' млад момак и излющил як шамар на бабата...
- Ко тъ прифана бе, Ганьо? 75 години как сме двама, ни си ми посягал, лоша дума не си ми думал... Глей на ко убаво място сме... Ся, тъй, из нищото, шамар ми удряш?
- Трай ма, малко ти! Ако не бяа твоите диети, мюсли, люспи и т.н., още преди десет години да сме дошли тука...
28
Дядо Коледа, Отсега ти напомням, че искам Снежанка, а не като миналата година, да ми пращаш млечна салата!
18
Пътуват във спален вагон, поп, младеж и девойка. Вагонът от ония с двуетажните легла. Идва време за спане и сещате се... младежът при девойката- скърца онуй ми ти легло. Дедо поп се събужда и пита:
- Деца мои, какво правите там горе?
- Ми, четем библията...
- Е как, тъмно е, с к'во си светите?
- Ми, със свещ...
- Айде да я преместите малко, че капе восък...
16
80-годишен дядка се оплаква на доктора.
- Докторе, след с*кс имам шум в ушите. Какво е това, бе докторе?
- Аплодисменти, дядо, аплодисменти.
35
Санкт Петербург, октомври 1917 година. Късно вечерта 80-годишната графиня Оболенска седи в будоара си, реди пасианс и пуши от дълго цигаре. Отвън непрекъснато се гърми, чуват се викове, стонове и взривове.
- Наташа! - вика графинята своята прислужница.
- Какво става, за Бога?!
- Революция, Ваше благородие! - откликва Наташа.
- Така ли?! И за какво се борят?
- Искат да няма богати...
Старата дама замислено дръпва от цигарето и отронва:
- Хм..., интересно... Моят дядо, Дмитрий Александрович, беше от декабристите - те искаха да няма бедни.
37
Дядо Господ решил да подари най-хубавото на света на Адам и Ева. Подарил им с*кса. Те от своя страна, въобще не се и замислили и изживяли цял ден разтривайки се по всевъзможни начини. И във всевъзможни пози. След четиристотин-тридесет-и-осмия тек, Адам не можел повече и решили да прекратят тренировките за днес. Ева отишла да се подмие на реката. Точно по това време, Дядо Господ отишъл при Адам, потупал го по рамото, намигнал му и го попитал:
- Адаме, баЦе, хареса ли ти подаръка ми?
- О, Боже, повярвай няма по-хубаво нещо на света.
- А Ева къде е?
- Отиде на реката да се подмие, - подсмихнал се Адам.
Изведнъж се смрачило. Дядо Господ се начумерил, погледнал небето, замахнал с ръка и започнала невиждана гръмотевична буря. Адам се свил, прегърнал коленете си и изплашено прошепнал:
- Дядо Господи, с какво те обидих? Какво направих?
- Абе, момче, КАК ще се отмирише всичката тая риба сега, бе???
22
Старец минава покрай с*кструженичка, която го подкача:
- Ей, дядо, не искаш ли да опиташ?
- Не, момиче, това вече не ми е по възможностите!
- Е, стига де, какво губиш, поне опитай!
Кимнал дядото, влезли вътре, съблекли се, че като я почнал - оттук, оттам, отпред, отзад... пет пъти поред!
- Божкееей - изпъшкала прости*утката, останала съвсем без сили - нали рече, че вече не ти е по възможностите?!
- А, чукането си го мога, да плащам не мога вече...
37
Жена останала вдовица.
Събрали се селяните и решили да и намерят съпруг. Намерили те подходящ кандидат, също вдовец.
Само че човекът бил месар - прост човек, необразован. Жената въпреки това се съгласила и се оженили.
Първата вечер слага тя масата, а съпругът казва:
- Още леля ми казваше, че добрият християнин никога няма да седне на масата без да е преспал с жена си.
Усамотили се те в спалнята, после вечеряли, а той отново:
- Още дядо ми казваше, че човек никога не бива да заспива без да е уважил жена си.
И пак.
Сутринта:
- А чичо ми казваше...
Следобяд:
- Некога баба ми казваше...
Минала една седмица, питат селяните жената какво мисли за новия си съпруг.
- Вярно, не е интелигентен като първия ми мъж, но пък е от много добро семейство.
18
- Дядо, защо баба Яга няма деца?
- Защото не лети на правилната пръчка...
14
- Дедо, що си насадил целата таа нива с канабис?
- Па да върнем младите на село...
40
Учителката казала на децата:
- Ученици, напишете ми за утре съчинение, в което ключовата дума да бъде "очевидно".
На следващия ден всички вдигат ръце. Учителката казва:
- Кажи ти, Иванке.
Иванка започва:
- Мама свири на цигулка, татко свири на китара, аз свиря на флейта. Очевидно ние сме музикално семейство.
- Седни Иванке, отличен. Кажи ти Марийке.
Марийка започва:...
- Мама има анорак, татко има палатка, аз имам спален чувал. Очевидно ние сме туристическо семейство.
- Отлично, Марийке, седни си.
Иванчо нетърпеливо вдига ръка и най-накрая учителката му дава думата. Иванчо започва:
- Дядо гони прасето из двора. Отсреща иде баба и носи в ръка вестник "Financial times". Но баба не знае английски. Очевидно е срала.
30
Иванчо идва на училище и казва на учителката:
- Госпожо! Аз повече няма да идвам на училище.
- Защо бе, Иванчо - заинтересувала се учителката?
- Заминавам за Америка. Получих писмо от дядо ми. Много му се е влошило зрението. Почти е ослепял. А той там в Америка има 2 завода, ранчо и верига магазини, затова аз трябва да отида там и да се грижа за него.
- Ама Иванчо, кажи на дядо ти да направи нещо друго. - предложила учителката - Да продаде всичко. Да дари парите на Червения кръст и да дойде тук. А тук ние в класа ще поемем шефство над него и ще се грижим за него.
- Ама госпожо - отговорил Иванчо - В писмото ясно си пише, че дядо е ослепял, а не е изкукуригал.
34
- Скъпа, ти написа ли вече писмо до Дядо Коледа?
- Не, разбира се... Аз съм жена и си имам принципи - никога не пиша първа. Като се напия, ще му звънна...
11