Вицове за бебета
В тази категория има 750 вица, разпределени в 50 под-страници.
От 1-ви януари във всяка къща! 30-дневна диета...
Ден 1
Когато бях малка, нашите все ми повтаряха, че един ден ще направя нещо голямо в този живот. Тогава никой от нас не предполагаше, че това нещо ще е г*з. Днес обаче започва моята промяна. От днес ще изкореня въглехидратите веднъж и завинаги от хладилника, сърцето и бедрата си. От днес, Бог ми е свидетел, ще покажа на света коя съм. От днес… Я, фалафел! От утре, Бог ми е свидетел…
Ден 2
Край! Аз съм силна и независима млада жена! Управлявам автомобил с ръчни скорости, убивала съм стоножка. Не се страхувам от нищо. Спала съм на хижа, подминавала съм надпис „Разпродажба“ на Витошка и съм гълтала вода на Лозенец. Аз съм боец. Щом Грозната Бети и Митьо Пищова могат да отслабнат, значи и аз ще успея.
Ден 3
Колелото се завъртя. Купих броколи, краставици, спанак, айсберг, къдраво зеле, лилаво зеле, брюкселско зеле, китайско зеле, моркови, патладжани, чия, нахут, три копия на Библията и две на Корана. Сега, повече от всякога, имам нужда от вяра.
Ден 4
Милица от счетоводството е отслабнала. Три пъти в седмицата ходи на фитнес, два пъти на плуване и веднъж на йога, но се съмнявам да е от това. Кучката просто има хубав ген.
Ден 5
Всеизвестен факт е, че жените могат да оцелеят 7 дни без вода, 30 без храна, но само 4 без шоколад. Когато всичко това свърши, Discovery ще направят документален филм за мен.
Ден 6
За първи път ям броколи. Приготвих ги без масло, за да са по-здравословни. Интересно как вкусът им ме върна към изключително конкретни спомени от детството: нощта, в която разбрах, че съм осиновена, погребението на вуйчо, кастрирането на любимото ми куче, Милчо. Очевидно броколите ми действат като Опра.
Ден 7
Баба каза, че не може да ме познае. „Защото съм смъкнала ли?“, изчуруликах аз и я погалих по лицето. „Не, защото имам перде на очите“, отмести ръката ми тя.
Ден 8
Постоянно засичам разносвачи от „Доминос“ из квартала. Добри мъже, с които съм израснала, празнувала съм Бъдни вечер и съм прекарала повече време, отколкото със семейството си. Имам чувството, че съм ги предала. Дали не допускам ужасна грешка?
Ден 9
Припомням си защо съм на диета. Първо, за да докажа на жените по света, че невъзможно е просто дума от речника и че тялото познава само онези граници, които сърцето му е начертало. И второ, за да се тагна по бански от Бамбу Бийч.
Ден 10
Започнала съм да пиша стихове. Сигурно е от спанака.
Дъвка на мокета.
Дъвка на мокета.
Искам да я лапна,
но съм на диета.
Ден 11
Цял ден гледам готварския канал и мастурбирам. Кой да предположи, че гледката на ризото с манатарки, с едра буца пармезан, разтекла се страстно по напращелите му, перфектно оформени твърди зърна, може да бъде толкова е-е-е-еротична!
Ден 12
От тези салати съм станала машина! Днес взех стълбите до първия етаж и завих крана за студена вода в банята почти докрай.
Ден 13
Купих си кокосово масло и от банката веднага ми се обадиха притеснени дали този месец ще успея навреме с вноската по кредита.
Ден 14
Видях се с психолог. Пита ме защо съм разстроена и ми взе 80 лева. Казах му, че съм разстроена, защото ми е взел 80 лева. Той се засмя и каза, че това е нормално. Много пациенти се чувствали по същия начин. Едно е да си мислиш, че си наред, друго е да го чуеш от устата на реномиран специалист. Най-добре похарчените 80 лева в живота ми.
Ден 15
На път за работа ме спря дрипава пенсионерка, която продаваше гевреци. Напръсках я с лютив спрей и избягах. Ангелите на злото са навсякъде около нас.
Ден 16
Пак ядох броколи. Този път споменът ме върна към първото ми пътуване с автобус, когато смятах, че всички ще умрем. Реално обаче умряха само една красива сърна и малкото и, които блъснахме на магистралата.
Ден 17
Свети Петър се засили
и прескочи мраморната порта.
„Къв е тоя рай, бе, Боже?
Къв е тоя рай без торта?“
Ден 18
Хапването навън с колежки е като игра на покер – всички блъфират до последно. Аз обядвам минерална вода и излъчвам надмощие, докато вътрешно искам да се гръмна, а те нагъват пържола с картофено пюре и демонстрират увереност във фигурата си, но никога не са се чувствали толкова дебели.
Ден 19
Свалила съм 2 кг и вече имам таен обожател. Днес на АМ „Тракия“ видях надпис, адресиран специално до мен „Карай внимателно, някой те обича.“ На бас, че е със сини очи.
Ден 20
Гладът си играе с разсъдъка ми. Тази сутрин на едното ми рамо, сред облак дим, се появи диетологът Енджи Касабие и ми каза, че се гордее с мен. След това, на другото ми рамо, сред облак мастика, изникна Ути Бъчваров в тесен кожен клин, дантелено бюстие, разкопчано на пъпа, и с червени рога на главата. Според него пропилявам най-хубавите си години.
Ден 21
Поправете ме ако греша, но пържените картофи със сирене де факто са зеленчук…
Ден 22
Давай, момиче! Не се отказвай! Ако се налага, пусни си „Волният Уили“ или повторения на гола на Емо Костадинов срещу Франция. Само не се отказвай! Чу ли?!
Ден 23
Зае*и. Готова съм да наръгам бебе панда с мачете между очите за парче пица.
Ден 24
Приближавам се все повече до мечтаните джинси. Вече влизам през вратите на магазина, без да се заклещя.
Ден 25
Чийт дей! Алелуя! Поглезвам се в рамките на нормалното: фъстъковка, сникърс, суши, солети, мюсли с обезмаслено прясно мляко, натурален шоколад с високо съдържание на какао и цяло агне.
Ден 26
Това с деня за чийт е супер забавно! Защо го откривам чак сега?! Запазвам ВИП сепаре в Макдоналдс и ми е толкова хубаво, че в разгара на купона си поръчвам стриптизьори от KFC по телефона.
Ден 27
Спри, върни се,
крещя на копчето
на панталона,
но то лети със 300,
лети към небосклона.
Ден 28
Когато започнах тази диета, кантарът ми показваше второто най-любимо число на всеки студент – 69, а сега показва първото – 94.
Ден 29
Милица от счетоводството изглежда все по-добре. Чух, че се записала и на зумба. Генът си е ген.
Ден 30
От утре, Бог ми е свидетел…
Един нашенец отишъл на гости при приятел в Сърбия. Хапнали, пийнали, дошло време да лягат.
Сърбина го попитал:
- Брате, дека искаш да спаваш, при беба, или на кухню?
Нашия си рекъл "а бе, какво ми трябва бебе да ми реве цяла нощ" и казал:
- В кухнята.
Сутринта нашия чува, че влиза някой. Отваря очи - страхотна мадама по бельо, отваря хладилника да си вземе нещо. Видяла го тя и го поздравила:
- Добър дан, я съм Беба!
- Добър дан. А, я съм будала.
Докато е бебе, я наричат "голямо момиче". Като стане жена, е "бебчо". А в пенсионерския клуб са "момичета". Всичко е някак наопаки.
Като се роди бебето, в графата баща, пишете - авторски колектив!
Скъпа Съпруго,
През изминалата година се опитах да правя с*кс с теб 365 пъти. Успях 36 пъти, което е средно веднъж на всеки десет дни. Давам по-долу списък на това защо не успях по-често:
- 56 пъти чаршафите бяха току що сменени.
- 17 пъти беше твърде късно.
- 49 пъти ти беше твърде уморена.
- 20 пъти беше твърде горещо.
- 22 пъти имаше главоболие.
- 17 пъти се страхуваше да не събудим бебето.
- 16 пъти каза, че имаш възпаление.
- 12 пъти беше "лошото време" от месеца.
- 19 пъти беше станала твърде рано.
- 9 пъти не беше в настроение.
- 9 пъти не беше в настроение.
- 7 пъти имаше изгаряния от слънцето.
- 6 пъти беше гледала до късно телевизия.
- 6 пъти не искаше да си разваляш прическата.
- 3 пъти каза, че съседите може да чуят.
- 9 пъти каза, че майка ти може да ни чуе.
За 36 пъти за които успях, активността не беше задоволителна, защото:
- 6 пъти ти само лежеше.
- 7 пъти ми напомни, че има пукнатина на тавана.
- 4 пъти ми напомни по-бързо да свършвам.
- 7 пъти трябваше да те събудя за да ти кажа, че съм свършил.
- 1 път ме достраша, че съм те наранил, защото почувствах, че се движиш...
Върнал се моряк в къщи, а там го чакала изненадаа...
- Как така имам бебе ма? Четири месеци бях на остров Крит, шест месеци в Атлантическия океан, четири месеца в Китайско море, общо четирнадесет месеца, а тука ме чакаш с дете?!?
Жена му:
- Еми, миналата седмица ми го донесе някаква даскалица от Крит...
- Ти сова ли си или чучулига?
- Аз съм щъркел! Искаш ли бебе?
- Митко, чакам бебе от теб!
- Ма, как, мила... ние още не сме спали с теб?!
- Ми, ако знаеш, аз пък как съм шокирана?!
Може да сме чели много книжки за овулация и всичките му там подробности, но обикновено бебетата ставали след с*кс!
Гецата пие. Ама пие, човеко! Не ти редим за двеста-триста грама. Тоя змей лапа от кило нагоре! Сякаш пожар гаси, мамка му! Е, преди месец катаджиите го гепили с пет промила в кръвта. Казват, било рекорд за нашия край. Може. Може, защото ние тук пием по начало редовно. Обаче по малко! Та катаджийският началник първо решил, че дрегерът му е дефектен. Тъкмо пишел жалба до фирмата-вносител, пристигнал и протоколът от болницата. Цифром и словом 5,1 (пет цяло и един) промила.
— Я — рекъл, — ми го докарайте тоя рекордьор.
Грабва го полицейската лада от строежа (заради туй около шест часа из градчето се носеше слуха, че Гецата изнасилил и удушил баба Рада Юрдечката миналата зима) и право в участъка.
— Колко изпи? — поставил ребром въпроса катаджийският началник.
— Две бутилки. — навел срамежливо глава Гецата.
— По половинка? — не повярвал на ушите си катаджията.
Гецата пристъпил от крак на крак и от устничките му се отронило:
— Седемстотин грама.
Катаджийският началник забелил очи да смята.
— Литър и четиристотин?
— Литър и четиристотин. — пак притропал стеснително Гецата.
— От обяд до осем вечерта.
— Бре! Че аз за това време толкова вода няма да мога да изпия!
Гецата го погледнал някак виновно и признал искрено:
— Вода и аз няма да мога…
Та тъй — оттогава Гецата е вече Георги Рекордьора. Писаха за него в софийски вестник. Е, на последната страница, при криминалните… Смятахме — за никой друг не са писали. Тъй че грабна още един рекорд — най-известен нашенец. И още една файда — големи аванти му се отвориха. Всеки го черпи, бе! Майка му обаче се разтревожи. Ами да — идва му време за женене, а никоя не иска да чуе за него. Ха го залибила — ха бащата и отреже главата като на куцо пиле, хванало птичи грип! Та леля Ганка взе нещата в свои ръце. И скроила пъклен антиалкохолен план. Една сутрин извикала Жужа Вятърничавата. Да ви разказвам коя е — дълга и широка. Само ще кажа, че тя е единствената, дето обикаля по казаните с боклука. Преди половин век била акушерка, но е толкова грозна, че бебетата, щом я видели, пак влизали обратно у майките си… Е, сега си я представете на стари години. Опа, наближаваме края… Леля Ганка я съблякла по нещо, което някога било розов комбинезон и я накарала да легне на спалнята до спящия кьоркютук пиян Рекордьор. И когато той се разбудил от отвратителната смрад и отворил очи, Жужа изпълнила последната майчина заръка — приближила лице към неговото и казала с дрезгав глас:
— Искам пак…
Какво да ви разправям… Разбира се, че спря да пие. Рекордьорът си е рекордьор, братче — казват, че на спринта му би завидял всеки хърделист, а от върха на тополата пред кметството го свалиха две пожарни от областния град. Дотогава никога не бяха идвали две наведнъж…
- Миличък, искам бебе!
- Милооо, за да стане бебето, трябва да правим и с*кс!
- Аман беее, все за секс мислиш!
В едно щъркелово гнездо:
- Мамо, къде е татко?
- Той носи бебета по света и радва много семейства!
Няколко месеца по-късно майката щъркел пита сина си:
- Къде беше цял ден?
- Плаших гимназистки!
- Мамо, аз как ти влязох в корема катo бях бебе? Да не си ме глътнала?
- Точно тоя път - не.
Когато на касата в Билла ме попитаха дали желая да направя дарение за фондация "Искам бебе", се получи неудобно, докато разбера, че те всъщност искали от мен пари.
Майка с количка отива в магазина. Майката влиза в магазина и оставя за по-удобно количката отвън.
В количката лежи момченце и нарежда:
- Гледай я сега тая, как ме заряза тука пред магазина, мамка му стара, може някой да ме открадне, може да се напикая, може... а бе много неща могат да станат, мама му да е*а.
Покрай количката минава някакъв мъж, чува какви ги говори бебето и изненадано се приближава към количката:
- Ти си толкова мъничък, навярно, дори и не можеш да ходиш още, а как псуваш като каруцар...
Детето вдига невинен поглед към него и тихичко казва:
- Чичко, а ти можеш ли да ходиш?
- Да, аз съм голям и мога да ходя.
- Ми ходи си е*и майката, бе....