Вицове за баби
Бабите ще ви разсмеят с техните старчески проблеми и остарели виждания за живота, както и тяхното ежедневие с палавите им внуци.
В тази категория има 3512 вица, разпределени в 235 под-страници.
- Викайте по-силно, че нищо не се чува при мен! - провикна се баба Пенка от долния етаж и сложи край на скандала с жена ми.
6
Бабо, не съм гладен. Направи ми само едно кюфте...
7
По улицата едва-едва се влачи стара баба. Някакъв младеж я заобикаля внимателно и продължава бързо по тротоара.
- Момче, момче! - вика бабата.
- Случайно да не отиваш към хлебарницата?
- Да, бабо.
- Значи, върви, ама да знаеш, че си след мен!
13
- Т'ва днешното музика ли е? Едно време каква музика имаше.
- Бабо, това е блендера!
13
Дядо и внуче чистели сухи листа в градината. Момченцето видяло един червей да се опитва да влезе в дупката си.
- Не можеш чедо да го вкараш в дупката. Той е много мек и хлъзгав.
- А на бас, дядо за 10 лв., че ще го вкарам!
- Добре, съгласен съм.
Момчето изтичало в къщата и донесло лака за коса на майка си. Пръскало червея няколко пъти, докато стане като пръчка и после го пъхнало в дупката.
- Еее, признавам, че спечели баса. Ето ти 10 лв.
На другата сутрин дядото вика момчето и му казва:
- Ето ти 10 лв.
- Но дядо, ти забрави ли, че вчера ми даде парите.
- Ооо, не съм Гошко, това са пари от баба ти!
23
Напътствия към внука от баба Пенка:
- Сашко, момчето ми! Нужно е да целунеш една жаба, за да намериш принцесата, а не да преспиш... с цялото блато!
13
Баба и дядо седят на масата и вечерят. Изведнъж дядото се надига и чуква бабата с дървената лъжица по главата. Тя се възмущава:
- Какво ти става сега? Да не си полудял!
- Само като си спомня, че не беше девствена!
14
Реших, значи да стрелям с лък. Купих лък, цял колчан със стрели и отидох на вилата на баба и дядо да тренирам. Правих се цял ден на Робин Худ... Баба ми ме гледа, гледа, но деликатно си замълча. След седмица пак отивам аз да стрелям. Лъкът намерих, но от стрелите - ни следа... Тръгнах из градината и ги видях... беше ги ползвала за колчета на доматите.
10
Баба ми казваше така:
- Сине, котаците като нямат какво да правят, сядат и си лижат яйцата. Хората в това отношение са много по-изобретателни! И то само защото не могат да си ги достигнат!!!
5
- Дядо, защо мама се казва Северина?
- Защото баба ти много харесва "Диана Експрес".
- Мерси, дядо.
- За нищо, Деспасито...
18
Младеж спира една жена и я пита:
- Бабо, как набързо да стигна до Пирогов?
- Много просто. Наречи ме още един път "бабо!"
14
Във един пункт за "Еврофутбол" редовно се засичали една баба и младо момиче. Момичето забелязало, че бабата все печели. Престрашило се един ден и я попитало, как успява все да познае резултата и да печели.
Бабата и обяснила:
- Виж сега, моме, каква е моята система. Хващам на дядото х*я, надигам го нагоре и като го пусна гледам накъде ще падне.Ако е наляво-1,ако е надясно - 2. Ако пък случайно вземе, че остане щръкнал нагоре, значи е Х.
Запомнила девойката и започнала да прилага системата, но пак без успех. Бабата печели та се къса, момичето пак нищо. Един ден не издържало и я заговорила отново:
- Виж сега, бабо, ти май нещо ме излъга. Не работи тая система. Аз като хвана на мъжа ми х*я, няма единици, няма двойки, той все на Х остава. Какво да направя?
- Късай фиша и сядай на късмета, моето момиче!
12
Някаква бабичка се тътри към аптеката, остават и още 200 м., изпреварва я младеж:
- Младеж, ти накъде?
- Към аптеката.
- Да знаеш, след мен си...
12
Отишъл един да оправя някакви документи в едно учреждение и първото, което го питал чиновника било:
– Име, презиме и фамилия?
– Петдесет и Две и Половина.
– Име, презиме и фамилия, ако обичате!
– Петдесет и Две и Половина...
– Вие работа ли сте дошли да свършите или да се бъзикате с персонала, моля?
– Вижте, не съм дошъл да се подигравам с Вас. Просто, когато съм се родил, между фамилиите на майка ми и баща ми започнали големи караници, как да се казва първородният внук? На тази ли баба, на другия ли дядо, тъй ли, иначе ли и... накрая дядо ми, на татко бащата, им казал на всички лели, чичовци, вуйчовци, баби и дядовци, всеки да напише какво име предлага, да пъхнат листчетата в каскета на татко, той да ги разбърка и каквото извади - това ще е...
– И той?
– Ами той, пиян от радост, изтръгнал етикетчето с номера на каскета...
11
Приятелката ми се учи да шофира...
Любимата изкара книжка, тъкмо когато се взехме. Такова каране не бях виждал – явно свидетелството е било издадено от инструктор, членуващ в съюза на слепите. Купихме си втора кола, че да не припарва до моята. Форд Сиера хечбек, едно и шест бензин, 85-та година. Страшен ръняк – изгнила отвсякъде, изтърбушен салон, за да дадеш на задна, трябва да включиш парното. Гумите – галоши, моторът хрипти като туберкулозно болен, форсираш ли го, се отваря багажника. За да завиеш наляво, първо трябва да навиеш волана половин оборот в дясно, искаш ли да поемеш надясно – пускаш задължително чистачките, инак не ще. Единият фар свети навътре към купето, другият в Космоса. Моята жена се влюби в първата си кола. Била страхотна: червена (всъщност ръждясала), спортна (защото е грохнала), миришеща на състезателно гориво (предният собственик се е опитал да я изгори)... С бъдещата ми годеница и таралежът Тихомир сядаме вътре за първо кръгче (тапицерията смърди на умрели койоти). Не ще да запали – вдигам капака. Ами тоя акумулатор е от кръщенето на баба ми. Имам един резервен в мазата. Слагам го – стойката му е счупена, но с една дъска и малко тел някак го заклещвам на положение. Втори опит – стартерът вие като магаре, раждащо носорогче. Коляновият вал превърта, а отзад излиза гъст чернобилски дим. Потегляме с грохот на бетонопробивна машина. Прави ми впечатление, че когато пуска касетофона или отваря прозореца, жената натиска съединителя. Така я били учили – винаги съединител. Откривам, че в жабката са свили гнездо стадо гарвани, а някъде отзад върлуват лисици. Радиото хваща само чалга станции, но нищо – пак се забавляваме. Леко ускорение – викам нажената да изпробва спирачките. Натиска ги с все сили. Браво, при скорост от 40 км/ч спирачният път е половин километър. Тръгваме по черно, та да не убием някого. Автомобилът трещи ужасно: губим задна лява врата, птиците отлитат, яйцата им се излюпват, лисиците търсят коланите на задните седалки. През запалката потича антифриз, а предният амортисьор се е показал сред чистачките (които работят само при дръпната ръчна). Стигаме рекичката. Колата угасва с тътена на малка водородна бомба. Взел съм ракия, два големи селски домата и сол. Тримата пием и си приказваме. Лъжа любимата, че в ония храсти съм намерил много интересна костенурка. Тя идва заинтригувана, знаейки, че няма никаква костенурка – върша си съвестно мъжката работа. Смрачава се. Тая барака изобщо не ще да запали. Наклаждам огън и убивам една умряла риба. Разглобявам седалките и ги слагам на топло. Вечеряме. Какво му трябва на човек – момиче с което се обичате, един верен приятел, ракия и цигари. Говорим до късно (Приятелят се нацепва като глиган и го скривам в жабката при пиленцата, за да не тръгне на пияна глава да търси любов, па и да не го изяде някой звяр). С жената търсим костенурката за последно. Заспиваме пред огнището завити с едно мухлясало одеяло. На сутринта Сиерата пак не ще да тръгне. Любимата предполага, че водната помпа не подава искра в накладките. Трябва да бутам до село – добре че има лек наклон надолу. Сега разбирам защо Форд първи са инсталирали отопление на задното стъкло – през зимата да не им мръзнат ръцете на тия, дето бутат. Жената стана отличен шофьор – тежък десен крак, добре разпънат среден пръст, използване на богат залеж от свирепи клетви...
17