Вицове за баби
Бабите ще ви разсмеят с техните старчески проблеми и остарели виждания за живота, както и тяхното ежедневие с палавите им внуци.
В тази категория има 3511 вица, разпределени в 235 под-страници.
Червената Шапчица стои на улицата и се опитва да хване такси. До нея спира лимузина, прозореца се отваря и един мъж пита:
- Къде отиваш, Червена Шапчице?
- Ами, бързам за радиото. Баба има рожден ден и искам да я поздравя!
- Чудесно, красавице! Аз съм директор на радиото. Качвай се в колата и аз ще те уредя!
Качва се Червената Шапчица в колата и радостно заявява:
- Ах, колко съм ви благодарна, готова съм да направя всичко за вас.
Мъжът това и чакал, отбил колата в близката горичка, разкопчал си панталона, извадил оная работа и казал:
- Давай, Шапчице!
- Ох, аз… не знам, ах колко се срамувам… за първи път ми е… много съм притеснена…
- Спокойно, бе! Всички се стесняват първия път. - успокоява я мъжът.
- Е, добре тогава! - съгласява се Червената Шапчица. Хваща инструмента, навежда се към него, въздъхва тежко, отваря уста и казва:
- Скъпа бабо!
В автобусът. Маниак нахлува и заплашва:
- Всички ще ви изнасиля!
Една девойка се примолила:
- Моля ви, поне възрастните пожалете!
А, една баба възмутено се обадила:
- Бъди мъж! Казал си всички, да бъдат всички!
Разговарят деца пред училище:
- Мама е забременяла извън маточно и баба каза, че ще и вадят бебето през корема.
- А мойта мама забременяла извън таточно и баба каза, че ще и го изкара през носа.
По прашната улица свистеше ветър. Тръняци и каманяци се тръкаяаа по пъто. Чакале и секви други помиаре овиваа покрай селото. От далечината се чу конски тропот. Виждаше се само една висока осанка и шапка. Пред салоно се беше сбрал сума народ. На нйего имаше голем надпис „Хоремаг“. Коньо приближаваше. Сеянете си тръкаа прашните очи, за да виат кой е тоа странник и що дири у тва мирно село. Оказа се, че е магарок, а не конь. Ама мъжо си беше голем маторец. Слезна леко от животното и пювна сдъвчанио тютюн на Джак Манерката у краката.
– Кво си се разпювал, да ти е*ем макята у устата мръсна?
Тръгна да бръка у кобуро, ама страннико беше млого бръз. Бум, бум... Манерката се тръколи като ударен от ток. Жена му обичаше да кюкари и беше станала на пенджеро и виде смръта на мъжо си.
– Копиле ниедно, господ да те убиа, зе ми мъжооооо.
Женскио рев оглуши площадо.
– Гино не викай му, да те не гръмне и тебе, а беги грей вода да го умиаме и му приготви некоа убава ризка. – даде и съвет една прегръбена бабичка.
Шапката закриваше очите на страннико. Тури си „Смит и уесъно“ у кобуро и би един шут на вратата на кръчмата. Настана голема паника. У салоно беше останал само кръчмаро и Койо Забатаченьо, тръколил се на масата и пущил една лига.
Страннико се приближи до баро.
– Рикиа!
Гошко кръчмаро притрепери.
– Чуаш ли ме бе тумбак, рикиа!
Гошо се препоти целио, ама успе да фане едно шише „Карнобатска“.
– Ти сакаш да те гръмнем май, а? Сакам домашна, двоен препек!
Бръкна у джебецо на бархетната ризка и фръли един пробит лев.
Докато се разправяаа вътре, неколко чвека се затичаа до къщата на шерифо.
– Славчо излазай, утрепаа Манерката…
Славчо се беше заврел до казано и му отне малко повече време да стигне вратничката.
– Кого са утрепале, думате?
Манерката, гръмнаа го пред салоно. Некъв странник. Млого бръз. Прилича на ловец на глави. Влезна у хорето и ниа дотичааме до вазе…
Славчо даде указаниа на жена си кога да слага пенюги на казано, преметна колано с пищово през кръсто, тури значката и излезна.
У кръчмата беше тегосно. Страннико пиеше вече трета рикиа и боцкаше сиренйе с пипер.
– Пущи ми Берковската духова!
Кръчмаро с треперещи пръсти набута една касетка у касетофоно „Хитачи“ модел 83 – та и натисна копчето.
Тромпетките зеа да буат из целата кръчма. Коьо Забатаченьо се сепна от силната музика.
– Дай му жегаа, е*анйеее, майкоооо…
Двойната дръвена врата скръцна. Страннико не се и обръна. Шерифо се приближи до окаяната маса на страннико и приседна.
– Гоше, дай рикиа и на мене!
Изпотените ръце на кръчмаро изпълниа желанието на шерифо.
– Начи ти си гръмнал Манерката?
– Я. Кво ша напрайш, изклесяк?
– Начи, чуй ме са. Бокиловци а мирно село и такива пустиняци като тебе не ни требует. Чий уй дириш тука, твойта верица мръява?!
Страннико се учуди на смелостта на тоа застарел шериф.
– Мани ми говори така, оти ша се тръколиш като ония отвънка!
– Отвънка… те чекат баре десет човека с насочени пушки. Ти ша ме гръмнеш и ще напраат на говно, накйоцано от кокошки.
– Шерифе, знааш, че сички ша се разбегат. Па и ми миришеш на пръщина. Не вервам да ти се мре баш коги печеш рикиата?
Славчо осмисли ситуациата и прецени че „гънслингеро“ е прав.
– Кажи кво сакаш?
– Дирим Камен Говедаро. Нае ме един човек от Комарево. Откраднал му един бидон с рикиа и 100 кила джибри. Даде ми пеесе лева да го гръмнем.
– А оти гръмна Манерката?
– Що ме напсува. И ти ме напсува. И тебе ша гръмнем, ама след малко, че са ми е нйело на стомахо нещо. Па и ми се не пиа сам. Кажи къдеа говедаро, гръмим го, гръмим и тебе и си заминавам. Другите ша ги остайм!
Касетката свръши. Музиката спре.
– Преврътай, лайнар дебел!
– Оно такова, не работи кОпчето… – избоботи кръчмаро.
– Преврътай с молив!
Страннико си завръте на ръка една цигара и а запали.
– Ти не си ли чул наредбите за тютюнопушенйето на затворено? – пита заядливо Славчо Шерифо.
– Шерифе увехнал, ще сплатим кък си сакам. Не се дръви. После ща утрепем и жена ти заради тва, че само ме обиждаш. Имаш един шанс. Да излеаме на дуел. Ако ме гръмнеш, съм ти е*ал макята. Ако я те гръмнем, немаа закачам жена ти, ша намерим оная мрътвец и си бегам?
Славчо много обичаше дрътата Елентикя и се разбесне.
– У дванаасе саато на обед отвънка, на мегдано! Клисаро ша удари камбаната за сигнал!
– Е баш по пладне ли, коги се пиа рикиа и се еде?
– Баш тогива, пий още некоа, оти имаш още има нема един саат. После айде горе у гробищата. Даже нема те копаме горе. Ще фрълиме у странището, таа те изедат песовете.
Славчо стана и излезна под звуко на шпорите и със стойката на Гари Купър. Страннико отвори второ шише рикиа и даде една касетка на кръчмаро. Селото утихна, сички чекаа да стане дванаасе. Само бабичките си оправаа разсадо. У дванасе без две страннико излезна из хоремаго. От вътре зазвуча Енио Мориконе. Касетофоно пръщеше. Мачките се разбегаа. Въздухо спре. Тишките спреа да скръцат. От некъде се чу:
- Дванайсе, дванайсе, дванейсе плюс три тът!
Славчо и страннико дръжеа ръцете близо до кобурете. Тамън да удари камбаната, иззади страннико се спущи жената на Манерката с една мотика и разлупи главата на ловецо на глави. Он се свлече от еднаж на земята.
Сички нададоа рев на удовлетворение. Славчо си отдъъна. Бръкна за пищово та да даде един контролен у вече строшената глава на мрътвецо. Дръпна спусъко и се сети, че е забравил да тури патроне. Препоти се. Така Гина Манерката спаси и шерифо и селото. Касетката на Мориконе зе да влачи. Гошето я спре и наду Дунавското. Отсекъде се чуваше едно победно:
- Е*анньеееее!
Орото се завръте покрай сгръченио комаревски Джон Уейн. Та поуката е, че у чуждо село, дали с мотика или с пищов, се ша ти строшат главата.
Малко провинциално градче. Съдебно заседание. Прокурорът, вика първият си свидетел - баба Мара.
- Бабо Маро, познаваш ли ме?
- Знам те Гьоше, още от дете те знам и честно да ти кажа, ти много ме разочарова, Гьошко. Ти майсторски лъжеш, изневеряваш на жена си, говориш зад гърба на приятелите си, манипулираш 'ората, имаш се за голяма работа, ама си си един дребен бюрократ.
Прокурорът направо останал като ударен от гръм, но все пак събрал сили и казал:
- Бабо Маро, а познаваш ли ония там? И посочил адвоката на подсъдимия?
- А, знам го. Как няма да го знам. Той е рЕдко тъп и глупав, изобщо не му пука за клиентите, само гледа да им 'земе парите, пияница, к*рвар, чука редовно и твойта жена...
Съдията, прекъснал свидетелката и повикал прокурора и адвоката при себе си:
- Само нЕкой от вас да посмее да я пита нещо за мен, и ще ви осъдя вас двамата...
- Бабо, а на село има ли Wifi?
- КВО ИМА - ТАВА ЧЕ ЕДЕШ! Нема да ми се шашавиш тука!
Ако имаш 14 пропуснати от баба ти... много е вероятно, да си излязъл без потник под блузката!
Наркоман в тролея. До него стоят баба и матрос. Бабата моли наркомана да перфорира билета.
Наркоманът се обръща към матроса:
- Ей, войнико перфорирай билета!
- Аз не съм войник, а моряк!
Наркоманът към бабата:
- Объркала си се бабо, ние сме на кораб.
Баба в магазина:
- Дай ми дъще сол, кибрит, свещи, консерви, брашно...
- Бабо, ти за война ли се готвиш?
- Не дъще, за стабилност.
Баба пред лекарският кабинет:
- Докторе, купих си нов слухов апарат!
- Чудесно, а мъжът ти как е?
- Аа, не е скъп, двадесет лева струва...
Принц Уилям не ходи по стриптиз барове, защото му е неловко да слага в прашките на момичетата, снимки на баба си.
Някакъв:
- Прибирам се и гледам, че дъщеричката ми говори с тъщата по скайпа. Поздравих тъщата, попитах я как е със здравето и влязох в банята да взема душ. По някое време вратата на банята се отваря, промушва се ръчичката на дъщеря ми с таблета, още говореща с тъща ми:
- Тате, баба иска да ти каже Довиждане!
А аз с цялата си прелест блестя пред тъщата. Тя сложи очилата, разгледа всичко обстойно и само отрони:
- И къде са и били очите на тая моя щерка?
Змей Горянин среща Баба Яга и я моли:
- Помагай старо! Запек ме мъчи...
- Е и как не! Ядеш с три гърла, а з*дникът - един!
- Ще-ви уве-ли-чим пен-сията!!!
- Бабо не е пенсията, а п*ниса, и спри да четеш всякакви обяви!
Нали е времето на козунаците, та се сетих какво казваше една съседка на баба ми на село:
- Най-обичам га меся 'ляб. Така 'убУ ми сЪ изчисвЪт ноктите!