Вицове за баби
Бабите ще ви разсмеят с техните старчески проблеми и остарели виждания за живота, както и тяхното ежедневие с палавите им внуци.
В тази категория има 3531 вица, разпределени в 236 под-страници.
Съдят 75-годишна баба за убийство. Съдията пита:
- Е, разкажете сега как точно извършихте престъплението.
- Ами, седя си аз в парка на една пейка, наоколо птички пеят, всичко цъфти, пролет е... Задава се по алеята един красив младеж. Позаглеждам се аз, припомням си младостта. А той... изведнъж сяда до мен на пейката... Почва да ми хвърля закачливи погледи, примъква се към мен, пуска ми ръка, почва да ми шепне нежно, казва че ме обича, навежда се към мен като за целувка... И аз стоя, какво да правя - от толкова години не съм била с мъж. А той изведнъж скача и казва - "Честит първи април, бабче!". Е как да не го застреляш такъв???
В близко бъдеще ще е:
- Как кръстихте внучката?
- Радка... на баба си Рейчъл.
Баба Пена намерила бумеранг в двора и се видя в чудо докато го изхвърли!
Село в планината. Звъни телефонът на кмета:
- Ало, при вас днес ще дойде депутат да пререже лентата на новия паметник.
Кметът вика разсилния:
- Тичай бързо на площада и гръмни с пушката да уведомиш населението!
Тича разсилният, вдига пушка: Тряс! Показва се една баба:
- Какво, бре? Хлябът ли дойде?
- Не, бабо, ще идва депутат да открива паметник!
Бабата се фръцва и влиза в къщата. Стои сам разсилният, почесва се. Вдига пак пушката и "Тряяяс!" Показва се същата баба:
- Какво, бре? Да не е дошъл хлябът?
- Не, бабо, ще идва депутат!
- Амчи не можа ли да го уцелиш от първия път?!
Дядо и баба на по 70 години седят в краищата на една пейка, през два метра, в парка по залез слънце и си говорят.
Бабата казва:
- Помниш ли, че в тоя парк имахме най-страхотната задна прашка, ей там, до оградата?
Дядото си спомня, даже предлага и сега да опитат, като за последно, то така и така ще се мре.
Бабата е в настроение и двамата закуцукват с бастунчетата в посока към оградата. На отсрещната пейка мъж си пие бирата от кенче и дочува разговора. Решава, че това не е гледка за изпускане и ги следва на дистанция до оградата, в предчувствие на страхотен сеир. Старците стигат и дядото си сваля панталоните, а бабата си вдига полата, обръща се с лице към оградата и се обляга на нея за подпора. Дядото не губи и секунда и започва един луд с*кс, едни движения, с такава гъвкавост, като на 18-годишни любовници. Бабата бута назад, дядото напред, бабата дере с ръце, дядото стиска хълбоци като за последно, двамата скимтят от удоволствие и екстаз, "О,Боже" оглася махалата. Човекът, скрит зад едно дърво, гледа, поти се и не може да повярва на очите си. А старците не спират, докато най-накрая и двамата се свличат на земята и едва дишат от умора, ама се гледат очи в очи, като млади влюбени. Свидетелят на случката не издържа и отива при тях.
- Хора, аз такъв с*кс през живота си не съм виждал! На вашите години! 35 минути... ти я съдра, бе! Искам да знам тайната ти!
Дядото едва намира сили и промълвява:
- Ти от тая махала ли си?
- Да.
- А бе вие нормални ли сте, бе?! Кой го пусна тоя ток по оградата?!
По случай 80 годишния му юбилей софийска баба подарила на дядото билет да види родния си град.
Дядото супер се накефил, че ще може да види родната си къща след толкова години.
Пристигнал и гледа къщата си стои, даже орнаментите по фасадата същите, само малко овехтeли, гледа и ореха в двора, натежал от годините, станало му милно, отронил сълза и га се сетил погледнал от другата страна на улицата обущарницата от младостта му, пресякъл и почукал на стъклото:
- Има ли някой?
Отвътре един старчески глас:
- Имаа, кажете.
- Помня я тая обущарница още отпреди 50 години! Даже веднъж оставих едни обувки, кафяви мокасини...
Отвътре се чуло:
- Ааа вярно бе, с червен кант.
- А така! Точно!
- И бяха за подлепване на лявата подметка!
- Да!
- В сряда ще са готови!
Т'ва понеделника е като подарък от баба ти - очакваш нещо яко, а то - чорапи...
Добре дошли в новия ресторант "При баба"! Докато не си изядете всичко - няма да Ви пуснем да си ходите!
Някаква баба се обажда притеснена на пожарната:
- Котката ми се качи на едно дъво и не може да слезе, можете ли да дойдете да я свалите?
- Няма страшно, бабо! Ще огладнее и сама ще слезе.
- А ако умре от глад?
- Абе бабо, да си виждала някога на някое дърво скелет на котка?
Кума Лиса, Баба Меца и Кумчо Вълчо ще ги взимат войници. Отишли на военна комисия. Първо влиза Кумчо Вълчо. Показват му един автомат Калашников.
- Какво е това?
- Не знам - отговорил Кумчо Вълчо.
- А това какво е? - показват му една тухла.
- Тухла четворка.
- Правилно. Отиваш в строителни войски.
Влиза Кума Лиса. Показват и един автомат.
- Какво е това?
- Не знам - отговорила Кума Лиса.
- А това какво е? - показват и една тухла.
- Тухла.
- Правилно. И ти отиваш в строителни войски.
Отвън Баба Меца ги пита:
- Как се уредихте за строителни войски?
- О-о-о, много лесно. Първо ти показват някаква тъпня. Ти казваш, че не знаеш какво е. После ти показват една тухла. Казваш че е тухла и си готова за строителните войски.
Влиза Баба Меца. Показват и един автомат.
- Какво е това?
- Не знам - отговорила Баба Меца.
Военната комисия си замълчала. Баба Меца се огледала:
- Тука трябва да има и една тухла.
- О-о-о-о! Значи така? Чудесно! Отиваш в разузнаването.
Баба с бурно минало, отива на лекар. Като изслушал оплакванията и, той и казал:
- Минете зад паравана, съблечете се до кръста, легнете на кушетката по гръб и като сте готова, ми се обадете.
Бабата много барзо се приготвела и викнала:
- Готова съм! Идвай палавнико !
Имам една комшийка, баба на 90 год. Давам й ракия чат-пат.
Вчера ми вика: "Еййй, какво ще правя когато умреш?!"
Баба се дотътря до офис на адвокат и моли да й помогне да се разведе.
- Ти на колко си? – пита той.
- 84 г.
- 84? А на колко е дедото?
- На 87 г.
- Боже, боже...! И колко години сте заедно?
- През септември стават... 62 г.
- 62 г. брак...! Защо сега искаш развод?
От бабата лъха завидно спокойствие:
- Па стига толкоз...
Вървяла си червената шапчица из гората и изведнъж срещу нея гледа върви едно дребно , грозно , джудже влачещо огромен куфар.
- Ко носиш в тоя куфар, бе джудже?
- Диви ху*чета!
- КО!!!
- Ти ко диви ху*чета не си ли виждала?
- Ми не покажи ми!
Отворило джуджето куфара, а той наистина пълен с ху*чета. Мърдащи.
Полюбопитствала шапчицата за какво служат. Джуджето затворило куфара, дръпнало шапчицата на страни и обяснило:
- Като кажеш "люляк" -то почва да те такова. Като кажеш "круша" – спира.
Шапчицата измолила едно за себе си и подсвирквайки си из гората продължила към баба си. По някое време решила да пробва - "люляк" - иииии КЕФ, "КРУША" спряло. Люляк - круша - люляк - круша - люляк... и се спънала в един корен и забравила думата за спиране. Ами сега. Върви си тя към баба си ма вече не и е готино и сълзи текът от очите и. Влиза при баба си и от прага вика:
- Бабо кажи люляк!
Бабата казала люляк и на стари години и се натресло нещо дето не е и очаквала. Легнала бабата да мре. Влиза кумчо вълчо.
- Бабо ша тъ ям!
- Кажи първо люляк и после кот искаш ма прави.
Казал вълчо думата и му се отяло. Хукнал той из гората и насреща му ловеца. Хукнал вълчо към ловеца.
- Кажи люляк и ме застреляй! Моля те!
Ловеца го погледнал учудено ама казал люляк. Забравил и пушка и вълк. Ходил като замаян из гората, блъскал се в дърветата и накрая седнал в един поток. Три дена седял там и го удавил.
Върви си ловеца из гората. Всичко го боли. Целия свят му е крив. И ко да види. Насреща му едно дребно, грозно джудже, влачи един огромен куфар.
- Ко носиш в тоя куфар бе грозник, изръмжал ловеца.
- Ми диви ху*чета.
- Я да видя!
Отворило куфара. Навел се ловеца и погледнал.
-Я! Люляци!
Днес една жена си изпусна портмонето на тротоара пред Кауфланд и се запъти да се качва в тролея. И аз, нали съм добричък, веднага скочих. Затичах се, разблъсках хората, наритах една баба, прескочих бебешка количка, спънах един бастун, преминах с галоп пред отсрещния тролей и накрая я настигнах, потупах я и задъхан и казах:
- Извинете... ох... изпуснахте си портмонето... на тротоара пред Кауфланд... охххх...
- Ооооо, много ви благодаря! Ама... къде е портмонето?
- Ми нали ви казах къде е, на тротоара пред Кауфланд!!!