Вицове за автомобили
Вицове за автомобили, коли, мотори, камиони и изобщо всичко свързано с автомобилите.
В тази категория има 5628 вица, разпределени в 376 под-страници.
Българските духовници започват излъчване на ново автомобилно ТВ шоу, в което ще демонстрират лимузините си. Реалити форматът ще се казва "Поп Гиър".
У рейса за Видин:
- Извинете, ще ми отстъпите ли място да седна? Бременна съм.
- Нема! Да си е*ала нЕкой с кола!
ДНЕВНИКЪТ НА ОБИКНОВЕНИЯ ГРЪК
- Днес станах в десет часа. Това малко ме разстрои - никога не съм се събуждал толкова рано, май трябва да посетя личния си лекар.
Излязох на терасата, половин час пих кафето си и четох вестници, после поех за работа.
Карах колата с отворени прозорци, за да мога своевременно да указвам на другите шофьори грешките им. Не е много приятно и често срещаш неразбиране, но няма как - това е дълг към обществото.
След около десет километра шофьорът на една кола ми отстъпи предимство. Опитах се да си спомня дали не е някой мой роднина, но не успях. Може пък да се е припознал човекът.
В 11:00 бях пред офиса и отключих вратата; колегите все още ги нямаше. Направих си още кафе и влязох в Мрежата, за да се оплача на всички колко зле живеем тук.
Всъщност, аз работя в Министерството на околната среда и оглавявам отдела за опазване на луната. Никак не е лесно, да ви кажа. Мине се не мине година и току някой прати я сонда, я цял луноход. Тогава ние с колегите излизаме вечер пред Министерството (естествено, плаща ни се извънреден труд за стоене до късно) и с един бинокъл гледаме към луната. Ако забележим боклук, информираме Външно министерство да направи протест пред съответната страна.
Работата е трудна и неблагодарна, но все някой трябва да я върши. При това в отдела сме само десет човека, а луната е много голяма. Но поне плащат добре.
Час по-късно колегите се обадиха, че вече е време за обяд и те ме чакат в близката таверна. Заключих офиса и тръгнах пеша по улицата.
Малко по-нататък група анархисти хвърляха камъни по витрината на една банка. Опитах се да ги заобиколя, но те ме попитаха дали ме е грижа изобщо за бъдещето на Гърция. Грижа ме беше и затова и аз хвърлих едно паве.
Колегите вече пиеха второ узо. Присъединих се към тях, после хапнахме и накрая играхме сиртаки. И докато се усети човек, то работното време свършило.
Върнах се в офиса, заключих и се прибрах в къщи. Жена ми се оплака, че вече трети ден вечеряме в къщи, така че се наложи да я изведа да хапнем навън. Над терасата на ресторанта грееше пълна луна и съпругата ми отбеляза колко е красива, но аз я помолих да сменим темата.
Човек ако почне и вечер да говори за работа...
Из дневник на един обикновен руснак:
- "Днес станах както обикновено, сипах си двеста грама водка за закуска и пуснах телевизора да видя Путин. Вместо него обаче даваха Алла Пугачова. „Тоже неплохо“, помислих си аз, допих водката, намигнах на портрета на Сталин на стената, облякох се и тръгнах за работа.
Във входа срещнах съседа Серьога. „Крым наш!“, поздравих го аз. „Воистина наш!“, отговори той и извади една бутилка водка да полеем събитието.
На улицата беше минус 50 градуса и ладата запали едва от втория опит. Подкарах я внимателно между дупките и мечките. Особено досадни бяха последните – като видят кола, тичат да си изпросят нещо за ядене. Уж кметът все обещава да направи нещо с бездомните мечки, но нищо не се случва и те все така си обикалят около кофите за боклук.
После минах покрай най-голямата дупка, където на дъното лежи предишната ми кола. Впрочем, вероятно и двадесетина други. Местните власти чакат да паднат още пет-шест и като се напълни, после да асфалтират отгоре.
Малко по-нататък ме чакаше полицейски патрул. По навик посегнах към калашника, но видях в ръцете на единия лека картечница и се отказах.
Полицаите ми взеха десет долара, но почерпиха по една водка с кисели краставички, а служебната им мечка ми изтанцува ламбада. Разделихме се като приятели.
На работа бригадирът беше купил пет бутилки водка и кило сельодка. Изпихме всичко, като пяхме песни за войната и за победата. После съм заспал.
Привечер се събудих и тръгнах за вкъщи. На улицата беше минус 70 градуса и дори мечките бяха с шапки и шалове. Помислих си, че е време да сложа зимните гуми.
Вечерта най-после дадоха Путин по телевизията и аз отворих една бутилка водка по този случай. Стана ми малко студено, та слязох до мазето да поусиля малко ядрения реактор. Навремето го свих от военния завод, в който работех и сега не давам пари за отопление. Вярно, на няколко години трябва да му се сменя урана, но иначе си работи.
Посвирих малко на балалайка, а после си легнах. Малко преди да заспя, си напомних, че вече цял месец не съм ходил в мавзолея на Ленин.
- Скъпи, счупих колата.
- Много ли?
- Не много - на две.
Интересно, ако шофьорът показва среден пръст през прозореца, на къде ли ще завива?
Един приятел си купи Форд и животът му стана много по-интересен. Преди просто ходеше пеша, сега бута и кола.
Карам си аз днес и GPS навигацията ми вика:
- Внимание, капут с БМВ на 100 метра!
- Извинете госпожице, бихте ли ми направили една свирка?
- Ама как не ви е срам, перверзник, простак, идиот, глупак...
- Извинете мадам, исках да прозвучи така "Ще ви заведа на Малдивите, ще ви купя кола, бижута"... а от долу се чуло "И офуфки и офуфки"...
Жените могат да се научат да правят всичко. Да заработват пари, да карат кола, да садят дървета, да отглеждат деца... За всичко това е нужно само едно - да се омъжат неудачно!
- Скъпи купи ми кола.
- На теб пък за кво ти е кола?
- Да си бибиткам!
Аз само да кажа... може ли тея дет слагат 75000 $ в багажници да топят, да сложат и в моята кола. Пишете ми на лични къде да я паркирам.
Купих си кола. Събрах приятели, почерпих... Казаха ми, че за да нямам лош късмет, трябва да и направя сефте в гората с чужда булка. Да, ама ние с жената, като не сме си изневерявали вече 30 години, викам си - ще отида с нея! Качваме се, то зор да намерим гора, ама хайде, едни храсталаци сред пънове ги набедихме за гора - спряхме и се почнахме... Ох, ах, ох, охохохох... По едно време "Охоооооо!" И почукване по стъклото... от горския...
- Глоба 90 лева, за правене на любов в забранен участък!
- Хубаво! На! Ама защо 90!?
- Ми 10 за теб, 'щото те хващам за пръв път и... 80 за жената...
Логото на ОПЕЛ, поставено върху какъвто и да е материал, предизвиква бързото ръждясване на последния.
Правила за шофиране в Перник.
1) Винаги се кара с лявата ръка провесена през прозореца.
2) Задължително се кара със слънчеви очила (дори и вечер).
3) Задължително се говори по мобилен телефон, особено ако караш с висока скорост.
4) Използването на чехли е задължително.
5) Забранено е използването на фарове през деня.
6) Вечерта е задължително да се кара на дълги – постоянно и задължително те трябва да са 9000к халогени, заслепяващи всичко живо на километър.
7) При десен завой на светофар – светлината на светофара няма значение.
8) При ляв завой на светофар – е задължително да изпревариш отдясно вътре в кръстовището.
9) Ляв завой се прави задължително от средна лента.
10) Използването на мигачи е абсолютно забранено.
11) Използването на аварийна сигнализация е единствения начин да се предупредят другите водачи преди спиране, но те не трябва да бъдат пуснати по-рано от 1 секунда преди спирането.
12) Коли преминали Годишен технически преглед не може да участват в движението.
13) В движението могат да участват само собственоръчно отремонтирани и тунинговани автомобили.
14) Когато е забелязан водач на автомобил от женски пол – задължително трябва да си отворите прозореца и да я обиждате поне докато е възможно, а при добри обстоятелства трябва да се преследва и да се обижда докато пътят ви е сходен.
15) Задължително е спазването на МАКСИМАЛНА дистанция от 30 сантиметра.