- Ало, братле, ние се движим зад теб! Погледни в огледалото, виждаш ли черната Х-5-тица?
- Сериозно? Да!
- Ние сме след нея в маршрутката...

Добавен преди 7 години 4

Вечер след края на работния ден. Магазин за авточасти. Само един продавач и опашка от около 10 човека. Продавачът работи доста добре, но опашката все пак се движи бавно - докато намери частта в каталога, докато провери в компютъра, туй - онуй... Цялата опашка е малко напрегната, заради това че трябва да си губи времето, би било добре за 5 минути да купят каквото им трябва и да си ходят... Цялата опашка се състои от мъже, с изключение на една девойка.
Девойката:
- Трябват ми спирачни накладки!
Продавача:
- За каква кола?
Девойката:
- За мойта!
Продавача:
- Е каква е?!
Опашката е отчаяна, разбират че това ще продължи дълго...
Продавачът:
- Марка?
Девойката:
- Не знам?!
Продавачът:
- Как се казва?!
Девойката:
- Фолксваген!
Продавачът:
- Модел?
Девойката:
- Не знам?!
Продавачът:
- Отзад, на багажника, какво пише?
Девойката:
- А-а-а-ааа! (пауза за размисъл) - "Роло"!
Продавачът:
- Какво?!
Опашката:
- Айде бе?!
Девойката:
- Ми!
Продавачът и опашката се замислят какво е това "роло".
Изведнъж, някой от опашката получава просветление:
- Поло!
Девойката:
- Поло ли?
Продавачът:
- Уффф!
Опашката:
- Уф! Уф! Уф!
Продавачът:
- Година?
Девойката:
- 1978!
Продавачът:
- Коя?!
Опашката:
- Коя?!
Всички са в шок, такава антика, а още се движи...
Продавачът нерешително прелиства каталога... Изведнъж някой от опашката:
- Хахахаха, хихихихи! (подавен смях), после по опашката с верижна реакция се чува хихикане...
Девойката (към опашката):
- Е какво?!
Цялата опашка, вече дружно "ХА-ХА-ХА"! Продавачът се откъсва от каталога. Тъпо гледа опашката, но и той загрява и почва да хихика. По-късно, потискайки смеха си:
- Година на производство на колата?!
Девойката:
- 1999.
Продавачът (ровейки се в каталога):
- Обем?
Опашката замира. Девойката (мислейки няколко секунди):
- На кое?
Опашката:
- ?!
Някой от опашката, на пода на магазина:
- На багажника, хаха - обема на багажника!
Опашката:
- Ха-ха-ха!
Девойката (много смутена):
- Не знам...
Половината опашка започва да се тресе в конвулсии.
Продавачът:
- Дайте документите.
Девойката (дълго се рови в чантичката си) и вади ПАСПОРТ! Около отдела се събира тълпа. Продавачът (червен от сдържания смях):
- Документите на КОЛАТА!
Девойката (червена като продавача, но по други причини), изсипва съдържанието на чантичката си на рафта, продавача лови оттам свидетелството за регистрация, започва да търси по каталога накладки. Пауза. Народът от опашката постепенно се успокоява. Връща се в строя, чува се рядко, самотно хихикане.
Продавача:
- Имаме Lucas.
Девойката:
- Това какво е - модел?
Някой от опашката, (задавяйки остатъци от хихикане):
- Не - това е марка!
Девойката:
- ?! (явно се чувства тъпо)... А други имате ли?
Продавачът:
- Имаме Ferоdo, Ate.
Девойката:
- А задни?
Продавачът:
- Имаме и задни.
Девойката:
- Какви?
Продавачът:
- Същите.
Девойката (след дълъг размисъл):
- Не искам!
Продавачът:
- Какво не искате?
Девойката, почервеняла като рак, почти крещейки, и вече достигайки до писък:
- Нищо не искам! (бързо събира нещата си от рафта и си тръгва)
Опашката:
- !?
Продавачът:
- ?!... (пауза) - хм! ...следващия...

Добавен преди 7 години 5

Русия. Малкия Мойше се прибира вкъщи и казва на майка си:
- Мамо, мамо, днес в училище написах, че съм като националност "руснак!"
- Сине, какво ядеш всеки ден?
- Ами пиле, телешко, свинско, рибка...
- Отсега нататък ще ядеш картофи, като всички руснаци.
Разстроил се малкия Мойше, отива при баща си и казва:
- Тате, тате, днес в училище написах, че съм като националност "руснак!"
- Сине, ти как отиваш до училище всеки ден?
- С твоята кола, тате!
- Е, отсега нататък ще си с трамвая, както всички руснаци!
Отива малкия Моше при дядо си, и казва:
- Дядо, дядо, днес в училище написах, че съм като националност "руснак!"
- Дядовото, ти колко получаваш всеки ден джобни пари?
- Ами стотачка, дядо!
- Е, отсега нататък ще получаваш копейки, като всички руснаци!
По-късно вечерта, семейството вечеря. Всички набиват печено пиле и си намигат, само малкия Моше яде варен картоф. Майка му го пита:
- Е, Моше, как е да си руснак?
- Ебаси, от само няколко часа съм руснак, но вече ви ненавиждам вас, евреите!

Добавен преди 7 години 24

Прочул се Юнакът през девет планини, че може да изяде шест печени агнета, една кола хляб и една бъчва вино да изпие. Прочул се през девет села, но в десетото не повярвали и решили да проверят. Събрали се селяните и поканили Юнака да им покаже тези умения. Опекли една кола хляб, шест агнета на чеверме, наточили бъчва вино и зачакали. В уреченото време дошъл Юнакът, седнал на масата, чупи си от хляба, яде от печеното, пие вино... Изял всичко и за още попитал. Селяните не вярвали на очите си! Взели да питат Юнака:
- Кажи, Юначе!? Къде научи тези умения?
- Това научих по разни срещи и банкети, и ако искате да знаете, аз не съм Юнака, а шофьора му!

Добавен преди 7 години 6

След смъртта си трима мъже попаднали в Рая.
Посрещнал ги Свети Петър:
- Здравейте момчета, добре дошли в Рая, но да знаете, че той е толкова голям, че пеша не можете да го обходите, ще Ви трябва превоз.
След което се обърнал към всеки един от тримата:
- Ти, Иване, не беше верен на жена си - изневери и 20 пъти. За това ти давам трабант за придвижване из Рая.
- Ти, Стояне, изневери на съпругата си само 5 пъти, заради което ще получиш форд.
- А ти, Петре, беше докрай верен на жена си, нито веднъж не се поддаде на греха, за което те възнаграждавам с най-новия модел на ферари.
След известно време, Иван и Стоян виждат Петър да плаче на капака на ферарито си.
- Какво става, друже? Проблем с колата ли имаш?
- Не. Срещнах жена си. Кара ролкови кънки...

Добавен преди 7 години 12

Шофьор с 25-годишен стаж, пъхайки флашката в плеъра на колата си, по навик я завъртял надясно...

Добавен преди 7 години 11

- Натискаш газта и леко, леко пускаш съединителя.
- Колко леко?
- Колкото пръдня на фамилна официална вечеря...

Добавен преди 7 години 11

Директорът на института привиква трима, закъснели за работа служители. Пита ги за причините.
Първият:
– Шефе, сутринта станах и се приготвих навреме, както всеки ден. По едно време жената излиза от стаята на малкия и казва:
– Детето е с температура! Закарай ни с колата до поликлиниката, да го прегледат.
Изчаках прегледа, върнах ги у дома и направо тук, но закъснях.
Вторият:
– А моята кола не щеше да запали. Взех автобуса, но съм се качил на 305, вместо на 76 и на Орлов мост вместо към НДК, ме откара до театър София, та докато се прехвърля обратно, взех, че закъснях и аз.
Третият:
– Шефе, излизам си аз от вкъщи, ама точно навреме. Тъкмо заключвам входната врата и чувам от съседния апартамент викове „Помощ! Помощ!“ Гледам вратата притворена. Влизам и що да видя? Комшийката снощи си лакирала паркета с аеролак. Сутринта решила да вземе един душ и на излизане от банята да вземе да се подхлъзне на новия паркет – паднала по гръб и залепнала на лака.
– И ти отлепи ли я?
– Три пъти!

Добавен преди 7 години 16

Надпис пред гаража:
- "Не спирай. Пукам гуми!!!"
Около 14:00 собственикът излиза да си изкара колата и вижда пред гаража паркиран валяк, отстрани виси шило и бележка:
- "Успех!"

Добавен преди 7 години 13

Българските духовници започват излъчване на ново автомобилно ТВ шоу, в което ще демонстрират лимузините си. Реалити форматът ще се казва "Поп Гиър".

Добавен преди 7 години 6

У рейса за Видин:
- Извинете, ще ми отстъпите ли място да седна? Бременна съм.
- Нема! Да си е*ала нЕкой с кола!

Добавен преди 7 години 12

ДНЕВНИКЪТ НА ОБИКНОВЕНИЯ ГРЪК
- Днес станах в десет часа. Това малко ме разстрои - никога не съм се събуждал толкова рано, май трябва да посетя личния си лекар.
Излязох на терасата, половин час пих кафето си и четох вестници, после поех за работа.
Карах колата с отворени прозорци, за да мога своевременно да указвам на другите шофьори грешките им. Не е много приятно и често срещаш неразбиране, но няма как - това е дълг към обществото.
След около десет километра шофьорът на една кола ми отстъпи предимство. Опитах се да си спомня дали не е някой мой роднина, но не успях. Може пък да се е припознал човекът.
В 11:00 бях пред офиса и отключих вратата; колегите все още ги нямаше. Направих си още кафе и влязох в Мрежата, за да се оплача на всички колко зле живеем тук.
Всъщност, аз работя в Министерството на околната среда и оглавявам отдела за опазване на луната. Никак не е лесно, да ви кажа. Мине се не мине година и току някой прати я сонда, я цял луноход. Тогава ние с колегите излизаме вечер пред Министерството (естествено, плаща ни се извънреден труд за стоене до късно) и с един бинокъл гледаме към луната. Ако забележим боклук, информираме Външно министерство да направи протест пред съответната страна.
Работата е трудна и неблагодарна, но все някой трябва да я върши. При това в отдела сме само десет човека, а луната е много голяма. Но поне плащат добре.
Час по-късно колегите се обадиха, че вече е време за обяд и те ме чакат в близката таверна. Заключих офиса и тръгнах пеша по улицата.
Малко по-нататък група анархисти хвърляха камъни по витрината на една банка. Опитах се да ги заобиколя, но те ме попитаха дали ме е грижа изобщо за бъдещето на Гърция. Грижа ме беше и затова и аз хвърлих едно паве.
Колегите вече пиеха второ узо. Присъединих се към тях, после хапнахме и накрая играхме сиртаки. И докато се усети човек, то работното време свършило.
Върнах се в офиса, заключих и се прибрах в къщи. Жена ми се оплака, че вече трети ден вечеряме в къщи, така че се наложи да я изведа да хапнем навън. Над терасата на ресторанта грееше пълна луна и съпругата ми отбеляза колко е красива, но аз я помолих да сменим темата.
Човек ако почне и вечер да говори за работа...

Добавен преди 7 години 25

Из дневник на един обикновен руснак:
- "Днес станах както обикновено, сипах си двеста грама водка за закуска и пуснах телевизора да видя Путин. Вместо него обаче даваха Алла Пугачова. „Тоже неплохо“, помислих си аз, допих водката, намигнах на портрета на Сталин на стената, облякох се и тръгнах за работа.
Във входа срещнах съседа Серьога. „Крым наш!“, поздравих го аз. „Воистина наш!“, отговори той и извади една бутилка водка да полеем събитието.
На улицата беше минус 50 градуса и ладата запали едва от втория опит. Подкарах я внимателно между дупките и мечките. Особено досадни бяха последните – като видят кола, тичат да си изпросят нещо за ядене. Уж кметът все обещава да направи нещо с бездомните мечки, но нищо не се случва и те все така си обикалят около кофите за боклук.
После минах покрай най-голямата дупка, където на дъното лежи предишната ми кола. Впрочем, вероятно и двадесетина други. Местните власти чакат да паднат още пет-шест и като се напълни, после да асфалтират отгоре.
Малко по-нататък ме чакаше полицейски патрул. По навик посегнах към калашника, но видях в ръцете на единия лека картечница и се отказах.
Полицаите ми взеха десет долара, но почерпиха по една водка с кисели краставички, а служебната им мечка ми изтанцува ламбада. Разделихме се като приятели.
На работа бригадирът беше купил пет бутилки водка и кило сельодка. Изпихме всичко, като пяхме песни за войната и за победата. После съм заспал.
Привечер се събудих и тръгнах за вкъщи. На улицата беше минус 70 градуса и дори мечките бяха с шапки и шалове. Помислих си, че е време да сложа зимните гуми.
Вечерта най-после дадоха Путин по телевизията и аз отворих една бутилка водка по този случай. Стана ми малко студено, та слязох до мазето да поусиля малко ядрения реактор. Навремето го свих от военния завод, в който работех и сега не давам пари за отопление. Вярно, на няколко години трябва да му се сменя урана, но иначе си работи.
Посвирих малко на балалайка, а после си легнах. Малко преди да заспя, си напомних, че вече цял месец не съм ходил в мавзолея на Ленин.

Добавен преди 7 години 34

- Скъпи, счупих колата.
- Много ли?
- Не много - на две.

Добавен преди 7 години 15

Интересно, ако шофьорът показва среден пръст през прозореца, на къде ли ще завива?

Добавен преди 7 години 5