Вицове за Африка
В тази категория има 322 вица, разпределени в 22 под-страници.
Списание " Аз Жената" провело конкурс на тема" Познаваме ли жените?". Победител станал Петьо Иванов на 10 години.
Възмутен читател пише до редакцията:
" Що за безобразие? Аз съм на 65 години и от 15 годишен познавам жените, а Вие дадохте наградата на някакво дете!"
Отговарят му от редакцията:
На първия въпрос от конкурса "Къде на жените са им най-къдрави косите?" Петьо е отговорил правилно - в Африка. А Вие какво отговорихте?! Че и сте нарисували! На втория въпрос " Как се казва най-важния орган на жените?" Петьо пак е отговорил правилно - Световната женска федерация. А Вие какво отговорихте?! Че и сте нарисували! И на третия въпрос " Какво чакат жените с нетърпение всеки месец?" Петьо пак дава верен отговор - новия брой на списанието " Аз жената". А Вие какво отговорихте? Благодаря, че не сте и нарисували!
Мъж чете вестник и казва на жена си:
- Бре, майка ти кога е заминала за Африка?
- !?!
- Гледай какво пише във вестника: "Чума в Судан".
В магазин за хранителни стоки се разхождал млад негър с папагал на рамото. Възрастен мъж, на щанда за алкохол, ги видял и попитал:
- Откъде го взе?
Папагалът отговорил:
- От Африка! Там има милиони такива!
Син пише писмо на майка си от Африка:
- Скъпа мамо, докато бях в командировка, Мария ми роди син. Тя казва, че се е родил бял, но тъй като не е имала достатъчно мляко и го е хранила с млякото на една черна жена, и детето е станало черно.
Отговор на майката:
- Скъпи сине, когато те родих теб, аз също нямах достатъчно мляко и затова те храних с мляко от крава, но рога ти поникнаха чак когато стана на 33 години!
Само Русия може да организира луксозни круизи по крайбрежието на Африка за лов на сомалийски пирати.
- Какво измисли за отпуската?
- Ще ходя да видя негрите!
- В Африка?
- В Париж!
Концерт на U2 в Глазгоу. Боно моли публиката за пълна тишина.
Всички се умълчават. Боно започва да пляска с ръце, без да бърза, на всеки няколко секунди. После се обръща към събралото се множество по микрофона:
- Всеки път, когато плесна с ръце, едно дете в Африка умира!
От първия ред се чува ясен мъжки глас, чийто силен шотландски акцент прорязва тишината над стадиона:
- Ами спри да пляскаш, изрод такъв!
Наскоро четох, че американци изпращат старите си дрехи на бедните в Африка. Безсмислено е, никога не съм виждал африканец с талия 120 сантиметра.
По повод изказването на Муамар Кадафи, че на Африка и е нужно едномилионна войска за да се защитава от нашествия, китайското правителство казало: "Явно ще трябва да пратим два батальона."
Баща показва снимки на сина си:
- А тук сме с майка ти на меден месец в Африка, заобиколени от маймуни.
Майката се провиква от кухнята:
- Генко, колко пъти да ти казвам, че мен на тази снимка ме няма.
Варненската пристанищна митница. Служителите на закона имат информация, че завръщащ се от Африка моряк носи в багажа си сто малки палми. Митничарите предвкусват приятно изживяване - все пак това са сто дръвчета, няма как да минат в графата "за лично ползване". Въпросният моряк влиза в залата и старшият митничар ехидно го пита:
- Е, уважаеми, какво точно сме докарали от далечна Африка?
Морякът мълчаливо подава попълнената митническа декларация. В нея пише: "Палмова горичка - 1 брой".
- Имам чувството, че София все едно е в Африка!
- Що така?
- Всеки снеговалеж е проблем, всеки снеговалеж е медийно събитие!
Намерено е сигурно доказателство за това, че някога българите са били в Африка. Там все още няма нормални икономики.
Сър Джон играе покер всяка петък вечер в близкото до имението му градче. /Близко, близко - има- няма 15 мили/. Понеже, като всеки джентълмен се увлича в играта и играе до късно си пази едни 50 паунда за такси до имението.
Една петък вечер, обаче сър Джон толкова се увлича в играта /ей сега ше си избия загубите - мамка им и киртаци/ и пропилява и скътаните пари за такси. Излиза на пиацата,леко подпийнал, вънка духа вятър, припръсква - аха-аха да рукне дъжд. Слава богу, има едно такси на стоянката - сър Джон отива. Сяда и почва любезно да обяснява:
- Виж кво, значи приятелю! Аз съм лорда на областта, имението тука 15 мили на запад е мое. Обаче, да му се не види профуках в кънтри клуба и последния паунд на покер. Дали е възможно да ме закараш - ще ти платя двойно.
- Абсолютно изключено, сър - невъзмутим е шофьора. Разпоредбите на гилдията са непоклатими.Не мога да ги нарушавам. Трябва да сте платежоспособен...
Пуска сър Джон в ход цялата си убедителност, обещава двойни, тройни премии. Шофьора - невъзмутим. Накрая сър Джон опитва и последен ход.
- Виж кво приятел, това е ролекса на Джордж Буш. Личен подарък ми е от Хашим Тачи, докато бяхме заедно на едно сафари в Африка. Струва повече от шибаното ти такси.
Шофьорът леден:
- Вижте сър, наистина ме трогвате, но... Не мога. И то не заради мен. Заради колегите. Какво ще кажат колегите, ако наруша принципите!
Излиза от колата сър Джон и поема по шосето към имението. За да е пълно щастието му след 15 мин. руква проливен дъжд.
Няколко седмици по-късно.
Сценката се повтаря. Сър Джон играе покер в кънтри клуба, профуква всичко, нооо... си пази ония 50 паунда.
Излиза на стоянката, тоя път пълно с таксита. Нашият човек - "Какво ще кажат колегите"е на края на редицата. Влиза сър Джон в първото такси - сяда, подава банкнотата и казва:
- Приятел, айде за тия пари да ме закараш до имението, а на края ще ми направиш и свирка.
Шофьорът бесен, почва да псува, изгонва сър Джон. Той се качва на второто такси и там сценката се повтаря. Трето, четвърто. Накрая сър Джон се качва при познайника от миналия път и казва:
- Карайте, ако обичате на запад към имението.
И малко след като са потеглили с мазна усмивка добавя:
- Айде сега, да видим - какво ще си помислят колегите!
Интересно, дали скоро ще започне изпращането на бели роби от Щатите към Африка?