две+студентки+се+разхождали+вечерта
Един ден просто се събуждаш на 35... на 40... И разбираш, че нищо не е същото. Даже и смисълът на много думи от речника ти. Да видим част от тях.
1. Късно...
Преди: 3-4 сутринта.
След: Всяко време след 11 вечерта.
2. Отрязах се...
Преди: Напих се безпаметно на снощния купон.
След: Заспах от изтощение направо с дрехите в 8 вечерта.
3. Метаболизъм...
Преди: Благословение.
След: Проклятие.
4. Приятели...
Преди: Забавно шоу за някакви застаряващи младежи.
След: Сериал за по-млади от теб хора.
5. Болка в кръста...
Преди: Нещо, което поучаваш след вдигане на нещо тежко.
След: Нещо, с което се събуждаш всяка сутрин.
6. Напих се...
Преди: Изпих няколко питиета и още много шотове.
След: Изпих две чаши бяло вино на гладно.
7. Отказ...
Преди: Нарани ме смъртно.
След: Следващият, моля!
8. Концерт...
Преди: Щур купон цяла нощ.
След: Просто искам да съм седнал и да послушам хубава музика.
9. Развод...
Преди: Нещо, което се случва на родителите на твоите приятели.
След: Нещо, което се случва на твоите приятели.
10. Слънцезащита...
Преди: SPF 8.
След: SPF 50.
11. Класически рок...
Преди: Бийтълс и Лед Цепелин.
След: Музика, която слушах в университета.
12. Киселини в стомаха...
Преди: Нещо, от което непрекъснато се оплакват родителите ти.
След: Ооох, ох... стомахът ми...
13. Хотел...
Преди: Хостел, квартира, легло, коучсърфинг.
След: Място с удобно легло, минимум 3 звезди със сешоар в банята, за което можеш да платиш с кредитна карта.
14. Необвързан...
Преди: Щастливо флиртуваш с всички наред.
След: Не можеш да пуснеш снимка във фейсбук с половинката си.
15. Фразата "Когато бях на твоята възраст."
Преди: Нещо, което казваш с ирония.
След: Нещо, което казваш напълно сериозно и с доза носталгия.
16. Шопинг...
Преди: Толкова е фешън този панталон. Не мога да не си го купя!
След: Този панталон изглежда доста класически. И е толкова удобен!
17. Купон...
Преди: Събиране с много хора - правостоящи с чаша в ръка.
След: Събиране с най-близките приятели – седнали на маса и с много храна.
Защо не трябва да се ходи семейно на банкет?
Комшията ми на етажа е голям купонджия. Пък и в една фирма работи — веселяци като него! Само търсят повод за сплотяване на колектива. И то както е модерно днес - несемейно. Демек мъжете без жени и жените без мъжете си. Обаче вечерта срещу Коледа ги срещам пременени на входа заедно с жена му - между впрочем готино парче, бивша волейболистка в ЦСКА.
- Купон! — вика.
- С жените тоя път. Поне ще има кой да ме върне с колата.
И това беше. Щях да забравя, ако сутринта не ги срещнах на асансьора - връщат се. Тя синя от яд и студ, а той със синка под дясното око.
- Ясно! Някъде са го ступали. - викам си.
- На левичар ли си налетял? — рекох съчувствено.
- Ами! — рече той и стрелна особено жена си.
- Тя.
Сепнах се. Погледнах я с нови очи.
- Представяш ли си! - изпусна нервите си тя.
- Танцува с коя ли не, но не и с мене - преживях го. Напи се като талпа — издържах. Накара ме на две ракии аз да карам до тук… Тъкмо запалих двигателя, когато той успя да се настани на седалката вдясно. И представяш ли си какво изломоти? "Сега - вика - у вас ли ще отиваме или всеки у дома си?
Трима нашенци отишли на ловно сафари в Африка. Вечерта на първия ден почнали да се хвалят край лагерния огън:
- Аз свалих лъв!
- Аз пък ударих носорог!
- Аз убих едно номистераки! - казал третия.
Другите се спогледали, но го подминали без коментар.
На следващата вечер третият казал:
- Днес успях да сваля две номистеракита.
Другите пак премълчали. На третата вечер обаче, когато същият обявил, че е убил десет номистеракита, не издържали:
- А бе, ти за баламурници ли ни вземаш? Какви са тия номистеракита?!
- А, едни черни такива, викат "Но, мистър! Но, мистър!"
Отишъл един дядо на лекар.
- Докторе имам проблеми. Малкия вече за нищо не става. Помогни ми поне за последно да зарадвам бабата.
- Ето ти две хапчета това е за теб, а другото е за жена ти.
Вървял дядото и си повтарял кое хапче за кого е, но срещнал приятел и несъзнателно ги събрал заедно. Вечерта изпили хапчетата, но ефект никакъв.
На сутринта бабата се оплакала.
- Цяла нощ не съм спала като ми се втвърди кракът, като щръкна цяла нощ стърча.
- И аз не можах да спя, отвори ми се една стара рана, още от войната.
А наум си казал:
- Как можах да объркам хапчетата?
Качват се две студентки от ТУ в такси. Шофьорът ги пита:
- Момичета, вие да не учите в техническия?
– Еее, ти пък си много хубав щото.
Две студентки се събуждат сутринта след як купон. Гледат в стаята седи един пич и си пуши.
Едната казва на другата:
- Я го питай, чий е!!!
Писмо на пенсионерка до телевизионно кулинарно предаване!
- Моята майка е пенсионерка и живее на вилата, за да е по-близо до природата. Да се разбира: има възможност да поддържа домашно стопанство – зеленчукова градина и кокошарник, с които практически изхранва цялата фамилия. Извън градинарството и животновъдството всяка сутрин тя чинно гледа кулинарно предаване по телевизията. Там млад, красив, професионален готвач показва различни екзотични рецепти. Учи я как да избира на пазара свеж омар, да маринова артишок, да чисти лангуста. И един ден моята майка реши да му напише писмо.
- Здравей, мили синко,
аз съм баба Станка, живея на село и реших да приготвя манджа по рецепта, която ти показа в своето предаване. Когато в нашия селски магазин попитах за корен от новозеландски картоф, продавачът ме нарече „изкукуригала” и счупи очилата ми преди да ме изгони на улицата. Тогава отидох в града на пазар да купя, както ти ме научи в своето предаване, пресен морски дявол. Продавачите ме пратиха по дяволите, счупиха вторият ми чифточила и ме изгониха от пазара. Ама аз да не съм вчерашна, все пак успях да приготвя нещо по твоя рецепта. Вечерта, когато моят мъж, дядо ти Иван, седна на масата да вечеря, аз му поднесох печен охлюв, върху свежо листо от лозата на двора. Предположих, че с това той няма да се нахрани, затова сложих в чинията му два охлюва. Мъжът ми счупи моя трети чифт очила, на мястото на стъклата втъкна двата охлюва, а лозовото листо го залепи на челото ми. И написа върху него „за нищо не ставаш”. Моят най-голям внук, Николай един ден ми се обади по телефона, че служебният стол бил затворен и ще дойде да обядва при мен. Доведе със себе си и неколцина колеги. Когато момчетата седнаха на масата, Никито вика „Е, бабо, всичко, което имаш в печката и хладилника, вади и трупай тук, че умираме от глад!” Аз им поднесох канапе – върху малки парченца хляб с клечка за зъби набучени фини резенчета гъбки. Всичките 45 клечки за зъби, момчетата ми ги забучиха в едно място, за което се знае, че не може да се види без помощта на огледало. Ама аз да не съм вчерашна?! Продължих да обогатявам кулинарната култура на моето семейство. Една неделя при минусови температури моят мъж, с внуците заедно, нацепиха пет кубика дърва. И когато на обяд мъжете, премръзнали и уморени, влязоха кухнята да се сгреят, веднага се отправиха към печката, където аз винаги имам поне една петлитрова тенджера с вкусна супа от домашна кокошка. Но… тук ги очакваше голяма изненада – нежна портокалова крем супа, в изящна купичка с размера на половин яйце от гълъб, украсена с парченца марципан. Предвкусвайки възторга на моите любими мъже, аз затворих очи. Когато ги отворих, очилата ми вече нямаха стъкла. Аз, кой знае защо, лежах в снега, по косите ми се стичаше портокалов мус, от носа ми стърчаха парченца марципан. Ама аз не съм вчерашна, реших да изуча тайландската кухня. Защото много хубави хора са тези тайландци, ядат всичко, което мърда: хлебарки, червеи, паяци. Поглеждам към левия ъгъл над мивката и си мисля „Господи, колко много продукти се похабяват тук!” И тогава си спомних, че в твоето предаване ти спомена, че ястията с насекоми са много ефектни. Истина е. Ефектът от поднасянето им беше невероятен – три пукнати ребра, две насинени колена и една огнестрелна рана в тялото. Всичко се случи така. Ден за жътва. Пратиха ме да нахраня жътварите. Те бяха станали в четири сутринта, бяха ожънали и вършели около 250 тона зърно. При това някъде към 9 часа ескалаторът се счупил и се наложило ръчно да товарят камионите, с лопати. Та, бригадирът ми вика „Бабо Станке, толкова сме гладни, че стомасите ни са се свили на топка, сякаш сто мравки лазят вътре в нас.” Той даже и не се досещаше колко е близо до истината. За обяд приготвих първо – супа от пържени мравки, за основно – панирани скакалци, а за десерт – руло от бръмбари, колорадски, защото съдържат повече захар. Опънах бяла покривка, наредих блюдата и пожелах приятен апетит. После нищо не помня. Хората ми разказваха, че жътварите ме вързали за браната и овършали с мен 18 хектара. Освен това ме закарали до мелницата и искали да ме направят на брашно, но главата ми не минавала през бункера. Виж, очилата ми станали на сол. А пъдарят стрелял в мен с винтовка, заредена с английска сол. Мисля, че в едно от твоите предавания чух, че няма нищо по-неприятно от пресолен бут. Сега вече съм сигурна, че е така. Но това всичко са детски приказки в сравнение с това, което се случи на 24 май. Този ден винаги събира много гости у нас и разбира се, цялата подготовка за празненството ляга върху мен. А аз искам всичко да е цивилизовано, не като друга година – гостите хапнат, пийнат и се метнат да играят кючеци под звуци на чалга. Миналата година реших да поканя от града струнен квартет, за академична музика… Мир на праха им… А аз… аз вече почти се оправям, смених патериците с бастун и мястото на гърба, където бе втъкнат един лък от цигулка, почти заздравя. Единствено нещо, което все още ме тормози – не могат да измъкнат от главата ми контрабаса, защото не бива да го режат, бил много скъп… И ето ме сега, седя с контрабас на главата и гледам предаването ти. Чакам нови рецепти. И даже не се сърдя на никого. Как да очаквам висока кулинарна култура от хора, чиято тоалетна е на двора, а асфалт виждат само по телевизията…?!
Прегръщам те с любов! Баба Станка.
Двама с не много висок резултат от тест за интелигентност, се разхождали късно вечерта. Съзрели надпис "БАНКА"...
- Защо не опитаме да я ограбим? - казали си.
На вратата обикновена брава, преодолели я без проблем. Влизат в някакво помещение - вътре железни шкафове. Не приличат много много на каси. На всичкото отгоре и ключовете били на вратите. Отварят, и какво да видят, вместо пачки вътре някакви кутийки с нещо в тях приличащо на желе.
- Да му е*а майката! Дай поне да изядем желето.
Охранителите гледали всичко това в реално време, обаче, вместо да се намесят, се превивали от смях. Това било банка за сперма!
На един мъж от Перник вече не му ставало мъжкото достойнство. Жена му не го възбуждала. Пил виагра, мазал се с какво ли не. Накрая попаднал на един доктор, който му дал шест хапчета и му казал да пие по едно на месец. Мъжът си казал наум:
- А бе, ще ти чакам аз толкова време, мани тая работа!
Вечерта ги изпил наведнъж, а мъжкото му достойнство му станала чугун. И като почнал - жената, съседката отгоре, съседката отдолу, минал целия вход, после целия блок, а бе, почти цял Перник минал. След три дни отива човекът унил при доктора с обяснението, че само му се прави с*кс и така също не се живее. Докторът се ядосал, защото лекарството било експериментално и нямало инструкции при предозировка. Все пак му казал, че логически, ако прекара ток през гордостта си, може и да прекъсне чугунената си ерекция. Мъжът се прибрал в квартала. Било събота. Отишъл пред входа на блока при своя Голф 2, а всички живущи в блока наизлезли по балконите, за да видят притеснено какво ще стане.
Човекът си свалил гащите, извадил две жици от акумулатора и точно тогава от един етаж се чул истеричен вик:
- Бегайтее, тоя презарежда!
Девойка се явява на изпит в университета. Паднали и се трудни въпроси, които, естествено, не знаела. Професорът ѝ казва:
- Ще трябва да Ви скъсам. Е, разбира се, ако се срещнем довечера, може и да Ви пусна...
- Добре, професоре, но съм длъжна да Ви предупредя, че съм болна от една болест, която се казва "кръг и половина".
Професорът не бил чувал за такава болест. Срещнал се вечерта със студентката и преспал с нея. На другият ден професорът върви из университета и среща познат математик.
- Колега, не знаеш ли случайно що за болест е това "кръг и половина"?
- Разбира се, че знам. Един кръг е две пи ер /2πR/, а кръг и половина е три пи ер /3πR/.
Лекар към пациент:
- Вземете вечерта две таблетки от този медикамент, а сутринта, ако се събудите, вземете още две.
Гецата пие. Ама пие, човеко! Не ти редим за двеста-триста грама. Тоя змей лапа от кило нагоре! Сякаш пожар гаси, мамка му! Е, преди месец катаджиите го гепили с пет промила в кръвта. Казват, било рекорд за нашия край. Може. Може, защото ние тук пием по начало редовно. Обаче по малко! Та катаджийският началник първо решил, че дрегерът му е дефектен. Тъкмо пишел жалба до фирмата-вносител, пристигнал и протоколът от болницата. Цифром и словом 5,1 (пет цяло и един) промила.
— Я — рекъл, — ми го докарайте тоя рекордьор.
Грабва го полицейската лада от строежа (заради туй около шест часа из градчето се носеше слуха, че Гецата изнасилил и удушил баба Рада Юрдечката миналата зима) и право в участъка.
— Колко изпи? — поставил ребром въпроса катаджийският началник.
— Две бутилки. — навел срамежливо глава Гецата.
— По половинка? — не повярвал на ушите си катаджията.
Гецата пристъпил от крак на крак и от устничките му се отронило:
— Седемстотин грама.
Катаджийският началник забелил очи да смята.
— Литър и четиристотин?
— Литър и четиристотин. — пак притропал стеснително Гецата.
— От обяд до осем вечерта.
— Бре! Че аз за това време толкова вода няма да мога да изпия!
Гецата го погледнал някак виновно и признал искрено:
— Вода и аз няма да мога…
Та тъй — оттогава Гецата е вече Георги Рекордьора. Писаха за него в софийски вестник. Е, на последната страница, при криминалните… Смятахме — за никой друг не са писали. Тъй че грабна още един рекорд — най-известен нашенец. И още една файда — големи аванти му се отвориха. Всеки го черпи, бе! Майка му обаче се разтревожи. Ами да — идва му време за женене, а никоя не иска да чуе за него. Ха го залибила — ха бащата и отреже главата като на куцо пиле, хванало птичи грип! Та леля Ганка взе нещата в свои ръце. И скроила пъклен антиалкохолен план. Една сутрин извикала Жужа Вятърничавата. Да ви разказвам коя е — дълга и широка. Само ще кажа, че тя е единствената, дето обикаля по казаните с боклука. Преди половин век била акушерка, но е толкова грозна, че бебетата, щом я видели, пак влизали обратно у майките си… Е, сега си я представете на стари години. Опа, наближаваме края… Леля Ганка я съблякла по нещо, което някога било розов комбинезон и я накарала да легне на спалнята до спящия кьоркютук пиян Рекордьор. И когато той се разбудил от отвратителната смрад и отворил очи, Жужа изпълнила последната майчина заръка — приближила лице към неговото и казала с дрезгав глас:
— Искам пак…
Какво да ви разправям… Разбира се, че спря да пие. Рекордьорът си е рекордьор, братче — казват, че на спринта му би завидял всеки хърделист, а от върха на тополата пред кметството го свалиха две пожарни от областния град. Дотогава никога не бяха идвали две наведнъж…
На един мъж от Перник спрял да му става. Жена му яко крива. Пил виагра, мазал се с к’во ли не. Накрая попаднал на един доктор, който му дал шест хапчета и му казал да ги пие точно по едно на месец. Мъжът си казал наум:
- "А бе, ще ти чакам аз толкова време. Зае*и!"
Вечерта ги изпил наведнъж и оная му работа станала Ч У Г У Н. И като почнал жената, съседката отгоре, съседката отдолу, целия вход, целия блок, почти цял Перник... След три дни отива унил при доктора с обяснението, че само му се 'плющи' и така също не се живее. Докторът се ядосал, защото лекарството било експериментално и нямало инструкция при предозировка. Все пак му казал, че логически, ако прекара ток през каламбаците си може и да прекъсне чугунената си ерекция. Мъжът се прибрал у тях. Било събота. Слязъл пред входа при своя Голф, а целият блок излязъл на балконите си да види притеснено какво ще стане. Човекът си свалил гащите, извадил две жици от акумулатора и точно тогава от един етаж се чул истеричен вик:
- Бегайтеее, тоя презарежда!
Един ловец отишъл в гората на лов за мечка. Прикрил се в шубрака заредил чифтето и зачакал. Минало известно време и усетил потупване по рамото...
Зад него седял един едър мадурест мечок с голямо кересте...
- И са кво да те правим, да те ядем ли щото съм гладен или да те е*ем?
- Може ли да ме нае*еш, аз имам жена, деца, бях лош няма повече така да правя! - примолил се ловеца и плувнал в пот и страх...
Надупил го мечока, ударил му той един голем с*кс щото отдавна не бил правил... мечката му беше избегала с мечетата от него заради с*ксуалните му фантазии и немечешката му похот всеки ден по три пъти без почивен ден... В ред на тия мисли мечоко с големото кересте напъваше пишман ловеца вече час... отръсквайки се от тея мисли, той се сепна от ужасните писъци на ловеца... беше прекалил с наказанието... отръпна се от жертвата си и се шмугна в гората... Горкият авджия с разцепен дирник бавно и уморено си вдигна панталоните и с улюляваща стъпка пое към селото... Пътят му за вкъщи минаваше през селската пивница и той реши да се отбие в нея за да поизмие срама с малко алкохол, а и да отпусне болката у дирнико... На третата чаша срама си остана, г*зът още го болеше, но той вече мислеше за отмъщение как ще окачи кожата на мадурестио мечок с големото кересте на стената си, точно над печката...
Удари още две ракии, усмихна се злобно, защото болката в г*за му се обади отново, стана и пое по пътя към дома... На сутринта стана рано, почисти пушката, зареди я и пое отново с бодра крачка... вечерта беше се намазал с крема на жена му и болката беше утихнала... Стигна гората, намери удобно място, прикри се и зачака с голямо търпение своя тримф и най-вече отмъщение... Унесен в тези си мисли, отново усети приятелско потупване по рамото... Беше същият мечок с големите мадури обаче еректирал щото мечоко помнеше кво тесно ду*пе има ловецо...
- И са да те ям ли... да те е*ем ли... кажи ми кво да те правим?
- Еми с*кс, ако може... нали знаеш деца, жена...
Натъртил го мечоко и го праснал пак ама вложил страст, щото помните мечката му беше избегала заради с*ксуалните му фантазии и ненасищането му... Както и да е... ръчка мечоко с големото кересте, ловеца пищи с ококорени очи и в унеса си за избягалата си половинка отново бе стреснат от едвам вече доловими стонове на авджията... доволен от себе си и този пред него мечока се шмугна в "раскете" оставяйки ловеца с разцепен дирник... Болката бе ужасна, срама още повече... с тая мисъл ловеца пое обратно към дома... Пътьом пак се отби в кръчмата удари три, болката в г*за му бавно отихваше, но се появяваше внезапно и напомняше със сълзи на очи за себе си... удари още 2 ракии и отмъщението се загнезди отново в съзнанието му... Изпи кило и беше решил да си върне за всичко на този похотлив мечок... кожата на стената, а топките и керестето щеше да ги отреже още преди да го разфасова... С тези си мисли той се прибра, намаза дирника си отново с крема на жена си, този път обилно и легна...
На сутринта почисти и зареди пушката и с не така бодра стъпка все пак 2 пъти го беха онодили, пое към гората... намери подходящо място, прикри се и зачака мига на своето отмъщение, триумфа на победата си над мечока... И отново потънал в тези мисли усети потупването по рамото си... с ужасна болка пръв г*зът му се обади, с пот по цялото му тяло страхът се включи хванат за ръка с резила... обръщайки се бавно мечоко му каза...
- А бе пич аз те мислих за ловец, а ти излезе пед*рас...
-Известен политик - депутат е на гости при баба си на село. На сутринта бабата му казва:
- Помогни ми, внуче, да събера лайната в обора.
Политикът се съгласил. Вечерта бабата се прибира от полето, влиза в обора и намира лайната прибрани и натрупани на купчинки.
Бабата:
- Не говорят истината за вас, момчето ми. Разправят, че нищо не умеете да правите, а ти виж как добре си се справил.
На другата сутрин бабата пак му казва:
- Хайде сега, момчето ми, да разпръснеш онези лайна по нивата, за да я наторим!
Политикът пак се съгласил. Вечерта бабата отива на нивата да провери. Всичко е равномерно разпръснато навсякъде.
Бабата:
- Лъжат хората за вас, детето ми, въобще не са прави.
На третата сутрин бабата пак му дава задача:
- Помогни ми да събера яйцата в курника. Ето ти две кошнички. Малките яйца ще слагаш в едната, а големите в другата!
Политикът се съгласил. Вечерта бабата влиза в курника и намира политика да стои замислен пред празните кошници с по едно яйце във всяка ръка.
- Какво има, детето ми? Защо не си събрал яйцата?
- Как да ти кажа, бабо? Трудна работа! Ние там в парламента когато трябва да се събират или разхвърлят лайна - това го можем. Но когато трябва да се вземе решение, нещо не се получава!