две+студентки+се+разхождали+вечерта
Две семейства, марсианско и земно, били големи приятели. Редовно се събирали и купонясвали - песни, танци, алкохол. След време взело да им доскучава и една вечер мъжете решили да си разменят съпругите за вечерта.
Останал землянина с марсианката в едната спалня ама нещо постоянно го човъркало - какво ли прави в момента жена му с марсианеца в другата стая? Неиздаржал - отишъл пред вратата им и започнал да слуша... По едно време чува жена си: "Ха-ха-ха..". След малка пауза отново: "Ха-ха-ха..". След още малко пак "Ха-ха-ха-ха-ха....".
На сутринта я пита:
- На тебе снощи май ти беше много хубаво - за какво се смя толкова?
Жена му му отговаря:
- Какво да ти кажа, съблякахме се и гледам онази му работа на марсианеца ей толкова малка (като цигара:), и аз се разсмях!
- Добре, а втория път за какво се смя? - пита съпругът й.
- Ами както му беше такъв малък, марсианецът започна да си върти ушите и онова взе да пораства и стана ей такъв голям (като бутилка от кока-кола, и аз се зарадвах!
- Хубаво де, а третия път защо?
- Накрая ми стана много смешно като си представих как цяла вечер марсианката ти върти ушите...
1
Дневник на българския нинджа
Ден 1. В нашата новобранска рота пристигна полковник. Каза ни, че ротата ще се използва за мироопазващи и диверсионни операции по нова методика. До привършване на подготовката живи едва ли ще останат. Ако има несъгласни, да пишат рапорт. Разстрела е гарантиран. Ще се плащат и разноските за погребение, особено за салюти. Шокирани сме...
Ден 2. Дойде новия старшина. С обучението ще се занимава лично той. Ще се обучаваме по особено секретна методика и техника "болгарнинджа", за която и преподаващите нищо не знаят. Строго секретно. За демонстрация старшината уви около палеца си три метра бодлива тел. После изяде каската на ефрейтор Душегубов. Пак изпаднахме в шок.
Ден 3. Изясни се, че по повод на разстрела полковника се е помайтапил. Нищо, като се видим ще се посмеем. След обучението.
Ден 5. Учихме се да ровим бързо ями по метода на бобрите. После ги прескачахме. В края на занятието всеки прескачаше десетметрови ями.
Ден 6. Почивахме.
Ден 7. За стимулиране на отскокливостта старшината опъна бодлива тел над ямите и пусна 3ф. 220v 400 Hz. Петнадесет метра - детска игра за нас.
Ден 9. Учихме се да прескачаме огради. С двуметровите нямахме проблеми. С помощта на мъдрия старшина, бодливата тел, тока и планки с набити гвоздеи се научихме да прескачаме пет метрови прегради. През нощта цялата рота избяга в селската дискотека. Оградата е само три метра.
Ден 10. Дойдоха взвод кечаджии. Построиха тренировъчна преграда 7 метра, тъй като човек физически не може да преодолее такава височина. Под ръководството на старшината, тока и планката с гвоздеи се научихме да прескачаме 7 метрови огради. Вечерта пак бяхме на дискотека. Влязохме през покрива. Ако човек не може да прескочи 7-метрова ограда, може да я прелети. С барутни ускорители.
Ден 11. Учим се да пълзим по стените. Не се получава от първия път. Старшината ни каза, че и магаре може да се научи да пълзи по стени.
Ден 12. Пълзим нелошо, но често падаме долу. Старшината ни сложи пак дъската с гвоздеи. На нея падна редник Некрофилов. Гвоздеите се огънаха, Некрофилов не пострада. Вечерта сменихме туба нафта за две бутилки ракия. Релаксирахме.
Ден 13. Уверено пълзим по стените. Душегубов се бои от височината и на нивото на шестия етаж започва да повръща. Не пада, защото старшината обеща да му скъса задника.
Ден 14. Най-сетне дойде командира на подразделението капитан Дърваров. Нареди на старшината да постави капани за бягащите през нощта. Заплаши ни, че собственоръчно ще отпори кожата на всеки хванат в капан.
Ден 15. Старшината пристигна със синя физиономия. Попадна в собствения си капан, които редник Петров откри и премести на друго място. Цял ден се чудихме как старшината ще си скъса задника сам. Не дочакахме зрелища. Вечерта усилено търсихме капани и сюрпризи. В числото на трофеите попаднаха: 6 противотанкови мини, 10 автомата Калашников, три ерпегета, пет пистолета за подводна стрелба и две стенобитни оръдия с титанов сърдечник. Не се сдържахме и поставихме капани на интересни места.
Ден 16. Старшината попадна на два капана и приличаше на прясно боядисан хамелеон. Спомена родителите на цялата рота. Учихме се да мятаме вилици и лъжици. Защото старшината ни каза, че и последния глупак може да мята ножове. Утре ще мятаме чадъри.
Ден 17. Мятахме български чадър. Пробива петсантиметова дъска от 70 метра. Браво на завод Арсенал! Старшината ни демонстрира същото упражнение от 100 метра. Е той е специалист все пак. Старшината ни каза, че има модел с титановолфрамови пръчки които пробиват спокойно тухли четворки от 200 метра. Вечерта прескочихме оградата и пробвахме реактивен бумеранг по един кокошарник.
Ден 18. Дойде командира и ни разказа, че снощи в курника на един местен абориген е влетял метеорит. Строшил оградата, стената и убил три кокошки. Труповете им са негодни за индентификация. Перата аборигена реши да изпрати във фонда на мира. Ние заявихме, че при нас всичко е спокойно.
Ден 19. Обучавахме се да бъдем невидими за противника. Разделихме се на двойки и играхме на жмичка.
Ден 20. Обучавахме се да бъдем не само невидими, но и нечути, тъй като мъдрият старшина ни привърза звънчета на краката. След няколко стимулиращи ритници това се получи толкова сполучливо, че някой открадна цигарите на старшината. Изяснихме, че това е редник Смотлев, който даже е изпушил половин кутия. Старшината се ядоса и започна да псува по нинджански... два часа ние добросъвестно конспектирахме псувни. Трябва да се знае все пак как да се общува в тила на врага и с местното аборигенско население.
Ден 21. Старшината домъкна противокражбени устройства, реагиращи на вибрация. Нахлузи ни ги за затвърждаване на навиците. Продължихме да се обучаваме по невидимост, но скоро се отказахме тъй като устройството виеше при прелитането на муха на разстояние 300 метра. Освен това се нарушаваше секретността и местните жители можеха да помислят че някой краде добитък, тъй като по легендировка ние бяхме ферма за развъждане на елитни улични кучета.
Ден 22. Обучавахме се в прицелно хвърляне на шурикени по движещи се предмети - летящи алуминиеви чинии. Прелетя ято диви патици. Решихме да пробваме. Убихме двеста. После си помислихме, къде ще денем толкова месо? Продадохме го в селото. Купихме си шампанско и пихме за упокой на душите им по обичая на нинджите.
Ден 23. Разбрахме, че барутните ускорители са кът и трябва да ги икономисваме. Изпълнявахме упражнение по бързо завиване на тюрбани.
Ден 24. Дойде старшината. Обяви, че вечерта ще направим контролно излизане по местността. Първо за попълване на продоволствените запаси. Второ, за проверка усвояемостта на материала. Бойната задача бе да се проникне незабелязано в кооперативнта градина и да се извади половин декар картофи и зеле. Задачата изпълнихме успешно. Даже я преизпълнихме.
Ден 25. На сутринта дойде председателя на кооперацията с треперещи ръце, бърборейки неразбрано. След Процедурата на старшината, състояща се в изпиване на две ракии на гладно ни се удаде да разберем, че през нощта в неговата лична градина е върлувала нечиста сила. Следи няма, всички овошки са изчезнали. Десет каракачански овчарки охраняващи градината нищо не са видели и чули. За да не умре от глад върнахме половината на селския.
Ден 26. При командира пак дойде председателя на кооперацията. Целия треперещ. След 5 ракии на гладно той каза, че през нощта е поникнала цяла овощна градина, бостан със дини, а в средата на градината има двайсетметрова елха. Пет тежковъоръжени полицаи са пазили и никой нищо не е видял. Командирът му обеща да му съдейства. Изясни се, че елхата по погрешка е засята от редник Мехлюзов с цел заблуждение на вероятния противник.
Ден 27. Днес старшината ни похвали. Каза, че и такива идиоти може да се научат на полезни неща. Разбира се, не можем да пълзим по таваните като обикновени мухи, необучени в изкуството на нинджа, но за тренировка той ни налепи мухи по тавана и ние пълзяхме и ги отлепихме до една.
Ден 28. Някой от ротата по погрешка попита старшината какви пистолети и автомати предпочитат нинджите. Старшината подпали като Балканче и ни прочете лекция за това, как нинджите с един гвоздей може да претрепят цяла пехотна рота. Ръката на старшината е тежка (знаем го) и не преувеличава. А всякакви там пистолети само смъкват надолу гащите на истинските нинджи. Старшината ни каза под секрет, че ако грамотно хвърлим стол, може да съборим и вертолет. За гаранция, разбира се, най-добре е да се хвърлят два стола. Един в муцуната, един в опашката. Ако краката на стола са от волфрамов карбид, то и танка не е преграда.
Ден 29. Обучавахме се да хвърляме куршуми от пистолет Макаров. Към края на деня Петров така добре се обучи, че улучваше мишената от сто метра, въпреки че, стреляйки с пистолета не улучи нито веднъж. Истински нинджа. Старшината ни заповяда да подготвим по-големи мишени за стрелба с гири.
Ден 30. Обучавахме се да ловим куршуми със зъби. За демонстрацията старшината си сложи специално чене с титанови зъби. Заради икономии вместо куршуми ползвахме жълъди.
Ден 31. Тежък ден. Сутринта капитана и старшината донесоха един чувал с бутилки. За тренировка ги счукахме с голи ръце, а после играхме право хоро върху парчетата. Вечерта старшината с потаен глас ни заповяда да се съберем в тренировъчната зала с прибори за нощно виждане. Започна истинската част от обучението по болгарнинджа. В пълна тъмнина, заради мерките за секретност, заобиколихме старшината. И той ни каза основния принцип. Да шокираш противника. Старшината извика Петров да го нападне. Петров замахна с ръка. Старшината отстъпи крачка назад и започна странни движения, наподобаващи канкан, само че с особено извиване на ханша. Петров зяпна от учудване. В следващия момент старшината направи крачка вляво, здраво изрита Петров по топките, мина зад гърба му и с корда 0.45 започна да изпълнява удушаваща техника. Петров падна, старшината направи двоен пирует, премина на бегом тавана и застана от другата му страна. Бяхме шокирани. Старшината ни пусна музика и започнахме от канкана. Тренирахме цяла нощ.
Ден 32. Учихме се да се бием с хладни оръжия. За оръжие използвахме дръжките на кирки. Накрая подържахме истински меч. Аз даже го пробвах със зъби. Истински.
Ден 33. Продължихме обучението с хладни оръжия. Старшината ни направи демострация по бързо одиране на заек с бръснарско ножче. После ние тренирахме. Месото събрахме и вечерта хапнахме заешко. Пихме за упокой на душите им. После лазихме по тавана и бихме мухи.
Ден 34. Дойде председателят на кооперацията. С много треперещи ръце. Разказа ни, че на сутринта като отишъл да храни зайците, намерил вътре каракачанките, кротко пасящи трева. След стандартната процедура на старшината си тръгна огорчен. Цял ден тренирахме координация на движенията на езика при прицелване и изстрелване на плюнка по мухи. Старшината ни каза, че при упорити тренировки с плюнка може да се убие и слон.
Ден 35. Дойде пак председателя. С изключително треперещи ръце. Не можеше да говори. Само ръкомахаше и сочеше към кооперацията. Под командата на мъдрия ни старшина отидохме там. Какво да видим. Зайчарника беше надупчен като швейцарско сирене. По тревата се разхождаха зли нутрии, а каракачанките кротко лежаха на покрива, тревожно и уплашено гледайки надолу. Старшината издаде особено свирене, от което козината на нутриите окапа и те се натръшкаха за секунди на земята. След това председателя подписа протокол за неиздаване на държавни тайни.
После се обучавахме да пълзим по стени с огледала по метода на мухите. Добре, че сме тренирани и падането върху гвоздеите не ни прави впечатление. Вечерта беше скучно. Всички мухи бяха избягали. За това пък направихме един лов на хлебарки с приборите за нощно виждане.
Ден 36. Хванатите хлебарки боядисахме в синьо със зелен кант и продадохме в зоомагазина като екзотични паяци от Коморските острови. Вечерта празнувахме 36 ден на обучението.
Ден 37. Косихме трева. С голи ръце, защото мъдрия старшина каза, че всеки глупак може да коси с косачка.
Ден 38. Обучавахме се да летим с въздушни балони. Петров се закачи на двайсет киловолтов далекопровод, но оживя. Прелитащото ято гълъби от удивление попадна в плосък свредел.
Ден 39. Дойде председателят и каза, че пуйките му са се побъркали и са си устроили масов стриптийз. Попита дали да ги усмърти с лопата или да чака метеорита вечерта. Обяснихме му, че пуйките страдат от лятна шизофрения. А ние се питахме кой идиот е дал на пуйките да кълват марихуана. Смотлев си призна.
Ден 40. Обучавахме се на маскировка. Петров се вживя и маскирайки се като щъркел изяде три килограма жаби. После повръща. Дълго и мъчително. Некрофилов се престори на мъжки мечок и опъна една стръвница. Вечерта стръвницата чакаше на портала с три кошера мед и четири овена. Празнувахме с овнешко.
Ден 41. На сутринта дойде председателят и със сълзи на очи ни разказа, че кошерите му ги няма. Расовите овни също. Тъй като това беше последния ден на обучение в базата, почерпихме го с овнешко. Старшината по случай завършването на етапа поизнесе прочуствена реч и подари на подразделението един нинджански меч, който е държан от самия Маклауд.
Ден 42. Спахме до обяд. По едно време дойде един лейтенант и ни събуди. Събрахме си багажа. С цел спазване на секретност пътувахме в един хладилен прицеп до новия полигон близо до Дивдядово.
Ден 43. Пристигнахме на полигона. Разтоварихме багажа. След това тренирахме синхронно хъркане по леглата.
Ден 44. Дойде подполковник и ни съобщи, че той е началник на полигона. Каза ни, че ще усвояваме управление на армейски средства за придвижване.
Ден 45. Дойдоха инструктори и ни раздадоха мотоциклети. После ни прочетоха лекция, че мотоциклетите са три вида. Триколесни за деца и пенсионери, двуколесни - за обикновени хора и едноколесни за професионалисти. Рабира се, така е, и ние от опит знаем че еднокраките пехотинци най-добре бягат. Повозихме се добре, само дето инстукторите крещяха в несвяст, че телеграфните стълбове трябва да се заобикалят, а не да се минава през тях.
Ден 46. Инструкторите опънаха стоманени въжета. Но ние не се уплашихме и ги прегризвахме в движение. Като истински болгарнинджи...
Ден 47. Обучавахме се да прескачаме бариери. Петров пак се вживя и премина през тухлената бариера. Останалите елегантно прескачахме, държейки мотоциклетите в зъби. Инструкторите плакаха. От възхищение.
Ден 48. Инструкторите решиха да преминем на въздушни средства. Закараха ни в хангара с вертолетите. Некрофилов пробва опашното витло на единия със зъби, после отхапа антената. Инструкторите не забелязаха.
Ден 49. Започнахме с вертолетите. Те са абсолютно нови и никой не е летял с тях. Оказа се, че лопатките на винтовете им са титанови и не се поддават на ухапвания.
Дойде инструктор и ни чете три часа - физически смисъл на теорията на полета на хеликоптери. След три часа Некрофилов, комуто омръзна да спи, го прекъсна по средата с думите че за нас е важно да знаем за коя ръчка да се държим при полет, а да управлява вертолет всеки глупак може.
Ден 50. Инструкторите ни показваха предназначението на агрегатите във вертолета. Петров веднага запита за предназначението на петте чифта червени педали в транспортния отсек, на което инструкторът отговори, че те са за аварийно развъртане на витлата при отказ на главния двигател. След това четири часа тернирахме на сухо да въртим педали.
Ден 51. Учихме се да излитаме. Аз веднага след излитането поставих вертолета с колесника нагоре. Инструктора, в резултат на непривичната гледка, загуби ориентация, но след това уверено приземи вертолета. От възторг го хвърляхме половин час във въздуха. Докато заспа.
Ден 52. Днес за Петров беше черния вторник. По време на полета той строши ръчките за управление и при кацането възникна проблем. Наложи се да го свалим с два стола - единия в носа, единия в опашката. Да ни видеше старшината...
Ден 53. Учихме се да летим в строй. Защо? Никой не можеше да отговори. После се обучавахме да преодоляваме препятствия. Полетите със слалом между дърветата са голямо забавление. И полезно, нарязахме 70 кубика дърва за зимата.
Ден 54. Отработвахме атаки по наземни цели. Петров имитираше сирена с цел максимален психологически ефект върху противника. Обаче сгрешихме и вместо мишенното поле атакувахме ферма за щрауси. Грешката си я забелязахме тогава, когато видяхме някакви огромни мутанти кокошки, панически бягащи през прозорците.
Ден 55. Дойде подполковника, бесен. Каза че заради уплахата мъжкият щраус е станал импотентен. Изразихме съчуствие. Посъветвахме го да изпрати щрауса на курсове по психотренинг по методиката на Зигмунд Фройд.
Ден 56. Завършваме обучението. Вечерта си направихме малък банкет. После тренирахме лазене по стени. И мухите бяха достатъчно. На другия ден ни очакваше стрелкови полигон.
Ден 57. Сутринта при строги мерки за секретност, маскирани като зелени барети отпътувахме за полигона. Пристигнахме и веднага ни назначиха инструктор. Той демонстрира уменията си като с плюнка от 15 метра извади окото на бягаща хлебарка.
Ден 58. Обучавахме се да стреляме с пистолети. С крака. С ръце всеки глупак може. Така или иначе, не ни е интересно. По-късно забелязахме че пистолетите може да се ползват като бумеранг. Лошо, но летят.
Ден 59. Показаха ни автомат Калашников. От гледна точка на нинджите това е добра тояга. А ако добре се заточи ножа, който се нарича щик, може да се коси трева. За зайци.
Ден 60. Учихме се да стреляме с автомати. За наш кеф изразходвахме 30 сандъка с патрони и окосихме тревата на цялото стрелбище. Гилзите, разбира се, събрахме с лопати.
Ден 61. Учихме се да разглобяваме и сглобяваме автомати. Петров сглоби от три различни автомата нещо, от което инструкторът ахна от възхищение.
Ден 62. Обучавахме се да стреляме със Стрела 3. Некрофилов пробва да стреля в окото на катеричка. Улучи. На огледа намерихме няколко опашки, едната от които свинска.
Ден 63. Обучавахме се да стреляме с минохвъргачка. Незабелязано сложихме над мината едно паве. При изстрела мината полетя на едната страна, а павето на друга. Инструкторът авторитетно заяви, че това е мина с разделяща се бойна глава.
Ден 65. Изучавахме оръдия. Теоретически. Защото инструкторът се бои даже да си представи резултатите от наши стрелби.
Ден 66. Най-сетне ни качиха на танк. Душегубов влезе първи. След три кръга от танка се извиха кълбета дим. Спря. Зрелището бе отвратително.
От клаустрофобията съчетана с неустойчив вестибуларен апарат, Душегубов сърцераздирателно повръщал върху електромашинния усилвател на купола. Направил късо съединение. Включила се противопожарната инсталация. Инструкторът излезе от танка с измръзване на пръстите на ръцете 2 1/2 степени. Вечерта Душегубов направи тренировка на вестибуларния си апарат, ходейки по опънато на пода въже.
Ден 67. Учихме се да стреляме с танка. Преминавайки покрай храсталаците Некрофилов забеляза някакво движение и стреля с осколочно фугасен. От храстите с див рев и с бинокъл на гърдите изскочи мечката стръвница и започна да разхвърля кожата си. Ние се спуснахме след нея и я заловихме. Оказа се, че стръвницата не е мечка, а зла арабска терористка, специално изпратена от таен Пелменистански шпионски център. Терористката беше подложена на жестоко мъчение. Най-напред изскубнахме с кола маска косъм по косъм мустаците й. След това изрязахме ноктите и й изтрихме лака. Когато започнахме с гората на хълма, тя не издържа и си призна всичко. Записахме показанията. Изпратихме Некрофилов в лечебницата за проверка. Терористките са нещо опасно. Носят със себе си бактериологично и биологично оръжие.
Ден 68. Изпратихме терористката в центъра. На излизане тя крещеше Хуйвам, Хуйвам. Огледахме се, но човек с такава фамилия при нас нямаше. Объркала се е горката.
След обяд учихме да хвърляме гранати по танка. Петров улучи дулото на танка, след което от вътрешността излезе танкист, целия в черни сажди и многократно спомена роднините на Петров по женска линия.
Ден 69. Сутринта ни вдигнаха много рано. Разбрахме, че ще ходим на нов полигон да усвояваме чудеса на диверсионната техника - делтаплани. С цел маскировка ни натовариха в една полупразна цистерна за изпомпване на фекални води с надпис "Златната ръка". След тричасово пътуване пристигнахме на секретен полигон. Посрещна ни сержант Кънчо Кънчев, който за маскировка носеше на главата си шапка ушанка тип пустинна буря. Поизмихме се и решихме да се разтъпчем из секретния полигон. Наловихме змии и жаби и ги изпекохме за заблуда на вероятния противник.
Ден 70. Дойде сержантът и ни заведе в един бункер с противоатомна защита. Там съхраняваха строго секретните делтаплани. Сержанът ни чете лекция за принципа на действие на делтаплан с пулсово реактивен двигател. Оказа се, че реактивния двигател работи с метан, който с цел екологичност, се изработва от човешкия организъм. За целта в течение на три дни преди полети трябва да се мине на спец режим на хранене с усилено присъствие на бобови култури и кисело зеле. После ни показаха самия делтаплан. Чисто черен с надпис made in Bulgaria. Сержантът реши да ни покаже възможностите на делтаплана. Направи демонстрационен полет с елементи на висшия пилотаж. Разбрахме, че най-сложната фигура в пилотажа е поставянето на пластмасовата тръбичка, захранваща двигателя към работния газ.
Ден 73. След три дни усилено хранене със смилянски боб с кисело зеле дойде дългоочакваният момент. Сутринта започнахме подготовка за полети. Делтапланите бяха изнесени от бункера, привързаха ни с ремъци, към задника на всеки от нас присъединиха пластмасова тръбичка за захранване на реактивния двигател. Първи стартира редник Смотлев. Сержантът поднесе запалка тип Ронсон към соплото. Смотлев на тласъци излетя. Намирайки се на два метра във въздуха Смотлев изпусна управлението на вектора на тягата и делтаплана рязко започна да набира височина съпроводен със режещ звук пррррррррррррррррррр.
Смотлев се изплаши. Опита се да кацне, но не успя. После се опита да спре притока на газ, но беше здраво привързан. Сержантът каза, че може да се прибере чак след като горивото свърши. Смотлев кръжа над полигона до полунощ и най-после се приземи. Останалите летяхме нормално с изключение на Душегубов, който след излитане започна да повръща. Двигателя загуби тяга и Душегубов се приземи на пет километра от полигона. После мъкна делтаплана на гръб.
Ден 74. Обучавахме се да катапултираме от учебен стенд. Петров катапултира така, че падна в гората. Върна се яхнал елен лопатар и с чувал гъби на гърба. Имайки примера с мечката стръвница, помислихме че Петров в обърнал резбата, защото лопатаря беше мъжки. Ударихме му ножа. После ядохме лопатарско с гъби и пихме за упокой на душата му.
Ден 77. След три дни зарядка с боб имахме нощно тактическо учение с бойни стрелби. За целта селското население в радиус от 30 километра бе евакуирано. Към десет вечерта излетяхме. Сержантът ни даваше старт със запалката, нахлузил изолиращ противогаз. В тъмнината объркахме мишенното поле и след трийсетминутно кръжене атакувахме светещи постройки. Бяха ни нещо познати. Петров включи сирената и от прозорците на сградата заизскачаха огромни кокошки мутанти. Обзе ни мрачно предчуствие. Бързо се върнахме на полигона.
Ден 78. Мирното селско население се завърна в родните села. По този случай ни устроиха малък банкет. Изядохме едно прасе и изпихме пет каси бира. Следобед дойде полковника от съседния полигон. Със сълзи на очи разказа, че сутринта е намерил всички щрауси с разстройство. До обяд разгребвал последиците от разстройството. Сержантът му каза за успокоение, че птичия тор е много скъп и може да го продаде на селяните.
Ден 79. Нашето обучение е към своя край, обяви капитан Дърваров, пристигайки на полигона. Дадоха ни десетдневен отпуск.
След него заминаваме на мироопазваща мисия.
В Пелменистан.
5
Иванчо тръгнал да си търси работа в града, но го сварила тъмнината пред попските врати. Почукал и подията му отворила:
- Кажи чадо, закъде си се запътил?
- Тръгнал съм да си търся работа, но се стъмни и търся място при добри хора да ме приютят и един залък хляб да ми дадат.
- Влез синко - отворила широко портите попадията - ела ще те нагостя и меко легло ще ти постеля.
Сложила му на софрата чиния с кюфтета и комат хляб. Иванчо толкова бил прегладнял, че нищо не чувал, а когато видял попската щерка си рекъл: - леле каква пу*ка. Но в този момента попадията го попитала за името му и Иванчо по инерция изрекъл:
- Пу*ка...
- Ами, име като име - промълвила попадията.
Слисан в храната, нагъвайки с две ръце не отделял очи от щерката. Тя му сипал студен айран с думите как се казваш:
- Кюфте - отговорил нашият.
Вечерта всички легнали, а стаята на Иванчо била до тази на девойката. Не издържал и се промъкнал в стаята и. А тя това и чакала. Още докато го зърнала, вдигнала завивките откривайки голото си тяло, разтворила високо вдигнати бедра:
- Хайде бе Кюфте, още малко и щях сама да си посегна, виж колко съм мокра - прекарала пръсти по горещото си пиче.
Иван го извадил в движение, скочил отгоре и жадно проникнал в нея.
Изпаднала в екстаз, взела да пъшка и вика името му:
- Ох Кюфте, Кюфте, оооо...
От стонове те и се събудили попа и попадията:
- Стани ма попадийо, върви и виж какво й става на щерката - сръчкал жена си дядо поп. - нали й казах да не яде толкова кюфтета, че ще и стане тежко - взела газената лампа попадията и се запътила към стаята на дъщеря си.
Изпадна в ужас като видяла гостенина как навирил баджаците и яко блъскал щерка й, която горката се виела и стенела...
- Тичай дядо попе, ела да видиш какво става - развикала се попадията
- Какво ма жено - надигнал съненати си глава попа.
- Ела да видиш, Пу*ката е между краката на нашата щерка
- Ами, къде искаш да бъде ма проста жено, на челото и ли, разбира се, че между краката й ще бъде - завил се презглава попа и продължил да си хърка
5
Имало едно време, през девет кралства в десето, един крал и една кралица. Народът много ги обичал, защото били добри, а и царството било богато и никой не се лишавал от нищо - всеки си имал тонален телефон, и средния достъп до Интернет бил 8К/сек.
Обаче кралят и кралицата били много нещастни, защото си нямали деца. Но и това нещастие отминало, когато една сутрин кралицата разбрала, че скоро ще си има дете. Когато разбрал за това, кралят пощръклял от кеф и издал заповед - цялото кралство да празнува. Хората само това и чакали - започнали да се веселят, да пеят и да пият, въпреки че повечето от тях дори не знаели защо правят първото, вършели много зле второто, и доста наблягали на третото. И ето, че съвсем скоро (според биологията не съвсем, но сега аз разказвам) детенцето се родило - то било момиченце.
Тъй като кралят много се притеснявал да не би неговата рожба да се зарази от нещо, той редовно си я преглеждал с F-PROT, и CleanUp.
Месец след раждането на детенцето, кралят поканил седем вълшебници, които да орисат детенцето. Първата казала, че момиченцето ще бъде с чудна красота. Втората предрекла, че то ще има дарба да свири на всякакви инструменти (включително и бас-китара). Третата изтърсила, че тя ще бъде много интелигентна, четвъртата - че ще научи перфектно Асемблер, петата - че няма да се напива на купоните, тъй като ще издържа на пиене. Шестата - че ще танцува прекрасно.
И докато седмата се чудела какво да каже, през прозореца влетяла на метлата си една вещица, която всички били забравили, тъй като мислели, че е хвърлила топа много отдавна. И преди някой да успее да реагира, вещицата предсказала, че когато навърши 16 години, момиченцето ще го хване ток от ПРАВЕЦ-8Ц и ще умре. След което вещицата излетяла през прозореца. Тя не стигнала далеч, защото в двореца разполагали с ракети ЗЕМЯ-ВЪЗДУХ, но това е друга тема.
Лошото било, че бедата била сторена. За щастие седмата вълшебница не била казала още предсказанието си, и ето че донякъде спасила положението, като съобщила, че момиченцето няма да умре, а само ще изпадне в кома, за 256 години. Като чула това, за малко кралицата не изпаднала в кома.
Но кралят веднага съобразил, и издал заповед всички компютри ПРАВЕЦ-8 да бъдат заменени с К6-2 на 300, независимо дали притежателите им искат или не. За по-сигурно кралят заменил и ПРАВЕЦ-16.
И ето излезли две почти качествени версии на Internet Explorer, и момиченцето станало на 16 години. Орисията на вълшебниците излязла вярна, и момиченцето било точно такова каквото предсказали: Всеки месец я избирали за мис IRC, свирело де що-имало на музикален инструмент, а когато нямало - и без инструмент, в цялото кралство нямало кой да я затапи, сутрин преди лягане понаписвала един-два вируса за да не загуби тренинг. Колкото до купоните... абе не я канели много, защото поставяла всички гости на сух режим. Иначе наистина танцувала прекрасно, особено на рап-версията на "Две хубави очи", и денс хита "Тигре, тигре".
Обаче един следобед на принцесата и било много скучно. Събудила се още в 10 сутринта, и нямала какво да прави. До любимия й сериал имало още цели 5 часа и тя решила да се поразходи из двореца, който всъщност не познавала много добре. Та мотала се де се мотала, и накрая стигнала до кралската изба. Той краля предвидливо бил обезопасил избата за да не може ненапиващата му се дъщеря да я пресуши: Бодлива тел, 500 кв.м. противопехотни мини и две роти гвардейци охранявали избата (Всъщност отначало мините били 1000 кв.м., а гвардейците - 8 роти).
На младата принцеса и станало ясно, че няма да може да се добере до избата, така че се отказала и заразглеждала мазетата наоколо. В едно тясно коридорче намерила една почти прогнила дървена вратичка забравена кой знае от кога. Тя решила да провери какво има зад вратичката (ей тъй - от любопитство) и й теглила един шут.
Каква била изненадата й, когато зад вратата се появила една мила бабичка с усмивка до ушите тикнала й едно MS-UZI под носа, и я питала за парола. Принцеската се пробвала, ама не й минал номера. Както и да е, тя бабката недочувала и я питала още два пъти, пък накрая вдигнала рамене и я пуснала като гост. Като влезнала в стаичката на бабката, принцесата пак се отдала на любопитство. Но какво било учудването й, когато мернала на една дървена маса една дънна платка на ПРАВЕЦ-8Ц. Бабката била разбрала за офертата на краля преди години, ама си затраяла и не казала, че има Правец, щото тя си го ползвала за котлонче, а не знаела дали новите технологии ще й свършат работа.
Принцесата направо се ококорила. Тя бързо преместила тенджерката с боб която бабичката си варяла, и почнала да изследва пистите на дъното, щото те се виждали с просто око. И както си сочела с пръстче, без да иска докоснала някакво краче на процесорчето...
Всички светлини в двореца премигнали.
Бабичката хич не била доволна. Тя изхвърлила изпадналата в безсъзнание принцеса в коридора, залостила вратичката и си обещала никога повече да не пуска гости.
Скоро гвардейците намерили изпадналото в безсъзнание девойче...
Когато пренесли принцесата в спалнята й, разбрали кралят и кралицата, че това ще да е
предсказанието на покойната дъртофелница. Взели те един GSM, написали на него "идвай веднага", и го дали на едно циганче да го занесе на седмата вълшебница. Този подход те използвали откакто вече не останал кабел за крадене от кралството. И тъй като циганетата нямало как да си изкарват хляба, те решили да ги разкарват. Оказало се обаче, че с "МангалТел" вестите идвали по-бързо, щото те не минавали през БТК.
Дошла набързо вълшебницата с едно ферари с цвят червен, и разбрала каква е работата. Кралят и кралицата искали ако може и те да заспят, че дъщеря им като се събуди да си живеят живота всички заедно. (Защото така им харесва). Чула туй вълшебницата и си дала офертата:
Цените са без ДДС, всички непредвидени разходи се заплащат допълнително,
всички оплаквания пренебрегнати!
Услуга Цена
Френско заспиване $1500/човек
Заспиване 69 по договаряне
Заспиване с дрогиране $150/човек + $25/доза
Заспиване с напиване $100/човек + $20/бутилка
Обикновено заспиване $2 на минута чакане, $1.5 за групи
Заспиване с чук $0.75/човек, и $0.60 за над 1000 души.
Като видял офертата, кралят много се изкефил. Кралицата го изгледала накриво, и той като почнал да се пазари за "Заспиване 69", кралицата решила проблема като набързо го приспала. Това дало нова идея на вълшебницата, и тя набързо добавила в офертата "Заспиване Брус Лий - бързо и неусетно!".
След като поела нещата в свои ръце, кралицата набързо сключила договор. До вечерта целият дворец бил приспан почти безплатно. Тъй като кралицата била много умна жена, тя взела парите от хазната и ги изхарчила. Ама тя умно ги изхарчила: Купила 80 бъчви първокласно уиски и още толкова с вино. Продала всичкото злато, и обърнато във валута го внесла на срочен влог за 256 години в "Първа инвестиционна".
Накрая й останали само $1500.
Когато и кралицата заспала, вълшебницата почнала да подсигурява двореца, така че никой да не може да се добере до него преди да са минали колкото там години трябвало. За целта тя мислела да си използва вълшебната пръчка, ама тъй като напоследък често я използвала, решила да поспести малко мана. Затова купила 160 каруци фиданки, наела стотина души, и за нула време залесила около двореца. След това, 10 години поред давала под наем земята около двореца за прегаряне на оборски тор. Тя и още щяла да го дава под наем, ама земята твърде много се обогатила, и храсталаците станали големи и заплетени. Останала само една малка пътечка, която стигала на 500 клавиатурни дължини от двореца. В края на тази пътечка, вълшебницата оставила 5 тома "Да научим МS-ххххх", и поставила табела "Който използва книгите по най-добрия начин, печели дворец". По този начин тя поставила началото на играта "Стани богат", щото сама знаела, че каквото и да правят героите които идвали да се пробват, нищо нямало да стане. Нощем водела арабски шейхове в двореца да разглеждат, срещу съвсем скромната такса от $5000.
Въобще вълшебницата много добре се възползвала от ситуацията. А какви купони въртяла там...
Сто години по-късно, един принц бил на лов. Видял той в далечината сред огромни дебри да проблясва покрива на някакъв палат, и разпитал селяните които точно в тоя момент разбирате ли, били наблизо. Те му казали, че нищо не знаят. И тъй като принца не бил учил нито история, нито география, свил рамене и хукнал да гони вълци. Затова, мили деца, учете и история, и география, да не изпуснете някоя принцеса.
Изминали двеста петдесет и шест години, и в една дъждовна вечер един заблудил се принц стигнал до гората, и веднага намерил тясната пътечка, щото според една видоизменена теория на вероятностите шанса затова бил цели 50%. Стигнал той до края на тази пътечка и намерил 5-те тома "Да научим МS-ххххх", и тъй като му било студено си подпалил огън с тях. Не щеш ли обаче, тъкмо това било най-доброто което можело да се направи с тези книжки.
И като пламнала оная ми ти гора!
Два месеца вълците яли пържени пилета от МFC!!!
Ама принца като видял това и се уплашил. Хукнал той да бяга, ама не натам ами насам, и стигнал до двореца. А там всичко включено на Sleep Mode. Влезнал той в двореца, и почнал да разглежда, щото бил любопитен принц. Не след дълго, стигнал и до спалнята на принцесата. Видял я той колко била хубава, и естествено веднага хлътнал по нея. Решил да я събуди с целувка като в холивудски третокласен филм и... нищо не станало. Пак я целунал, ама тя пак не се събудила. (Ами друго не е ли пробвал? Абе пробвал е, ама пак не станало.) Чудил се принца, чудил се какво да прави, и накрая прибегнал до последното което се сетил - Затворил всички прозорци, излезнал, влезнал, и принцесата се събудила!
Постепенно се събудила и цялата периферия. Никой не вярвал, че са спали цели 256 години, щото всички имали чувството че това бил най-приятния им сън. Само кралят имал главоболие, което не можел да си обясни, а кралицата странно му се усмихвала.
По-нататък няма какво да ви обяснявам, вие си знаете - оженили се принцът и принцесата, всички много се радвали, щото който не се радвал го гъделичкали. Друго интересно няма, освен да спомена, че борсата за спиртни напитки преживяла голямо сътресение, след като неизвестен контрабандист обявил за продан 256-годишни уиски и вино, и то с бъчви, а "Първа инвестиционна" обявила фалит.
6
Една жена вървяла в гората по пътя за съседното село. Но докато вървяла, започнала да бере цветя. Вече се стъмнило и тя още не бе продължила по пътя си и не след дълго се загубила в тъмнината. По едно време стигнала един манастир, на който пишело "Мъжки манастир". Тя знаела че ако почука, те ще я прогонят, затова се маскирала, с проснатите - отвън монахски дрехи и почукала.
- Добър вечер, аз съм монах от съседното село, изгубих се и бих искал да пренощувам тук! - Казала жената с променен глас.
Те също й отвърнали и я приели като гост за вечерта.
Тъй като манастирът бил малък и беден, следователно монасите нямали никакави забавления за през вечерта. Те играели всяка вечер на една игра: Събират се десет монаха околу една маса, на каято стои запалена свещ и всеки опитва, като се надупи дя я загаси с пръдня, и който успее (което се случва много рядко, взема по две златни жълтици от останалите девет участника).
И тази вечер като гост, "маскираният монах" - трябвало да участва.
Наредили се десетте участника и един по, един (Пръц-пръц) - докато дошъл редът на жената.
Тя отчаяно се надупила и... ПррръЦ! И свеща угаснала!
Чудо завикали всички монаси, само най-хитрия сред тях се усъмнил и решил да се скрие под масата при следващото състезание.
Отново се наредили околу - новозапалената свещ и... (Пръц- кръц: нищо!)
Пак дошъл редът но жената, но този път по ентусиезирана от предишния, тя смело се надупила и... ПррррръЦ ! И свеща отново изгаснала. Тогава "хитрият монах" изскочил изпод масата и завикал с пълен глас:
- Братя, братя, измама! Стрелят с двуцефка!
4
ДАМИ И ГОСПОДА. ДОЛНАТА СТАТИЯ ЯСНО ПОКАЗВА ЗАЩО АЗ ОБИЧАМ ИНТЕЛИГЕНТНИТЕ ЖЕНИ:
МИС 'НА КОГО ДА НАПРАВЯ СВИРКА' 2003
Както вече неведнъж съм споменавал - обичам хората, особено когато са жени. Затова предполагам ще разберете вълнението, което ме обзема всяка година малко преди и по време на конкурса (конкурсите) "Мис България". Естествено, последното, което научаваме от тези конкурси, е коя е най-красивата българка! Че на кой му пука! Влезте в петък вечер в произволна дискотека и веднага ще намерите поне 10 готини момичета, които участват в Мис "Една малка Водка" и вехнат неоткрити за света на манекенството. Не! Целта на конкурсите за красота е да разгледаме какво ново има в меюто на агенцията, организираща конкурса, и в крайна сметка - да разберем кое срещу колко можем да си го поръчаме.
Най-ентусиазиращото при жените е, че те имат поне три сигурни начина да направят кариера - два отпред и един отзад. Хубавото на агенции като "Визаж" е, че те помагат на малките момиченца навреме да изберат един от тези три начина, а защо не и трите, и да осъзнаят, че няма по-голяма сила от всепобеждаващата сила на свирката.
Логиката е горе-долу следната: така и така ще правите свирки, защо пък да не ги правите на хора, които са готови да плащат за това! Ние тези хора ги познаваме и - ако слушате - ще ви запознаем с тях отблизо!
Така започва излъскването на червените ябълки и професионалната им подготовка за цел №1 - малките пръчки на големите клечки!
Човек може да оглупее, защо това по правило става с мълчаливото съгласие на мама и тати, които в началото насърчават детето си, а накрая - срамежливо вдигат рамене и някак почти разбиращо питат: "И в дупето ли, бе, мами?"
Минава малко време и в агенията разбират кои ябълки са най-търсени и си заслужава да бъдат лъскани! Всяка агенция разполага с "Книга за похвали и оплаквания", където клиентите с радост отбелязват коя гълта, коя - не, както и някой други неподозирани до момента качества!
Топ 40 от вече изпробваните момичета печелят промоция! Те ще се стъпят на голямата сцена, мечтата на всяка осъзната свиркаджийка - конкурсът "Мис България"!
Тук драстично ще се промени цената на техните услуги и - разбира се - така нареченият им живот.
Какво по-логично от това, че журито е съставено от най-редовните клиенти! Че кой по-добре би могъл да оцени качествата на претендентките! Е, може би са малко пристрастни, но какво пък - човещинка!
Затова не се очудвайте, че изборът не съвпада с вашият - вие просто сте не-миско-способен и най-добре вървете да си го завирате в безплатния задник на някоя проста селянка!
В този смисъл конкурсите за красота са 100% предрешени. Всеки член на журито ще вкара в десетката тази, в която е вкарвал и члена си!
Проблемът, обаче, идва от суетата! От мечтата на всеки редовен клиент да може утре да каже: "Ей! Ама аз съм еб*л Мис България, бе ей!". Това е въпрос на престиж, на имидж, това е знак за благоденствие и за сериозен успех в бизнеса! В някои случаи може да означава, че скоро ще те застрелят, но да не бързаме с реквиемите...
Така конкурсът "Мис България" се превръща не само в определяне на ценоразписа на агенцията, но и в обществено доказване на йерархията! Вижте тройката и можете да бъдете сигурни кои трима мъже са най-добри в упражняването на власт към момента на провеждане на конкурса!
Тази еротика на властта беше демонстрирана и на последния конкурс "Мис България", организиран от "Визаж" и състоял се тази неделя. Докато конкуренцията беше заета с аутопсии и балистични експертизи, Жени и Ко врътнаха едно конкурсче като за учебник.
Не мога да се начудя на акъла на БиТиВи, която излъчи този фарс без да й мигне окото. Така те, съзнателно или не, вдигнаха още повече мизата, но кой знае - може пък да се оглеждат за водещи, за репортерки...Нали и те са хора, и те пишки носят!
Ако си сложа ръка на сърцето, трябва да призная, че сценографията беше излишно скъпа, но наистина добра. Явно буквалното копирането от световните конкурси се удава по-добре на така наречените криейтив-екипи, отколкото мисленето със собствените им глави.
Проблемът с участничките беше традиционният - на девойките не им достигаше женственост, а на жените - девственост... Но както и да е!
По правило кръгът с въпросите и заучените отговори беше най-забавен! Отново ахнахме след изказванията на малките ебливи философки, които убедено заявиха, че за тях най-важни са мира и приятелството, че ако станат "Мис" - ще спасят България и света от каквото трябва и от каквото не трябва! И забележете - винаги "ако станат Мис"! Ако не станат - никоя не еб*ва да ни спасява от нищо егати!
Стигаме и до гвоздеят на вечерта - Водещите!
Моля ви, посочете ми човека, който накара Ирен Онтева да говори, за да го застрелям! Ако чак толкова много държаха тя да е водеща, да я бяха пуснали гола на сцената! Тогава всички така щяхме да щръкнем, че цялата кръв от мозъка ни да слезе в куровете ни и нито щяхме да виждаме, нито да чуваме това отчаяно сричане на наглед прости думички като "здра-вей-те" и "сце-на-та".
Ирен, толкова си секси, когато мълчиш! Моля те, пускай си всеки ден песента "Замълчи, замълчи"! Ако я нямаш, ще ти я изпратя!
А човекът до нея?! Мога да го оправдая само, ако е бил надрусан. Най-смисленото нещо, което успя да каже този глуповато усмихнат младеж, беше "Уау!". Нещо като Джони Браво, само дето оня е анимационен! А този изглежда беше жив, но способността му да се ентусиазира от всяка изречена тъпотия, ме накара да се съмнявам и в този факт!
В крайна сметка очаквах след толкова напъване от страна на Водещите - на сцената да се появят две прясно изакани лайна, които, честно казано, щяха да имат почти същото сценично присъствие!
Иначе резултатът от конкурса е налице - най-скъпите свирки ще прави блондинката Ива Титова! Кво да ви кажа - русичкото си е русичко...
Пожелавам й да почне да изпитва удоволствие от това и оставам в трепет до следващия празник на интелекта и красотата, който е съвсем скоро, но май ще се проведе посмъртно...
2
Две стари моми си говорят:
- Вчера вечерта се прибирам късно, гледам зад ъгъла на блока в полумрака се промъква мъжки силует и като хукнах с всичка сила…
- И какво, какво?
- Настигнах го!!!
0
Две студентки се събуждат сутринта след як купон с къркане. Гледат в стаята седи един пич и си пуши. Едната казва на другата:
- Я го питай, чий е!!!
1
За следващия контингент на мироопазващите мисии в чужбина
Ден 1. В нашата новобранска рота пристигна полковник. Каза ни че ротата ще се използва за мироопазващи и диверсионни операции по нова методика. До привършване на подготовката живи едва ли ще останат. Ако има несъгласни, да пишат рапорт. Разстрела е гарантиран. Ще се плащат и разноските за погребение, особено за салюти. Шокирани сме...
Ден 2. Дойде новия старшина. С обучението ще се занимава лично той. Ще се обучаваме по особено секретна методика и техника болгарнинджа, за която и преподаващите нищо не знаят. Строго секретно. За демонстрация старшината уви около палеца си три метра бодлива тел. После изяде каската на ефрейтор Душегубов. Пак изпаднахме в шок.
Ден 3. Изясни се, че по повод на разстрела полковника се е помайтапил. Нищо, като се видим ще се посмеем. След обучението.
Ден 5. Учихме се да ровим бързо ями по метода на бобрите. После ги прескачаме. В края на занятието всеки прескачаше десетметрови ями.
Ден 6. Почивахме.
Ден 7. За стимулиране на отскокливостта старшината опъна бодлива тел над ямите и пусна 3ф. 220v 400 Hz. Петнадесет метра - детска игра за нас.
Ден 9. Учихме се да прескачаме огради. С двуметровите нямахме проблеми. С помощта на мъдрия старшина, бодливата тел, тока и планки с набити гвоздеи се научихме да прескачаме петметрови прегради. През нощта цялата рота избяга в селската дискотека. Оградата е само три метра.
Ден 10. Дойдоха взвод кечаджии. Построиха тренировъчна преграда 7 метра, тъй като човек физически не може да преодолеее такава височина. Под ръководството на старшината, тока и планката с гвоздеи се научихме да прескачаме 7 метрови огради. Вечерта пак бяхме на дискотека. Влязохме през покрива. Ако човек не може да прескочи 7 метрова ограда, поже да я прелети. С барутни ускорители.
Ден 11. Учим се да пълзим по стените. Не се получава от първия път. Старшината ни каза, че и магаре може да се научи да пълзи по стени.
Ден 12. Пълзим нелошо, но често падаме долу. Старшината ни сложи пак дъската с гвоздеи. На нея падна редник Некрофилов. Гвоздеите се огънаха, Некрофилов не пострада. Вечерта сменихме туба нафта за две бутилки ракия. Релаксирахме.
Ден 13. Уверено пълзим по стените. Душегубов се бои от височината и на нивото на шестия етаж започва да повръща. Не пада, защото старшината обеща да му скъза задника.
Ден 14. Най сетне дойде командира на подразделението капитан Дърваров. Нареди на старшината да постави капани за бягащите през нощта. Заплаши ни, че собственоръчно ще отпори кожата на всеки хванат в капан.
Ден 15. Старшината пристигна със синя физиономия.. Попадна в собствения си капан, които редник Петров откри и премести на друго място. Цял ден се чудихме как старшината ще си скъза задника сам. Не дочакахме зрелища. Вечерта усилено търсихме капани и сюрпризи. В числото на трофеите попаднаха: 6 противотанкови мини, 10 автомата Калашников, три ерпегета, пет пистолета за подводна стрелба и две стенобитни оръдия с титанов сърдечник. Не се сдържахме и поставихме капани на интересни места.
Ден 16. Старшината попадна на два капана и приличаше на прясно боядисан хамелеон. Спомена родителите на цялата рота. Учихме се да мятаме вилици и лъжици. Защото старшината ни каза, че и последния глупак може да мята ножове. Утре ще мятаме чадъри.
Ден 17. Мятахме български чадър. Пробива петсантиметова дъска от 70 метра. Браво на завод Арсенал!! Старшината ни демонстрира същото упражнение от 100 метра. Е той е специалист все пак. Старшината ни каза че има модел с титановолфрамови пръчки които пробиват спокойно тухли четворки от 200 метра. Вечерта прескочихме оградата и пробвахме реактивен бумеранг по един кокошарник.
Ден 18. Дойде командира и ни разказа че снощи в курника на един местен абориген е влетял метеорит. Строшил оградата, стената и убил три кокошки. Труповете им са негодни за индентификация. Перата аборигена реши да изпрати във фонда на мира. Ние заявихме, че при нас всичко е спокойно.
Ден 19. Обучавахме се да бъдем невидими за противника. Разделихме се на двойки и играхме на жоманка.
Ден 20. Обучавахме се да бъдем не само невидими но и нечути тъй като мъдрият старшина ми привърза звънчета на краката. След няколко стимулиращи ритници това се получи толкова сполучливо, че някой открадна цигарите на старшината. Изяснихме че това е редник Смотлев, който даже е изпушил половин кутия. Старшината се ядоса и започна да псува по нинджански... два часа ние добросъвестно конспектирахме псувни. Тярбва да се знае все пак ка да се общува в тила на врага и с местното аборигенско население.
Ден 21. Старшината домъкна противокражбени устройства реагиращи на вибрация. Нахлузи ни ги за затвърждаване на навиците. Продължихме да се обучаваме по невидимост, но скоро се отказахме тъй като устройството виеше при прелитането на муха на разстояние 300 метра. Освен това се нарушаваше секретността и местните жители можеха да помислят че някой краде добитък, тъй като по легендировка ние бяхме ферма за развъждане на елитни улични кучета.
Ден 22. Обучавахме се в прицелно хвърляне на шурикени по движещи се предмети - летящи алуминиеви чинии. Прелетя ято диви патици. Решихме да пробваме. Убихме двеста. После си помислихме, къде ще денем толкова месо??? Продадохме го в селото. Купихме си шампанско и пихме заупокой на душите им по обичая на нинджите.
Ден 23. Разбрахме че барутните ускорители са кът и трябва да ги икономисваме. Изпълнявахме упражнение по бързо завиване на тюрбани.
Ден 24. Дойде старшината. Обяви че вечерта ще направим контролно излизане по местността. Първо за попълване на продоволствените запаси. Второ, за проверка усвояемостта на материала. Бойната задача бе да се проникне незабелязано в кооперативнта градина и да се извади половин декар картофи и зеле. Задачата изпълнихме успешно. Даже я преизпълнихме.
Ден 25. На сутринта дойде председателя на кооперацията с треперещи ръце, бърборейки неразбрано. След Процедурата на старшината състояща се от изпиване на две ракии на гладно ни се удаде да разберем, че през нощта в неговата лична градина е върлувала нечиста сила. Следи няма, всички овошки са изчезнали. Десет каракачански овчарки охраняващи градината нищо не са видели и чули. За да не умре от глад върнахме половината на селския.
Ден 26. При командира пак дойде председателял на кооперацията. Целия треперещ. След 5 ракии на гладно той каза че през нощта е поникнала цяла овощна градина, бостан със дини а в средата на градината има двайсетметрова елха. Пет тежковъоръжени полицаи са пазили и никой нищо не е видял. Командирът му обеща да му съдейства. Изясни се че елхата попогрешка е засята от редник Мехлюзов с цел заблуждение на вероятния противник.
Ден 27. Днес старшината ни похвали. Каза че и такива идиоти може да се научат на полезни неща. Разбира се не можем да пълзим по таваните като обикновени мухи, необучени в искуството на нинджа, но за тренировка той ни налепи мухи по тавана и ние пълзяхме и ги отлепихме до една.
Ден 28. Някой от ротата попогрешка попита старшината какви пистолети и автомати предпочитат нинджите. Старшината подпали като Балканче и ни прочете лекция за това, как нинджите с един гвоздей може да претрепят цяла пехотна рота. Ръката на старшината е тежка /знаем го/ и не преувеличава. А всякакви там пистолети само смъкват надолу гащите на истинските нинджи. Старшината ни каза под секрет че ако грамотно хвърлим стол, може да съборим и вертолет. За гаранция разбира се най-добре е ба се хвърлят два стола. Един в муцуната, един в опашката. Ако краката на стола са от волфрамов карбид, то и танка не е преграда.
Ден 29. Обучавахме се да хвърляме куршуми от пистолет макаров. Към края на деня Петров така добре се обучи, че улучваше мишената 100 от сто метра, въпреки че, стреляйки с пистолета не улучи нито веднъж. Истински нинджа. Старшината ни заповяда да подготвим по големи мишени за стрелба с гири.
2
Една жена се оплаква на лекаря си, че мъжът и вече е съвсем безучастен в леглото. Лекарят и дал шишенце хапчета и казал да слага по едно в питието му преди лягане и всичко ще се оправи.
Вечерта жената сложила едно хапче в питието на съпруга си, въпреки че не и се вярвало много, че ще има ефект. Но за първи път от много години тази нощ се любили.
На сутринта жената сложила две хапчета в кафето на мъжа си и вечерта била наистина прекрасна.
На другия ден тя си казала: "Какво пък толкова да му мисля?!" И изсипала цялото шишенце. След няколко дни лекарят се обадил да провери какво е положението. Синът вдигнал телефона. Лекарят попитал как са, а момчето отговорило:
- Мама е мъртва. Сестра ми е бременна. Мен ме боли задникът, а татко е навън в градината и гони кучето...
0
Десет дена на село на един луд геймър без РС
Нашите решиха да ме пратят на село да поседя и да видя какво е истинския живот... истински живот - какво имат предвид? ...... Ъ-ъ-ъ, а какво е това село да пукна ако знам. Сигурно е някакъв курорт.
Ден 1: Абе какъв е тоя ужас. Пътувах 5 часа с влак и още толкова с някакъв раздрънкан Чавдар. Още не мога да си чуя мислите и даже не зная как стигнахме до къщата. Аз си лягам и утре ще разглеждам.
Ден 2 сутринта към 12-13: Ей к'ва е тая работа нашите са си заминали, а аз се събудих в някава почти гола стая, която приличаше декор от лагрите от Delta Force. Супер, тука яко геймъри ще да има.
20 мин по-късно: Бахти ужаса тука няма кьорав компютър. Как живеят тия хора. Остатъка от деня прекарах в размисъл над тоя въпрос.
Ден 3: Разходих се из селото. Баси все едно съм попаднал в Unreal. Всички ме гледат като някакъв извънземен. Страх ме е да ходя така невъоражен, поне един нож да имах. И на всичкото отгоре страшна тишина, само тук таме се чуват звуци от някакви същества - страх майка.
Ден 4: Баба ми ми каза, че ще има пилешка супа за обяд, но трябвало аз да донеса пилето, докато тя си свърши работата. Даде ми един нож, излязах на двора и се почудих къде е супера. Тръгнах из селото да го търся, ох добре, имам имам нож и съм по-спокоен.
Странна работа, към, който се зпътя гледа да се скрие, споко бе хора няма да ви ръгам, искам само да попитам нещо. Видях някакъв човек, който го следваха много животни. Мамоо тоя ще го нападнат всеки момент. Затичах се, а оня ми ти старец като замахна с неква тояга и ме свали с един удар на земята. Баси аз да помогна, а той...
Ден 5: Баба ми ми каза, че пилета имало в курника, а не в супера. Пак ми даде ножа и ме изпрати да донеса едно, че все пак да ядем пилешка супа. Какво е курнинк? Отивам да питам съседите които бяха снощи у нас. Изглеждат добри хора. Питах ги те се засмяха и ми показаха някаква постройка в другия край на двора им. Рекох си хубаво, сбогувах се с тях и се запътиха натам. Тамън отворих вратата на двора и три от тия животни дето видях вчера се изпречиха на пътя ми. Е днеска няма начин да не отнеса поне едно в гроба. Засилих се, замахнах и на едно падна главата... егати шума вдигнаха другите две, някакво "бааа баа бааа" от бараката отсреща почнаха да се чуват някакви други странни звучи. Излезе съседа и като видя какво съм направил фана една сопа и с два удара ме свали на земята.
Ден 6: Цял ден баба ми и дядо ми ми викат и не ме пускат да изляза. Да пукна ако разбера защо. Чак вечерта разбрах, че това били овце.
Ден 7: Старите отидоха на полето и ми казаха да не излизам от вкъщи. Е поне на двора ме пуснаха. Разхождам се. Намерих някаква прашна врата. Отворих я, а отвътре един куп кирки и лопати. Супер, намерих си ново оръжие. Взех една кирка и продължих да се разхождам. Зад една врата чух странен шум, някакво "оинк оинк"... баси кво пък ще да е това?! Отварям вратата и гледам някакво странно, дебело животно с два големи "рога" стои и ме гледа. Баси тва прилича на Skaаrdj warrior само дето седи на 4 крака. Сигурно баба ми и дядо ми не знаят за това. Ще взема да ги отърва, че ще си имат проблеми после. Замахнах един път онова се дръпна назад и го изпуснах. Замахнах още веднъж, оно изквича и се скри в ъгъла и млъкна. Ох дано да съм го убил. Поне виждам кървава диря към тъмното.
Легнах да спя и ме събудиха виковете на дядо ми. Оххх май пак съм сгафил нещо - мда бях прав пак идва със сопата. По трудния начин разбрах, че това било обикновен див глиган, който дядо ми угоявал, че да имак повече месо като го заколи.
Ден 8 сутринта: Взеха ме на полето, че да не правя повече бели в къщата... Ужас, това поле ми напомня за Mech Warrior.
След 5 часа: Почна да ми става тъпо и горещо. Ще ида да се разходя... Супер! Магерета! Казват, че били добри животинки, чакай да видя по отблизо. Погалих по глава... май му харесва. Е ще тръгвам за към баба ми. Я то иска да ме последва... ми хубаво дай да го отвържа да дойде с мен. Проследих въжето което за което беше завързно. Някакво колче зад магарето. Тамън го отвързах и онова ми ти магаре се дигна на предните си крака и ме изрита в задника със задните. Изхвърчах поне на 10м. После не помня.
Ден 9: Малееееее боли ме ЗАДНИКАААА. Баба ми се грижи за мен. Каза, че отива в градинката да прекопае лозето и ако ми потрябва да я извикам. Излязох за малко на верандата, а там стои някакво животно което съска, надуло се е и се пуе срещу мене сякаш иска да ме захапе. С един як шут го забих в дувара. Вечерта дядо ми го откри и побесня и искаше да ме набие ама баба ми го спря.
Ден 10: Омръзна ми да лежа, а и задника вече ми мина. Ще се пошляя малко из двора. Eхааа какъв готин, голям нож имаше на масичката. Ще взема да го разгледам като се върна. Запътих се към някаква врата, която ходеше към мазето. Влязох вътре, мммммммммм мирише на вино. Видях една огромна бъчва от където идваше миризмата. Реших да го опитам. Брех то много вкусно това айде още една чашка...
След 30 мин. "опитване" Отидох при баба ми да я видя какво прави... видях я двойна. Тя се зарадва, че съм станал. Даде ми няколко моркова и каза да ги занеса на животните в другия край на двора. Взех ги и бавно бавно, залитайки се запътих натам. Какви пък животни ще обичат да ядат моркови. Като отворих вратата големи, бели, с дълги уши и кървясали очи същества се нахавърлиха срещу мен. Мамоо това са само зайците от Alice, побягнах към къщата стиснал морковите в едната ръка. Блъснах се в масата. Изправих се и взех ножа, който беше на на нея и се завъртях готов за битка. Малко след това се появиха и онези гадове. Клатейки се скочих върху единия и забих ножа върху другия - тъкмо се завъртях да заколя още един баба ми се появи от някъде и ме фрасна с дръжката на мотиката през ръцете след това усетих един здрав удар зад врата и изгубих съзнание.
Събудих се завързан за една от седалките в рейса. Шофьора ми каза, че щял да ме пусне като сме стигнели гарата, защото така му били поръчали. Предаде ми още никога да не съм се бил връщал в тук. Аз и нямам такова намерение - там просто е по-опасно от всяка една игра.
1
Офис. Късно вечерта все още две служителки работят. Едната се жалва на другата, че даже нощем сънува как прави на Excel-a таблици и формули. А другата й дава съвет:
- Не трябва така! Трябва и да се почива по малко. Реди пасианси! От менюто в Accessories.
0
Седи си един в кръчмата още от обяд и пие. Към вечерта се опитва да стане, но... краката не го слушат.
- Келнер, кафе!
Келнерът носи кафето, пияният го изпива и пак опитва да стане, но не може...
- Келнер, още две кафета!
Келнерът донася кафетата, пияният ги изпива и едвам-едвам става и с влачещи крака тръгва за вкъщи, прибира се и пада на леглото и заспива. Сутринта звъни телефона:
- Какво?
- Обажда се келнера от кръчмата, в която бяхте вчера.
- За какво?
- Ами не знам, какво да правя с инвалидната ви количка...
2
Двама се напушили и се разхождали по улицата.
- Идва патрулка! Ухили се!
След две минути...
- Спри да се хилиш вече сме в патрулката!
0
Две стари моми си говорят:
- Вчера вечерта се прибирам късно, гледам зад ъгъла на блока в полумрака се промъква мъжки силует и хукнах с всичка сила...
- И какво?
- Настигнах го!!!
2