дайте+ми+една+торта+с+моркови
Заглавие: Седмица от живота на женския стомах (само за жени)
Утро.Так-аа... Облече се, излезе от вкъщи и се замъкна на работа. А кой ще закуси? Къде ми е сандвичът?! Аха, давай, попуши си малко... Аз ей сега ще ти покажа един “къркор-къркор”. Мъничък такъв! Опа! Лошо ли ти е? Така ти се пада, като пушиш на гладно. Ама какво става?!
Ден. Е всичко ми е ясно вече, в събота й се стори, че има целулит и от понеделник вече сме на диета. Мамка му! А мен някой въобще попита ли ме?! Е, не, аз да не съм някакъв бретон – с мен такива експерименти не минават! Включваме средното стържене. Еее ... не, хубавице, пъхни си това кисело мляко, сама знаеш къде! Усилваме стърженето, добавяме звукови ефекти, готвим се към показателни къркореници.
Вечер. ИСКАМ ДА ЯМ!!! ИСКАМ ДА ПЛЮС-КАМ! ДАЙТЕ ХРАНА! НАСТОЯВАМ ДА ПОЛУЧА СВИНСКА ПЪРЖОЛКА!!! ХРА-НААААААААААА!!!
Нощ. На ти сега, ще ми видиш ти един сън! Няма пък да млъкна, сама си си виновна – аз съм гладен. Искам да ям, разбираш ли?! Дреме ми на панкреаса за твоята диета. Аз . Искам. Да ям. Аха, давай, опитай се да заспиш! Еееех, да имаше сега една супичка, със застройка....и с топченца. Мънички такива….
Вторник.
Утро.Та-а-ака!.. Продължаваме да ме мъчим, а? Аз пак съм без сандвич, а? Твоето зелево листо хранопроводът от гладория вече отдавна го превари и за мен нищо не остана, нищо не дойде въобще! Егати, тъпата патка, която ми се падна! Цяла нощ завиждах на стомаха на Мартина Вачкова...
Ден. Силите ми привършват, изпращам импулси на мозъка, мозъкът изпраща тези импулси в задника... от задника просто така още никой не се е връщал. Егати, какво да правя? Пак кисело мляко. НЕ ОБИЧАМ КИСЕЛО МЛЯКО!!!
Вечер. Къркоря с последни сили - не ми обръща внимание гадината. ГАДИНА...
Нощ. А още е много вкусно, ако младите малки картофчета се изпържат с малко масълце... със златиста коричка... и с магданозче... или пък, например, гъби. Много вкусни стават с лук... кърк...кърк…
Сряда.
Утро. Имах “честта” да опитам малко салата – и как може да расте по земята такъв боклук!.. започнах да забравям вкуса на сандвича - нещо нежно, топло, вкусно, хрупкаво...къъъъъърк...
Ден. Ура!! Кисело млекце! Кисело млекце! Още искам, не ми го вземай, ааааа! ОЩЕ КИСЕЛО МЛЯКО!!!
Вечер. От мен нищо не остана – подиграват ми се органите на малкия таз. Аз изсъхнах, свих се! Едвам преварих две репички, губя квалификация.
Нощ. Ех, помня, че когато живеехме при родителите, всяка вечер на вечеря имаше супа! И салата. И основно с месна гарнитура – ние двамата с татковия стомах дуетно мъркахме от удолствие... Ех, и защо реши да започнеш самостоятелен живот?!.
Четвъртък
Утро. Поне да не пушеше! Прости ми, драга моя, аз такова…..това непроизволно – е, какво да направя като съм празен, ще ти се погади малко, пък после ще ти мине... А къде е полагащата ми се салата?! КЪДЕ Е САЛАТАТА?! Абсолютен произвол...
Ден. Супер, кисело мляко! Трябва по-бавничко да те преварявам. ‘щото ще си седиш тука сам до утре като идиот.
Вечер. Разговарях с червата – те там също са в шок, казват, че запасите им също са привършване. Е, не бива така – последното да отнемаш! Ох,ох, по-внимателно! Такива големи сливи - и всичките за мен?! Ооооо, край, отивам да преварявам!
Нощ. Теши идиотски суиви – офте не мога да ги допевевая, ишмъчих ся!..
Извинявайте, момчета, пращам ви каквото мога – вие там вече сами се оправяйте с тях, все пак вие там сте 8 метра, а аз съм сам...
Петък.
Ранно утро. Седим в кенефа, изпращаме сливите.
Утро. Ще полудеяяяяя! Получих йогурт! Да не би сливите да са я вразумили?!
Ха така! По-честичко да й се случва! Ееееех, да имаше на обяд едни картофки! С пиленце...
Обяд. Кисело мляко.И родината щедро те поеше със стомашен сок...
Вечер. Седим в ресторант с някакъв си тип и миришем чуждото ядене. Хайде. Хайде, давай, най-накрая – поръчай нещо! Цяла седмица нищо не сме яли... Тихо! Той й каза, че тя страшно е отслабнала! Че трябва да се храни! Че изглежда страхотно! Е?! Ах, умничката ми тя! Ах, какъв мъж!!! Яж! Разбра ли! Сега ще нагъвам!!!
Късна вечер. Еееееееее, кърк….кърк….. ккккакво си ззззззабъркала и омешала в мен... ттттова ккакво е????? Гъбки….хлъц! Мартини... къркор...о, уискинце... уважавам... Ох, че хубаво, брато! Млъквай, черен дроб, ввввввсичко е под контрол!..
Нощ. Сбогом, гъбки! Уискинце, сбогом! Картофки!... да се задавиш дано, Ихтиандър такъв! Само като си помисля, колко вкуснотии отиват зян...
О, минерална водичке, влизай, влизай, по-смело... ние тъкмо сме на диета.
Влиза един кон в една аптека и казва:
- Дайте ми 2 тона въглища!
- Ама моля ви се господине, това е аптека!
- Няма проблем аз сам с колело!!!
Семейство се прибира от сбор с колата. И ги спира 1 полицай.
- Ама господине Вие сте пил
- Не е верно не съм пил!
Полицая му дал апарата да духа:
- Я духнете на апарата да видиме!
Апарата показал алкохол над нормата.
- Господине апарата показва че сте употребили алкохол!
- Не е вярно господин полицай не съм пил дайте апарата нещо ви се е развалил. Дайте на жената да видиме. Ето виждате ли че апарата е повреден показва, че и жената е пила?!
- Ама Господине от къде да знам може и жена ви да е пияна?
- Дайте го на сина ми той е на 2 год.
Подали апарата на малкия и той духал.
- Ето виждате ли Господин полицай, че апарата нещо е повреден?
- Прав сте господине извинете за безпокойството!
Полицая си отишъл и мъжът казал на жена си:
- Какво ти казах, че на детето няма да му стане нищо от една чаша ракия.
Никой не е виновен че човек понякога попада в ситуации където не е на мястото си. На засегнатите дами предлагам да развият темата "Мъж пазарува чорапогащи с ликра". А дотогава....
Вечер след края на работния ден. Магазин за авточасти. Само един продавач и опашка от около 10 човека. Продавача работи доста добре, но опашката все пак се движи бавно - докато намери частта в каталога, докато провери в компютъра, туй - онуй.... Цялата опашка е малко напрегната, заради това че трябва да си губи времето, би било добре за 5 минути да купят каквото им трябва и да си ходят.... Цялата опашка се състои от мъже, с изключение на една девойка.
Девойката:
- Трябват ми спирачни накладки!
Продавача:
- За каква кола?
Девойката:
- За мойта!
Продавача:
- ?!!!!!
Опашката е отчаяна, разбират че това ще продължи дълго.... Продавачът:
- Марка?
Девойката:
- ??!!!!!
Продавачът:
- Как се казва?!
Девойката:
- Фолксваген!
Продавачът:
- Модел?
Девойката:
- ???!!!!
Продавачът:
- Отзад, на багажника, какво пише?
Девойката:
- А-А-А-АААА!! (пауза за размисъл) - "Роло"!!
Продавачът:
- ??!!!!
Опашката:
- ???!!!
Девойката:
- !!!!!!!!!!!!!!!!!
Продавачът и опашката се замислят какво е това "роло".
Изведнъж, някой от опашката получава просветление:
- ПОЛО!!!!
Девойката:
- ?????????????
Продавачът:
- Уффффффффф!!
Опашката:
- Уф! Уф! Уф!
Продавачът:
- Година?
Девойката:
- 1978!
Продавачът:
- ???!!!
Опашката:
- ???!!!!
Всички са в шок, такава антика, а още се движи....
Продавачът нерешително прелиства каталога... Изведнъж някой от опашката
Хахахаха, хихихихи!!! (подавен смях), после по опашката с верижна реакция се чува хихикане...
Девойката (към опашката):
-????!!!!
Цялата опашка, вече дружно ХА-ХА-ХА!! Продавачът се откъсва от каталога. Тъпо гледа опашката, но и той загрява и почва да хихика. По-късно, потискайки смеха си:
- Година на производство на колата?!
Девойката:
- 1999.
Продавачът (ровейки се в каталога):
- Обем?
Опашката замира. Девойката (мислейки няколко секунди):
- На кое?
Опашката:
- ?!?!?!!?
Някой от опашката, на пода на магазина:
- НА БАГАЖНИКА, ХАХА - ОБЕМА НА БАГАЖНИКА!!!!
Опашката:
- ХА-ХА-ХА!!!
Девойката (много смутена):
- Не знам...
Половината опашка започва да се тресе в конвулсии. Продавачът:
- Дайте документите.
Девойката (дълго се рови в чантичката си) и вади ПАСПОРТ! Остатъците от опашката, в пристъпи на епилепсия, падат на земята. Най-слабите вече ги доубиват, за да не се мъчат. Около отдела се събира тълпа. Продавачът (червен от сдържания смях):
- Документите на КОЛАТА!!
Девойката (червена като продавача, но по други причини), изсипва съдържанието на чантичката си на рафта, продавача лови оттам свидетелството за регистрация, започва да търси по каталога накладки. Пауза. Народът от опашката постепенно се успокоява. Връща се в строя, чува се рядко, самотно хихикане.
Продавача:
- Имаме Lucas.
Девойката:
- Това какво е - модел?
Някой от опашката, (задавяйки остатъци от хихикане):
- Не - това е марка!
Девойката:
- ?!!!!!!!!! (явно се чувства тъпо)... А други имате ли?
Продавачът:
- Имаме Ferоdo, Ate.
Девойката:
- А задни?
Продавачът:
- Имаме и задни.
Девойката:
- Какви?
Продавачът:
- Същите.
Девойката (след дълъг размисъл):
- Не искам!
Продавачът:
- Какво не искате?
Девойката почервеняла като рак, почти крещейки, и вече достигайки до писък):
- НИЩО НЕ ИСКАМ!!!!!!
(бързо събира нещата си от рафта и си тръгва)
Опашката:
- !!!!!???
Продавачът:
- ?!?!?!?!?!?!?.... (пауза) - хм.. !! .. следващия!!
Хомосексуалист отива при доктора:
- Докторе, сега има епидемия от СПИН. Страх ме е да не се заразя. Дайте ми някакъв съвет!
- Изяжте два килограма пресни краставици, изпийте литър мляко, след това хапнете две консерви риба, а накрая си подсладете с половин торта със сметана.
- Но защо да правя всичко това?
- Ами, тогава ще узнаете истинското предназначение на задника си.
Влиза човек в цветарски магазин, а там на витрината виси плакат - "КАЖЕТЕ ГО С ЦВЕТЯ!"
- Дайте ми една роза.
- Само една?
- Да, не съм приказлив...
20 годишен мъж влиза в аптека и иска презервативи. Фармацефтът го пита:
- Колко точно, имаме по 3, 9 и 12?
- Ами - казва клиента - излизам с една пичка, от няколко седмици, тя е много секси... Май довечера ще е "вечерта"!! Първо ще вечеряме с техните и след това ще излезем и май тогава ще ме огрее... Пък ако веднъж ми пусне няма да я пусна... Дайте ми 12! - купува кутията и си тръгва. Вечерта сяда с родителите на тази жена на масата и бърза да помоли, ако може той да каже молитвата. Дори след молитвата той седи още няколко секунди наведенен. Мацката се накланя и му прошепва:
- Не си ми казал, че си толкова религиозен.
- Не си ми казала, че баща ти е фармацефт...
Отива Зайо в сладкарницата:
- Имате ли торта с моркови?
- Не, отговорил му продавача.
След 30 минути пак:
- Имате ли торта с моркови?
- Не, пак отговорил продавачът.
След 30 минути пак същото... Но още от врата продавачът разярено скръцнал:
- Ако не престанеш да повтаряш "Имате ли торта с моркови", ще те закова в стената! -
След 30 минути Зайо идва пак:
- Имате ли пирони?
- Не.
- Тогава една торта с моркови...Ипратил: Велизар Пешев
Един заек влиза в аптеката и пита:
- Може ли една торта с моркови?
Аптекарката отвърнала:
- Ако не се махнеш, ще извикам полицията!
Зайчето си тръгнало, но на следващия ден пак дошло в аптеката и задало същия въпрос. Аптекарката му отговорила:
- Ака утре пак дойдеш, ще те закова за пода с цигански пирони.
На следващия ден заекът отново дошъл и попитал:
- Имате ли големи пирони?
Аптекарката отвърнала:
- Не!
Тогава зайчето продължило:
- А тогава може ли една торта с моркови?
Сър Тоби бил благородник в Англия. Хората започнали да го отбягват, изключвали го от всякакви клубове, защото се изказвал много цинично. Една вечер Сър Тоби, самотен, се разхождал из пустите улици на Лондон. Един човек се приближил до него, съжалил го и му казал, че може да го заведе на сбирката в неговия клуб, ако се държи прилично. Щом Сър Тоби влязъл в клуба, на хората вътре им станало неудобно, защото знаели как се държи той. Въпреки това, Сър Тоби не оправдал очакванията им и се държал на ниво. Започнали да играят на една игра. Тя се състояла в това, че всеки държи в джоба си по един предмет и когато дойде редът му, трябва да каже от колко букви е предметът и последната му буква. Дошъл редът на Сър Тоби и той казал, че предметът в джоба му е с три букви и завършва на "р". Всички много се възмутили и започнали да се провикват:
- Портиер, дайте му палтото!
Сър Тоби извадил от джоба си един зар и казал, че това е бил предметът, който е държал. Всички започнали много да му се извиняват и го поканили отново в играта. Дошъл пак редът на Сър Тоби, а той пак казал, че предметът в джоба му е с три букви и завършва на "р". Всичи започнали да се провикват:
- Зар, зар!
А сър Тоби казал само:
- Портиер, дай ми палтото!
Влиза един пич в аптеката и казва на аптекарката:
- Две опаковки Виагра.
- Но господине, едно хапче е достатъчно...
- Вижте какво, имам среща с две рускини и една полякиня, така че, дайте ми две опаковки.
Тя му дала две опаковки. На сутринта като отива на работа го гледа да подскача нервен пред аптеката.
- Бързо - казал пича - дай един крем за ръце, че ония не дойдоха...
Един човек имал проблем с това, че след няколко думи казвал "Да *ба" . Влязъл в един магазин за хранителни стоки. Казал на продавачката:
- Г-жо да *ба, дайте ми едно пиле да *ба.
Продавачката се възмутила и се развикала:
- Ама господине какви глупости говорите.
Клиентът пак се опитал да си купи пиле.
- Г-жо да *ба, аз не искам вас да *ба искам едно пиле да *ба.
Продавачката не издържала и викнала полиция да се справи с клиента.
Полицая вкарвал клиента в една стая и го питал какво иска от продавачката. Клиента обяснил:
- Господин полицай да *ба, аз казах на продавачката да *ба да ми даде едно пиле да *ба, тя си помисли, че искам нея да *ба и накрая извика вас да *ба.
Полицая сърдито:
- Седнете господине!
- Ама аз мога и прав да *ба, отговаря клиентът.
Остават два часа до апокалипсиса. Животните се събрали в гората и се чудят какво да правят. Маймуната казала:
- Абе, дайте да си направим една оргия, една мешена с*кс салата, тъй и тъй щи се мре!
Започнал див животински групов с*кс, кой кого чука, няма значение. Слонът започнал да я чука жирафката, а тя недоволно обърнала муцуна към него и го пита:
- Що си сложил презерватив, нали ще мрем след час?
- Не съм сложил презерватив, питонът, ми прави свирка...
Остават два часа до апокалипсиса. Животните се събрали в гората и се чудят какво да правят. Маймуната казала:
- Дайте да си направим една оргия, една мешана с*кс салата, тъй и тъй ще се мре!
Започнал див животински групов с*кс, кой кого чука няма значение. Слонът започнал да чука жирафката, а тя недоволно обърнала муцуна към него и го пита:
- Що си сложил презерватив, нали ще мрем след час?
- Не съм сложил презерватив, питонът, ми прави свирка...
Една стара змия отишла на очен лекар.
- Докторе, дайте ми някакви очила. Напоследък виждам все по-лошо - казала змията.
Докторът я прегледал и ѝ дал специални очила. Разбрали се след две седмици змията отново да дойде в кабинета. След уреченото време тя се върнала, но казала на лекаря, че е изключително депресирана.
- Но какъв е проблемът? Очилата не ви ли помогнаха? - попитал докторът.
- Помогнаха, разбира се - отвърнала змията - но открих, че през последните четири години съм живяла с градински маркуч!