Вицове » дайте+ми+една+торта+с+моркови

дайте+ми+една+торта+с+моркови

В магазин за електрически уреди влиза германец:
- Дайте ми осем изгорели крушки.
- Какво ще правите с тях? - учудено пита продавача.
- Ще си подредя една тъмна стаичка.

Добавен преди 11 години 1 Преглед

Две госпожици играят голф. Едната удря топката и с ужас вижда, как тя лети към една група мъже, играещи наблизо. Един от тях извиква, мушва си ръцете между краката, пада на земята и започва да се търкаля. Госпожицата притичва до него:
- Моля да ме извините, аз без да искам...
- Нищо, нищо, сега ще ми мине..
- Дайте, да ви помогна!
- Няма нужда, всичко е наред, ооооооо!
- Аз съм доктор, мога да ви помогна!
Девойката хваща мъжа за врата, разкопчава му колана, мушва си ръката в панталона му и започва да му масажира мандаринките.
- Е, как е, по-добре ли сте сега?
- Ооооо, да, наистина е много приятно, само дето палецът все още ме боли!!!

Добавен преди 11 години 0 Преглед

Случайно в едно купе на нощния екпрес София-Варна, попаднали адвокат, бизнесмен, студент и сексапилна млада дама, която не криела прелестите си. Мъжете жадно гледали стройните бедра, едрите гърди и сочните устни...
- Искате да ме ч***те ли? - изненадала ги тя. - Вземам по лев на вкарване и изкарване, лев навътре, лев навън.
Пичовете се навили, при тая сексапилна дама нямало да им отнеме много време за да свършат и така да минат на по-тънка лайсна. Дамата смъкнала бикините си и попитла кой е пръв. Пичовете излезли в коридора, хвърлили чоп за реда. Пръв бил адвоката, влязал и след две минути излязал.
- Как е? - попитали дръгите двама мераклии.
- Огън, една врътка и свърших... 18 лева ми излезе...
Втори бил бизнесмена, влязъл при мацката и се наел да върши бизнес... след три минути и той излязъл.
- Е-еее, как беше?
- Абе прекара ме малко, трябваше по-рано да свърша, ама смени позата, и закъснях със свършването, 38 лв.
Последен бил студента, влязал при мадамата и го хоп потопил малкия вътре.
- Гладното студенче, след една минута ще е навън - присмял се бизнесмена.
Минали се пет минути, студента продължавал да не излиза, изнизали се още десет, пенайсет...
- Абе, това студенче ще излезе голям паралия - недоумявали спътниците отвън в коридора.
След като минал един час, адвоката рекъл:
- Това не може да бъде, да не му се случило нещо, дай да проверим.
Речено сторено, открехнали вратата на купето, мадамата била с вирнати крака, а студента легнал отгоре и с набит к*р до м*дете...
- Какво става бе, пич? - попитал бизнесмена.
- Дайте едно левче бе хора! - просълзен казал студента - имах само един лев, вкарах го и нямам други пари, за до изкарам...

Добавен преди 11 години 0 Преглед

Остават два часа до апокалипсиса. Животните се събрали в гората и се чудят какво да правят. Маймуната казала:
- Абе, дайте да си направим една оргия, една мешена с*кс салата, тъй и тъй щи се мре!
Започнал див животински групов с*кс, кой кого чука, няма значение. Слонът започнал да я чука жирафката, а тя недоволно обърнала муцуна към него и го пита:
- Що си сложил презерватив, нали ще мрем след час?
- Не съм сложил презерватив, питонът, ми прави свирка...

Добавен преди 11 години 0 Преглед

Ето малко офис предизвикателства за смелите. Който получи двадесет точки печели торта;-)
Предизвикателства – 1 точка
1) Избягай на спринт една обиколка в офиса. Задължително е да се тръгне от нисък старт от вратата на офиса.
2) Направи се, че не забелязваш първите 5 души, които те поздравяват сутринта.
3) Позвъни на колега, който едва познаваш, представи му се и му кажи: "Обаждам се, за да ти кажа, че съм много зает и не мога да говоря в момента. Дочуване."
4) За да "подскажеш", че за теб разговорът е приключил, сложи ръце на ушите си и направи гримаса на безкрайно отегчение.
5) Само за мъже: остави ципа на панталона си отворен за 1 час. Ако някой ти обърне внимание, му кажи: "Съжалявам, но така ми харесва."
6) Върви настрани до копирната машина и обратно
7) Само за жени: докато си в асансьора, изпъшквай драматично всеки път, щом вратата се отвори.
Предизвикателства – 3 точки
1) Кажи на шефа си: "Кефиш ме!" и го отстреляй с два пръста.
2) Говори несвързано на някой твой подчинен и после го попитай: "Разбра ли всичко? Би ми било крайно неприятно, ако трябва да го повторя... И нека да не пресрочваме крайния срок!"
3) Обади се през вътрешната линия на секретарката в твоя офис и потърси себе си (не си преправяй гласа).
4) Застани на колене пред автомата за вода и пий директно от него (около теб трябва да има колега, който не участва в "играта").
5) Крещи случайни числа, докато някой колега брои.
6) По време на обедната почивка седни в паркираната си кола, сложи си слънчеви очила и "отстрелвай" минаващите с предварително донесения от вкъщи сешоар.
7) Всеки път, когато някой ти поиска нещо, го попитай дали би желал и пържени картофки. (Получаваш 3 допълнителни точки, ако това е шефа ти).
8) Попитай всичките си колеги какъв пол са. След като получиш отговор, се смей истерично.
Предизвикателства – 5 точки
1) В края на служебна среща предложи поне веднъж да завършите с изпяване на националния химн. (Печелиш 5 допълнителни точки, ако започнеш да го пееш ти.)
2) Влез в офиса на някой изключително зает колега и докато те гледа с нарастващо раздразнение, включи и изключи осветлението 10 пъти.
3) В продължение на 1 час се обръщай към всички с името "Зюмбюл/а".
4) Обяви на всички по време на среща, че трябва да отидеш до тоалетната по голяма нужда.
5) Завършвай всяко изречение с "бате/како" с достоверен ромски акцент. Същото важи и за доклада, който трябва да предадеш на шефа си.
6) Докато твой колега е извън офиса, премести стола му в асансьора.
7) По време на обяд стани изведнъж, коленичи на пода и обяви на всеослушание: "Бог ми е свидетел, че никога повече няма да огладнея пак!"
8) В графика на твой колега запиши срещу 10 часа: да видя как изглеждам в трико. (Получаваш 5 допълнителни точки, ако колегата ти е мъж и още 5, ако това е шефът ти).
9) Занеси клавиатурата си на шефа и го попитай "Искате ли да я купите? Продавам я изгодно."
10) Повтори следния разговор 10 пъти с един и същи колега:
- Чуваш ли това?
- Кое?
- Няма значение. Вече отмина.
11) Ела на работа с военни дрехи и когато те попитат защо си облечен така, отговори: "Не ми е позволено да говоря за това."
12) Говори с акцент (френски, немски, ромски, детски глас и т.н.) по време на много важен конферентен разговор.
13) Намери прахосмукачката и започни да прахосмучеш около бюрото си в разгара на работния ден.
14) Докато тече важна среща, бавно и методично започни да изтегляш стола си към вратата.
15) Накарай колегите си в офиса да се обръщат към теб с nick-name (Скалата, Неукротимия, Желязната Лейди, Жената-котка и други подобни). Подписвай e-mail-ите си с това име. (Печелиш допълнителни точки, ако накараш и шефа си да те нарича с това име.)
Ако след тази игра не са те уволнили, можеш да си сигурен, че разполагаш с най-страхотното ръководство и офисът ти никога вече няма да бъде същия.

Добавен преди 11 години 1 Преглед

Жена в магазин за авто части
(Действителен случай)
Вечер след края на работния ден. Магазин за авточасти. Само един продавач и опашка от около 10 човека. Продавача работи доста добре, но опашката все пак се движи бавно - докато намери частта в каталога, докато провери в компютъра, туй - онуй... Цялата опашка е малко напрегната, заради това че трябва да си губи времето, би било добре за 5 минути да купят каквото им трябва и да си ходят... Цялата опашка се състои от мъже, с изключение на една девойка.
Девойката:
- Трябват ми спирачни накладки!
Продавача:
- За каква кола?
Девойката:
- За мойта!
Продавача:
- ?!
Опашката е отчаяна, разбират че това ще продължи дълго...Продавачът:
- Марка?
Девойката:
- ?!
Продавачът:
- Как се казва?!
Девойката:
- Фолксваген!
Продавачът:
- Модел?
Девойката:
- ?!
Продавачът:
- Отзад, на багажника, какво пише?
Девойката:
- А-а-а-ааа! (пауза за размисъл) - "Роло"!
Продавачът:
- ?!
Опашката:
- ?!
Девойката:
- !
Продавачът и опашката се замислят какво е това "роло".
Изведнъж, някой от опашката получава просветление:
- Поло!
Девойката:
- ?
Продавачът:
- Уффф!
Опашката:
- Уф! Уф! Уф!
Продавачът:
- Година?
Девойката:
- 1978!
Продавачът:
- ?!
Опашката:
- ?!
Всички са в шок, такава антика, а още се движи...
Продавачът нерешително прелиства каталога... Изведнъж някой от опашката:
- Хахахаха, хихихихи! (подавен смях), после по опашката с верижна реакция се чува хихикане...
Девойката (към опашката):
-?!
Цялата опашка, вече дружно "ХА-ХА-ХА"! Продавачът се откъсва от каталога. Тъпо гледа опашката, но и той загрява и почва да хихика. По-късно, потискайки смеха си:
- Година на производство на колата?!
Девойката:
- 1999.
Продавачът (ровейки се в каталога):
- Обем?
Опашката замира. Девойката (мислейки няколко секунди):
- На кое?
Опашката:
- ?!
Някой от опашката, на пода на магазина:
- На багажника, хаха - обема на багажника!
Опашката:
- Ха-ха-ха!
Девойката (много смутена):
- Не знам...
Половината опашка започва да се тресе в конвулсии. Продавачът:
- Дайте документите.
Девойката (дълго се рови в чантичката си) и вади ПАСПОРТ! Остатъците от опашката, в пристъпи на епилепсия, падат на земята. Най-слабите вече ги доубиват, за да не се мъчат. Около отдела се събира тълпа. Продавачът (червен от сдържания смях):
- Документите на КОЛАТА!
Девойката (червена като продавача, но по други причини), изсипва съдържанието на чантичката си на рафта, продавача лови оттам свидетелството за регистрация, започва да търси по каталога накладки. Пауза. Народът от опашката постепенно се успокоява. Връща се в строя, чува се рядко, самотно хихикане.
Продавача:
- Имаме Lucas.
Девойката:
- Това какво е - модел?
Някой от опашката, (задавяйки остатъци от хихикане):
- Не - това е марка!
Девойката:
- ?! (явно се чувства тъпо)... А други имате ли?
Продавачът:
- Имаме Ferоdo, Ate.
Девойката:
- А задни?
Продавачът:
- Имаме и задни.
Девойката:
- Какви?
Продавачът:
- Същите.
Девойката (след дълъг размисъл):
- Не искам!
Продавачът:
- Какво не искате?
Девойката, почервеняла като рак, почти крещейки, и вече достигайки до писък:
- Нищо не искам!
(бързо събира нещата си от рафта и си тръгва)
Опашката:
- !?
Продавачът:
- ?!... (пауза) - хм... !! ... следващия!

Добавен преди 11 години 1 Преглед

Прабългарската история... Завета на Кубрат...
Фанагория 659 година.
Столицата на прабългарите кипеше от приготовления. Великия хан Кубрат щеше да издадава официално своя «Завет към синовете» All Rights Reserved (Ол райтс ризървд – тъй да са каже). За тая цел в Фанагория бяха дошли журналисти от Византия с наскоро изобретения компютър с каменни перфокарти – служеше им да си водят записките. Също така индианци от Северна Америка (на тях по-късно конкистадорите им затвориха бизнеса, при това вандалски) и затова не останаха писмени свидетелства. Също така имаше представители на шоу-бизнеса от Африка, но тях впоследствие ги изядоха съплеменници. Имаше някви журналисти хуни, които казваха, че всичко ще запомнят понеже не можеха да пишат и арабски хронисти, които нищо не записаха понеже бяха с харемите си.
Между другото трябва да кажем няколко думи за главните герои в завета, който готвеше Кубрат.
Хан Кубрат беше нещо като смесица от Тодор Живков, Никита Хручшов, Наполеон, Арнолд Шварценегер, габровец, Юлий Цезар, Батман, Спайдърмен и Леонсио от «Робинята Изаура». Толкоз беше велик, умен и талантлив. Баща му бил умен и го пратил да следва във Византия на държавна стипендия. Там той успял да отклони държавни византийски пари и след туй да ги използва за създаването на държавата си. С това влезе по-късно в Книгата на Гинес с рекорда си «Прецакване на византиец» - никой не можа да повтори номера му. Беше се сдушил с бъдещия византийски император Ираклий, с който се бяха запознали след пиян купон в Константинополски рок клуб. Докато следваше изобрети ракията и заради нея византийския император много го ценеше. Бая тарикат трябваше да си, че да се сприятелиш с византиец по онова време, а пък с императора да не говорим. Във Византия Кубрат се научи на всички държавни тарикатлъци. Как да вдигнеш данъците без да предизвикаш народен бунт, как да продаваш на чукчите хладилници (макар още никой да не знаеше какво е това), как да наложиш акциз на ракията без държавен монопол, как да продаваш на негри византийски лосион против изгаряне, как да говориш истината повече от 2 минути (за византиец това беше свръхизкуство), как да продадеш нещо на еврей за повече от 2 лева, как да накараш циганин да работи. За усвояването на последното умение Кубрат получи докторска степен. След като получи така всички свои умения, император Ираклий го постави пред изпит да изнасили шампионката на Китайската империя по кунг фу, която между другото не беше против. След като извърши това благородно дело, императора го благослови и изпрати. Кубрат си дигна дисагите и тръгна по тайгите да дири прабългарските племена. След като ги намери обеща им ГОЛЯМ КЕЛЕПИР и безплатни пари и поради природната гениалност на прабългарите, те не мислиха дълго и се съгласиха да ги води. И тъй Кубрат основа Велика България, което официално бе прието за основаването на Европейския Съюз (ЕС). След това Кубрат получи Нобелова награда за това, че накара българските племена да мислят еднакво и да имат единно мнение, макар учените от БАН да го обвиняваха в зомбиране на нацията и след научното им изследване, което доказа, че дори 5-ма българи като се съберат не могат да бъдат единни. Също Кубрат забрани футбола и най-вече отборите на ЦСКА и Левски, който предизвикваха безредици и омраза сред оногундурите и кутригурите, освен това замърсяваха с шлюпки от семки Фанагория. След като хазарите чуха какво е направил Кубрат с китайската шампионка си сложиха нагъзници и тържествено обявиха, че никога няма да нападат България поне докато Кубрат е жив. Поради тези причини учените от БАН смятат, че вероятно ако е имало хазарски нападения над Велика България те са били от хазарските с*кс малцинства. И тъй Кубрат мъдро управляваше ЕС тоест Велика България, въртеше търговийка с Византия, като поради дружбата с Ираклий византийските търговци лъжеха българите като им продаваха примерно 1 кг олио с разлика не повече от 300 грама на килограм по-малко. Това беше голям политически успех и престиж на Кубрат. До тогава беше нечувано византиец да лъже тъй малко, дори Римският папа прати хвалебствено писмо до Кубрат. След като чуха за това евреите обявиха, че са българи, понеже и те не можеха да съперничат с византийския тарикатлък. За допълнително скрепяване на племенната нация, Кубрат за една нощ влезе в юртите (палатките) на най-с*ксапилните и едрогърди прабългарки от 5-те български племена, носителки на титлите «Мис Оногондурка» (и така нататък) и те му родиха 5 сина. Учени от БАН доказаха, че Кубрат е имал синове и от китайската шампионка по кунг фу, един от които е народния герой Хон Гил Дон, а останалите са прародители на Брус Ли и Джеки Чан. Синовете на Кубрат растяха мъдри, умни, силни, красиви и справедливи като византийски цигани от еврейски произход.
Време е и за няколко думи за синовете на Кубрат.
Големият син Баян ходеше като мечка и сумтеше като прасе. Бая тъп беше ама много силен и последователен. Изпълняваше всички думи на дъртия Кубрат, е с малки изключения. Имаше познания по география – смяташе, че хазарите са роднини на баба Яга, понеже баща му от малък говореше за тях и все гадни работи и бая страшни.
Втория син Котраг беше типичен селски тарикат и пазарен Бай Ганьо. Не случайно по-късно на Волжска България так добре и вървеше търговията. От малък без да знае Кубрат малкия Котрагчо беше завъртял бизнес на пазара в Фанагория, така, че като стана на 20 години вече имаше 50 сергии и 8 големи Универсални палатки и всичко това от нулата. Продаваше най-различни работи, добре вървяха дъвките «Турбокон» с картинки на коне които сам рисуваше от малък. Продаваше китайски каруци, които обаче бързо се чупеха. Поради тая причина Кубрат наложи вето за конете, които Котраг почна да внася от Китай и забрани търговията с тях. Китайските коне бяха малки, жълти, мършави и умираха насред пътя. Но този неуспех не отчая Котрагчо.
Той пръв в Българската история завъртя бизнеса с мускали и розово масло, учените от БАН доказаха, че е прародител на Бай Ганьо. Много екзотичен беше с*ксшопа му където за пръв път представи на света презерватив от бамбукови листа и афродизиак от доматено пюре и конска пача. Накрая така задобря, че продаде и пръчките на Кубрат за завета, но за това по надолу.
Третият син Аспарух беше екшън герой и културист. Пиеше византийски протеин от соя макар, че беше отврат на вкус. Май беше христианин ама имаше собствени разбирания и говореше, че Рая бил някъде между Черно море и Дунав. Беше също така шампион на Фанагория по канадска борба и баща му възлагаше на него големи надежди. Хората разказваха, че в една битка с хазарите след като преял с соев протеин така пръднал, че паднали 500 хазари за 1 секунда. По тая причина го обявиха за народен герой и изобретател на газовото оръжие, но при една среща с масмедийте случайно така бе пръднал, че после не останало кой да напише това и затова не се знаеше. Имаше спречквания с Котраг понеже оня тарикат като заспал един ден Аспарухчо го сложил в кашон, опаковал кашона и го занесъл на пазара. Там се опитал да го продаде на византийски търговци като «супероръжието» с което Византия да победи шибаните араби. И поради тея причини беше бая популярен сред народа. Освен това обичаше и иогурт, който после патентова като кисело мляко. След като заплашил бактерийте от вида «Лактарикус булгарикус» с газово отравяне, те се съгласили да живеят само в района на Стара Планина. След това ги продаваше стабилно на французите от област Данон и на японски самураи срещу закалени катани (японски мечове) и телевизори Сони, но това е друга история.
Четвъртия син Кубер беше малко чалнат и си падаше грандоман. Смяташе, че дядо му е Александър Македонски и затуй като умря дъртия си вдигна дисагите и отиде към Македония. Абе беше си типичен шоп – изобрети Шопската салата, те по принцип синовете на Кубрат си падаха изобретатели. Някои му викаха Кувер понеже си падаше по аварски ку*ви.
Петият син Алцек и той си падаше главозамаян. Когато бе на 15 батко му Котраг беше реши да заработи на него и го заведе при една шаманка, която Котраг се опитваше да продюсира в Фанагория. Там тя му гледа на кумис и му предсказа, че ще стане Цезар. Тя всъщност каза Дуло ша стане Цезар, ама нали си беше глупава врачка. Алцекчо така се шашна, че и даде всичките си византийски драхми, прабългарски левове и индиански долари. Освен това подари на брат си любимия си кон от порода «Порше», който Кубрат му бе подарил. Котрагчо потриваше доволно мазните си ръчички, а Алцек след като гледа няколко филма за Римската империя в Народния театър във Фанагория съвсем се главозамая от мечти. Почна да работи като гастърбайтар във Фанагория, стана снабдител на баклава за Котраг, сдуши се с някви византийски градинари и продаваше евтина соя на Аспарух. Всичко това за да заработи кинти за пътуване до Италия. Почна да носи доспехи от Долче и Габана, през 661 година отиде на ескурзия в Милано като се върна с много бутикови стоки, които бе купил на разпродажба: римски саби, кожени садо-мазо дрешки, венци от тенекия, свещени гъски от породата на тия дето спасили Рим и все такива култови неща. Като видя редките стоки Котраг много му завидя, предложи му място на вицепрезидент в сергийната си корпорация и му подари любимите си цървули. Като умря Кубрат Алцек плю на всичко вдигна си парцалите, взе племето си и отиде в Италия при лангобардите. Обаче се оказа, че врачката малко се объркала и Цезар стана племенника му Тервел – пък и то далеч от Рим. Котраг обикновено не даваше гаранция на стоката си.
И тъй дуйде големия ден и Кубрат събра синовете в оперната зала на Двореца си в Фанагория. Индианските журналисти бяха насядали и ядаха пуканки и пиеха конска кола. Византийските гледаха лукаво и се чудеха какво да откраднат ако им падне, ако не да вземат на муфта. Кубрат изръмжа:
«Баяне говедо такова ила тука».
Батбаян излезе наперен, погледна с насмешка по-малките си братя и тихо им каза: «Видяхте ли бе дришльовци».
Котраг между другото се опитваше да продаде на византийците рекламните права за хроникиране на събитието. Кубер се възмути и му викна:
« Ке ти дарим е’днааа».
Кубрат се поуригна и замери с парче баклава Котраг, който се успокои временно. След това каза:
«Дайте ми едно копие».
Оказа се, че няма. Тук услужливия Котраг предложи да му продаде едно. Кубрат изръмжа:
« Ти си игати циганина, кой е башта ти бе башибозук такъв».
Наложи се Кубрат да купи копия от сина си. Тук византийските папараци отбелязаха, че това е първия път в историята когато се споменава думата «циганин». Това даде основания да смятат циганите за българи и 10 века по-късно ООН да нареди България да даде политическо убежище на циганите. Кубрат взе копието и го даде на Батбаян.
«На, я сега го счупи».
Като чу това Аспарух излезе напред, скъса си ризата и каза:
« Шшш тате аз съм най-як дай на мене».
Баян го изгледа кръвнишки ала Кубрат не му даде. След туй Алцек излезе и каза:
«Аз като бъдещ Римски император на мен се пада тая чест».
Кубрат хвана един чироз и го замери. Котраг се реши и викна:
«Ааа шшш аз съм спонсора на туй предприятие и затуй аз трябва да строша сопата иначе ще изтегля инвестицийте си».
Кубрат не издържа хвана един буркан с прабългарска лютеница и подгони Котраг.
«Койта й учил да пикайш бе маскара»
- ревеше Кубрат и накрая разби буркана в главата на Котраг, който беше повече зает с финансовите загуби от разбития буркан, отколкото с цицината на главата си голяма като цицка на негърка.
Като се успокоиха всички, Баян хвана сопата сиреч копието и го строши. Залата избухна в аплодименти, само няколко византиеца освиркваха. След като Баян даде интервю на арабските летописци шоуто продължи.
«А сига взими тоя сноп от прабългарски тояги, будала такъв» - изрева Кубрат и взе сноп от копия. Като застана така с тях накара да го фотографират византийските художници за да запечатлят момента. Около 5 часа им трябваше за да нарисуват картината с престижни бои на Кодак при което част от гостите се попикаха, а други захъркаха.
« А сега счупи го» - ревна Кубрат.
Всичките 594 гости в залата затаиха дъх. Баян хвана снопа, изръмжа като мечка–стръвница, напъна се, пръдна при което Аспарух извика «давай брат ми» и счупи снопа от сопи.
Кубрат си глътна езика, Аспарух почна да цъка и да си проверява бицепсите, Котраг обяви фалит, Алцек изпсува: «мама ти римска…за папата няма да говоря», а останалите гости не знаеха какво и да мислят.
След като стоя като ударен от гръм 10 минути Кубрат викна:
«Баяне ти си егати простака…» - и млъкна затревожен и замислен за бъдещето на страната си.
Продължение следва.

Добавен преди 11 години 42 Преглед

Две госпожици играят голф. Едната удря топката и с ужас вижда, как тя лети към една група мъже, играещи наблизо. Един от тях извиква, мушва си ръцете между краката, пада на земята и започва да се търкаля. Госпожицата притичва до него:
- Моля да ме извините, аз без да искам...
- Нищо, нищо, сега ще ми мине.
- Дайте, да ви помогна!
- Няма нужда, всичко е наред, ооо!
- Аз съм доктор, мога да ви помогна!
Девойката хваща мъжа за врата, разкопчава му колана, мушва си ръката в панталона му и започва да му масажира топките.
- Е, как е, по-добре ли сте сега?
- Ооо, да, наистина е много приятно, само дето палецът все още ме боли!

Добавен преди 11 години 0 Преглед

Семейство мутри отиват на пазар и влизат в магазин за осветителни тела. Мутресата вижда един много пищен полилей с кристални висулки и решава да го купят. Посочва го на продавачката и казва:
- Искам да купим тази лампа.
Продавачката се вкиснала и казала:
- Това не е лампа, а полилей.
- Какво, какво?
- По-ли-лей.
- Как казахте?
- Добре, другото име на тази лампа е дупе.
- Ааа, сега разбрах. Дайте ми едно дупе.
Отишли си в къщи и веднага повикали друго мутряшко семейство да се похвалят. Другата мутреса прошепнала на ухото на мъжа си, още утре да купи и той едно дупе.
Отива на другия ден мутрата да купува дупе, обаче продавачката била друга, а онзи казал:
- Дайте ми едно дупе.
Момата се втрещила и право при шефа си.
- Абе шефе, една мутра иска дупе.
Мислил шефът, пък рекъл:
- Ами нали знаеш моето момиче, клиентът винаги има право, пък и ще плати добре...
Върнала се момата, поканила мутрата в склада, навела се, събула си гащичките и се надупила.
Да, ама мутрата казал:
- Ааа, не, не такова! С висулки, с висулки!
Продавачката се върнала при шефа си и злорадо му казала:
- Шефе, тебе искат.

Добавен преди 11 години 0 Преглед

Едно чукчи влиза в магазин и казва на продавача:
- Дайте ми една брадва HEAVY METAL!
Продавача му дал.
След месец върнало брадвата, която била много потрошена и поискало още една брадва HEAVY METAL.
След още един месец чукчито пак отишло в магазина и пак поискало една брадва HEAVY METAL.
Но този път продавача го попитал:
- Абе, к'во правиш с тея брадви бе ?
- Цепя лед - отвърнало чукчито.
- Ееееееее, що не каза да ти дам една брадва LED ZEPPELIN тогава - казал продавача.

Добавен преди 11 години 0 Преглед

20 годишен мъж влиза в аптека и иска презервативи. Фармацефтът го пита:
- Колко точно, имаме по 3, 9 и 12?
- Ами - казва клиента - излизам с една пичка, от няколко седмици, тя е много секси... Май довечера ще е "вечерта"!! Първо ще вечеряме с техните и след това ще излезем и май тогава ще ме огрее... Пък ако веднъж ми пусне няма да я пусна... Дайте ми 12! - купува кутията и си тръгва. Вечерта сяда с родителите на тази жена на масата и бърза да помоли, ако може той да каже молитвата. Дори след молитвата той седи още няколко секунди наведенен. Мацката се накланя и му прошепва:
- Не си ми казал, че си толкова религиозен.
- Не си ми казала, че баща ти е фармацефт...

Добавен преди 11 години 1 Преглед

Случайно в едно купе на нощния екпрес София-Варна, попаднали адвокат, бизнесмен, студент и сексапилна млада дама, която не криела прелестите си. Мъжете жадно гледали стройните бедра, едрите гърди и сочните устни...
- Искате да ме чукате ли? - изненадала ги тя. - Вземам по лев на вкарване и изкарване, лев навътре, лев навън.
Пичовете се навили, при тая сексапилна дама нямало да им отнеме много време за да свършат и така да минат на по-тънка лайсна. Дамата смъкнала бикините си и попитла кой е пръв. Пичовете излезли в коридора, хвърлили чоп за реда. Пръв бил адвоката, влязал и след две минути излязал.
- Как е? - попитали дръгите двама мераклии.
- Огън, една врътка и свърших... 18 лева ми излезе...
Втори бил бизнесмена, влязъл при мацката и се наел да върши бизнес... след три минути и той излязъл.
- Е-еее, как беше?
- Абе прекара ме малко, трябваше по-рано да свърша, ама смени позата, и закъснях със свършването, 38 лв.
Последен бил студента, влязал при мадамата и го хоп потопил малкия вътре.
- Гладното студенче, след една минута ще е навън - присмял се бизнесмена.
Минали се пет минути, студента продължавал да не излиза, изнизали се още десет, пенайсет...
- Абе, това студенче ще излезе голям паралия - недоумявали спътниците отвън в коридора.
След като минал един час, адвоката рекъл:
- Това не може да бъде, да не му се случило нещо, дай да проверим.
Речено сторено, открехнали вратата на купето, мадамата била с вирнати крака, а студента легнал отгоре и с набит к*р до м*дете...
- Какво става бе, пич? - попитал бизнесмена.
- Дайте едно левче бе хора! - просълзен казал студента- имах само един лев, вкарах го и нямам други пари, за до изкарам...

Добавен преди 11 години 1 Преглед

Жена в магазин за авто части
(Действителен случай)

Вечер след края на работния ден. Магазин за авточасти. Само един продавач и опашка от около 10 човека. Продавача работи доста добре, но опашката все пак се движи бавно - докато намери частта в каталога, докато провери в компютъра, туй - онуй... Цялата опашка е малко напрегната, заради това че трябва да си губи времето, би било добре за 5 минути да купят каквото им трябва и да си ходят... Цялата опашка се състои от мъже, с изключение на една девойка.
Девойката:
- Трябват ми спирачни накладки!
Продавача:
- За каква кола?
Девойката:
- За мойта!
Продавача:
- ?!
Опашката е отчаяна, разбират че това ще продължи дълго...Продавачът:
- Марка?
Девойката:
- ?!
Продавачът:
- Как се казва?!
Девойката:
- Фолксваген!
Продавачът:
- Модел?
Девойката:
- ?!
Продавачът:
- Отзад, на багажника, какво пише?
Девойката:
- А-а-а-ааа! (пауза за размисъл) - "Роло"!
Продавачът:
- ?!
Опашката:
- ?!
Девойката:
- !
Продавачът и опашката се замислят какво е това "роло".
Изведнъж, някой от опашката получава просветление:
- Поло!
Девойката:
- ?
Продавачът:
- Уффф!
Опашката:
- Уф! Уф! Уф!
Продавачът:
- Година?
Девойката:
- 1978!
Продавачът:
- ?!
Опашката:
- ?!
Всички са в шок, такава антика, а още се движи...
Продавачът нерешително прелиства каталога... Изведнъж някой от опашката:
- Хахахаха, хихихихи! (подавен смях), после по опашката с верижна реакция се чува хихикане...
Девойката (към опашката):
-?!
Цялата опашка, вече дружно "ХА-ХА-ХА"! Продавачът се откъсва от каталога. Тъпо гледа опашката, но и той загрява и почва да хихика. По-късно, потискайки смеха си:
- Година на производство на колата?!
Девойката:
- 1999.
Продавачът (ровейки се в каталога):
- Обем?
Опашката замира. Девойката (мислейки няколко секунди):
- На кое?
Опашката:
- ?!
Някой от опашката, на пода на магазина:
- На багажника, хаха - обема на багажника!
Опашката:
- Ха-ха-ха!
Девойката (много смутена):
- Не знам...
Половината опашка започва да се тресе в конвулсии. Продавачът:
- Дайте документите.
Девойката (дълго се рови в чантичката си) и вади ПАСПОРТ!Остатъците от опашката, в пристъпи на епилепсия, падат на земята. Най-слабите вече ги доубиват, за да не се мъчат. Около отдела се събира тълпа. Продавачът (червен от сдържания смях):
- Документите на КОЛАТА!
Девойката (червена като продавача, но по други причини), изсипва съдържанието на чантичката си на рафта, продавача лови оттам свидетелството за регистрация, започва да търси по каталога накладки. Пауза. Народът от опашката постепенно се успокоява. Връща се в строя, чува се рядко, самотно хихикане.
Продавача:
- Имаме Lucas.
Девойката:
- Това какво е - модел?
Някой от опашката, (задавяйки остатъци от хихикане):
- Не - това е марка!
Девойката:
- ?! (явно се чувства тъпо)... А други имате ли?
Продавачът:
- Имаме Ferоdo, Ate.
Девойката:
- А задни?
Продавачът:
- Имаме и задни.
Девойката:
- Какви?
Продавачът:
- Същите.
Девойката (след дълъг размисъл):
- Не искам!
Продавачът:
- Какво не искате?
Девойката, почервеняла като рак, почти крещейки, и вече достигайки до писък:
- Нищо не искам!
(бързо събира нещата си от рафта и си тръгва)
Опашката:
- !?
Продавачът:
- ?!... (пауза) - хм...!! Следващия!

Добавен преди 11 години 1 Преглед

Десет дена на село на един луд геймър без РС

Нашите решиха да ме пратят на село да поседя и да видя какво е истинския живот... истински живот - какво имат предвид? ...... Ъ-ъ-ъ, а какво е това село да пукна ако знам. Сигурно е някакъв курорт.

Ден 1: Абе какъв е тоя ужас. Пътувах 5 часа с влак и още толкова с някакъв раздрънкан Чавдар. Още не мога да си чуя мислите и даже не зная как стигнахме до къщата. Аз си лягам и утре ще разглеждам.

Ден 2 сутринта към 12-13: Ей к'ва е тая работа нашите са си заминали, а аз се събудих в някава почти гола стая, която приличаше декор от лагрите от Delta Force. Супер, тука яко геймъри ще да има.
20 мин по-късно: Бахти ужаса тука няма кьорав компютър. Как живеят тия хора. Остатъка от деня прекарах в размисъл над тоя въпрос.

Ден 3: Разходих се из селото. Баси все едно съм попаднал в Unreal. Всички ме гледат като някакъв извънземен. Страх ме е да ходя така невъоражен, поне един нож да имах. И на всичкото отгоре страшна тишина, само тук таме се чуват звуци от някакви същества - страх майка.

Ден 4: Баба ми ми каза, че ще има пилешка супа за обяд, но трябвало аз да донеса пилето, докато тя си свърши работата. Даде ми един нож, излязах на двора и се почудих къде е супера. Тръгнах из селото да го търся, ох добре, имам имам нож и съм по-спокоен.
Странна работа, към, който се зпътя гледа да се скрие, споко бе хора няма да ви ръгам, искам само да попитам нещо. Видях някакъв човек, който го следваха много животни. Мамоо тоя ще го нападнат всеки момент. Затичах се, а оня ми ти старец като замахна с неква тояга и ме свали с един удар на земята. Баси аз да помогна, а той...

Ден 5: Баба ми ми каза, че пилета имало в курника, а не в супера. Пак ми даде ножа и ме изпрати да донеса едно, че все пак да ядем пилешка супа. Какво е курнинк? Отивам да питам съседите които бяха снощи у нас. Изглеждат добри хора. Питах ги те се засмяха и ми показаха някаква постройка в другия край на двора им. Рекох си хубаво, сбогувах се с тях и се запътиха натам. Тамън отворих вратата на двора и три от тия животни дето видях вчера се изпречиха на пътя ми. Е днеска няма начин да не отнеса поне едно в гроба. Засилих се, замахнах и на едно падна главата... егати шума вдигнаха другите две, някакво "бааа баа бааа" от бараката отсреща почнаха да се чуват някакви други странни звучи. Излезе съседа и като видя какво съм направил фана една сопа и с два удара ме свали на земята.

Ден 6: Цял ден баба ми и дядо ми ми викат и не ме пускат да изляза. Да пукна ако разбера защо. Чак вечерта разбрах, че това били овце.

Ден 7: Старите отидоха на полето и ми казаха да не излизам от вкъщи. Е поне на двора ме пуснаха. Разхождам се. Намерих някаква прашна врата. Отворих я, а отвътре един куп кирки и лопати. Супер, намерих си ново оръжие. Взех една кирка и продължих да се разхождам. Зад една врата чух странен шум, някакво "оинк оинк"... баси кво пък ще да е това?! Отварям вратата и гледам някакво странно, дебело животно с два големи "рога" стои и ме гледа. Баси тва прилича на Skaаrdj warrior само дето седи на 4 крака. Сигурно баба ми и дядо ми не знаят за това. Ще взема да ги отърва, че ще си имат проблеми после. Замахнах един път онова се дръпна назад и го изпуснах. Замахнах още веднъж, оно изквича и се скри в ъгъла и млъкна. Ох дано да съм го убил. Поне виждам кървава диря към тъмното.
Легнах да спя и ме събудиха виковете на дядо ми. Оххх май пак съм сгафил нещо - мда бях прав пак идва със сопата. По трудния начин разбрах, че това било обикновен див глиган, който дядо ми угоявал, че да имак повече месо като го заколи.

Ден 8 сутринта: Взеха ме на полето, че да не правя повече бели в къщата... Ужас, това поле ми напомня за Mech Warrior.
След 5 часа: Почна да ми става тъпо и горещо. Ще ида да се разходя... Супер! Магерета! Казват, че били добри животинки, чакай да видя по отблизо. Погалих по глава... май му харесва. Е ще тръгвам за към баба ми. Я то иска да ме последва... ми хубаво дай да го отвържа да дойде с мен. Проследих въжето което за което беше завързно. Някакво колче зад магарето. Тамън го отвързах и онова ми ти магаре се дигна на предните си крака и ме изрита в задника със задните. Изхвърчах поне на 10м. После не помня.

Ден 9: Малееееее боли ме ЗАДНИКАААА. Баба ми се грижи за мен. Каза, че отива в градинката да прекопае лозето и ако ми потрябва да я извикам. Излязох за малко на верандата, а там стои някакво животно което съска, надуло се е и се пуе срещу мене сякаш иска да ме захапе. С един як шут го забих в дувара. Вечерта дядо ми го откри и побесня и искаше да ме набие ама баба ми го спря.

Ден 10: Омръзна ми да лежа, а и задника вече ми мина. Ще се пошляя малко из двора. Eхааа какъв готин, голям нож имаше на масичката. Ще взема да го разгледам като се върна. Запътих се към някаква врата, която ходеше към мазето. Влязох вътре, мммммммммм мирише на вино. Видях една огромна бъчва от където идваше миризмата. Реших да го опитам. Брех то много вкусно това айде още една чашка...
След 30 мин. "опитване" Отидох при баба ми да я видя какво прави... видях я двойна. Тя се зарадва, че съм станал. Даде ми няколко моркова и каза да ги занеса на животните в другия край на двора. Взех ги и бавно бавно, залитайки се запътих натам. Какви пък животни ще обичат да ядат моркови. Като отворих вратата големи, бели, с дълги уши и кървясали очи същества се нахавърлиха срещу мен. Мамоо това са само зайците от Alice, побягнах към къщата стиснал морковите в едната ръка. Блъснах се в масата. Изправих се и взех ножа, който беше на на нея и се завъртях готов за битка. Малко след това се появиха и онези гадове. Клатейки се скочих върху единия и забих ножа върху другия - тъкмо се завъртях да заколя още един баба ми се появи от някъде и ме фрасна с дръжката на мотиката през ръцете след това усетих един здрав удар зад врата и изгубих съзнание.

Събудих се завързан за една от седалките в рейса. Шофьора ми каза, че щял да ме пусне като сме стигнели гарата, защото така му били поръчали. Предаде ми още никога да не съм се бил връщал в тук. Аз и нямам такова намерение - там просто е по-опасно от всяка една игра.

Добавен преди 11 години 1 Преглед

Влиза негър в магазин за хранителни стоки и казва на продавачката:
- Дайте ми от най-скъпата котешка храна.
Продавачката, която мрази негри седи гледа гледа и отговаря:
- Първо ми донеси котката и тогава ще ти дам храна аз от къде да знам че имаш котка? Може да си решил ти да я ядеш тая храна!
Негърът нямало какво да прави - върнал се в тях и донесъл добичето, а продавачката му дала храната.
На другият ден негърът отново влязъл в магазина, но този път поискал кучешка храна. Продавачката - расистка повторила сцената и поискала да види кучето.
На третия ден негърът влязъл в магазина само с една кутия от крем и я подал на продавачката.
- Какво е това? - попитала учудено тя
- Отвори и помириши - казал нервно негъра
Продавачката помирисала и се дръпнала от кутията
- ТОВА СА ЛАЙНА!!!
- Лайна да аре сега ми дай една тоалетна хартия!

Добавен преди 11 години 1 Преглед