дайте+ми+една+торта+с+моркови
Влязъл Зайо Байо в една сладкарница, ударил с юмрук по тезгяха и изревал:
"Дайте ми една торта с моркови!"
"Нямаме торта с моркови", отговорили му любезно.
На другия ден пак влязъл Зайо Байо, ударил с юмрук и изкрещял: "Дайте ми торта с моркови!". Отново му обяснили, че нямат.
И така няколко дни наред, докато на продавача му писнало и казал: "Ако още веднъж ми удариш с юмрук по масата, ще ти закова лапите за нея!"
На другия ден влиза Зайо Байо и плахо пита: "Извинявайте, моля ви се, случайно да имате пирони?"
"Не."
"Тогава бързо ми дайте една торта с моркови!"
0
Влязъл Зайо Байо в една сладкарница, ударил с юмрук по тезгяха и изревал:
- Дайте ми една торта с моркови!
- Нямаме торта с моркови, отговорили му любезно.
На другия ден пак влязъл Зайо Байо, ударил с юмрук и изкрещял:
- Дайте ми торта с моркови!. Отново му обяснили, че нямат.
И така няколко дни наред, докато на продавача му писнало и казал:
- Ако още веднъж ми удариш с юмрук по масата, ще ти закова лапите за нея!
На другия ден влиза Зайо Байо и плахо пита:
- Извинявайте, моля ви се, случайно да имате пирони?
- Не.
- Тогава бързо ми дайте една торта с моркови!
0
Влязъл Зайо Байо в една сладкарница, ударил с юмрук по тезгяха и изревал:
"Дайте ми една торта с моркови!"
"Нямаме торта с моркови", отговорили му любезно.
На другия ден пак влязъл Зайо Байо, ударил с юмрук и изкрещял: "Дайте ми торта с моркови!". Отново му обяснили, че нямат.
И така няколко дни наред, докато на продавача му писнало и казал: "Ако още веднъж ми удариш с юмрук по масата, ще ти закова лапите за нея!"
На другия ден влиза Зайо Байо и плахо пита: "Извинявайте, моля ви се, случайно да имате пирони?"
"Не."
"Тогава бързо ми дайте една торта с моркови!"
3
- Дайте ми една торта.
- Ама това е книжарница!
- Е нищо аз съм с колело.
0
От 1-ви януари във всяка къща! 30-дневна диета...
Ден 1
Когато бях малка, нашите все ми повтаряха, че един ден ще направя нещо голямо в този живот. Тогава никой от нас не предполагаше, че това нещо ще е г*з. Днес обаче започва моята промяна. От днес ще изкореня въглехидратите веднъж и завинаги от хладилника, сърцето и бедрата си. От днес, Бог ми е свидетел, ще покажа на света коя съм. От днес… Я, фалафел! От утре, Бог ми е свидетел…
Ден 2
Край! Аз съм силна и независима млада жена! Управлявам автомобил с ръчни скорости, убивала съм стоножка. Не се страхувам от нищо. Спала съм на хижа, подминавала съм надпис „Разпродажба“ на Витошка и съм гълтала вода на Лозенец. Аз съм боец. Щом Грозната Бети и Митьо Пищова могат да отслабнат, значи и аз ще успея.
Ден 3
Колелото се завъртя. Купих броколи, краставици, спанак, айсберг, къдраво зеле, лилаво зеле, брюкселско зеле, китайско зеле, моркови, патладжани, чия, нахут, три копия на Библията и две на Корана. Сега, повече от всякога, имам нужда от вяра.
Ден 4
Милица от счетоводството е отслабнала. Три пъти в седмицата ходи на фитнес, два пъти на плуване и веднъж на йога, но се съмнявам да е от това. Кучката просто има хубав ген.
Ден 5
Всеизвестен факт е, че жените могат да оцелеят 7 дни без вода, 30 без храна, но само 4 без шоколад. Когато всичко това свърши, Discovery ще направят документален филм за мен.
Ден 6
За първи път ям броколи. Приготвих ги без масло, за да са по-здравословни. Интересно как вкусът им ме върна към изключително конкретни спомени от детството: нощта, в която разбрах, че съм осиновена, погребението на вуйчо, кастрирането на любимото ми куче, Милчо. Очевидно броколите ми действат като Опра.
Ден 7
Баба каза, че не може да ме познае. „Защото съм смъкнала ли?“, изчуруликах аз и я погалих по лицето. „Не, защото имам перде на очите“, отмести ръката ми тя.
Ден 8
Постоянно засичам разносвачи от „Доминос“ из квартала. Добри мъже, с които съм израснала, празнувала съм Бъдни вечер и съм прекарала повече време, отколкото със семейството си. Имам чувството, че съм ги предала. Дали не допускам ужасна грешка?
Ден 9
Припомням си защо съм на диета. Първо, за да докажа на жените по света, че невъзможно е просто дума от речника и че тялото познава само онези граници, които сърцето му е начертало. И второ, за да се тагна по бански от Бамбу Бийч.
Ден 10
Започнала съм да пиша стихове. Сигурно е от спанака.
Дъвка на мокета.
Дъвка на мокета.
Искам да я лапна,
но съм на диета.
Ден 11
Цял ден гледам готварския канал и мастурбирам. Кой да предположи, че гледката на ризото с манатарки, с едра буца пармезан, разтекла се страстно по напращелите му, перфектно оформени твърди зърна, може да бъде толкова е-е-е-еротична!
Ден 12
От тези салати съм станала машина! Днес взех стълбите до първия етаж и завих крана за студена вода в банята почти докрай.
Ден 13
Купих си кокосово масло и от банката веднага ми се обадиха притеснени дали този месец ще успея навреме с вноската по кредита.
Ден 14
Видях се с психолог. Пита ме защо съм разстроена и ми взе 80 лева. Казах му, че съм разстроена, защото ми е взел 80 лева. Той се засмя и каза, че това е нормално. Много пациенти се чувствали по същия начин. Едно е да си мислиш, че си наред, друго е да го чуеш от устата на реномиран специалист. Най-добре похарчените 80 лева в живота ми.
Ден 15
На път за работа ме спря дрипава пенсионерка, която продаваше гевреци. Напръсках я с лютив спрей и избягах. Ангелите на злото са навсякъде около нас.
Ден 16
Пак ядох броколи. Този път споменът ме върна към първото ми пътуване с автобус, когато смятах, че всички ще умрем. Реално обаче умряха само една красива сърна и малкото и, които блъснахме на магистралата.
Ден 17
Свети Петър се засили
и прескочи мраморната порта.
„Къв е тоя рай, бе, Боже?
Къв е тоя рай без торта?“
Ден 18
Хапването навън с колежки е като игра на покер – всички блъфират до последно. Аз обядвам минерална вода и излъчвам надмощие, докато вътрешно искам да се гръмна, а те нагъват пържола с картофено пюре и демонстрират увереност във фигурата си, но никога не са се чувствали толкова дебели.
Ден 19
Свалила съм 2 кг и вече имам таен обожател. Днес на АМ „Тракия“ видях надпис, адресиран специално до мен „Карай внимателно, някой те обича.“ На бас, че е със сини очи.
Ден 20
Гладът си играе с разсъдъка ми. Тази сутрин на едното ми рамо, сред облак дим, се появи диетологът Енджи Касабие и ми каза, че се гордее с мен. След това, на другото ми рамо, сред облак мастика, изникна Ути Бъчваров в тесен кожен клин, дантелено бюстие, разкопчано на пъпа, и с червени рога на главата. Според него пропилявам най-хубавите си години.
Ден 21
Поправете ме ако греша, но пържените картофи със сирене де факто са зеленчук…
Ден 22
Давай, момиче! Не се отказвай! Ако се налага, пусни си „Волният Уили“ или повторения на гола на Емо Костадинов срещу Франция. Само не се отказвай! Чу ли?!
Ден 23
Зае*и. Готова съм да наръгам бебе панда с мачете между очите за парче пица.
Ден 24
Приближавам се все повече до мечтаните джинси. Вече влизам през вратите на магазина, без да се заклещя.
Ден 25
Чийт дей! Алелуя! Поглезвам се в рамките на нормалното: фъстъковка, сникърс, суши, солети, мюсли с обезмаслено прясно мляко, натурален шоколад с високо съдържание на какао и цяло агне.
Ден 26
Това с деня за чийт е супер забавно! Защо го откривам чак сега?! Запазвам ВИП сепаре в Макдоналдс и ми е толкова хубаво, че в разгара на купона си поръчвам стриптизьори от KFC по телефона.
Ден 27
Спри, върни се,
крещя на копчето
на панталона,
но то лети със 300,
лети към небосклона.
Ден 28
Когато започнах тази диета, кантарът ми показваше второто най-любимо число на всеки студент – 69, а сега показва първото – 94.
Ден 29
Милица от счетоводството изглежда все по-добре. Чух, че се записала и на зумба. Генът си е ген.
Ден 30
От утре, Бог ми е свидетел…
23
Вечер след края на работния ден. Магазин за авточасти. Само един продавач и опашка от около 10 човека. Продавачът работи доста добре, но опашката все пак се движи бавно - докато намери частта в каталога, докато провери в компютъра, туй - онуй... Цялата опашка е малко напрегната, заради това че трябва да си губи времето, би било добре за 5 минути да купят каквото им трябва и да си ходят... Цялата опашка се състои от мъже, с изключение на една девойка.
Девойката:
- Трябват ми спирачни накладки!
Продавача:
- За каква кола?
Девойката:
- За мойта!
Продавача:
- Е каква е?!
Опашката е отчаяна, разбират че това ще продължи дълго...
Продавачът:
- Марка?
Девойката:
- Не знам?!
Продавачът:
- Как се казва?!
Девойката:
- Фолксваген!
Продавачът:
- Модел?
Девойката:
- Не знам?!
Продавачът:
- Отзад, на багажника, какво пише?
Девойката:
- А-а-а-ааа! (пауза за размисъл) - "Роло"!
Продавачът:
- Какво?!
Опашката:
- Айде бе?!
Девойката:
- Ми!
Продавачът и опашката се замислят какво е това "роло".
Изведнъж, някой от опашката получава просветление:
- Поло!
Девойката:
- Поло ли?
Продавачът:
- Уффф!
Опашката:
- Уф! Уф! Уф!
Продавачът:
- Година?
Девойката:
- 1978!
Продавачът:
- Коя?!
Опашката:
- Коя?!
Всички са в шок, такава антика, а още се движи...
Продавачът нерешително прелиства каталога... Изведнъж някой от опашката:
- Хахахаха, хихихихи! (подавен смях), после по опашката с верижна реакция се чува хихикане...
Девойката (към опашката):
- Е какво?!
Цялата опашка, вече дружно "ХА-ХА-ХА"! Продавачът се откъсва от каталога. Тъпо гледа опашката, но и той загрява и почва да хихика. По-късно, потискайки смеха си:
- Година на производство на колата?!
Девойката:
- 1999.
Продавачът (ровейки се в каталога):
- Обем?
Опашката замира. Девойката (мислейки няколко секунди):
- На кое?
Опашката:
- ?!
Някой от опашката, на пода на магазина:
- На багажника, хаха - обема на багажника!
Опашката:
- Ха-ха-ха!
Девойката (много смутена):
- Не знам...
Половината опашка започва да се тресе в конвулсии.
Продавачът:
- Дайте документите.
Девойката (дълго се рови в чантичката си) и вади ПАСПОРТ! Около отдела се събира тълпа. Продавачът (червен от сдържания смях):
- Документите на КОЛАТА!
Девойката (червена като продавача, но по други причини), изсипва съдържанието на чантичката си на рафта, продавача лови оттам свидетелството за регистрация, започва да търси по каталога накладки. Пауза. Народът от опашката постепенно се успокоява. Връща се в строя, чува се рядко, самотно хихикане.
Продавача:
- Имаме Lucas.
Девойката:
- Това какво е - модел?
Някой от опашката, (задавяйки остатъци от хихикане):
- Не - това е марка!
Девойката:
- ?! (явно се чувства тъпо)... А други имате ли?
Продавачът:
- Имаме Ferоdo, Ate.
Девойката:
- А задни?
Продавачът:
- Имаме и задни.
Девойката:
- Какви?
Продавачът:
- Същите.
Девойката (след дълъг размисъл):
- Не искам!
Продавачът:
- Какво не искате?
Девойката, почервеняла като рак, почти крещейки, и вече достигайки до писък:
- Нищо не искам! (бързо събира нещата си от рафта и си тръгва)
Опашката:
- !?
Продавачът:
- ?!... (пауза) - хм! ...следващия...
5
Вечер след края на работния ден. Магазин за авточасти. Само един продавач
и опашка от около 10 човека. Продавача работи доста добре, но опашката все пак се движи бавно - докато намери частта в каталога, докато провери в компютъра, туй - онуй... Цялата опашка е малко напрегната, заради това че трябва да си губи времето, би било добре за 5 минути да купят каквото им трябва и да си ходят... Цялата опашка се състои от мъже, с изключение на една девойка. Девойката:
- Трябват ми спирачни накладки!
Продавача:
- За каква кола?
Девойката:
- За моята!
Продавача:
- ?!!!!!
Опашката е отчаяна, разбират че това ще продължи дълго... Продавачът:
- Марка?
Девойката:
- ??!!!!!
Продавачът:
- Как се казва?!
Девойката:
- Фолксваген!
Продавачът:
- Модел?
Девойката:
- ???!!!!
Продавачът:
- Отзад, на багажника, какво пише?
Девойката:
- А-А-А-АААА!! (пауза за размисъл) - "Роло"!!
Продавачът:
- ??!!!!
Опашката:
- ???!!!
Девойката:
- !!!!!!!!!!!!!!!!!
Продавачът и опашката се замислят какво е това "роло".
Изведнъж, някой от опашката получава просветление:
- ПОЛО!!!!
Девойката:
- ?????????????
Продавачът:
- Уффффффффф!!
Опашката:
- Уф! Уф! Уф!
Продавачът:
- Година на раждане?
Девойката:
- 1978!
Продавачът:
- ???!!!
Опашката:
- ???!!!!
Всички са в шок, такава антика, а още се движи...
Продавачът нерешително прелиства каталога... Изведнъж някой от опашката
Хахахаха, хихихихи!!! (подавен смях), после по опашката с верижна реакция
се
чува хихикане... Девойката (към опашката):
- ????!!!!
Цялата опашка, вече дружно ХА-ХА-ХА!! Продавачът се откъсва от каталога.
Тъпо гледа опашката, но и той загрява и почва да хихика. По-късно,
потискайки
смеха си:
- Година на производство на колата?!
Девойката:
- 1999.
Продавачът (ровейки се в каталога):
- Обем?
Опашката замира. Девойката (мислейки няколко секунди):
- На кое?
Опашката:
- ?!?!?!!?
Някой от опашката, на пода на магазина:
- НА БАГАЖНИКА, ХАХА - ОБЕМА НА БАГАЖНИКА!!!!
Опашката:
- ХА-ХА-ХА!!!
Девойката (много смутена):
- Не знам...
Половината опашка започва да се тресе в конвулсии. Продавачът:
- Дайте документите.
Девойката (дълго се рови в чантичката си) и вади ПАСПОРТ! Остатъците от
опашката, в пристъпи на епилепсия, падат на земята. Най-слабите вече ги
доубиват, за да не се мъчат. Около отдела се събира тълпа. Продавачът
(червен от сдържания смях):
- Документите на КОЛАТА!!
Девойката (червена като продавача, но по други причини), изсипва
съдържанието на чантичката си на рафта, продавача лови оттам свидетелството за регистрация, започва да търси по каталога накладки. Пауза. Народът от опашката постепенно се успокоява. Връща се в строя, чува се рядко, самотно хихикане.
Продавача:
- Имаме Lucas.
Девойката:
- Това какво е - модел?
Някой от опашката, (задавяйки остатъци от хихикане):
- Не - това е марка!
Девойката:
- ?!!!!!!!!! (явно се чувства тъпо)... А други имате ли?
Продавачът:
- Имаме Ferado, Ate.
Девойката:
- А задни?
Продавачът:
- Имаме и задни.
Девойката:
- Какви?
Продавачът:
- Същите.
Девойката (след дълъг размисъл):
- Не искам!
Продавачът:
- Какво не искате?
Девойката почервеняла като рак, почти крещейки, и вече достигайки до
писък):
- НИЩО НЕ ИСКАМ!!!!!!
(бързо събира нещата си от рафта и си тръгва)
Опашката:
- !!!!!???
Продавачът:
- ?!?!?!?!?!?!?.... (пауза) - хм.. !! .. следващия!!
2
В сладкарницата влиза мъж.
- Бих искал торта за рождения ден на жена ми.
- Както обикновено с тридесет свещички?
- Мисля, че след десет години може да се добави още една свещичка...
1
Ето малко офис предизвикателства за смелите. Който получи двадесет точки печели торта;-)
Предизвикателства – 1 точка
1) Избягай на спринт една обиколка в офиса. Задължително е да се тръгне от нисък старт от вратата на офиса.
2) Направи се, че не забелязваш първите 5 души, които те поздравяват сутринта.
3) Позвъни на колега, който едва познаваш, представи му се и му кажи: "Обаждам се, за да ти кажа, че съм много зает и не мога да говоря в момента. Дочуване."
4) За да "подскажеш", че за теб разговорът е приключил, сложи ръце на ушите си и направи гримаса на безкрайно отегчение.
5) Само за мъже: остави ципа на панталона си отворен за 1 час. Ако някой ти обърне внимание, му кажи: "Съжалявам, но така ми харесва."
6) Върви настрани до копирната машина и обратно
7) Само за жени: докато си в асансьора, изпъшквай драматично всеки път, щом вратата се отвори.
Предизвикателства – 3 точки
1) Кажи на шефа си: "Кефиш ме!" и го отстреляй с два пръста.
2) Говори несвързано на някой твой подчинен и после го попитай: "Разбра ли всичко? Би ми било крайно неприятно, ако трябва да го повторя... И нека да не пресрочваме крайния срок!"
3) Обади се през вътрешната линия на секретарката в твоя офис и потърси себе си (не си преправяй гласа).
4) Застани на колене пред автомата за вода и пий директно от него (около теб трябва да има колега, който не участва в "играта").
5) Крещи случайни числа, докато някой колега брои.
6) По време на обедната почивка седни в паркираната си кола, сложи си слънчеви очила и "отстрелвай" минаващите с предварително донесения от вкъщи сешоар.
7) Всеки път, когато някой ти поиска нещо, го попитай дали би желал и пържени картофки. (Получаваш 3 допълнителни точки, ако това е шефа ти).
8) Попитай всичките си колеги какъв пол са. След като получиш отговор, се смей истерично.
Предизвикателства – 5 точки
1) В края на служебна среща предложи поне веднъж да завършите с изпяване на националния химн. (Печелиш 5 допълнителни точки, ако започнеш да го пееш ти.)
2) Влез в офиса на някой изключително зает колега и докато те гледа с нарастващо раздразнение, включи и изключи осветлението 10 пъти.
3) В продължение на 1 час се обръщай към всички с името "Зюмбюл/а".
4) Обяви на всички по време на среща, че трябва да отидеш до тоалетната по голяма нужда.
5) Завършвай всяко изречение с "бате/како" с достоверен ромски акцент. Същото важи и за доклада, който трябва да предадеш на шефа си.
6) Докато твой колега е извън офиса, премести стола му в асансьора.
7) По време на обяд стани изведнъж, коленичи на пода и обяви на всеослушание: "Бог ми е свидетел, че никога повече няма да огладнея пак!"
8) В графика на твой колега запиши срещу 10 часа: да видя как изглеждам в трико. (Получаваш 5 допълнителни точки, ако колегата ти е мъж и още 5, ако това е шефът ти).
9) Занеси клавиатурата си на шефа и го попитай "Искате ли да я купите? Продавам я изгодно."
10) Повтори следния разговор 10 пъти с един и същи колега:
- Чуваш ли това?
- Кое?
- Няма значение. Вече отмина.
11) Ела на работа с военни дрехи и когато те попитат защо си облечен така, отговори: "Не ми е позволено да говоря за това."
12) Говори с акцент (френски, немски, ромски, детски глас и т.н.) по време на много важен конферентен разговор.
13) Намери прахосмукачката и започни да прахосмучеш около бюрото си в разгара на работния ден.
14) Докато тече важна среща, бавно и методично започни да изтегляш стола си към вратата.
15) Накарай колегите си в офиса да се обръщат към теб с nick-name (Скалата, Неукротимия, Желязната Лейди, Жената-котка и други подобни). Подписвай e-mail-ите си с това име. (Печелиш допълнителни точки, ако накараш и шефа си да те нарича с това име.)
Ако след тази игра не са те уволнили, можеш да си сигурен, че разполагаш с най-страхотното ръководство и офисът ти никога вече няма да бъде същия.
0
Изпращат полицай в командировка. Вместо да се върне след 3 дни се връща след 30 дни. Като се върнал Шефа му веднага го извикал при него. След 6 часова кавга на Шефа му олекнало и попитал полицая:
-Кажи сега защо толкова се забави. А трябва да сме за пример.
Полицаят:
-Ами Шефе пукнах гума. Махах махах никой не спира. Накрая спря един младеж даде ми един презерватив, залепих гумата и етоме тука.
Шефа:
-Тогава слушай какво ще ти кажа. Взимаш тези фактури и изкупуваш всички презервативи, аз няма да позволя повече закъснения от командировки.
Влиза ченгето в една аптека и се нарежда на опашката. След него се нареждат , млада дама, една бабичка и зад нея един педал. Идва му реда:
-Добър ден. Иматели презервативи?
-Да имаме
-отвърнала аптекарката
-колко искате?
-Дайте ми всичките.
Няколко минути тишина.
-До сега ни биха сега започват да ни е/бът
- казала младата дама.
-Гражданино полицай как ще бъда
-по квартали или по ОФ организации
-казала бабичката.
А педала си въртял едно синджир че на пръста и възкликнал:
-Ххмм пак ще е с връзки.
0
Десет дена на село на един луд геймър без РС.
(или как един болен мозък - аз - се чуди какво да прави в 3 сутринта)
Нашите решиха да ме пратят на село да поседя и да видя какво е истинския живот....истински живот - какво имат предвид? ...... Ъ-ъ-ъ, а какво е това село да пукна ако знам. Сигурно е някакъв курорт.
ден 1: Абе какъв е тоя ужас. Пътувах 5 часа с влак и още толкова с някакъв раздрънкан Чавдар. Още не мога да си чуя мислите и даже не знам как стигнахме до къщата. Аз си лягам и утре ще разглеждам.
ден 2 сутринта към 12-13: Ей к'ва е тая работа нашите са си заминали, а аз се събудих в някава почти гола стая, която приличаше на декор като от лагрите от Delta Force. Супер, тука яко геймъри ще да има!
20 минути по-късно: Бахти ужаса тук няма кьорав компютър. Как живеят тези хора! Остатъкът от деня прекарах в размисъл над този въпрос.
ден 3: Разходих се из селото. Баси все едно съм попаднал в Unreal. Всички ме гледат като някакъв извънземен. Страх ме е да ходя така невъоражен, поне един нож да имах. И на всичкото отгоре страшна тишина, само тук таме се чуват звуци от някакви същества - страх майка!
ден 4: Баба ми, ми каза, че ще има пилешка супа за обяд, но трябвало аз донеса пилето, докато тя си свърши работата. Даде ми един нож, излязох на двора и се почудих къде е супера. Тръгнах из селото да го търся, ох добре, имам нож и съм по-спокоен. Странна работа, към когото и да се зпътя гледа да се скрие. Споко’ бе хора няма да ви ръгам, искам само да попитам нещо. Видях някакъв човек, който го следваха много животни. Мамоо тоя ще го нападнат всеки момент. Затичах се, а оня ми ти старец като замахна с неква тояга и ме свали с един удар на земята. Баси аз да помогна, а той...
ден 5: Баба ми, ми каза, че пилета имало в курника, а не в супера. Пак ми даде ножа и ме изпрати да донеса едно, че все пак да ядем пилешка супа. Какво е курнинк? Отивам да питам съседите които бяха снощи у нас. Изглеждат добри хора. Питах ги те се засмяха и ми показаха някаква постройка в другия край на двора им. Рекох си хубаво, сбогувах се с тях и се запътиха натам. Тамън отворих вратата на двора и три от тия животни дето видях вчера се изпречиха на пътя ми. Е днеска няма начин да не отнеса поне едно в гроба. Засилих се, замахнах и на едно падна главата.....егати шума вдигнаха другите две, някакво "бааа баа бааа". От бараката отсреща почнаха да се чуват някакви други странни звучи. Излезе съседа и като видя какво съм направил фана една сопа и с два удара ме свали на земята.
ден 6: Цял ден баба ми и дядо ми, ми викат и не ме пускат да изляза. Да пукна ако разбирам защо. Чак вечерта разбрах, че това били овце.
ден 7: Старите отидоха на полето и ми казаха да не излизам от вкъщи. Е поне на двора ме пуснаха. Разхождам се. Намерих някаква прашна врата. Отворих я, а отвътре един куп кирки и лопати. Супер, намерих си ново оръжие. Взех една кирка и продължих да се разхождам. Зад една врата чух странен шум, някакво "грух грух".....баси к’во пък ще да е това?! Отварям вратата и гледам някакво странно, дебело животно с два големи "рога" стои и ме гледа. Баси тва прилича на Skaаrj warrior само дето седи на 4 крака. Сигурно баба ми и дядо ми не знаят за това. Ще взема да ги отърва, че ще си имат проблеми после. Замахнах един път онова се дръпна назад и го изпуснах. Замахнах още веднъж, оно изквича и се скри в ъгъла и млъкна. Ох дано да съм го убил. Поне виждам кървава диря към тъмното. Легнах да спя и ме събудиха виковете на дядо ми. Оххх май пак съм сгафил нещо. Мда бях прав пак идват със сопата. По трудния начин разбрах, че това било обикновен див глиган, който дядо ми угоявал, че да има повече месо като го заколи.
ден 8 сутринта: Взеха ме на полето, че да не правя повече бели в къщата....Ужас, това поле ми напомня за Mech Warrior.
След 5 часа: Почна да ми става тъпо и горещо. Ще ида да се разходя.....Супер! Магерета! Казват, че били добри животинки, чакай да видя по отблизо. Погалих по глава...май му харесва. Е ще тръгвам към баба ми. Я то иска да ме последва....ми хубаво дай да го отвържа да дойде с мен. Проследих въжето, за което беше завързно. Някакво колче зад магарето. Тамън го отвързах и онова ми ти магаре се вдигна на предните си крака и ме изрита в задника със задните. Изхвърчах поне на 10 метра. После не помня.
ден 9: Малееееее боли ме ЗАДНИКАААА. Баба ми се грижи за мен. Каза, че отива в градинката да прекопае лозето и ако ми потрябва да я извикам. Изляох за малко на верандата, а там стои някакво животно което съска, надуло се е и се пуе срещу мене сякаш иска да ме захапе. С един як шут го забих в дувара. Вечерта дядо ми го откри и побесня и искаше да ме набие ама баба ми го спря.
ден 10: Омръзна ми да лежа, а и задника вече ми мина. Ще се пошляя малко из двора. Eхааа какъв готин, голям нож има на масичката. Ще взема да го разгледам като се върна. Запътих се към някаква врата, която водеше към мазето. Влязох вътре, мммммммммм мирише на вино. Видях една огромна бъчва от където идваше миризмата. Реших да го опитам. Брех то много вкусно това, айде още една чашка...
след 30 мин. "опитване": Отидох при баба ми да я видя какво прави... видях я двойна. Тя се зарадва, че съм станал. Даде ми няколко моркова и каза да ги занеса на животните в другия край на двора. Взех ги и бавно бавно, залитайки, се запътих натам. Какви пък животни ще обичатда ядат моркови. Като отворих вратата едни големи, бели, с дълги уши и кървясали очи същества се нахавърлиха срещу мен. Мамоо това са само зайците са от Alice, побягнах към къщата стиснал морковите в едната ръка. Блъснах се в масата. Изправих се и взех ножа, който беше на нея и се завъртях готов за битка. Малко след това се появиха и онези гадове. Клатейки се скочих върху единия и забих ножа върху другия - тъкмо се завъртях да заколя още един баба ми се появи от някъде и ме фрасна с дръжката на мотиката през ръцете след това усетих един здрав удар зад врата и изгубих съзнание.
Събудих се завързан за една от седалките в рейса. Шофьора ми каза, че щял да ме пусне като сме стигнели гарата, защото така му били поръчали. Предаде ми още никога да не съм се бил връщал в тук. Аз и нямам такова намерение - там просто е по-опасно от всяка една игра.
1
Един човек имал проблем с това, че след всяка дума казвал "Да е*а" и влиза в един магазин за хранителни стоки. Казва на продавачката
- Г-жо да е*а, дайте ми едно пиле да е*а.
продавачката се възмутила и се развикала: Ама господине какви глупости говорите.
клиентът пак опитва да си купи пиле
- Г-жо да е*а, аз не искам вас да е*а искам едно пиле да е*а.
Продавачката не издържала и викнала полицая да се справи с клиента.
Полицая вкарва клиента в една стая и го пита клиента какво иска от продавачката. и клиента обеснява;
- Господин полицай да е*а, аз казах на продавачката да е*а да ми даде едно пиле да е*а, тя си помисли че искам нея да е*а и накрая изивка вас да е*а.
Полицая сърдито:
- Седнете господине
- Ама аз мога и прав да е*а, отговаря клиентът ;-))
0
В съда. Двама се развеждат. Мадамата много секси, яка, породиста, пичът един кльощав, гърчав, едва се държи на краката си. Съдията пита първо жената:
-Какви Ви са основанията да искате развод?
-Въобще не ме задоволява с*ксуално, господин съдия!
-А Вие, господине, какво ще кажете?
-Аз, какво да кажа, не съм я бил задоволявал! ! ! Това е пълна лъжа! ! Та тя ме държи все гладен, ще ме умори! Дайте ми сега тук една чорба да хапна и ще ви изпоеба всичките наред... !
0
Жена се оплаква на с*ксолог , че мъжът и е с*ксуален маниак, и като се прибере от работа в къщи още от вратата си хвърля дрехите , с два замаха сваля нейните и започва да я работи от всякъде. Сяда , яде и пак започва пълна програма и така всеки ден.
- Не мога да си почина от него , моля дайте ми нещо да се оправя.
- Като видите че мъжът ви се прибира вземете една таблетка и си я пъхнете в влагалището и всичко ще е наред, казал с*ксолога.
На следващия ден още от асансьора се чува гласа на мъжът:
- Жена хвърляй дрехите , че много съм загорял, ще те спукам от с*кс !
Жената се уплашила и в бързината напъхала десетина таблетки. В това време влиза мъжът и хвърля и дрехите и я започва. По едно време се чува страшен трясък, мъжът спира и пита:
- Ко стаа ма жена ?
- Ааа, а ми нищо! ! - казва жената.
- Нищо, нищо ама я ми кажи какво ми правят т*шаците на закачалката и члена ми е цъфнал като майска роза.
0
Постъпва, млад юнга на голям кораб. Още на трапа, го очаква боцмана - огромен мустакат мъжага, който свирепо го фиксирал от високо, и изревал
-Юнгааа, я ела тука! ! Готов ли си за първото ти презокеанско пътуване? ?
-Тъй, вярно боцман! Взел съм си всички необходими, дрехи, вещи и листове за писма, да пиша на мама.
-Абе, будала, сгълчал го боцмана, че ти не си взел най-важното, бе лешпер новобрански! ! Презервативи и хапчета за морска болест.
-Аааа, че защо са ми пък тия неща?
-Как защо бе, като ни удари вълната, и като ти се придрайфа, какво ще правиш? А, на първото пристанище още, като те награбят ку*вите, как ще се оправяш без презервативи? Марш до аптеката, да се снабдиш!
Отива ония в аптеката
-Една кутийка с презервативи, и една опаковка хапчета против повръщане.
Връща се на кораба, и ония още преди трапа го емва
-Абе пичлеме какво си взел ти бе? ? ? 3 презерватива и 9 хапчета? !? Абе ние света ще обикаляме бе... Марш да купиш колкото трябва
Айде пак в аптеката
-Дайте ми 5 кутийки презервативи, и 5 опаковки хапчета за повръщане
Връща се на кораба, и боцмана вече избеснял
-Абе майка ти новобранска, ти луд ли си? !? Ще пътуваме година и половина бе! ! ! Това са 24 пристанища бе! ! Знаеш ли колко ку*ви са това бе!? Марш , обратно в аптеката
Отива юнгата, за трети път, влиза и пак :
-Дайте ми 2..не, не ... 3 кашона презервативи, и 3 кашона хапчета против повръщане!
Аптекарката го погледнала над очилата си, навела се до прозорчето и казала
-Абе момче, като ти става лошо, не го прави, бе....
0