бай+хой
Една мутра чакала своят бизнес партньор от Китай. И изпратил най-интелигентният си служител да го посрещне, заръчвайки му:
- Виж сега, работата е деликатна, китаецът е много чувствителен за името си, много е обидчив. Гледай да не сбъркаш, защото ще стане страшно. Казва се Бай Хой.
Тръгнал интелигентният служител към летището и все си повтарял:
- Бай Хой, Бай Хой, Бай Хой, да не го сбъркам, да не го сбъркам, да не го сбъркам...
Китаецът пристигнал, стъпил на червения килим и нашият тържествено се провикнал: - Добре дошъл, Бай Кор!
- Учителю Бай, защо всички говорят, че китайците сме еднакви?
- Учителя Бай го няма, аз съм леля ти Хой.
На бай Любо жена му го праща до кварталната бакалия, в квартал Младост, да купи бира, ракия, водка, коняк, мастика, мента, бърбън...и КИСЕЛО МЛЯКО.
В момента на плащането се сеща за млякото и пита магазинерката:
- Имате ли кисело мляко "ДАНОН"?
Магазинерката отговаря:
- Фамилия?
Бай Любо отговаря:
- Колев!!!!
Един дух пленил бай Ганьо българина, турчина и американеца. Казал им, че ако не му кажат нещо което не може да направи.
Турчина казал, че неможе да вдигне сграда на 30 етажа. На другия ден духът го направил и убил турчина. После американеца казал, че не може да построи небостаргач висок 6 хил. м. за 1 ден. На другия ден духът го построил и убил и американеца. След това българина си откъснал един косам от п*шката и го дал на духът и му казал, че неможе да го изправи за 2 дена. Духът се мъчил, но неможал да го изправи. Духът му изпълнил 3 желания те били къща на шест етажа, хубава жена и 17 бемвета от най-новия модел. Тогава духът му казал никога да не се качва на шестия етаж.
След 80 г. бай Ганьо българина се качил на шестия етаж и видял духът да се мъчи да изправи косамът, но неуспявал да го изправи и най-накрая казал:
- Е как го изправяш аз не мога?
Българина взел косъма и казал:
- Пешо п*чка.
И косамът се изправил.
Пътува презокеански лайнер. Океана бурен дъжд, вятър. От президентския апартамент се чува плач и писъци. Английската кралица крещи:
- Кученцето ми падна в океана, който го спаси го правя лорд на Англия.
Никой не реагира, защото бурята е голяма. По едно време от горната палуба се чува топур - лупур и бай Ганьо пльос в океана, хваща псето под мишница и се качва. На палубата камери, светкавици, овации. Кралицата го посреща:
- Господин Балкански бях чувала за храбростта на българските мъже, но това надминава всичко! Елате да Ви провъзглася за лорд.
Бай Ганьо казва:
- Да да, ей сега, ей сега, само да ида горе да му е*а майката на тоя дет ма бутна в морето…
Бай мангал отива на интервю за работа, обаче шефът на фирмата е рокер. - Добар дан! Аз за туй, раотата де, съм дошал! - То хубаво за работата, обаче в нашата работа се изисква перфектен български да говориш! - А-а, аз ша уча и пак ша дода! Чел, учил манго 1 месец, научил български език перфектно и отива пак на интервюто. - Добър ден! За интервюто за работа съм дошъл. Половин час си приказвали, една грешка не направил - Всичко е много добре, говорите перфектен български, но има една дума, която ползваме постоянно в нашата работа и трябва да я казвате перфектно точно! - Да, няма проблем, коя е думата? - Думата е - "мотор". - мАтор!? - Ами съжалявам, не ставате за нашата работа без тази дума...
Тайният Дневник на Архангел Михаил
Ден 1
Взеха ме на работа. Толкова съм щастлив. Шефът каза, че ще пазя Портите райски с Огън и меч от Адам, Ева, Синовете човешки и мормонските проповедници. Уха! Почвам от утре.
Ден 2
Поради недостиг на средства вместо Огън и меч ми дадоха само меч. Обещаха веднага щом хванат онзи взломаджия, как му беше името, Персей или Персефон или Принца на персия, не помня вече… Та като го хванат ще си получа огъня. Обаче мен не ме интересува много. Не пуша.
Днес тренирах с меча. Никой не ни нападна. Но нищо. Важното е, че пазя Рая. Еден, дет са го рекли мъдрите хора. Тоест шефа...
Ден 3
Седя на входа и гледам злосторно. Истинският нинжа ангел може да срази врага си само с поглед!
Ден 1460000
Уха! Успях! Дойде някакъв дядка, прегърбен, плешив, в бяла роба, едвам ходеше направо и говореше някакъв Латиноамерикански език, май дори точно латински. Погледнах го и последните четири хиляди години тренировка си казаха думата. Хехе. Така го стресирах, че оживя отново. Направо припадна. На земята искам да кажа. Защото това е Рая. Много готино място. Направо Рай. Честно.
Ден 1460001
Шефът ме извика в кабинета си. Той е много културен. Обясни ми кротко, че ако пак изритам папата, пропадам. Май говореше буквално. Изтъкнах, че не знам как да познавам папите. Шефът беше много любопитен как тогава всички досегашни са вътре. Ми не знам, сигурно са минали през аварийния изход. Онзи зад кухнята. Шефът помълча малко. После внимателно попита защо не пазя и онзи вход. Ми щото е изход еб*си. Авариен при това. Ако иска, ще го пазя, когато се случи авария.
Шефът си скубе косата. Обади се на Ицето по мобилния и му крещя малко. После ми хвърли един такъв поглед, за какъвто ще има да тренирам три милиона години. Даде ми библия да се образовам за папите. Колекторс едишън. С бонус двд.
Подпрях с книгата портата, че малко се беше разкачила и ставаше течение. Двд-то го подострих и тренирам да мятам шурикен. Няма да имам проблеми със следващия папа. Не и ако не успее да се оплаче даже. Хъ хъ хъ.
Ден 1460020.
Скука. Но пък вече съм доста добре с двд-то. Имаше едно дърво недалече от поста ми, упражнявах се на него. Последното хвърляне направо го отрязах. Жалко за плодовете. Нищо, няма победа без жертви.
Ден 1460021
Мина Габриел. Пребледня и попита какво е станало с ябълката на шефа. Свих рамене невинно. Обясних му, че котката си остреше ноктите там. Габриел не ми вярва много. Показах му меча си. Още няма огън, но и така е внушителен. Габриел схвана. Котката изхвърча.
Изправиха дървото с кран и го заковаха с пирони. После издигнаха около него пет метра висок и два метра дебел зид. Жалко. Нарисувах си на него мишена и вече съм издълбал 20 сантиметра дупка в центъра. Еха.
Ден 1460036
Още никой не е върнал огъня. За сметка на това съседите прокарват електричество. Реших, че електрически меч е по-добър от огнен. Пъхнах го в контакта.
Марчето каза, че ще мога пак да си използвам ръката след седмица. Душица жена е тя, ей, изобщо не заслужава такъв мъж дет само я тормози. Покани ме на кафе, но дори и с изпържена ръка си имам служебни задължения. Мятам двд-то с лявата и псувам съседите наум. Ще видят те.
Ден 1460039
През дупката в зида вече се вижда дървото. Почти е зарастнало. Имам пъклен план. Така де, божествен. Нищо пъклено. Честно. Все пак Рая пазя. Един вид.
Ден 1460050
Напих Азрааел. С ябълкова ракия. Пяхме Градил Илия Килия. И Рикийчице Мъченичице. Божествено питие е това. Азрафаел предложи да пеем нещо и за дървото на шефа, обаче му напомних, че сме на публично място и другите може да си помислят, че нямаме предвид ябълката. Той ми повярва. Решихме да ходим да накажем съседите за електричеството им. С огън и меч. Тоест без огън. Още. Но аз не губя надежда.
Ден 1460051
Ази се гърчи от махмурлук и псува на всички езици, които познава. А той познава много езици.
Шефът ме повика. Гледа странно. Пита ме дали имам нещо общо с разрушаването на Вавилонската кула. Гледам невинно. Той ми размахва пред очите днешния вестник. Аз кротко вдигам ангелско пръстче и му посочвам къде е написано „преди новата ера” точно до днешната дата. Той млъкна. Погледна ме странно. Аз гледам все така невинно. Ми еб*си, пазя входа, пощата през мен минава. Шефът ме прати да му се махам от погледа. Да, онзи поглед. Ура. Занесох на Азрааел кисело зеле да закусва. Приятелите трябва да се поддържаме. Особено в Рая. Тук човек за човека е ангел. Както са казали римляните: Хомо хомини хомос хомоссайд. Или нещо такова.
Ден 1460058
Относително спокойно. Самолетите малко ме дразнят, откакто шефа ми забрани да ги свалям с ябълки. Казва, че и без мен бермудския триъгълник е достатъчно известно място и само НАСА му е притрябвала сега.
Да бе да... Какво знае той за бермудския триъгълник? Без мен това място още щеше да стене под ботуша на туристическия агресор. Но нищо, стига ми тая награда да каже нявга народа … абе да казва каквото ще. Хъ. Нали съм в рая. Муахаха.
Ден 146070
Новите съседи са некви тъпи американци. Седят си по цял ден вътре, дъвчат макдоналдс, наливат се с кафе и се съдят като в стария завет. И електричество сложиха отгоре на всичкото. Нарочно ме провокират. Шефа ме извика да ми каже, че ако с тях стане същото като с вавилонците, да си търся гумено пате. Щото ме чака дълга, дълга баня. В сауната. Каква сауна, попитах го. Шефът каза, че говори за онази на партера. С черните джакузита. И много топлата вода.
Обичам джакузита. Жалко за американците.
Ден 1460071
Предложих на Ази да пийнем по чашка. Той ме гледа особено, пелтечи нещо и бяга да се измъква. Странно. Мислех, че ракията му харесва. Е, както и да е, ще се наложи да ползвам собствените си връзки. Звъннах два три телефона. Бай Ладо се нави, отдавна ми дължеше услуга.
Ден 1460080
Днес съм в прани дрехи. Мечът ми е лъснат лъснат та чак свети. На стената съм написал с големи букви „Не е нужно да си ангел, за да работиш тук… но помага!”. С кръв. Онзи пап се беше върнал, ама тоя път успях да го нацепя преди да гъкне. Двд-то мина през него като през масло. Така де, това е праведна кръв, така надписа придобива допълнителна тежест и достоверност. Дойде шефа, огледа обстановката, но май привидната ми невинност не го заблуди. Покрещя ми. Удари ме с няколко мълнии. Изглеждаше тъжен, за това предложих да го почерпя с малко от моята ракия. Удари ме с още няколко мълнии, но накрая се съгласи. После пяхме хиподил и рамщайн. Заведох го у тях и той накара Марчето да ни точи баница. Тя ме гледа като втори Юда. Пак ще трябва да бера цветя. Но първо ще почакам да му помине на шефа, нямам с какво да го държа пиян цяла седмица. Стареца порка като гръцки бог.
Вземам Ицо и отиваме на риба.
Ден 1460087
Шефа беше сложил на входа Рафи да ме чака с някаква гаубица. Ухилих се чаровно и му показах какви риби сме наловили. Той взе да разсъждава. Извадих и бутилка вино. Подобаващо. Той си пада леко сноб за храната. Светнаха му очичките. Тоест те принципно си светят, това е характерно за него, но сега светнаха иначе. Пусна ме да влизам.
На вечеря се изтърси и половин Ирак. Тъпите американци ги избомбили. Знаех си, че има нещо гнило в тия съседи. Шефът ми мълчи. Нахранихме арабите с риба. Това му е специалитет на Ицето. Той изобщо много обича да храни с риба пустинните народи, голямо копеленце си пада. Един вид им казва „Скиите тъпаци, аз като живея на готино място мога да се тъъъъпча с риба и де що има водна сволоч". Когато стигна до супата от желирани змиорки, някои вече го гледаха леко злобно. Абе като цяло е як пич, но понякога преиграва. Но нищо, арабите са готини. Полафих си с няколко. Напих ги с ракия. Пяхме мановар. Щяхме да пеем и черно фередже, но се сдържах. Очертават се забавни дни. В рая. Готино място. Райско.
През една дупка на стената бай Петко обичал да гледа своята съседка как мете двора облечена с къса роба. Но веднъж, бабата го сгащила и закрещяла:
- Що не запушеш тая дупка бе дядо?
А дядото тъжно отговорил:
- Нямам сили вече, старо. Да бях млад хубаво щях да я запълня аз тая дупка.
Автобусът спира!
Всички пикаем прави, само бай Гошо си сваля гащите и кляка.
- Защо бе бай Гошо, пикаеш като жена?
- От както ми е отказал - ръка не му подавам!
Клиент се провиква към готвача:
- Бай Гошоооо, кво стана с пържолата бе?
- Пикаяаааа!
- Пичеш ли я, пикайш ли?
- Пика я ти казах!
Старци играят табла в кафенето. Бай Гошо, става да си купува цигари от лавката. За да не забрави кво беше, върви и си повтаря, Мелник, Мелник, Мелник. Стига до средата на шосето, край него профучава кола, разсейва се и продължава. Верея, Верея, Верея.
На опашката възниква спор, кой е на ред. Разсейва се.
- Какво ще желаете?
- Дай една вафла!
Отива един американец в градината на бай Ганьо.
Българина решава да се похвали с доматите и вика:
- Е, американче, виж в България кви сочни доматки имаме!
А американеца с лека усмивка казва:
-Е, ний в Америка кви домати имаме, такива модифицирани, колкото една баскетболна топка.
Решава бай Ганьо да се изфука с краставицата.
- Е, виж в България кви хубави краставици имаме... ма сочни, а как хрупкат.
Американеца захилен отговорил:
- Ние в Америка кви краставици имаме по 20 метра дълги, цялата рода хранят.
Ядосан българина продължил разходката. Когато стигнали до дините, американеца попитал какво е това (в Америка няма дини)?!?
След леко кимане с глава бай Ганьо:
- Грах, майка ти да e*а!
Световно първенство по полов атлетизyм...
Радио коментатор говори по радиото:
- И така драги радио
-слушатели, намираме се в зала "Метрополитен", Ню Йорк, където ще се проведе финалът на световното първенство по полов атлетизъм... На терена са строени сто голи мадами!
Финалисти са американеца Джон, французина Жак и младия и надежден състезател
- бай Ганьо!
- Ето на терена излиза американеца. Той започва първата, втората, третата, петата, десетата двайсетата, двадесет и петата мадама.
Да дараги радиослушатели това е ново постижение от световна величина!
- А сега да видим какво ще направи французина Жак ?
Ето, той излиза. Сваля халата си и започва... първата, втората, третата, десетата, двадесет и първата, тридесетата, тридесет и деветата..... Дааа драги слушатели! Това е нов световен рекорд....!
- Остава да видим какво ще направи последния състезател..Ето той излиза на терена! ! ! Започва вихрено... първата, втората, двадесетата, тридесет и петата, петдесетата, деветдесетата, деветдесет и осмата, стотната мадама! ! ! !
Драги радиослушатели..това нов, абсолютен световен рекорд! ! !
Но какво виждам ? ? ? Бай Ганьо слиза в партера! Той започва първата редица, втората, третата, четвъртата ! ! !
- Помооощ ! ! ! ! !
По новините съобщават, че в България са попаднали голямо количество
извънземни и ако някой срещне такова същество, да се отнася много гостоприемно. Бай Гошо, отива да си коси люцерната и в средата на нивата вижда някаква клекнала фигура със скафандър. Дядото, дружелюбно и с голямо вълнение, се сочи с пръст и казва:
- Гошо, люцерна, коси!
Получава отговор:
- Ямаха, моторист, сере!
Бай Иван, дългогодишен продавач на дини, само с едно почукване по главата на сина си, можеше да познае дали той си е научил уроците…