аз+знам+всичко
Писмо от съпругата:
"Скъпи съпруже,
Пиша ти това писмо, за да ти кажа, че те напускам завинаги. Бях ти добра жена седем години, но няма за какво да ти го доказвам. Последните две седмици бяха истински ад. Шефът ти ми се обади, за да ми каже, че си напуснал работа днес и това беше последната капка, която преля чашата на търпението. Миналата седмица ти се прибра и не забеляза, че съм си остригала главата и изрязала ноктите, че съм сготвила любимото ти ястие и дори, че бях облякла чисто нов халат.
Като се прибра яде две минути и отиде право да спиш, след като изгледа мача. Не ми каза,
че ме обичаш, не ме докосна или каквото и да е. Или ми изневеряваш или не ме обичаш повече, каквото и да е, напускам те.
P.S. Ако се опитваш да ме откриеш, недей. С брат ти се местим заедно в друг град. Пожелавам ти страхотен живот Бившата ти съпруга"
Писмо на съпруга:
"Скъпа бивша съпруго,
Нищо не може да направи деня ми толкова страхотен колкото писмото, което ми изпрати. Вярно
е, че бяхме женени седем години, макар че добра жена е далече от това, което ти беше. Гледам спортни програми прекалено много, за да избегна постоянното ти натякване. За съжаление това не дава резултат. Забелязах кога си острига косата миналата седмица и първото нещо, което ми изникна в съзнанието беше: Изглеждаш точно като мъж. Майка ми ме е учела да не казвам нищо лошо, ако не мога да кажа нищо хубаво. Когато ми сготви любимото
ядене сигурно си ме сбъркала с брат ми, защото аз спрях да ям свинско преди седем години. Легнах си веднага, когато ти си беше сложила новия халат, защото етикета с цената беше все още на него. Молех се да е съвпадение, че брат ми бе поискал 50 долара назаем тази сутрин, а цената на твоето халатче бе 49,99 долара! Въпреки всичко това аз все още те обичам и мислех, че би могло да се получи между нас. Така че, когато открих, че съм спечелил от лотарията 10 милиона долара, аз напуснах работа
и купих два билета за Ямайка. Но когато се прибрах вкъщи ти вече си бе тръгнала. Предполагам че всичко си има причина. Надявам се, че ще имаш пълноценния живот, който винаги си искала. Моят адвокат каза, че заради твоето писмо няма да получиш нищо от мен.
Така че проблемът си е твой!
P.S. Не знам дали съм ти казвал някога, но Карл, моят брат, се роди Карла! Надявам се, че това не е проблем за теб.
2
Един пияница се оплакал на негов приятел и той му казал, че е чул от други хора, че попа помогнал на много пияници да спрат да пият и пияницата отишъл попа да му се изповяда и да му комогне да спре да пие, че изхарчва всичките им пари и децата и жената гладуват...... И отчето казал:
- Знам един начин но не е никак приятен....
И пияницата казал:
- На всичко съм готов стига има резултат.
Отчето взел едно въже, завързал го яко да не мърда и го хванал и го на еб*л и го отвързал и му казал.
- А сега ако те видя, че пиеш, ще кажа на цялото село, че съм те еб*л.
Пияницата засрамен и унижен и за да не разбере селото, че попа го е наеб*л спрял да пие и така след известно време пияницата минавал покрай селската кръчма и видял, че има много хора вътре и всички пият и се веселят и едни негови стари приятели го видели и го викнали да пие с тях. Той казал:
- Не искам, аз вече не пия!
Те казали:
- Хайде бе, ела, няма страшно, той попа умря, няма на кого да каже вече...
0
Върви си човечец по тъмна улучка. Внезапно група младежи му прегражда пътя. Гледа той - един държи счупена бутилка, друг верига, трети бухалка ..
- Давай всичко от джобовете!
- Ама аз такова, стар човек съм .. а вие шестима ли сте?
- Давай бе, колко сме няма значение, ще те смачкаме.
- Моля ви бе момчета, кажете колко сте да знам като се оправдавам после пред жената ...
- Шестима сме, давай сега парите бързо!
Човечеца (вади пистолет от джоба) си мърмори:
- Мошеници са тия в оръжейния магазин. Модел с 12 патрона ме набутаха да взема, а до сега смисъл - никакаъв ..
0
Две жени се разправяли:
- Моят като го знам... Пак ще ми се прибере кьоркитюк...
- О-о-о-о-о! Аз моя го отучих и сега не близва ама грам.
- И как ма муцка?
- Как ли? Ами вървя си по улицата и намирам една премазана котка. Вземах я и си отивам в дома. Напълних една кофа с ракия и "удавих" котето вътре. После излязох на пазар. Връщам се след време и к'во да видя? Нашият погнусен от гледката се зарече и до ден днешен не е близвал.
Другата решила и тя да направи така. Всичко по "упътване", прибира се и какво да види? Нейният мил супруг на колене и усуква котката и:
- Моля ти се котенце! Пусни поне още сто грама...
1
Майка и син разговарят за новата му приятелка:
- Прекалено много внимание й обръщаш и все й угаждаш за всичко. Ще вземе накрая да ти се качи на главата и ще се чудиш какво да правиш!
- Тя да ми се качи, пък аз знам какво да правя – отвръща синът.
0
Дневникът на един кли*ор
30 януари 2006 г.
Как ненавиждам изгризаните й нокти! Пак ме издра целия. Всичко ме боли.
3 февруари.
Гледахме лесб*йско порно. Видях много от нашите. Изглежда са много добре… Свърших два пъти. Добре де, втория път - от завист.
5 февруари.
Тя кръшна. Някакъв пияндур с двудневна четина дълго ми диша в лицето, после ме ошкури с брадата си и заспа с чело върху мен. До език така и не се стигна. Тя се разплака. И аз исках, ама не умея.
6 февруари.
Тя ме разглежда в огледалото в банята. Каза, че съм бил малък. Кучка!
10 февруари.
На съседката отдолу пак й тече. Купиха й нови превръзки. Вонят на теменужки. Задушавам се!
14 февруари.
Охооо! Това вече - да! Приятелките й подариха вибр*тор. Изглежда най-после ще имам личен живот. Разтрепервам се само като си помисля.
15 февруари.
Той определено е за предпочитане пред изгризаните нокти, но безусловно отстъпва на езика. Но може и да свикна. По начало той е много мил и така трогателно трепери… Разбрахме се да си поговорим, когато Тя заспи…
20 февруари.
Толкова съм уморен. Но защо не мога да се контролирам сам?! Защо съм толкова зависим от нейното ненаситно либидо?! Писна ми да свършвам в ръцете й! Искам да съм независим! Говорих със съседката, обеща да помогне. Щяла да поработи над ва*иналния оргазъм и - ако се получи - излизам в отпуска!
23 февруари.
Тя пак кръшна. Този път извадих късмет. Първо мислех, че всичко пак ще е за съседката. Но втория път едва не ме излизаха до смърт. Още ми се върти главата!
25 февруари.
Днес се замислих колко всъщност ми е провървяло. Вижте например съседката - нея постоянно я блъскат. Аз не бих издържал!
27 февруари.
Бяхме на гинеколог - нула внимание! Почвам тихичко да завиждам на съседката - защо, дявол да го вземе, й обръщат толкова внимание, като удоволствието от мен е сто пъти по-голямо!
28 февруари.
Все още съм ядосан и не говоря със съседката, а на Нея не й давам да свършва.
1 март.
Еех, пролет… Настроението ми е толкова романтично, че - докато Тя спеше - свърших просто ей тъй, от някакъв екзистенциален възторг! Тя си мисли, че това е от съня с Брат Пит. Глупачка! Та аз харесвам Шон Пен!
3 март.
Сутринта си поговорихме с далечния съсед. И неговата не е лесна! Като цяло - животът му е пълно лайно!
8 март.
На корпоративната вечеря началникът Я притисна в ъгъла на тоалетната, дълго ме търка с пръсти, но без ефект. Може би съм фригиден?! Тя се направи, че свършва, но аз не мога да лицемернича!
9 март.
У съседката отдолу пак е потоп. Това почва да ме дразни. Нима ще продължава цял живот? Напсувах я, а тя ме нарече мързеливец, на което нямаше какво да възразя. Затворих се в себе си.
10 март.
Заради потопа у съседката, Тя се съгласи да пусне началника само у далечния комшия. Ако знаете само как се възмущаваше! Не обича той такива работи. Ама Тя никога не го пита, шибана егоистка!!! А началникът е пълен гъз - изобщо не ми обърна внимание!
13 март.
Тя цял ден рева заради скъсването с началника. А аз съм доволен. Вечерта се утешавахме с вибр*тора. Олекна ни.
25 март.
Тя май се влюби. Усещам го. Още само се целуват, но всичко отвътре ми примира! Толкова е приятно!
30 март.
Случи се! Той е внимателен и готин, прави всичко както трябва, а аз се изчервих от удоволствие! Казах на съседката, че при такава скорост трябва да прекръстят кунилингуса на кли*орингус. Завижда ми. Явно с ва*иналния оргазъм нещата никакви ги няма.
17 април.
Прогресът е очевиден. Никога не забравят за мен, съседката също е доволна - разправя, че Тя успяла да открие в нея някаква странна точка. Вече гледа оптимистично на перспективите за ва*инален оргазъм. Аз също - кой знае защо - съм настроен позитивно. Изглежда, когато Тя е щастлива, и на мен ми е добре.
30 май.
Мило дневниче, извинявай, че дълго не съм писал. След месец Те ще се женят. Не знам на мен каква ще ми е ползата, но всички се радваме - и съседката отдолу и далечния комшия. Чух слух, че почнало някакво вътрешно разширяване. Съседката мрънка, че на нея щяло да й е най-тежко. Но всички заедно се надяваме на хубави дни. Пък и какво друго ни остава...
3
Бисери и за с*кса
1.Любовта е отговорът, но докато го чакате с*ксът повдига някои доста интересни въпроси.
2.Трагедия е, когато с*ксът е в главата ти, а не по-надолу където би трябвало да бъде.
3.Любовният ми живот е ужасен. Последния път, когато бях в жена, беше когато посетих статуята на свободата.
4.Господ ни е дал пенис и мозък, но кръв достатъчна, за да управляваме само едно от тях в даден момент.
5.Жените се нуждаят от повод, за да правят с*кс, а мъжете от място.
6.Нимфоманка е жена с отношение към с*кса, както на средностатистическия мъж.
7 С*кс не е отговорът. С*кс е въпросът. Отговорът е "Да".
8.Привлекателността на с*кса е петдесет процента каквото имаш и петдесет процента каквото хората мислят, че имаш.
9.Аз съм практикуващ хетерос*ксуален, но бис*ксуалността би удвоила шансовете ми да намеря с кого да изляза в събота вечер.
10.Нямя нищо лошо в това да правиш с*кс на запалена лампа. Просто провери дали вратата на колата е добре затворена.
11.Обвинявам майка си за моя скапан полов живот. Тя ми каза, че мъжът трябва да е отгоре, а жената под него. Три години с жена ми спахме на двуетажно легло.
12. Ужасно нещо ми се случи миналата нощ - нищо.
13.Помнете, че ако пушите след с*кс, значи го правите твърде бързо.
14.Ако с*ксът е естествено нещо, защо има толкова много ръководства как да го правим.
15.Когато съм добър, съм много много добър, но когато съм лош, съм по-добър.
16.С*ксът снощи беше толкова добър, че дори съседите запалиха по цигара.
17.С*ксът мръсен ли е?
Само ако се прави добре.
18.Целунах първото си момиче и запалих първата си цигара в един и същи ден...оттогава нямам време за цигари.
19.Добрите момичета си водят дневници, а на лошите не им остава време.
20.Не правете с*кс хора! Това води до целувки, а скоро ще трябва и да си говорите.
21.Едно време въздухът беше чист,а с*ксът беше мръсен.
22.Жената никога не забравя мъжете, които е можела да има, а мъжът-жените, които не е могъл да има.
23.С*ксът е от най-благотворните, красиви и естествени преживявания, които могат да се купят с пари.
24.Толкова отдавнва не съм правил с*кс, че дори забравих кой кого връзва .
25.Харесвам мъже с бъдеще и жени с минало.
26.Вярвам, че с*ксът между двама е красиво преживяване. Между пет е фантастично.
27.Разликата между порногрфията и еротиката е в осветлението.
28.С*ксът е като да вечеряш:
понякога менюто ти е смешно, понякога ти харесва.
28.Мръсните книги рядко хващат прах.
29.Единствените хора, които правят с*кс през циалото време са лъжците.
30.Най-красивите рокли се носят, за да бъдат съблечени.
31.Танците са вертикално изражение на хоризонтални желания.
32.Мисля, че има и други неща в живота, освен пари, бира и с*кс, само че не знам кои са.
33.Преследвах едно момиче две години, докато разбрах, че имаме еднакъв вкус. И двамата бяхме луди по жените.
34.Щастлив съм, че не съм бис*ксуален.
Нямаше да издържа да ми отказват и мъже, както го правят жените.
35.Някои неща са по-добри от с*кса,
други са по-лоши, но нито едно не е като него.
36.С*кс. В Америка фикс идея. В останалите части на света - Факт.
37.Ако си мислите, че пътят към сърцето на мъжа е през стомаха му, целите се твърде високо.
38.Жените постоянно пробягват през съзнанието ми, не смеят да ходят бавно.
39.Мъжете говорят с жените, за да спят с тях, а жените спят с межете, за да могат да си говорят с тях.
40.Да се ожениш заради с*кс е като да си купиш самолет, заради безплатно питие по време на полет.
41.Моите съученици бяха готови да правят с*кс с всичко, което се движи, но аз никога не съм виждал причина да се ограничавам.
42.Приателката ми винаги се смееше по време на с*кс, без значение какво четеше.
43.Най-хубавото нещо при самозадоволяването е, че не се налага специално да се обличаш за случая.
44.Мъжете играят играта, жените знаят резултата.
45.Има две категории хора: едните правят с*кс, а другите мислят за с*кс.
46.Голямата разлика между платения с*кс и този без пари е, че платения излиза по-евтино.
47.С*ксът е божията шега с човешките същества.
48.Има много механични устройства, които увеличават с*ксуалната възбуда, особено при жените. Най-доброто между тях е Мерцедес-Бенц.
3
Червената Шапчица стои на улицата и се опитва да хване такси. До нея спира лимузина, прозореца се отваря и един мъж пита:
- Къде отиваш, Червена Шапчице?
- Ами, бързам за радиото. Баба има рожден ден и искам да я поздравя!
- Чудесно, красавице! Аз съм директор на радиото. Качвай се в колата и аз ще те уредя!
Качва се Червената Шапчица в колата и радостно заявява:
- Ах, колко съм ви благодарна, готова съм да направя всичко за вас.
Мъжът това и чакал, отбил колата в близката горичка, разкопчал си панталона, извадил оная работа и казал:
- Давай, Шапчице!
- Ох, аз... не знам, ах колко се срамувам... за първи път ми е... много съм притеснена...
- Спокойно, бе! Всички се стесняват първия път. - успокоява я мъжът.
- Е, добре тогава! - съгласява се Червената Шапчица. Хваща инструмента, навежда се към него, въздъхва тежко, отваря уста и казва:
- Скъпа бабо...
1
Един човек си карал колата и гледа надпис "Село Педерасово".
Навлязъл селото и гледа - всичко нормално къщи, улици... .
Видял един селянин, който си косял тревата и го попитал:
- Абе, пич, що вашето село се казва така?
- Ми честно казано и аз не знам. Чакай да питам жената... Иванеееее!
0
Eдин човек си карал Харлито по калифорнийския плаж, когато изведнъж небесата се разтворили над него и с гърмящ глас Господ му проговорил: "Защото цял живот си се стремял да си ми верен, ще изпълня едно твое желание."
Човекът спрял мотора си и казал: "Издигни мост до Хавай, че да мога да карам дотам всеки път, когато поискам."
Господ му отговорил: "Желанието ти е материално, помисли за огромното предизвикателство на такъв тип начинание, за подпорите, които трябва да се се издигнат чак от дъното на Тихия океан и тоновете бетон и стомана, които ще са необходими! Това ще изчерпи много природни ресурси! Мога да го направя, но ми е трудно да приема стремежа ти за материални блага. Не бързай, помисли си и си пожелай нещо, което да е в полза на цялото човечество."
Човекът с Харлито помислил помислил и накрая казал:
"Господи, бих искал аз, а и всички други мъже да можем да разбираме жените; искам да знам какво чувства жената, какво си мисли, когато ме наказва с мълчание, когато плаче, какво всъщност има предвид, когато казва, че всичко е наред, и най-вече искам да знам как мога да направя една жена истински щастлива."
И Господ му отвърнал; "Две или четири платна искаш на тоя мост?"
1
КАЗАРМА
Шест години по-късно: Завърших гимназия и се дипломирах, родителите ми не ме ипуснаха от поглед през този период...много са загрижени Smile Само дето всеки ден ме водеха по психиатри и тая година човека ми каза, че имам напредък и съм щял да се оправя... от какво обаче аз така и не знам?!?. Тая година влязох в казармата, майка ми, баща ми и сестра ми са се панирали. "Спокойно де хора само в казармата влизам, нищо няма да ми стане".
ден 1: Строиха ни на плаца. Командира говори, говори, говори, говори та се задиня. Половината от нещата които каза не ги разбрах другата половина нямаха смисъл. Но човека реши да завършим първия ден съм един "малък" крос... 20 км той нарича малък!!!! Вчерта бях плувнал в пот от горе до долу, а краката ми бяха заврели в тея кубинки, а чорапите ми бяха мокри. Успях само тях да смъкна и автомата след което съм заспал.
ден 2: БОЛИИИИ МЕ ВИЧКО!!! Опитах се да кажа на командира, а оня ми отпери един шамар и ме накара да пробягам 10км при това в най-голямата жега. Цял следобдед лежах като заклан на глеглото, не можех да мръдна. Един от войниците ме съжали и ми помогна да си смъкна поне кубинките. Оня направи физиономия все едно са му топнали главата в бидон с осем месечно зеле... горкия сигурно е видял колко са ми подути краката и му е станало лошо.
ден 3: Едвам се движа, а командира ме е натоварил със зимната екипировка и само мен при това в най-голяма жега. От мене струи пот като водопад и все едно джапам в гьол. Късно следобеда като си събух кубикните от тях изтече поне 300 мил. "вода". Момчетата около мен отвориха прозорците като мърмореха нещо.
ден 4: Не знам къде съм, но при всеки опит да мръдна усещам пронизваща болка през цялото тяло. Към 9:00 дойде командира и се развика нещо, но аз не чувам щото ми бръмчи главата. След 5 мин дойдоха 2 яки момчета и ме понесоха на някъде. Зарадвах се най-сетне ще ме заведат в лекарското оделение... Лекарско ли?!? ТОВА Е КАРЦЕРА.
ден 5: Нищо особенно навънка е поне 30 градуса, а тука към 40 и не мога да се съблека даже, че е тясно. Тоя дето ми донесе храната каза, че съм изпуснал голямата баня... да му и *** в банята аз не мога да дишам, а той за баня ми говори.
ден 6-10: Умирам от жега и се потя като пор.
ден 11: Пуснаха ме от карцера и едвам ходя. Пак съм изпуснал голамата баня - дявол го взел. Командира ме прати да мия тоалетните...то не се диша там. По едно време щях да загубя съзнание и се препънах в една от кофите с мръсна вода която заля краката ми, добре че кубунките не пропускат.
ден 12: Сутринта в 5 всички бяха станали и се оплакваха от някаква миризма. Да им имам проблемите аз ще поспя още малко.
ден 13: Мина инспекция в стаята. Ония ми ти командири се разкрещяха, че стаята воняла и ни пратиха всички от тука да направим по 100 лицеви опори след което да потичаме 20тина км, някой от войниците ме гледат на кръв... какво съм им направил?!?
ден 14: Ще ходим на полево обучение, а навън вали да се къса. Цял ден марширувахме из едно кално поле. Кубинките от черни станаха глинесто-кафяви. Утре е ден за баня.
ден 15: Баняяяяя... влязох вътре доволен, че най-сетне ще си взема душ. Тамън си събух кубинките и всички които бяха в стаята изпопадаха по земята в безсъзнание. Е дявол ги взел и командирите, ся ли намериха да правят учение с газ. Фанах дрехите и кубинките и изхвърчах от банята. Няма да се натровя заради единия душ я.
ден 16: Стаята е на 1/3 празна. Всички са мед сектора. Еми така е като командира върши глупости, ей ся само да дойде ще му кажа аз какво мисля.
ден 17: Е казах му и пак съм в карцера и вънка пак 30 градуса пот, пот, пот. Пак ще изтърва банята Sad
ден 18-22: Скука, пот и броене на мухи които чудно, защо като влетят умират моментално. Ще си ги събера за риба.
ден 23: Пуснаха ме от карцера. Отидох до стаята да се излегна малко, че съм се схванал... Я леглото ми е преместено единия край на стаята. Това пък защо... никой нищо не казва.
ден 24: Абе тия хора не са в ред. Цяла нощ кашляха и хрипаха ми като не са добре да идат в медицинското. Ето и аз съм с хрема и ми за запушен носът ама си капя капки и не преча.
ден 25: Странно в банята няма никой, е още по-добре за мен... Абе къде са ми чистите чорапи, на кой са му притрябвали дявол го взел. Нищо ще си нося тия... малко понамирисват като ги доближа до носа ама стават.
ден 26: Ще ни показват как се кара танк, че поне да знаем. Едвам се набутах аз и още един, и шофьора в танка. На излизане си заклещих кракът и ми се изхлузи кубинката с чорапа. Като излязох викнах да ми я хвърлят, че навън е кално... не получих отговор. Командира на ротата надникна вътре и май нещо се изпусна и падна вътре. Надникнах гледам командира хрипа, замери ме с кубинката... добре де какво съм му направил сега?
ден 27: Имаме заместващ командир. Командира ни си взел седмица в санаториум.
ден 28: Свободен ден... вечерта избягахме от подлението и отидохме на дискотека. Танци, танци... мен ме заболяха краката и реших да си махна кубинките, че да се охладят. Тамън започнах да се отпускам, когато се включи противопожарната аларма. Огледах се хората около мен изпопадали на земята, а другите се щурат като ненормални. Хванах кубинките в двете ръце и бегом към поделението. Минах напряко през градинката на с цветята на командира.
ден 29: Замесника ни смъмри, че ни нямало и ни прати да тичаме 15 км. Като минах покрай градинката на командира видях, че е повяхнала цялата. Е как може такова отношение с цветята.
ден 30: С друго поделение ще разиграем военен конфликт. По едно време плениха част от нас и почнаха да ни рапзитват и заплашваха, че ще ни измъчват ако не кажем къде е "щаба" ни. Почнаха един по един да гъделичкат краката с перо, но тия от мойта рота много издръжливи се оказаха. Дойде и моя ред. Събуха ми кубинките след което всичко утихна... погледнах гледам всички изпопадали по земята. Така ни намери замесник командира.
ден 31: Мда тоя карцер почна да ми става уютен.
ден 32: Преместиха ни от карцера в килия, че им трябвал за нещо. Много тясно тука 5 души в килия метър на два. Краката ме заболяха да стоя прав, а тия кубинки убиват - свалям ги. Тия около мен започнаха да агонизират... явно не им понася затворените пространства.
ден 33: Всички са в медицинския сектор. В спалното помещение съм аз и още 5 момчета. През нощта усетих някакво раздвижване, но не се обърнах, че ме се спеше много.
ден 34: Ей какво по дяволите ми прави леглото в коридора. Командира се върна и ме завари така. Развика се и ме прати да беля картофи в кухнята. Към обяд готвачите почнаха да душат наоколо. Някой каза, че май има умрял плъх. Вечерта на всички им се виеше свят и се задушаваха. Аз нищо не усещам, явно са опитали от собствената си манджа. Пада им се.
ден 35: Днеска ще ни учат да използваме противогаз. Заведоха ни на майната си насред някакво поле. Влязохме в някаква барака сложихме си противогазите и почнахме да чакаме. Чакахме, чакахме... някой си свалиха противогазите щото им омръзна. Мен ме боляха краката от ходене и помолих един да ми помогне да си събуя кубинките. Всички изтръпнаха и набързо си сложиха противогазите. Все пак човека ми помогна да ги махна. Точно тогава двама припаднаха. Еее явно са пуснали най-сетне газа. Като излязахме, командира каза, че не е наред газовата система и учението се отлага. Всички се спогледаха.
ден 36: Ще спим на палатки, че да не се връщаме в поделението, че е дълче. Баси никой не ме иска в палатката си. Е ще си къртя отвънка. Подложих си на кубинките и заслах с чорапите.
ден 37 сутринта: Лошо ми е и повръщам. Командира изпрати адютанта си да ме види как съм. Той отвори спалния чувал и припадна. Боже толкова ли съм зле?
ден 38: .......
ден 39: .......
ден 40: Събудих се сам в бяла стая. Тоя път не бях завързан, но на столя седяха ония в бялото пак с противогази. Местят ме в отдел за изследване на бойни газове.
To be continued...
ден 41: Карат ме с военен конвой до новото поделение. В камиона с мен се качиха двама. Казаха, че са ми охрана. Докато пътувахме видях, че по стената лази една огромна черна хлебарка и понеже ме е гнус да я мачкам с ръка си свалих кубинката и я размазах. Ония двамата се опитаха да ми кажат нещо обаче в следващия момент припаднаха... баси гнусливите хора.
ден 42: Ехааа много хубава стаичка са ми дали даже има цветенца във вазата. Не може да се сравни това легло с пружината в старото поделение. Събувам се и лягам да спя.
ден 43: Събуди ме някакъв трясък. Огледах се и първото което видях е, че цветята бяха се смарангясали до неузнаваемост. Погледнах към вратата и видях камериерката (ехаа имам и такава) на пода... горката сигурно не и е понесло от гледка на повехнали цветя. Около нея разсипана закуската... язък *яко псуване*.
ден 44: Вратата е заключена и не мога да изляза, а прозорците са запечатани - абе къде съм попаднал? Ритах вратата докато не ми се разпаднаха кубинките... българско качество. Най-сетне някой отвори вратата. По пагоните видях, че е полковник. Пристъпи...
5
ЛАГЕР
ден 1: Пристигнахме в хижата. Всички се втурнаха да си вземат душ от 2 часовото пътуване с влака и 6 часовото пътуване с теснолинейката. Аз си останах в леглото, да не съм луд да се къпя нали сутринта си взимах душ, а и чорапите ми даже не миришат. (поне мириса на прах за пране се е махнал)
ден 2: БЕСЕН СЪМ. Събудиха ни в 5:30 сутринта, за да ходим до някакъв връх. Що за нахалсво, а като капак за закуска имаше сух хляб два домата и парче салам. Като се прибрахме всички пак се втурнаха към банята... аз се отказах, но поне се наспах в стаята. Чорапите си оставих в маратонките, ухаят на леко спарено - приятно.
ден 3: Майкооо всичко ме боли ще го убия водача на групата, а на всичкото отгоре съседа ми по легло се оплаквал, че не можал да мигне цяла нощ щото нещо му миришело. Определено си измисля аз спах като пън и нищо не ми миришеше.
ден 4: Пак ни събудиха в 5:30. Щели сме да ходим да гледаме някакъв водопад, който бил на 7 часа път от тук!!!! С големи мъки стигнах до там и седнах на един камък близо до водопада, а ония ми ти "приятели" да вземат да ме бутнат във водата. На връщане се спънах в един заблатен гьол. Прибрах се премазан и си взех си душ и установих, че чистите ми чорапите са изчезнали. Е няма лошо, аз и без това не ги понасям, а и тези са си добре.
ден 5: Боли ме цялото тяло и съм настинал днеска няма да мърдам от леглото. Един от съквъртирантите ми каза, че от някъде идва мирис на застояла вода. От къде му хрумна, аз се къпах и махнах тинята, така че да е от мен не е.
ден 6: Цял ден скитахме по горещините по някакви камъни нагоре надолу. По се лее. Прибрахме се късно вечерта и аз се трупясах както си бях с дрехите и закъртих. Събудих от мърморенето на съседа по легло, който отваряше прозореца и вратата. Тоя не е наред навън е студено, а тоя отваря, нищо другите в стаята ще затворят като им стане студено.
ден 7: Вдървил съм се....ееее, никой ли не затвори прозореца? Отговориха ми, че миришело нещо много лошо и просто нямало как.
ден 8: Валя дъжд, а ние играхме футбол. Добре, че маратонките ми не пропускат та чорапите ми са чисти.
ден 9: Върнах се от закуска и гледам момчетата в стаята разместват всичко възможно от стаята. Казват, че нещо е умряло и мирише ужасно. Аз не усещам нищо, но за да не страня се включих и аз, но нищо не намерихме - ми нормално то няма нищо ама айде.
ден 10: Двама си събраха багажа и се преместиха в друга стая щото миризмата се била засилила - не е от мен скоро си взех душ, а дрехите са ми чисти даже оня ден като валя дъжд съвсем се изчистиха.
ден 11: През нощта имаше някакво раздвижване ама много ми се спеше та разбрах чак на сутринта, че едно от момчетата започнало да се задушава и да повръща. Горкия сигурно храната в хижата е започнала да застоява.
ден 12: Двете момчете които бяха останали в стаята се изнесоха и ме караха и мен да ходя с тях, че щяло миризмата да ме задуши и мен. Абе ти хоря нямат ли си друга разбота, че само душат. Докато не усещам нищо няма да мръдна от тук.
ден 13: Появиха се 20-тина пора от близката горичка. Половината от хижата се изнесе на излет.
ден 14: Провете се умножиха и всички са под моя прозорец. Сладки същества.
ден 15: Надзорниците се изредиха един по един да ми викат, че от тук миришело да съм кажел какво. От къде да знам да не им приличам на врачка. На мен не ми мирише.
ден 16: Отидохме да разгледаме някаква пещера. Стигнахме до основната зала, ма то там тясно, тясно 50 души едвам се събрахме. Докато водача разказваше за пещерата двама души извикаха, че подушват нещо задушливо и припаднаха.
ден 17: Ще играем на криеница в мазето на хижата, щото около нея поле от порове. Ай стига бе май верно има някаква миризма, която ги привлича ама защо само аз не я усещам?
ден 18: След криеницата от снощи в мазето, 3 момчета и 5 момичета са на легло. Казват, че замалко не се задушили от нещо. Еми глупави хора като знаят, че затворени помещения не им понасят па да не влизат.
ден 19: Едно от момчетата се върна в стаята при мен. На сутринта пак беше изчезнал. Хижаря каза, че с хеликоптер го откарали в токсикологията. Докато го изкарвали едвам си поемал дъх и шепнел - миризма... лоша. Сигурно поровете под прозореца не са му понесли.
ден 20: Поровете намаляха.
ден 21: Поровете напуснаха района....?!?!?
ден 22: Хижаря ни каза, че тая вечер сме щели да спим на палатки, че да претърси хижата и да намери източника на вонята от която всички се оплакват. Всички??? Аз продължавам да твърдя, че си измислят щото аз воня не усещам.
ден 23: Трите момчета с които бях в палатката през ноща получиха хрипове. Мед сестрата, която беше с нас за малко щеше да изпусне единия. Тц тц тц, как може малди хора с такова крехко здраве. Явно не им понася чистия въздух.
ден 24: Хижаря каза, че още два дни ще сме на палатки, че да се измирише тотално.
ден 25: Някой ми открадна възглавницата, нищо ще спя на маратонките, а чорапите ми ще служат за по-меко.
ден 26: Сутринта се събудих от задушлива миризма, лошо ми е.
ден 27: Хижаря каза, че утре ще ни пуска в хижата. Легнах си. Събудих се през нощта, лошо ми е не мога да дишам.
ден 28: ......
ден 29: ......
ден 30: Събудих се завързан за някакъв стол и пак същите хора с противогази се опитваха да отлепят чорапите ми от маратонките.
О не пак се започва...
0
Какъв домашен любимец подхожда на вашата зодия?
Овен: "Всичко, стига да е пълно с енергия!"
Телец: "Костенурка. Бавна, не й трябват много грижи и няма да изяжда храната на собственика си."
Близнаци: "Папагал... Има ли нужда да казвам нещо повече? Естествено, че има...."
Рак: "Каквото и да е... Важното е да се поддава на дресировка!"
Лъв: "Голяма, красива и дръзка котка, която не се състезава със собственика си в това кой е по-по-най."
Дева: "Да видим. Ще трябва да ставам точно в 7:30, за да го храня. В 10:20 ще ходя до магазина и ще му купувам храна за 4,38 лв. с включен ДДС..."
Везни: "Хммм... От една страна, кучето е добродушно, предано и пази къщата. От друга, котката е по-независима, изисква по-малко внимание и е много грациозна... Ох, не знам. Ти какво би си взел? А сигурен ли си?"
Скорпион: "Котка! Тайнствена и непредсказуема... Какво й е? "
Стрелец: "Кон, естествено! И да се надяваме, че ще има достатъчно енергия, за да издържи темпото ми!"
Козирог: "Аз ли ще му купувам храната?"
Водолей: "Хамстер. Ще му взема клетка с климатик, водоснабдяване и канализация... Ще му сложа тунелче, с което да може да преминава извън клетката и ще го огранича с фибростъкло... Не продават ли такива клетки? Простаци!
Нищо, аз ще изобретя нещо много по-добро тогава..."
Риби: "Риби, естествено. Дори да ги забравя за седмица-две без храна и те измрат, бързо ще ги подменя... ако не забравя и това, де..."
2
Как да заговорим една жена и/или да разкараме един мъж:
М: Не сме ли се срещали някъде?
Ж: Срещали сме се. Работя във венерологичният диспансер...
М: Някъде съм ви виждал.
Ж: Да-да, именно затова и не ходя повече там...
М: Това място свободно ли е?
Ж: Да, и моето ще бъде свободно, ако седнете и вие...
М: Е, у нас или у вас?
Ж: И на двете места, ти у вас, аз у нас.
М: Бих искал да се пъхна в панталона ти!
Ж: Там има вече един задник...
М: Ще ти се обадя. Какъв ти е телефона?
Ж: Потърси в указателя.
М: Но аз не знам фамилията ти!
Ж: И фамилията ми я има там...
М: И с какво се занимаваш?
Ж: Преобличам се като жена!
М: Искаш ли да преспиш с мен тази нощ?
Ж: С удоволствие, но няма какво да си облека...
М: Под какъв знак си родена?
Ж: Не паркирай.
М: Стига сме си губили времето, и двамата сме дошли в този бар за едно и също!
Ж: Абсолютно, да забършем две девойки!
М: Ще изпълня най-дивите ти с*ксуални фантазии.
Ж: Ще намериш ли муле и дог???
М: Знам как да доставя удоволствие на жените.
Ж: Тогава изчезни бързо...
М: Искам напълно да ти се отдам.
Ж: Не ми трябват евтини подаръци !
М: Ако те видя съблечена, ще умра от щастие.
Ж: Да, но ако аз те видя гол, ще умра от смях...
М: Миличка, ще се разходим ли по горещите точки?
Ж: Не се интересувам от общуване извън моя биологичен вид.
М: Цветът на косите ти ме побърква.
Ж: Благодаря, това е боя номер 17 от магазина на ъгъла...
М: Твоето тяло е храм!
Ж: Уви, днес няма да има служба в храма!
М: Бих дал всичко за теб!
Ж: Отлично! Да започнем с банковата сметка...
М: Заради теб бих отишъл на края на света.
Ж: Да, но ще останеш ли там ?
0
Американска кино звезда попаднала в съда в Италия.
Преди процеса провела следния разговор с адвоката си:
- Ами аз не знам италиански, как ще отговарям в съда?
- Няма проблем. Отговаряш на съдята само със "Si senior" и другото остави на мене.
След делото кино звездата попитала адвоката:
- Всичко наред ли е?
- Да, но ти каза едно "si" в повече и сега си съпруга на съдията.
0