аз+знам+всичко
МЪЖЕ срещу ЖЕНИ:
Мъж на смъртния си одър. Жена му Мария стои до леглото и бди. Тя хваща немощната му ръка, сълзи се стичат по нейното лице. Молитвата й го свестява от последната дрямка. Той поглежда и устните му бавно започват да се мърдат:
- Скъпа моя, Мария - мълви тихо - шшшш любов моя - утешава я нежно - почини си... шшшш не говори - настоява той - Мария.. има нещо, което трябва да ти призная...
- Няма нищо за признаване, всичко е наред, заспивай - казва плачещата Мария.
- Не, аз трябва да умра спокоен... спах със сестра ти, най-добрата ти приятелка и майка ти...
-Знам... затова те отрових...
0
Четиридесетгодишен, все още девствен мъж, седи и си мисли:
- Утре ще правя любов с първата срещната!
На следващият ден излиза на улицата, но за лош късмет минава една грозновата жена. Той и обяснил, че все още е девствен и иска да прави любов с нея. Тя му отвърнала:
- Добре, но имай предвид, че сам болна от СПИН, чума и всички възможни венерически болести! Е, сега приемаш ли?
- Да! - веднага се съгласил мъжът!
Влезли в апартамента му. Съблякли се... Всичко вървяло добре, докато накрая мъжът не я попитал:
- Абе, аз знам че трябва да го вкарам някъде, ама не виждам къде!
И жената му отговорила:
- А-а-а, това ли било? Ами, виж малко по-надолу, където е сбръчкано. Изчопли коричката и ще се появи дупката...
0
Какво не искаме да чуваме, когато сме легнали на операционната маса:1. Това е добре да го съхраним за патолого-анатомични изследвания, а и котката ми у дома е вмирисана от Whiskas!
2. Цезар, Цезар, върни ми това нещо! Шибано куче!
3. Чакай, чакай! Ако това е жлъчка, к`во прави тук, по дяволите!?!
4. Ох, ох, ох! М-м-м! А вие спомняте ли си случай, при който някой е оживял след преливане на 500 мл. на калиев хлорид?
5. Пич, знаеш ли колко струва това на черния пазар? Щото тоя тук си има две.
6. Моля ви, не шавайте, защото ми падна едната контактна леща у вас.
7. Някой да изключи “Стани богат”, че ми пречи да се съсредоточа!
8. А бе! Що имаме още един далак тук? Петрова, ти на колко парчета го сряза това? Сипи едно винце де, сипи, че започнаха да ми треперят ръчичките...
9. Да не драматизираме нещата! Като се замислим, едва ли загубата за човечеството е чак толкова голяма.
10. Ах, ти! Виж се на к`во си заприличал бе!?! Колеги, някой случайно да има в себе си фотоапарат?
11. Алоу-у-у, кво тропате в реанимацията? Тия медсестри освен за е*ане, за друго не стават... Поне правят яки свирки, да го е*а!
12. Ох, тебе не те ли заварих след една командировка в моята спалня? Приятно ми е, аз съм съпруга на Димитричка... Сигурен ли си, че това ще ти трябва още? Добре, добре, ще ти оставя половинката... горната...
13. Ама много се ядосвам, когато няма достатъчно детайли. К`ва е тази елементарна прободна рана. Чакай да добавим малко цвят...
14. Всичко е готово. Надявям се, че този път нищо не съм забравил вътре!
15. Ха и на тебе ли това е първа операция? Ако искаш да ме видиш пак, с к`во да те шия после? Кичке, дай телбода...
16. Тук стерилно ли е? Чистачката мила ли е пода или не? Ами що мирише на бахур, ма?
17. Колеги, моля по-внимателно! Този тук все пак не е дошъл за смяна на пола. Ц*ците му са от бира. Убеден съм, как?!? Гле`й, като я боцна, к`ва мас ще се излее само!
18. А бе, никой ли не видя къде се дяна скалпела? Що не казваш, че ти се е забил в крака бе, Миронов? Няма да те разжалвам, спокойно. Изкарай го и ми го дай бързо, че т`ва черво започва да ме изнервя!
19. Добре поне, че вече си е направил дечица...
19а. Ех-х-х! От колко време не ми е попадала блондинка! Спокойно скъпа! След това нама да си спомняш за нищо...
19б. По интеркома: Шаламанов, ела да опънем една упоена к*рва от Драгалевци! Коя? Чакай, чакай! Сега ше дойда. Пази ми я малко! И моля те, затопли ми я малко!
20. Сестра, този пациент на кой е завещал органите си?
21. Внимание-е-е! Сега ще блика кръв! Покрийте се с нещо!
22. Мамка му! Кой е скъсал страница 47 от учебника по клинична хирургия?!?
23. Fuck, няма ли кой да забърше пода, я извикайте чистачката! Ти нали беше упоен, бе? За к`во ми е тоя дроб? Разбира се, че ше ти го поставя на място. Не мърдай! Не мърдай! Т`ва да не ти е Тетрис?
24. Това не са твойте крака, ма! Къде хукна?!?
25. Някой може ли да прави масаж на сърцето? Казах на сърцето, колежке. Знам, че скоро не сте мачкала к*р, но този скоро няма да стане. ХРАЦ!!!
26. Да свършваме по-бързо, че след 2 часа играят Левски и ЦСКА!
27. И казваш, че тоя е живял 20 години с тия части? Еб*ти и к*рбуратора, копеле! Искаш ли да му го срежем по дължина?
28. 250 удара в минута... това извинявай, не е много учестен пулс.
29. Заповядай! Щом толкова искаш... Аз не съм те молил да си сменяме местата...
30. О, повелителю на тъмнината, приеми тази жертва!Изродско, нали? И друг път като ви боли зъб, да не ми хукнете по стоматолози?!? Ще ви открият съдречен порок, след което ще се приберете у дома си със силикон за 2 000 долара... То не, че х*ят ви е голям и дебел, ама, за к`во са ви и ц*ци?
4
Научен дебат на катедрата по микробиология:
- Какво знаете за мухъла, колега?
- Аз съм ерген, живея сам. Знам всичко за мухъла!
1
Майка идва на гости при дъщеря си. Още от вратата започва с въпросите:
- Какво става с тебе? Изглеждаш зле.
- Нищо ми няма, мамо. Всичко е наред.
- Ти майка си не можеш да излъжеш. На мен всичко ми е ясно, това е заради мъжа ти.
- Няма такова нещо, мамо.
- Заради него е, знам аз. Лягаш си вечер уморена, боли те главата, а той почва да те тормози, защото мисли само за чукане....
- Не е в това причината, мамо.
- Не е в това? А, ясно. Той иска от теб да правиш всякакви извращения в с*кса...
- Защо пък извращения?
- Защото всичките са една стока. Ако не са извращения, то той иска да те чука по десет пъти на вечер...
- Нищо подобно, мамо...
- Не? Странно! А къде е сега тоя евнух...
1
Американска кино звезда попаднала в съда в Италия.
Преди процеса провела следния разговор с адвоката си:
- Ами аз не знам италиански, как ще отговарям в съда?
- Няма проблем. Отговаряш на съдята само със "Si senior" и другото остави на мене.
След делото кино звездата попитала адвоката:
- Всичко наред ли е?
- Да, но ти каза едно "si" в повече и сега си съпруга на съдията...
1
Живели семейство мъж и жена. От известен период жената започнала да залинява и да отпада, мъчила се дълго, докато един ден не легнала неизлечимо болна на смъртно легло. Малко преди да умре, тя извикала мъжа си и му казала:
- Виж, аз умирам, всичко е безнадеждно. Преди това обаче трябва да се изповядам пред теб и да ти призная, че съм ти изневерявала няколко пъти и то с най-добрия ти приятел, с комшията и с трима твои колеги.
- Знам, скъпа, знам – отговорил спокойно мъжът – аз за това те отрових.
6
Един човек си карал колата и гледа надпис "Село Педерасово".
Навлязъл селото и гледа - всичко нормално къщи, улици... .
Видял един селянин, който си косял тревата и го попитал:
- Абе, пич, що вашето село се казва така?
- Ми честно казано и аз не знам. Чакай да питам жената... Иванеееее!
0
Майка и син разговарят за приятелката му:
- Прекалено много внимание й обръщаш на капризите и все й угаждаш за всичко. Направо ще ти се качи на главата накрая и ще се чудиш после какво да правиш!
- Тя да ми се качи, пък аз знам какво да правя - отвръща синът.
0
Чапаев ще се жени, обаче не е поканил Петка. Петка отива при него, плаче горко и пита:
- Що така бе, що без мене? Малко ли сме били заедно, малко ли сме бягали от белите, малко ли водка сме пили… А сега, без мене сватба вдигаш?
Чапаев обяснява:
- Слушай, Петка, всичко това е вярно, обаче ти като се напиеш, не знаеш какви ги вършиш. Аз ти знам номерата, ама булчето не ги знае. Не ща да ме излагаш!
- Честен кръст, ще пазя поведение! Ако се изложа, сложи ме в кацата с разсола, да изгния вътре.
На другата сутрин Петка се събужда с канско главоболие в кацата с разсола, Чапаев обикаля около него с пушка в ръце и каканиже:
- Че се напи - добре! Всички бяхме пияни, прощавам ти. Че замерваше гостите с кюфтенца - добре! Весело беше, прощавам ти. Че оправи булчето преди мене - добре! Приятели сме, не ти се сърдя…
Но това, че заля тъщата с мед, посипа я с перушина, завря и метла в задника и рече: "На ти, Чапаев, тая жар - птица да ти пее цял живот!", това няма да ти го простя!
6
БАБА НЕТКА: Чатке, как си ма? Какво правят децата? А? какво ти е, Чатке? Защо си говориш сама?
БАБА ЧАТКА: Не си говоря сама, а си говоря на стената. В днешно време това е модерно. Всички хора си говорят на стената? във Facebook.
БАБА НЕТКА: Говорят си, ама ако има ток! Ей го на, снощи спря тамън докато си разглеждах профила. Пускат го пак, отварям си експлорера и той ме пита: "Искаш ли да си продължиш сесията". Искам и още как! Продължавам и си мисля: "Ех, да можеше и внука така да си продължи сесията, а не да му се налага да повтаря 4 клас за трети път".
БАБА ЧАТКА: А? неприятна работа. Пък моят внук, Петърчо, да вземе да хакне акаунта на баща си и да му изтрие всичките приятели. Сега наново се сприятелява.
БАБА НЕТКА: Това ми напомня, че и ние нещо си бяхме развалили приятелството.
БАБА ЧАТКА: Така си е! Ние се бяхме скарали и не мислих да правя с теб ни аудио, ни видео връзка, но това беше преди да видя как се карат синовете.
БАБА НЕТКА: Че как няма да се карат. Като са различни версии.
БАБА ЧАТКА: И не само това. Единият го инсталира дядото ми, а другия - нали помниш?
БАБА НЕТКА: Какво да си спомням? Нали ти казах, че рамът ми недостига. Вчера търсих в My Documents снимките от сватбата ни с дядото, а се оказа, че съм ги прехвърлила с пикасата. И като са се изтрили логовете, не мога да ги намеря. Вече не знам у нас кой се логва, кой се логаутва?
БАБА ЧАТКА: Да, ама поне не знаеш ли колко души сте вкъщи?
БАБА НЕТКА: Как да не знам? Нали си попълних анкетната карта за преброяването. Дори на въпроса: "Ползвате ли интернет" съм отговорила по интернет.
БАБА ЧАТКА: А при нас имаше проблеми с пустото преброяване. Иванчо се удари много лошо и закъснях за регистрацията. Детето беше с две счупени ребра и едно пукнато. Сега е в болницата.
БАБА НЕТКА: Че не се ли оправи вече?
БАБА ЧАТКА: А-а-а... по-добре е, просто безжичният интернет в болницата се оказа по-бърз от домашния му и не иска да се прибира. Вече цял месец тегли торенти в отделението по ортопедия и травматология. Ама не той, а компютърът му! Ако знаеш докъде е достигнала техниката. Неговият компютър сам си влиза в интернета на болницата, сам си намира торентите с филмите, сам си ги тегли и сам си ги гледа.
БАБА НЕТКА: Като каза болница, та биосът ми се размърда. Преди няколко дни се сенднах при доктора, че както знаеш не виждам добре.
БАБА ЧАТКА: Как да виждаш добре, като очевидно драйверите на очите ти са остарели. Може скоро и кодеци за цветовете да нямаш и да почнеш черно-бяло, черно-бяло, черно-бяло...
БАБА НЕТКА: Възможно е. Постоянно си слагам плъгините, демек очилата, но пак не помагат? Та дава ми той една таблица и вика: Бабо Нетке, гледай! Гледам, гледам, насреща пише: АДФИЕ АДЦВС. Как иска да го прочета това?
БАБА ЧАТКА: Абе Нетке, не разбираш ли, че доктора е объркал подредбата и ти е пуснал таблица на БДС, а не на фонетична подредба.
БАБА НЕТКА: Не знам каква беше подредбата, но у нас вече няма нито една книга. Изгорих ги!
БАБА ЧАТКА: Ама защо?
БАБА НЕТКА: Как защо? Боря се с пиратството. Не намерих касовите бележки, че съм ги купила.
БАБА ЧАТКА: Заради такива като теб всичко се ъпдейтва. Вчера питам внука да каже азбуката подред, а той почва: Я, В, Е, Р, Т, Ъ?
БАБА НЕТКА: Ами така е, като вече учат азбуката от клавиатурата, а не от буквара.
БАБА ЧАТКА: Ама има какво да се научи. Ето - вчера прочетох по разни форуми, че не трябвало да си слагаме за парола името на котката?
БАБА НЕТКА: Че какво й е лошо на паролата: Батман-мацко?
БАБА ЧАТКА: А, нищо? добре си е! Явно модераторът нещо се е объркал. (Баба Нетка почва да гледа настрани) Ама то лошо няма. Затова са сложили звук на клавишите при натискане. Като натиснеш повечко да почне да пищи и да се събудиш, а не да пишеш като сомнамбул из форумите.
БАБА НЕТКА: Абе? Чатке. Виж ги тия отсреща. Червя се, червя се, ама от половин час ги гледам.
БАБА ЧАТКА: А-а? този път съм подготвена! (вади от джоба си хартиени очила за 3D и си ги слага) Дори триизмерни ги виждам? (със съжаление) но пак недовиждам. (опулва се и сваля очилата, леко засрамена) Ау? Боже, Боже, какво правят?!
БАБА НЕТКА: Като каза Боже и си върнах хистърито. Вчера в църквата стана прекалено задушно. Ама задушно, че не се трай! Добре, че се сетих та натиснах два пъти иконата пред параклиса, за да се отвори прозореца, че иначе щяхме да се издушим. И направо умирахме от жажда.
БАБА ЧАТКА: Жажда ама каква? Ето вчера взехме пенсиите с дядото и той поиска да купя едно кило ракия. Каква ракия да му купувам, като още интернета не сме платили?!
БАБА НЕТКА: А пък аз завчера имах рожден ден! Чакам от дядото да донесе някой подарък, да го сложи на масата, а той взел един от сайтовете за честитки и го сложил на десктопа. Затова цяла седмица ще се програмира у нас само хляб и сол.
БАБА ЧАТКА: А пък моя дядо преди седмица имаше юбилей!
БАБА НЕТКА: Иииии? Честито! На колко стана?
БАБА ЧАТКА: На 64.
БАБА НЕТКА: Че какъв юбилей е това?
БАБА ЧАТКА: Ами компютърен! Вече имаше юбилей на 2, на 4, на 8, на 16 и на 32 години. Дай боже да отпразнуваме и 128 годишнината му.
БАБА НЕТКА: А, много му е! Съвсем ще му се набръчка десктопа.
БАБА ЧАТКА: Ама ти за моя дядо тъй ли ще говориш? И това му било приятелка? такава приятелка си, че като получа някой вирус-червей, ще ти го пратя на мейла.
БАБА НЕТКА: А-а-а, така ли? А аз ще ти го препратя, че с тоя червей от компютъра ти риба да ловиш и вечер гладна да са форматираш!
БАБА ЧАТКА: А-а-а? виж я ти нея! (повишава тон) СЕГА ЩЕ ТЕ ДЕЛИЙТНА!
БАБА НЕТКА: Ама ти на кого повишаваш шрифт?! На мене ли? Веднага да го промениш!
БАБА ЧАТКА: (с пренебрежение) Аз да не съм ти банер да се променям на всеки 30 секунди?
БАБА НЕТКА: Ти може да не си, ама дядото ти дано си промени профила във Facebook-а на "Необвързан".
БАБА ЧАТКА: Уууу? Фотошопа да ти се срине и да ти състари всичките снимки!
БАБА НЕТКА: Да ти са свърши тонера и да ти посивее косата!
БАБА ЧАТКА: Да ти резетне фърмуера и да си забравиш паролата на безжичния интернет.
БАБА НЕТКА: Да преинсталираш Windows от дискети и два дена да не можеш да го направиш!
БАБА ЧАТКА: Да ти се скапе флашката и да ти пусне компромати във вестниците.
БАБА НЕТКА: Да ти се бъгне СиДи-то и само "Радка пиратка" да свири.
БАБА ЧАТКА: Лъжиците ти до една да са минимизират!
БАБА НЕТКА: От спам да са не отърваш!
БАБА ЧАТКА: А ти от хакери, които да ти крадват интернета.
БАБА НЕТКА: Където отидеш да те игнорират като опция по подразбиране!
БАБА ЧАТКА: (остава с отворена уста)
БАБА НЕТКА: Какво мълчиш? Клавиатурата ли си глътна?
БАБА ЧАТКА: (Поглежда злобно и вади GSM и пише нещо)
БАБА НЕТКА: Какво пишеш?
БАБА ЧАТКА: Току-що публикувах в профила си на Facebook-а, че дядото ти си е хванал млада юзерка.
БАБА НЕТКА: Ауууу... Пепел ти на ю ес би входа ма!
БАБА ЧАТКА: (злорадо) И вече 250 приятели написаха, че "харесват" това!
БАБА НЕТКА: Хакерка с хакерка!
Излизат
5
На 30ти май се родил Калин, а на 31 се родил Малин и затова те празнували рожденните си дни заедно по 48 часа. Стигнали до 30-тия си рожден ден и Калин подарил на Малин кутия с червена панделка и му казал да отиде на празно поле и да я отвори. Малин го послушал и отишъл на празно поле отворил кутията и от там изкочила една гола блондинка и казала на Малин ти гониш. Малин я гонил из полета, гори и накрая я загубил.
На другия ден Малин подарил на Калин кутия с червена панделка и му казал да отиде на празно поле и да я отвори. Калин си казал:
- Аах знам те аз теб. Отишъл в стаята си заковал прозорците и вратата с дъски заключил всичко и глътнал ключа. Когато отворил кутията излезнал един белобрад 49 годишен руснак и казал:
- Аз гоняя! Аз гоняя!
0
… И така, представете си 2028 г. Обикновено българско жилище.
— Тате, може ли да смъкна от сметката ни 99 долара? Трябва да купя една книга.
— Така ли? Коя книга?
— Ами, на тоя… Вазов. Под игото.
— Че защо ще я купуваш? Имаме я.
— Супер! В кой файл е?
— Какъв файл? Ей я на рафта, третата отляво.
— Пфу! Та тя е на хартия!
— И какво от това? На твоята възраст четох от нея.
— На твоята възраст, значи. Че тук няма търсене! Как да си намеря нужните ми цитати, а? И аудио-съпровод няма. Нито анимирани картинки. Тъп текст, не може даже шрифта му да смениш. Луд ли си? На училище ще ме скъсат от подигравки. Чети си я ти!
— Добре де, ето ти я тук на DVD. Преди петнайсетина години го купих…
— Какво?! DVD?! И с какво ще я разчета тая антика, според теб? Че тя е за музея на технологиите. Още малко и на перфолента ще ми го предложиш тоя Вазов!
— Като си толкова умен, защо не потърсиш в мрежата и не си я смъкнеш безплатно?
— Да смъкна безплатно книга?!
— Естествено. На Вазов авторските права са изтекли отдавна. Все ще да се търкаля някъде.
— Тате, абе ти…? Като ти си бил малък, в началото на века, може и да е можело да смъкнеш всичко безплатно. Не си ли чул, че вече от пет години авторските права върху книгите са продадени за вечни времена на Американската асоциация на книгоиздателите? Или искаш и мен да напъхат в затвора доживотно като ония от сектата за свобода на информацията?
— Че Вазов е българин! Какво общо имат тук американските издатели?
— На кой му пука? Ти случайно да не си антиглобалист, а?
— А, не, не, разбира се!… Виж, сине, грехота е почти сто долара да дадем за някакъв файл. Защо не помолиш някой съученик да ти го даде, да го прочетеш? Все някой ще го има. После пък ти ще му дадеш някой твой.
— Да, бе! И като ми дадат техния Вазов, къде ще го чета?
— Как къде? Те тяхното си копие у тях си, ти тук, на компютъра…
— Абе ти си съвсем изостанал. Книга може да се чете само на този компютър, от който е купена. Пък и поляризацията ще е различна… Накратко, тате, давай парите. Ще си купя нормална книга.
— Добре де, ето ти еднократна парола за теглене на 99 долара от сметката ни. По наше време това бяха бая пари…
— Платих я. Thanks.
— Дай и аз да я видя тая книга… Какви са тия картинки? В оригинала нещо май ги нямаше.
— Реклами, как какви. Без тях книжката струва 699 долара.
Екранът пъстрееше от мигащи обяви: Дърводелски услуги — Марко и син. Истинските юнаци ползват нашите хранителни добавки!. Рекламна служба «Метоха» — моментална известност навсякъде!. Кредити изгодно, ниски лихви. RADA-LESSONS.COM — всичко, на което може да ви научи разкрепостена млада учителка!…
— А текста защо го няма? Трябва да се изчака да изчезнат рекламите ли?
— Ти от Луната ли си паднал? Има да си чааааакаш… Текстът трябва да се чете през поляризационни очила. Без тях се виждат само рекламите.
— Това пък от кой зор?!
— Как от кой? За да не може книгата да се чете незаконно, естествено. Купил съм си аз примерно книгата, платил съм си, а пък някой стои зад мен и я чете над рамото ми, без да си плаща — как я виждаш тая…
— Пълни глупости. Ако и аз си сложа очила?
— Голям смешник си. Текстът се вижда само през моите очила. Твоите ще имат друг код на поляризацията.
— Добре де, дай ми твоите, да я видя тая книга…
— Как ще я видиш? Нали очилата няма да ти разпознаят ретината. Ще видиш само съобщение, че си сложил чужди очила… Тате, стига си ми пречил с твоите глупости! Трябва бързо да чета, докато не е изтекъл лицензът на книгата. Иначе, ако не искам да се самоунищожи, трябва да доплащам за свръхвреме. Не ми пречи, чета…
… След 2 часа:
— Уфф. Привърших я най-сетне.
— Какво? За два часа си изчел Под игото?
— Естествено. И за един щях да го прочета, ако не бяха рекламните паузи.
— Тая не я вярвам. Я ми кажи, кой е Заманов?
— Кой?!
— Яснооо. Кой е тогава Боримечката?… Кириак Стефчов?… Чорбаджи Марко поне?!…
— Откъде да знам бе, тате! Четох Home Edition. Там е само това, дето Огнянов и Рада се харесаха, и после башибозуците ги убиха. За останалото трябва да се купува Professional, или може би даже Enterprise Edition. Всичките ни пари няма да стигнат…
— Уфф… Ум не ми побира накъде е тръгнал тоя свят!
— Тръгнал ли?! Стигнал е вече! Тръгнал е бил по твое време, тогава е можело да го спрете…
9
Бай мангал отива на интервю за работа, обаче шефът на фирмата е рокер.
- Добар дан! Аз за туй, раотата де, съм дошал!
- То хубаво за работата, обаче в нашата работа се изисква перфектен български да говориш!
- А-а, аз ша уча и пак ша дода!
Чел, учил манго 1 месец, научил български език перфектно и отива пак на интервюто.
- Добър ден! За интервюто за работа съм дошъл.
Половин час си приказвали, една грешка не направил.
- Всичко е много добре, говорите перфектен български, но има една дума, която ползваме постоянно в нашата работа и трябва да я казвате перфектно точно!
- Да, няма проблем, коя е думата?
- Думата е - "мотор".
- мАтор!?
- Ами съжалявам, не ставате за нашата работа без тази дума.
Тръгнал си манго, псува, нарежда, нервира се. Среща го братчед му.
- Ко стаа, братчет!?
- Истървах много готина работа, трябвало да знам БГ перфектно и особено думата "мАтор", ама кат българин да я казвам.
- Е-е, бартчет, аз ша науча и ша взема раотата бе!
Учил братчедът, научил български език особено "мОтор" и отшъл на интервюто.
- Добър ден!
- Добър ден!
Познатата история, никакви грешки половин час. Рокерът видял, че няма да направи грешка манго и решил да го разкара.
- Много добре е всичко, но в нашата работа има една дума, която използваме постоянно и трябва да я казвате перфектно.
- Да, няма проблеми, коя е думата? - доволен попитал манго.
- Думата е "синджир"
- Защо "ДЖИНДЖИР" бe-е-е, бате, нали мотор!
7
Младеж разглежда в зоомагазин и забелязва папагал, седнал на един клон. Папагалът нямал крака. Замислил се на глас пича:
- Ех, горкото животинче. Какво ли му се е случило на папагала?
- Такъв съм роден. Дефектен съм. - отвърнал папагала.
- Невероятно - отговорил младежа.- Ти всъщност ме разбра и ми отговори!
- Разбрах всяка думичка - казал папагалът. - Аз съм високо интелигентна и извънредно образована птица.
- Хайде бе… - казал младежът - Тогава ми отговори на това:
- Как се държиш на клонката, като нямаш крака?
- Виж сега - почнал папагалът - това е малко неприятно, но щом питаш, ще ти кажа. Омотавам си оная работа около пръчката, стискам и се държа с нея като с кука. Не можеш да видиш заради перушината.
- Ииии! - въодушевил се младежът - Ама ти наистина можеш да разбираш и да говориш български, нали?
- Всъщност, говоря български, албански, английски и испански. Мога да разговарям компетентно по почти всяка тема: политика, религия, спорт, физика, философия. Особено разбирам от орнитология. Трябва да ме купиш. Бих ти бил отличен компаньон.
Младежа погледнал на етикета, че папагалът струва 1000 лева и отвърнал:
- Извинявай, ама наистина не мога да си позволя толкова.
- Пссссст! - казал папагалът. - Аз съм дефектен и никой не ме иска защото нямам крака. Вероятно можеш да ме вземеш и за сто. Само се спазари с продавача!
Младежът предложил стотачка и взел папагала.
Седмиците минавали. Папагалът бил сензационен, интересен, с отлично чувство за хумор, отличен другар, разбирал всичко, съчувствал и разбирал същината на нещата. Младежът бил въодушевен.
Един ден, се прибира вкъщи от работа, а папагалът му вика:
- Пссссссст, ела тук! Не знам дали да ти кажа, ама се касае за жена ти и пощальона. Когато пощальонът мина днес, жена ти го посрещна на вратата с прозрачна черна нощница.
- МОЛЯ? - вбесено извикал младежът. - Какво се случи след това?
- Ами, пощальонът влезе, вдигна й нощницата и започна да я милва по цялото тяло - описал папагалът.
- Ооо, НЕ! И тя му позволи?
- Да. След това той продължи да я съблича, а тя клекна на колене и…
- Ииии?
- Убий ме ако знам! Стана ми и паднах от клона…
6