аз+знам+всичко
Аз знам само името, адреса и телефонния си номер - всичко останало си го извеждам!
Учителка по математика
Сподели
15 лъжи, които всички сме изричали като деца…
1. Не съм го счупил, то така си беше.
2. Не са ме изпитвали днес.
3. Не пуша цигари, тия в джоба ми са на един съученик.
4. Чичо ми е полицай.
5. На село си имам гадже.
6. Със Силвето решаваме задачи по математика, ще остана да спя у тях.
7. Нещо ме боли главата и май вдигам температура, а и целият съм се схванал. Май е по-добре утре да не ходя на училище.
8. Учил съм го госпожо, и го знам, ама точно сега нещо се притесних и не мога да се сетя.
9. Дай 50 стотинки, утре ти ги връщам!
10. Всичко си изядох, бабо.
11. Цял ден учих.
12. Днес ще си подредя стаята.
13. Тази игра я превъртам за един ден.
14. Не знам кой е изял шоколадовите бонбони. Не съм аз.
15. Не съм го удрял. Както си играхме и той изведнъж започна да реве.
Каубой язди из прерията. На пътя стои жена и маха за стоп. Той спира и я качва зад себе си на коня. Яздят нататък и жената се опитва да го
заговори:
- Какъв голям кон имате!
- Да, аз съм от Чикаго, а там всичко ни е голямо.
- А каква голяма шапка имате!
- Нали ви казах, аз съм от Чикаго, а там всичко ни е голямо.
- И какъв голям пистолет имате!
- Вече ви казах, че съм от Чикаго, а там всичко ни е голямо.
Стигат до някакво градче, настаняват се в хотел и преспиват заедно. На сутринта жената с разочарование казва:
- Нали разправяше, че в Чикаго всичко ви е голямо?
- Ами аз откъде да знам, че и ти си от Чикаго…
Дневникът на един мъж, чиято жена е на почивка! Здравей свобода!
ДЕН 1. Изпратих я! (Бих искал да сложа емотикон на това място, но не знам къде да го търся на клавиатурата – никога досега не съм изпитвал такива силни радости.)
Здравей, свобода! Ризите са изпрани и изгладени, хладилникът е пълен с ядене, цветята някак си и сам ще полея. Добре, нямам време да водя разни дневници, отивам за бира.
Ден 2. Получих SMS: „Кацането беше нормално, времето е супер, хотелът е разкошен”. Какво, тя подиграва ли се? Нищо, тук, разбира се, не е курорт, но ще мина и без него.
Ден 3. Май че се издъних. Колегите ме викаха да пийнем, а аз им казах, че не мога, трябва да извеждам кучето. Те казват: нека жена ти го изведе.
Отговарям: жена ми е на почивка. Въобще, дойдоха да пием у нас. Напихме се юнашки и всичко, което жена ми беше сготвила за две седмици, отиде за мезе. Нищо, на мене не ми трябва много, ще купя кашкавалче, саламче, разни бирички…
Ден 4. Вечерта реших да разтребя. Ужас! Трийсет и две мръсни чинии – и това само за петима! Нямам представа какво са слагали в тях, но как вони!
Най-напред натъпках всичко това в съдомиялната машина, но после си спомних, че не мога да я включа. Днес трябва да си легна по-рано, че утре на работа ме чака труден ден.
Ден 5. Денят се оказа още по-труден, отколкото си мислех. Ненадейно се обадиха съседите отдолу и казаха, че ги наводнявам. Тичам вкъщи и гледам: водата шурти от съдомиялната.Водопроводчикът каза, че сигурно все пак съм я включил, но съм преместил таймера, тя се е включила, когато ме е нямало вкъщи, а аз или не съм затворил вратичката, или някакъв маркуч се е измъкнал. Въобще, не знам. По-добре да отскоча за бира. Купих бира, а заедно с нея и еднократни пластмасови чинийки.
Ден 6. Ама че работа. Оказа се, че тя ми е оставила само шест изгладени ризи. Сега нося шестата. Май трябва да изпера останалите, но ме е страх да включа пералнята. Разбира се, проблемът има и по-лесно решение: съседката отляво щом разбра, че временно ергенувам, започна да ме поглежда някак закачливо. Може би за начало ще ме изпере? Наистина, съседката отдясно, старата вещица, също се криви някак странно, все в коридора наднича: „Вие все сте сам, та сам. Вчера гости ли имахте? Кога пристига съпругата?”. Контролира ме
Ден 7. Докато мислех за съседката отляво, идва Георгиев (един от тези, дето пихме у нас на третия ден) и казва: може ли да се отбия при тебе довечера? Питам го: пак ли с компания? А той: не, никаква компания. Аз: какво ще правим? Той: за тебе не знам, а аз с едно момиче ще поседим кротко на дивана, няма къде на друго място. Браво, проникновено попита, не ми беше удобно да му откажа. Добре, ще отида на кино.
Ден 8. Той е животно, а не колега. Заля с шампанско цялото ми легло. Изхвърлих чаршафите, но матракът (ортопедичен, супер скъп!) все едно мирише.
Сега вече и съседката отляво не мога да поканя. А времето тече!
Ден 9. Този Георгиев дори не е животно, а пълен кретен. След два дни се отбих в банята (реших да се измия). Там на видно място някакво червило. И гребен със странна форма (нещо като папагал), целия в дълги косми. Добре, че жена ми не си идва днес, ама че шум щеше да вдигне.Изхвърлих червилото и гребена. За всеки случай прерових целия апартамент – май няма повече никакви следи.
Ден 10. Реших да прекарам вечерта спокойно. Купих биричка, седнах пред телевизора. Открих, че дистанционното е изчезнало някъде. Първия половин час ходих до телевизора – превключвах програмите на ръка. След третата бутилка ме хвана мързелът, цяла вечер седях и гледах „Жертва на любовта”. Или „Бездна от страст” не помня точно. 4 серии поред. Добре, утре ще купя някакво DVD с еротика. Ще извикам съседката отляво.
Ден 11. Оказа се, че кучето е отмъкнало дистанционното в къщичката си и там го е направило на дребни парченца. Сигурно се е обидило, че не съм го разхождал три дни, само го пусках на балкона. Проклето животно! Трябва да завъдя рибки. Накратко, не ми беше до съседката. Жалко, последна вечер. Утре пристига жена ми. Трябва да разтребя поне малко. Купих DVD („Безумните оргии на плътта” – част 4-11), после ще го изгледам.
Ден 12. Излязох от работа (колегите се натъжиха много, когато разбраха по какъв повод), посрещнах половинката, закарах я вкъщи. Една такава загоряла, бодра. Веднага се зае с домакинството. Включи съдомиялната, пералнята. Отвори хладилника, учуди се: Защо не си ял супа? Цялата тенджера си стои. А аз откъде да знам какво има в тази тенджера? От бирата въобще не я виждах. След това в банята: о, не си ли виждал грeбена ми във форма на папагал? Видя „Оргии на плътта”, веднага се развесели: мъчно ти беше, нали? На вратата се звъни. Съседката отдясно, старата вещица: о, колко е хубаво, че се върнахте, на мъжа ви му беше толкова мъчно, толкова мъчно
Жена и мъж се връщат от покупки в магазина. Жената:
- Скъпи, ти вземи бебето, а аз ще донеса вазата, щото като те знам как изпускаш всичко, което хванеш с ръце...
Тест:Ку*вентия ли сте?
Ку*вентията е особен вид мелез между ку*ва и шаврантия.Среща се в райони със силна концентрация на етно-музика,обикновено е от малцинствата и много обича кинтите. Доста по-опасна е от двата вида поотделно.
В този ужасен и объркан свят,човек доста често изгубва реалната представа за себе си и почва да се чуди:"Какъв(каква)съм аз?"Ако в мозъчето ви смътно се прокрадва идеята,че за едното нищо ще се окажете ку*вентия,най-добре се тествайте.
1. Кажете честно,мислите ли,че сте ку*вентия?
а) Аз не,ама всички около мен са,пфуу,че пошъл свят
б) Аз не,ама бате е шизофреник
в) Не мога да мисля,щот за мозъка ми кръв нема,все в слабините стои
г) Предпочитам израза"оборотно пичле"
2. Правите ли с*кс на първата среща?
а) Аз с хора не се срещам,те са лоши
б) Не ходя по срещи,трябва да пазя бате
в) Срещи?!Действам направо по същество.
г) Ми ако ме накарат правя,не мога да отказвам
3.Какви мъже харесвате?
а) Нежни,романтични,естети,с вкус към поезията и балета.
б) Нормални
в) Който подбира,масту*бира
г) Без педераси и травестити-всички
4. А какви жени?
а) Моля?!
б) Нормални
в) Който подбира,масту*бира,казах
г) Цицести и дискретни.
5. Случайно да сте руса?
а) Имам златни къдри и небесносин взор
б) Откак бате ме подпали оплешивях
в) Изобщо не е случайно бе,оу,перхидрол forever
г) По принцип да,но сега съм под прикритие и съм само цвят лилав
6. Обичате ли да слушате чалга?
а) Мне,слушам само Вивалди и Брамс
б) Обичам да слушам всичко,различно от протяжен вой и писъци
в) Че как?!И друго ли има?
г) Предпочитам да наричам този тип музика"поп-фолк"
7. Гледате ли порно?
а) Не,ама знам какво значи тази думичка.Потрес!
б) Бате гледа,пък аз го пазя
в) Най-често порното мене ме гледа
г) Ами..Случва се...Ама аз си го наричам "много хард еротика"
8. Обичате ли парите?
а) Порочни книжа,сътворени от дявола
б) Тея лекарства с кво ги купувам бе,фифи?
в) Оооо,даааа,дааа,даааа......
г) Мнооого необходими...Аз щото се налага де,не че толкова пък ги обичам...
9. Как се обличате?
а) в бяло
б) в черно
в) когато съм облечена-в кожена пола с тъмни очила
г) залагам на крещящите тонове
10. И,последен въпрос,влюбвала ли сте се?
а) Веднъж,описах тази страст в роман
б) Преди бате да се разболее ми се случваше
в) На всеки 3 часа
г) Да..Ама колко пъти..То не бе либоф,ни бе чудо..Сега пак съм флюбена.
ОТГОВОРИ:
A. Вие в никой случай не сте ку*вентия,по-скоро сте някакво заблудено херувимче и акъла ми грам не го побира кви ги дървите на тази земя.Ако не се самоубиете 100 на 100 някой в най-скоро време ще ви свитне.
Б. Може би имате потенциал да сте ку*вентия,но бате ви ви пречи да го разгърнете.Най-добре го изкормете с някоя бичкия и си живейте живота,така де,квото ви е останало от него.
В. Ооо,да,вие сте 100% расова ку*вентия.Че и се гордеете с това.Твърде вероятно е уменията ви да се свършват с това да трошите пишки,ама все е нещо.В никакъв случай не слагайте огледало на пода,за да се огледате отдолу-ще паднете в ямата.
Г. Ваша милост принадлежи към най-опасната група-т.нар."Ку*вентия,дето не си признава".Вие сте коварно,подмолно,злобно и лицемерно създание.Хитра сте като две стада лисици и,нищо чудно с тези ви качества,ако не ви върже да се откриете публичен дом,да се озовете в кауша.
Бай Иван отишъл в близкия град за покупки. Отначало той купил едно менгеме, а след това на пазара спазарил една кошница и една патка. Много му харесали две кокошки, но нямало как да ги носи. Предвидливия търговец му рекъл:
-Какво толкова има. Сложете менгемето в кошницата, в другата ръка вземете патката, а двете кокошки под двете мишници и сте готов.
Бай Иван направил както му казал търговецът на кокошките и тръгнал към къщи. По пътя стигнал една монахиня, която го попитала знае ли къде живее попа в тяхното село.
- Отец Онуфрий живее точно до нас. Аз знам една близка пътека и ако тръгнете с мен ще ви заведа баш до неговата къща.
- Как да вървя с вас? Аз съм безпомощна жена, как да ви повярвам, че вие ползвайки се от моята слабост, няма да ме заведете в някое пусто място,да ме хванете през кръста, да ми дигнете полата и да ме изнасилите
Бай Иван я погледнал с насмешка:
- Дявол да го вземе, сестро! Вижте ме само! В кошницата ми тежко менгеме, в другата ръка – патка, а под мишниците ми две кокошки! Как да направя всичко това, за което се страхувате?
Монахинята се замислила за момент и хитро погледнала бай Иван:
- Какво толкова има? Ще сложите патката на земята, ще я покриете с кошницата, а отгоре ще сложите менгемето да не избяга!
-Ами кокошките? Какво ще правя с кокошките, а? – отвърнал не шега сърдития вече бай Иван.
- Какво толкова кокошките, та кокошките? Голяма работа! Ми не мога ли да ги държа аз!?!
Мама ме научи да постигам невъзможното:
- Затвори си устата и си яж супата!
Мама ме научи да уважавам чуждия труд:
- Ако ще се избивате, излезте на улицата, тук съм измила.
Мама ме научи да вярвам в Бога:
- Моли се тая гадост да се изпере!
Мама ме научи да мисля логично:
- Защото така казвам аз!
Мама ме научи да мисля за последствията:
- Паднеш ли от прозореца, няма да те взема, като ида да пазарувам!
Мама ме научи на издръжливост:
- Няма да станеш от масата, докато не си изядеш всичко!
Мама ме научи на причинно-следствените връзки:
- Ако не престанеш веднага да ревеш, ще те напляскам!
Мама ме научи да не завиждам:
- По света има милиони деца, на които не им е провървяло така с родителите, както на теб!
Мама ме научи как да порасна:
- Ако не ядеш зеленчуци, няма да пораснеш!
Мама ме научи да гледам смело в бъдещето:
- Почакай само, като се приберем, ще си поговорим!
Мама ме научи на основите на самолечението:
- Не си криви очите, ще останеш кривоглед цял живот!
Мама ме научи на телепатия:
- Облечи си якето, знам, че ти е студено!
Мама ме научи на основите на генетиката:
- Метнал си се на баща си целия!
- Скъпа, аз захвърлих всичко заради теб!...
- Да скъпи, знам.
- А знаеш ли къде?
- А ти знаеш ли, как обикновено свършват приказките?
- Разбира се. Всички принцеси остават с драконите. Живеят дълго и щастливо. Много дълго време, разбира се. Знаеш ли, колко може да живее нормален, здрав, щастлив дракон?
- Хмм, защо е с драконите? Какво ще кажеш за достойните принцове?
- Принцове? Принцовете имат ужасното свойство да закъсняват. Виждаш ли, докато принцесата чака принца, цялото си свободното време тя прекарва с дракона. Е, и се влюбва - бавно и тихичко. В началото само говори, от скука. С кого друг в пещерата и в плен ще поговориш. А след това се увличаш - драконите са наистина страхотни събеседници. Ставате приятели. Приятели, приятели, приятели - и изведнъж не можеш да живееш без своя дракон. И това е всичко.
- И в този момент, както аз разбирам, идва Принца.
- Да, но както знаеш, вече е твърде късно.
- А ти? Как е твоят принц?
- Аз какво съм? Аз вече съм влюбена в моят дракон.
- О, а на принца - какво ще кажеш?
- Не знам. Да кажем, че няма никой вкъщи...
Младеж получава СМС:
- Иване, ние повече не бива да се срещаме! Галя...
След което той веднага и звъни:
– Защо бе, Гале? Нали се обичаме?
– Аз чух и вече знам всичко! Чух те като говориш по телефона, че от една година имаш -папилома биоцелатум.
– Цихлозома! Цихлозома биоцелатум!
– И Лабио сифилитус!
– Лабио фелатус!!!
– Иване, аз искам да имам деца! На мен венерически болести не ми трябват!
– Край!!! Повече в присъствието на блондинки, спирам да говоря за аквариумни рибки...
Обяснение в любов на автоманиaк-механик.
- Здравей скъпа моя,
Най-после се престраших да ти пиша, въпреки че все още се колебая дали това е най-правилното решение и честно казано съм толкова притеснен, че направо ще ми избие гарнитурата. Не издържам повече – налягането е смазващо и ако не отворя винтилите, за да ти кажа всичко което ме вълнува, 100% ще ми гръмне цилиндъра и ще полудея напълно. Скъпа, нещо странно става с мен. Откакто те видях, тичаща като прелестна фея под щедрия пролетен дъжд, не мога да спра да мисля за теб. Вече две седмици съм като болен: такова нещо не ми се бе случвало откакто видях за пръв път Феарари Тестароса на изложението във Франкфурт! Объркан съм и дори озадачен, защото не мога да забравя формите ти, въпреки че им липсва най-елементарна аеродинамика. Дъждът се стелеше по тялото ти и под мократа ти фланелка сякаш се бяха настанили два класически Фолксвагена “костенурка”. Дали поради дъжда, пролетната възбуда или хладната вечер, но и двата бяха включили фаровете на дълги и тази прекрасна гледка се е паркирала в съзнанието ми и едва ли някога ще ме напусне. Пороят свали грима от лицето ти и аз си дадох сметка, колко си красива дори без лак, боя и емайл. Искам да ти призная нещо смущаващо: сънувам те всяка вечер, при това без броня и кaлници. Снощи нaпримeр сънувах задния ти диференциaл и замалкo да ми изтече антифриза. Не знам какво да правя! Ситуацията е катастрофална и не мога да спра мислите за теб. Използвам ръчната спирачка от време на време, но и това вече не помага. Когато съм в близост до теб, скъпа, кръвта блъска така яко в сърцето ми, че скоро сигурно ще му трябват дроселови клапи. Знаеш ли: дори и труп да бях само ако само се приближиш до мен, пулсът ми ще се ускори от 0 до 100 за 4,7 секунди! Но моля те, не ме смятай за извратен или повърхностен: харесва ми не само екстериора, но и интериора ти. Никога досега не съм виждал момиче с такова вътрешно оборудване: думите и мислите ти имат и тяга и сцепление. Ти винаги успяваш някак да ми тунинговаш съзнанието, да го хвърлиш в багажника и да го понесеш накъдето ти пожелаеш по мнoгoлентовите магистрали на неизчерпаемотo cи въображение. Друго странно усещане е необясниматa, изпепеляваща ревност, която изпитвам напоследък към всички тия нахални, маслени маркучи които се навъртат около теб. Кълна се ако някой само посегне неканен към твоята седалка ще му скъсам с два пръста агренажния ремък! Писна ми от трaбантщини! Скъпа, предполагам това, което се опитвам да кажа чрез това писмо е, че съм безнадежно влюбен. Обичам те! Обичам те повече от слънцето, повече от Коледа, повече от себе си и почти колкото новия ми Вайпър GT! Обичам те и не ме интересува, нито че имаме такава голяма разлика в километража, нито какво говорят другите. Наскоро някой дори те нарече стар Корвет, но не се притеснявай аз му нагънах ламарината! За мен ти си просто перфектна: като се започне от V-образните ти вежди, мине се през идеалното окачване, въздушните възглавници и се завърши с факта че инициалите ти са БМВ! Така ми се иска да разбереш колко съм искрен и колко благородни са намеренията ми. Мечтая някой ден аз и ти да делим един гараж, да си сменяме маслото всеки ден и да си блъскаме амортисьорите. Може даже след някоя година да свалим гумата, да натиснем съединителя и да си направим мини-купърчета. Имам необходимите инструменти и се кълна, че и помпата и инжекционът ми са в идеална форма. Целият двигател си работи без грешка, въпреки че толкова много му е шлайфана главата през годините. Може ли само ако имаме момченце да го кръстим Додж? Ако е момиче няма да настоявам да е Доджка… Скъпа, ето че писмото ми завършва с надеждата, че ме разбираш и споделяш чувствата ми. Повярвай ми: нито са ми изтлели свещите, нито пък гърнето ми е пълно с изгорели газове – не съм луд и всяка дума идва директно от сърцето ми. Пътят е дълъг и осеян с дупки, корумпирани катаджии и препятствия, но ако пътуваме по него заедно няма да ни уплашат нито завоите, нито пътната полиция, нито лошия асфалт!
Целувам те Вечно твой,
"Турбото"
Кръчмарски лафове
“Завод за кратък и щастлив живот.” – надпис на вратата на ракиджийницата в село Розово.
“Няма градус – няма радост!” – прозаично кръчмарско мото и лаф. Т-то в радост не се произнася.
“Ако ми дадеш 100 лева назаем, ще ти бъда длъжник цял живот.” – или казано по друг начин, пари назаем само взимам.
“Който пие бира – не умира.” – надпис на стената на пловдивска кръчма.
“То даа х*й, да му го набиеш. Ма то акъл, няка как!” – възмущение от тъпотата на някой, който не блести с интелект.
“Обичам да пия – да, това не е тайна, аз съм една истинска пловдивска майна.” – признание в квартална кръчма.
“Жен-шенът расте само на две места в целия свят: на Хималаите и на моята тераса.” – известен бисер на вече покойния посетител на Водолаза Жоро Женшена.
“Той е стабиляга – магаре да го е*е, назад дава!” – този израз е легендарен. Точният му произход за съжаление е забулен в мистерия.
“Дрян без дренки, жена без ненки и мъж без пари – огън да ги гори!” – един от нашите любими лафове.
“С вино и мезета се правим на прасета!” – съюза между виното и мезето е по-здрав от всичко останало.
“Алкохолът е като солта – може и без него… нo някак си не е вкусно така…” – житейска мъдрост и много народен лаф.
“Хората живот си живеят, а на нас ни се е*ава майката от ядене и от пиене!” – популярен лаф на един наш познат и виден пловдивски сексолог.
“Тежък е лекия живот…” – източникът на този лаф е неизвестен.
“Сиромах човек и на половин п*тка се радва…” – народна и много популярна по кръчмите мъдрост.
“Голем х*й – весела къща! ” – народна мърдост.
“Най-обичам боба, леба и да е*а!” – кръчмарска сентенция, начин на живот или казано по-извисено – житейска философия.
“Една кола и една жена не ги ли опъваш постоянно – ще ти изневерят.” – най-вече голфаджийски лаф, но все пак и общочовешки.
“От съдбата си не можеш да избягаш!” – надпис над вратата на квартална кръчма.
“Шумахер почива, Валери работи!” – този култов лозунг краси един стар разнебитен пикап.
“Тичането сутрин, правилното хранене и пълният отказ от вредни навици могат да удължат вашето жалко съществуване. ” – надпис от стена на заведение.
“Някои хора пият от мъка, други – от радост, трети – от сутринта!”
“Спирачките са за страхливците!” – стикер/лаф който може да краси и вашата кола.
“Тук работят 300 коня и едно магаре…” – надпис върху трактор.
“Пиян съм, карам на автопилот!” – стикер върху Лада, все пак ние от Kry4mi.com препоръчваме да карате трезвени!
“Малък, но подъл!” – този забавен стикер красящ Пежо 206 изключително много ни зарадва.
“20 минути страх и сте си вкъщи!” – успокояващ надпис на вратата на такси.
“Моля, ако ще ядете семки, фъстъци, банани, портокали… яжте ги с обелките!” – приветлив и закачлив надпис в рейс.
“Де*ба твойта мама късотрупа!” – псувня, която обръща внимание на незавидния ръст на псувания субект.
“Единственото по-страшно нещо от руския танк е пияния му екипаж!” – руска мъдрост.
“Ако имаш прекрасна жена, ослепителна любовница, страхотна кола, нямаш проблеми с властите и данъчните; ако когато ходиш по улицата, винаги грее слънце и минувачите ти се усмихват – кажи НЕ на наркотиците!” – руска мъдрост.
“Ревността винаги се ражда с любовта, но невинаги умира с нея.”
“Пием не защото искаме, а защото трябва!” – надпис на селска кръчма.
“Ти си правен с обратната страна на уя!” – към някой грозен човек.
“Много си се изсушил от ебане… ” – констатация за свалени килограми отправена към редовен посетител на кръчмата.
“Диарийна циганка да ти сере у устата!” – тук вече коментарът е излишен.
“И цялото село да сере, не мое ти напълни устата.” – или казано на разговорен български: много говориш.
“Фани ма за шпеко.” – този израз най-често се използва не като покана за греховни дейности, а като изразяване на несъгласие с дадена теза.
“Колко е дълга минутата зависи от това от коя страна на вратата на тоалетната се намираш.” – надпис на вратата на тоалетна в кръчма.
“Алкохол – решение за всеки ден!” – бисер красящ щанд в супермаркет.
“При с*кса е като при футбола – точка при гостуване е много по-ценна от три точки у дома.”
“Не се опитвай да набиеш каквото и да е в женска глава – малко по-надолу има по-подходящо място за това.” – източник: неизвестен, истина: безспорна!
“Таз като я гледам обича к*ра повече от хляба.” – коментар насочен към жена със съмнително минало и още по-съмнително бъдеще.
“П*тка, ягоди и сиренье колкото и да ги миеш, все си миришат.” – научно доказано народно наблюдение, може да се счете и като народна мъдрост.
“Не знам колко уши имам на главата си.” – еквивалентен заместител на общоизвестния израз “не знам на кой свят се намирам” (след пиянство).
“Няма време, братко, ще засмуча въздух!” – подкана към сервитьор/ка за ускорена доставка на следващото питие.
„Ръгай, Генади, ръгай! Мъжо ми е у Либия за долари!” – подкана за изневяра, отправена от похотлива жена на кръчмар-гурбетчия.
„Той е зъл като не лекуван трипер!” – описание на човек, със свадливо и избухливо пиянство.
„Че мен за какво ми е мека, да няма да сядам на нея, та да ме е страх да не ръби?” – в отбор на упрек, че ракията на някой е много силна и не е мека.
“Алкохолът в малки дози е полезен във всякакви количества!” – руска рецепта за дълголетие.
“Два съвета относно това как да спечелиш спор срещу жена:
1. Не можеш!
2. Сега и се извини!” – народна мъдрост.
“Има три начина да се направи нещо – направи го сам, наеми някой или забрани на децата си да го направят.” – руска мъдрост.
“Ако спориш с идиот, вероятно точно същото прави и той.” – руска мъдрост.
“Ша та напраим труден за рисуване.” – или казано на чист български, ще яде бой, в 98 % от случаите просто безобидна закана.
“Благородният човек предявява претенции към себе си, подлият – към другите.”
“Защо пиеш бе, нали имаш диабет?” – въпрос към посетител на кръчма. “Аз в момента нямам.” – категоричен, кратък и ясен отговор.
“Строго се забранява мазането на г*вна по стените!” – този весел надпис може на намерите в наръчника (разбирайте ламинираната табела) за ползване на обществената тоалетна в пивница в северозападно село. Точното име на заведението и селото остава загадка, преводът на надписа и коментарът са излишни.
“Без пари е третата ракия, аз пък вече пет безплатни пия.” – из творчеството на един истински кръчмар Сашо Роман, песента “Шампион”.
“Малката ракия е просто бягане от отговорност!!!”
“Тъкмо проходиш и проговориш, и вече ти нареждат да стоиш мирен и да мълчиш.” – из размишленията на човек, живял по времето на комунизма.
“Светът ще свърши, но баламурниците в него никога!”
“Тази е такава к*рва, че ако не прави секс два дена ходи в болницата да и бият сперма венозно!”
“Кръчма е единственото място на света, където бозайникът понякога се превръща във влечуго…”
“Снощи казах някъде, че няма повече да пия, ама не мога да се сетя къде…” – сутрешни размишления на посетител в квартална кръчма.
“Да грешиш е човешко, но чувството е божествено.” – житейска синтенция.
“Най-мразя като ми кажат “аз мога да се веселя и без да пия”… Еми аз пък мога да пия без да се веселя, ама не го изтъквам!”
“Кислород за водолази.” – надпис над алкохолното меню във Водолаза.
“Когато безпаричието почука на вратата, любовта скача през терасата!” – един от нашите любими лафове.
“Жените дават повече в любовта, но на мъжете тя им струва по-скъпо!” – което си е така, така си е.
“Може да е криза, но искам да ми влиза!” – удоволствие трябва да има винаги.
“Не мога да кажа “не” на жена, която казва “да”.” – житейска мъдрост.
“Пиенето е като пазаруването – трябва да можеш да носиш…”
“За всяка силна болка има още по-силна ракия!”
“Аз не съм алкохолик по рождение… Живота ме направи такъв!”
“Когато съм на сватба и водещият каже “Нека всеки да застане до този, който е придал смисъл на живота му!” аз заставам до бармана!”
“Господ да ме убие, как ми се пие!” – един от любимите ни лафове, излишен е какъвто и да е превод.
“Детството свършва тогава, когато желание искаш да ти изпълнява Снежанка, а не Дядо Коледа.”
“По-добре тения, отколкото пълна липса на вътрешен живот.” – приветлив лозунг пред шкембеджийница.
“Една чаша – добре. Две – още по-добре. На три – спри! На четвъртата вече няма спиране, ами направо до посиране…”. – лаф красящ стената на квартална кръчма.
Разговор в ловешка кръчма:
“- Шо работи сестра ти?
– Защото има нужда от пари.
– Язи не те питам оти, язи те питам шо? (б.р.: в ловешко “шо” значи “какво”.)”
“Вицовете са като секса – тайнствеността засилва удоволствието, а прекалената консумация убива апетита.” – известен лаф и житейски доказана истина.
“От нов шеф и от малко прасенце никога не знаеш каква свиня ще излезе!”
“Това, че когато отидеш в чужбина започваш да слушаш чалга не е вярно – аз и преди да замина си слушах!”
“Фаса прави паса, алкохола прави гола!” – народна футболна мъдрост.
“А ти знаеш ли защо в Норвегия и Швеция няма рапъри? Защото там няма как да израстнат на улицата!”
“Ако пиенето ти пречи на работата, зарежи работа!” – надпис в кръчмата “Тихия кът” във Велико Търново.
“По-добре цироза, отколкото склероза!” – този надпис краси стената на една квартална кръчма.
“Алкохолът убива нервните клетки – остават само спокойните!” – всепризната истина.
“Ако искаш да си пиян – пий ракия, не айрян!” – един от любимите ни лафове.
“Защо когато най-много ми се е*е, още повече ми се пие?!?” – из разсъжденията на един виден кръчмар, пожелал да запази анонимност.
“Бе не съм най-готиния пич в кръчмата, ама само аз си говоря с теб, нали?” – мъж обяснява с прост пример защо непозната жена трябва да си тръгне с него.
“Изкуство е да направиш хубава ракия… А чрез натрупаното знание през годините знаеш и как да я пиеш.”
“Ще те клатя като рецидивист решетка!” – врачански лаф, с който мъж изразява мераците си към дадена мома.
“Тоя е толкова анонимен, че даже и гугъл не го знае кой е!”
“Загинал съм за снага с боска!” – пак врачански лаф, с който мъжете показват колко важна е женската гръдна обиколка за тях.
“Бирник и гърчава булка у дома ти не требва.” – пак от Враца с любов.
“Къса пола и къса пишка колкото и да ги дърпаш по-дълги няма да станат!” – народна мъдрост.
“Ако не искаш някой да прекъсне философските ти размисли за смисъла на живота и първоизточника на битието, заключвай вратата!” надпис на вратата на тоалетната в една селска кръчма.
“Ако няма алкохол, хората ще спрат да се уважават.”
“За пиене зъби не ви трябват, така че правете каквото щете!” – надпис пред зъболекарски кабинет.
“На всеки липсва нещо: на жените – девственост. На момичетата – женственост.” – народна мъдрост.
“Спортовете се измислят от бели, развиват от негри и умират в България…” – лаф, който наш познат каза след поредната загуба на националният отбор по футбол.
“Най-обичам на село да пия от домашната на дедо.” – лаф който чухме от един наш познат.
“Колкото по-малко знаеш, толкова по спокойно спиш. А колкото повече знаеш, толкова повече пиеш.”
“Който не пие от кръчма пие от аптека.”
“В днешно време не може да имаш вяра даже и на средния си пръст!”
“Там ли бе! Там ходят само Ал Капонета!” – един вид заведението се посещава предимно от изпаднали алкохолици.
“Английският му е на ниво “мексиканец градинар”.”
“Всички ще умрем от пиене, но важното е колко ще сме изпили!” – врачански лаф.
“Чудя се да се напия ли още или вече те харесвам.” – пред тази морална дилема сме били изправени безброй пъти.
“Добрите прасенца отиват в рая, а лошите в стомасите ни.”
“Всеки човек се ражда и умира, а междувременно му досаждат.”
“Който попадне в затвора, трябва да го затворят в килия, пълна с книги, та да чете и да разбере какво е нещастие.”
“Домът е там, където алкохолът ми излиза най-евтино.” – лаф предложен от ни от Маргото.
“Най-големият парадокс на света е, че п*дерасите се увеличават, а в същото време не могат да се размножават!!!”
“Нищо хубаво от теб няма да излезе.” – надпис на вратата на тоалетната в квартална кръчма.
“Тялото ни се състои от повече от 70 процента течности, затова се налага непрекъснато да се пие, да се пие, да се пие… ”
“Времето е еднопосочно, няма начин да се върнеш назад, за да си допиеш.”
“Защо ли??? Защото козата си сака пръч!” – мъж обяснява на свой приятел в кръчмата защо е сигурен, че жена му му изневерява.
“Уж нова година, а пак ме гони старият махмурлук…”
“Ходенето на работа вреди сериозно на Вас и на другите около Вас.” – забавен надпис от стената на кръчма.
“Само пияниците истински знаят какво е да си трезвен!”
“Континентите се движат по-бързо от мисълта ти!”
“Изневярата крепи семейството.” – размишление казано на глас от един прелюбоделец.
“Болници, затвори и бардаци – това са университетите на живота. Аз имам няколко висши образования. Заслужавам малко уважение.” – Ч. Буковски.
“Куче и зет – наяждане нямат!” – селска поговорка.
“К*рвите са като бездомните кучета – всички им се радват, обаче никой не ги прибира вкъщи!!!” – мутренска мъдрост.
“От ялова жена и ялова коза изгода нямаш!”
“Допуснатият брак е враг на целия колектив!” – надпис на табела в комунистически завод.
“Зад всяка красива жена има мъж, но който му е писнало да я е*е.” – това като цяло е американски лаф, добил популярност и в нашите кръчми.
“Ако пиете, за да забравите, моля платете си предварително!” – надпис в кръчма.
“Да е*еш жена си е все едно да биеш вързано куче – няма тръпка!” – врачански лаф.
“Парите разваляли хората… Глупости! Ако беше така, циганите щяха да са най-хубавите хора в света.” – разсъжденията на един български бохем.
“Ако не точа ножа навън няма да мога да режа вкъщи!” – в отговор на упрек към женен мъж, че жена му е много красива, но въпреки това той ходи по бардаци.
“Веднага се връщам. Елате утре!” – надпис на входната врата на кръчма.
“В секса най-важното е да не се окажеш от грешната страна на х*й в нито един момент!” – разговор между двама пияни мъже.
“За жалост в днешно време футболът остана единствения легален начин да си купиш негър!” – разсъжденията на един кръчмонавт.
“Такива ни били дедите –
едромъдести и хубвити.
Не страдали от ишиас, лумбаго,
на всичко казвали: “Еба го!””.
Иван Вазов
“Нещеме ний Европа, нещеме ний пари, искаме ракията на старите цени!” – надпис на стената на жилищна сграда в България.
“Когато Горан Брегович свири дори алкохолиците мълчат!” – лаф на нашия читател Виктор.
“П*ниса е като рибата… Няма млада и стара риба, има само голяма и малка!”
“Ако пиеш ром в 10 сутринта това не те прави алкохолик, а пират!” – Ърл Дибъл младши.
“Пачавра леке не хваща!” – българска поговорка.
“Дошъл си – благодаря, отишъл си си – много благодаря!” – руска мъдрост.
“Когато жена казва, че няма какво да облече – това означава, че няма нови дрехи. Когато мъж казва, че няма какво да облече – това означава, че няма чисти дрехи.” – руска мъдрост.
“Често, когато сутрин гледаш някоя жена, с ужас разбираш, че снощното съблазняване е нейна, а не твоя заслуга.” – руска мъдрост.
“Дори червата да ти се влачат по пътя трябва да вървиш и да казваш, че пояса ти се е развързал!” – стара българска поговорка.
“Палав съм колкото на масажист палеца!” – този лаф е доста често използван от всички, които някога са играли футбол или пък са имали доста чести контакти с един и същ масажист.
“Лекувам кръста с пръста!” – в отговор на това, че един посетител на кръчма се оплаква, че го боли кръста.
“Нащта ракия се пали по-бърже от бензина бе!” – в отговор на въпрос дали е добра ракията в Монтанска област.
“Всекиму е присъщо да греши, но само глупавият упорства в грешката си!” – Аристотел.
“Всеки проблем си има име, фамилия и адрес.” – Сталин.
“Никой не става приятел на жена, ако може да стане неин любовник.” – Оноре дьо Балзак.
“Можете да достигнете до убеждения само чрез личен опит и страдания.” – Антон Павлович Чехов.
“На човека ще му стане по-добре тогава, когато му покажете какъв е.” – Антон Павлович Чехов.
“Удоволствие доставя само това, което не е нужно.” – Антон Павлович Чехов.
“Ако в първо действие на сцената виси оръжие, то в последното действие трябва да стреля!” – Антон Павлович Чехов.
“Тишина, ти си най-хубавото от всичко, което съм чувал.” – Борис Пастернак.
“Нека имаш мир вкъщи и любов навън!” – пожелание за рожден ден на женен мъж.
“Ша та клата като гладен циганин джанка!” – лаф, с който мъж изразява мераците си към дадена жена.
“Човек може да живее без въздух 3 минути, без вода – 3 дена, без храна – 3 седмица, а без акъл – цял живот!”
“Ако мъжът подарява цветя без причина, това значи само едно – причина все пак има.” – руска мъдрост.
“Ако жената има пръстен, значи най-вероятно е омъжена. Ако има гердан, това нищо не значи. Ако има и пръстен и гердан – омъжена е, но това нищо не значи.” – руска мъдрост.
“Приятелите са като циците. Някои са големи, други са малки. Някои са истински, други са фалшиви!” – съвременна народна мъдрост.
“Кой не пие – да мрие!” – лаф предложен ни от нашия читател Симеон.
“- От какво предпочита да е болен един пияница – паркинсон или склероза?
– Предпочита склерозата, защото по-добре да не помни какво е пил отколкото да го разлива!” – лаф предложен ни от нашия читател Денислав.
“Трябва да спрем да търсим щастието в парите, а да се концентираме върху това, в което ни бива и ни прави щастливи – почивката, секса и алкохола!” – размишления в квартална пивница.
“Тези, които твърдят, че шоколадът повдига настроението, вероятно не са опитвали домашна ракия!”
“Да спиш с к*рви и да се мислиш за “играч”, е като да се къпеш във вана и да се мислиш за водолаз!” – мутренска мъдрост.
“Ако ви сърби лявата ръка – това е на пари, ако ви сърби носа – това е на пиячка; ако са и двете – това е на пиячка на аванта.” – руска мъдрост.
“По-добре на колене пред бара, отколкото прав пред струга!”
“Куха си като пещера Магурата!” – към много тъпа жена.
“Таратор без чесън е като жена без цици.”
“Ние сме пияници, без ник’ви граници!” – лаф на феновете на Ботев Пловдив.
“Любовта към алкохола,
никога не ще умре.
Даже гадната цироза
ние ще пребориме!” – песен, измислена от фенове на Ботев Пловдив.
“Българите сме като тампоните – живеем на едно от най-хубавите места на земята, но в един иначе доста гаден период…” – разговор между двама приятели в квартална кръчма.
“Всички болести са от нерви, само триперът – от удоволствие!”
“Като я гледам тази през живота си най-тежкото нещо, което е вдигала е х*й…” – по повод на минаваща край кръчмата “бизнес” дама.”
“Ракията се пие по четири начина: с вода, без вода, като вода и вместо вода!” – вечна българска мъдрост!
“В този живот, за да направиш нещо трябва някой да те чука, особено ако си пирон или жена!”
“Предколеден призив: Спаси дърво – изпий парите за елхата!!!”
“Истинската жена е длъжна да отсече дърво, да разруши дом и да отгледа дъщеря.” – руска мъдрост.
“Глупаците се женят, а умните се омъжват.” – руска мъдрост.
Разговор между врачани:
– Знаеш ли какво изпитваш, когато голяма група жена скачат в дискотека и ти трябва да минеш между тях?
– Не, какво?
– Е как какво – К*РВОЛЕНЦИЯ!
“Има едно златно неписано правило – никога не вярвай на пръднята!” – народна мъдрост.
“Защитниците печелят мачовете, а нападателите определят с колко.” – английска поговорка.
“Не мога да ги разбера дебелите хора – при доктор Емилова за 400 лева гладуваш 10 дни, докато в Студентски Град за тези пари може да гладуваш цели 2 месеца!”
“Жените, също като децата, обичат да казват “не”. Мъжете, също като децата, го приемат насериозно.” – руска мъдрост.
“Когато си мъртъв, ти не знаеш, че си мъртъв. Трудно е само за другите! Абсолютно същото е положението и когато си тъп…”
“В случай на бомбардировка – скрийте се зад тази тоалетна чиния. Нея още никой не я е улучил! Чистачката.” – надпис на стената на тоалетна.
“Моята диета е ракия с бира, досега съм загубил 2 дена!” – квартален пияница отговоря на въпроса на каква диета е и как е отслабнал толкова.
“Жена и ражда тръгнат ли… спиране за жалост няма!” – монтъорска мъдрост.
“Аз не съм дебел, аз просто задържам течности!” – един пияница обяснява на друг как той всъщност не е качил килограми зимата.
“Няма аудитория за пошла бутафория!” – надпис издигнат по време на общественото обсъждане в Пловдив относно проекта за реставрация на Небет тепе на Юлий Фърков.
“Първата Рада била дебела,
цели десет к*ра поела!
Втората Рада била връзтънка,
хич не го сакала отвънка!” – куплет от песен измислен от кръчмарски гении. За жалост по-късно останала част от песента е изтрита и безвъзвратно изгубена!
“Има три неща които никой не може да спре – рака, мерака и простака!” – лаф идващ от почерпен посетител на квартална кръчма, който обяснява защо през цялото време говори глупости и ухажва посетителките на кръчмата.
“Туристите ще идват за култура, а не за арматура!” – надпис издигнат по време на общественото обсъждане в Пловдив относно проекта за реставрация на Небет тепе на Юлий Фърков.
“Има само едно нещо, което мразя повече от расизма – негрите!”
“В Перущица с вино карат воденицата!” – народен лаф, който пеят хората в Перущица на празника Трифон Зарезан (един вид виното никога не свършва там).
“Хляб може да изхвърлиш, ама пиене е грехота!” – забавен надпис на вратата на ракиджийница.
“Чак когато опита уиски за първи път катерицата разбра защо толкова много обича лешниците!”
“Ако жената не е бременна, сватбата не е съвременна!” – тъжната модерна действителност.
“В днешно време най-много ме е страх от две неща – спукан презерватив и ядрен апоколипсис… В този ред!” – из размишленията на един алкохолик в квартална кръчма.
“С*кс не е отговора на всички въпроси!
Секс? – това е въпроса.
Да! – това е отговора.”
“Традицията показва, че ако шише от Кока кола има капачка от Фанта, то почти със сигурност в шишето има ракия!” – народна мъдрост.
“Който не пие или е болен, или е долен.” – надпис на вратата на ракиджийницата в село Розово.
“Червеното вино е полезно за здравето, а здравето е необходимо, за да се пие ракия!” – лаф на пожелал анонимност алкохолик.
“Тъй ще се напия, че и на най-добрите художници ще им е трудно да ме нарисуват!” – лаф използван много в с.Камбурово, обл. Търговище.
“С лош човек може да се разбереш, но с прост – никога!” – лаф предложен ни от нашия читател Денислав.
“Долу алкохола! Живее трезвеността!” – комунистически лозунг.
Футболисти след тежка тренировка отиват да се оплакват на Петър Курдов от натоварването. Капитанът казва:
– Тренер, не издържаме вече, болят ни много краката!
Петър Курдов отговаря:
– Болят ви краката, защото сте футболисти! Ако бяхте педераси примерно, щяха да ви болят задниците!
Правилата на добрия тон в България: бира може да се пие по немски – с вурстчета, може и по английски – с чипс, може и по японски – със суши, но най-обичаме по руски – с водка.
“Пих червено вино, пих и ракия…
Много ме е страх, че ще се напия!” – част от народна песен, която се пее по селски събори.
“Махмурлукът не е страшен! Страшна е мисълта, че въпреки целия зор на следващия ден нищо няма да се е променило!” – страшната истина за българската действителност.
Бай мангал отива на интервю за работа, обаче шефа на фирмата е рокер.
- "Добар дан! Аз за туй, раотата де, съм дошал!"
- То хубаво за работата, обаче в нашата работа се изисква перфектен български да говориш!
- "Ааа, аз ша уча и пак ша дода!"
Чел, учил, манго 1 месец, научил БГ перфект и отива пак на интервюто.
- Добър ден! За интервюто за работа съм дошъл. (на перфектен БГ)
Половин час си приказвали, мангалът една грешка не направил.
- Всичко е много добре, говорите перфектен български, но има една дума която ползваме постоянно в нашата работа и трябва да я казвате перфектно точно!
- Да няма проблем, коя е думата?
- Думата е – "мотор."
- "мАтор!?"
- Ами съжалявам, не ставате за нашата работа без тази дума.
Тръгнал си манго, псува, нарежда, нерви се. Среща го братчед му.
- "Ко стаа бартчет!?"
- "Истървах много готина работа, трябвало да знам БГ перфектно и особено думата "мАтор", ама кат българин да я казвам!"
- Еее, бартчет аз ша науча и ша взема раотата бе!
Учил, бартчеда, научил БГ особено "мОтор."
Отишъл манго отново на интервюто.
- Добър ден!
- Добър ден!
Познатата история, никакви грешки половин час. Рокерът видял, че няма да направи грешка манго и решил да го разкара.
- Много добре е всичко, но в нашата работа има една дума която ползваме постоянно и трябва да я казваш перфектно точно!
- Няма проблем, коя е думата?
- Синджир е думата.
- Ееее, как "ДЖИНДЖИР," бе бате, нали мотор беше?
Баща му беше в положение човек, имотен беше и гледаше съответно на живота, а то какво прави, какво струва, не зная, ама замина момче младо и хубаво, като цъфнал гюл, наука да учи в София, стоя колкото стоя, току се върна един ден смачкано, рошаво, мършаво, гаче ли като свети Ивана се е хранило със скакалци и див мед само. Заряза и наука, и всичко и започна със земята да се бори като нас. Питам го веднъж:
— Стефко бе, че какво, такова, си отпаднал в телосложението и бузите ти залесени тук-там на участъци?
— Аз — кай, — бай Димо, тъй си живея, такова ми е — кай — убеждението. По природата се водя — кай.
— Ама не се ли храниш — думам, — не похапнуваш ли си повечко, та си се източил като бобена вейка?
— Храня се, похапвам си, ама месо не ям и каквото взема — сурово го вземам. С плодове — кай, — със зеленчуци, с ядки и сокове поддържам живота. Орехи ям — казва — много, защото те са четири пъти по-хранителни от месото, четири пъти — от яйцата и повече от десет пъти — от млякото. Имат си — кай — и тлъстините, и захарите, и белтъците.
Ха сега де! Орех с белтък!
— Е, хубаво — казвам, — сурови ги ядеш, ама боб суров може ли да се яде? Картофи ядат ли се? Сурови тикви, да речем, само прасетата, да прощаваш, такова…
— Тъй — казва, — сурови си ги ям, защото огънят — кай — ги разваля. Променя им — кай — химическия и енергическия състав и ги прави — кай — по-мъчно смилаеми.
И това не бях чувал, и това научих! Бря, пуста наука, бря! Побърка ни хубавите момчета и вер селям!
Питам после поп Еня вярно ли е, дето го разправя.
— Вярно е — кай. — Не му знам — кай — каква вяра изповядва, съботник ли е, от жълтото братство ли е, ама и хляб не яде, а кълве житото като мисирек. Леля му Райна разправяла на попадията. Сурово го кълвял, или пък го топял в студена вода и го джвакал като дъвка, песоглавецът му с песоглавец! Сохрани боже!
Кръсти се попът и разправя, а аз се пуля насреща му и се чудя и мая.
— А бе какво се чудиш — обажда се Лъжлив Съби, — и бъзуняк яде момъкът, и млечък, и капикоса, и каквото му попадне. На моята нива — кай, — до гробищата, синора го е опасал като магаре до дъно. Ами! И тръне имаше тук-там, и тях ги няма.
Един ден — кай, — като гледал как сладко пасат конете люцерната в хаджи Дончовата ливада, да вземе да се намъкне и той, че да нагъва люцерна, да нагъва, додето му се издул коремът като на малко циганче, кога яде варени тикви. Щял да се пукне момъкът и да експлодира без малко.
Разтривали го, церили го, хеле му преминало.
— А бре, майка — думала му кака Деля, — ами че може ли тъй като добитъка?… Ами че хайде, да речем, прияло ти се е люцерна, ами че посоли си я малко, полей си я с оцет отгоре, че тогава! А то тъй на какво прилича?
Оттогава — кай — не е хапвал вече люцерна. Кощрава почна да нагъва и по-добре му е на момчето, заглади му се косъмът и брадата му по-честа стана.
— Ех, Събко — думам му, — смеем се ние и се подиграваме, ама знам ли? Както ми е тръгнало и на мене толкова време без работа, дали няма да се пиша и аз в неговата партия, че да тръгнем кооперативно да пасем по синорите. А?!