адам+и+ева
Всъщност, демокрацията е стара като света.
Тя се е появила още когато Господ показал Ева на Адам и му казал:
- Ето, избери си жена.
„Скучно ми е!” - каза Ева на Господ!
„Ева,като твой създател те познавам изключително добре и знам от какво имаш нужда!!!” - каза Господ на Ева - „Трябва ти нещо силно физически
и слабо психически, нещо егоцентрично, егоистично и самовлюбено!
Ева се усмихна и се поклони пред Великия Творец!
„То ще се нарича „мъж”, ще носи името Адам и за да отговаря на описанието ще му кажем че е създаден първи!!!” - каза Господ на Ева
Раят. Адам пита Бог:
- Господи, кажи ми, защо направи Ева с такива красиви очи?
- За да я обичаш!
- А защо я направи с такава красива коса?
- За да я обичаш!
- Добре. И защо я направи с такова красиво тяло?
- За да я обичаш!
- Господи, но защо не ѝ даде капка мозък?
- За да те обича теб!
Тайният Дневник на Архангел Михаил
Ден 1
Взеха ме на работа. Толкова съм щастлив. Шефът каза, че ще пазя Портите райски с Огън и меч от Адам, Ева, Синовете човешки и мормонските проповедници. Уха! Почвам от утре.
Ден 2
Поради недостиг на средства вместо Огън и меч ми дадоха само меч. Обещаха веднага щом хванат онзи взломаджия, как му беше името, Персей или Персефон или Принца на персия, не помня вече… Та като го хванат ще си получа огъня. Обаче мен не ме интересува много. Не пуша.
Днес тренирах с меча. Никой не ни нападна. Но нищо. Важното е, че пазя Рая. Еден, дет са го рекли мъдрите хора. Тоест шефа..
Ден 3
Седя на входа и гледам злосторно. Истинският нинжангел може да срази врага си само с поглед!
Ден 1460000
Уха! Успях! Дойде някакъв дядка, прегърбен, плешив, в бяла роба, едвам ходеше направо и говореше някакъв Латиноамерикански език, май дори точно латински. Погледнах го и последните четири хиляди години тренировка си казаха думата. Хехе. Така го стресирах, че оживя отново. Направо припадна. На земята искам да кажа. Защото това е Рая. Много готино място. Направо Рай. Честно.
Ден 1460001
Шефът ме извика в кабинета си. Той е много културен. Обясни ми кротко, че ако пак изритам папата, пропадам. Май говореше буквално. Изтъкнах, че не знам как да познавам папите. Шефът беше много любопитен как тогава всички досегашни са вътре. Ми не знам, сигурно са минали през аварийния изход. Онзи зад кухнята. Шефът помълча малко. После внимателно попита защо не пазя и онзи вход. Ми щото е изход еб*си. Авариен при това. Ако иска, ще го пазя, когато се случи авария.
Шефът си скубе косата. Обади се на Ицето по мобилния и му крещя малко. После ми хвърли един такъв поглед, за какъвто ще има да тренирам три милиона години. Даде ми библия да се образовам за папите. Колекторс едишън. С бонус двд.
Подпрях с книгата портата, че малко се беше разкачила и ставаше течение. Двд-то го подострих и тренирам да мятам шурикен. Няма да имам проблеми със следващия папа. Не и ако не успее да се оплаче даже. Хъ хъ хъ.
Ден 1460020.
Скука. Но пък вече съм доста добре с двд-то. Имаше едно дърво недалече от поста ми, упражнявах се на него. Последното хвърляне направо го отрязах. Жалко за плодовете. Нищо, няма победа без жертви.
Ден 1460021
Мина Габриел. Пребледня и попита какво е станало с ябълката на шефа. Свих рамене невинно. Обясних му, че котката си остреше ноктите там. Габриел не ми вярва много. Показах му меча си. Още няма огън, но и така е внушителен. Габриел схвана. Котката изхвърча.
Изправиха дървото с кран и го заковаха с пирони. После издигнаха около него пет метра висок и два метра дебел зид. Жалко. Нарисувах си на него мишена и вече съм издълбал 20 сантиметра дупка в центъра. Еха.
Ден 1460036
Още никой не е върнал огъня. За сметка на това съседите прокарват електричество. Реших, че електрически меч е по-добър от огнен. Пъхнах го в контакта.
Марчето каза, че ще мога пак да си използвам ръката след седмица. Душица жена е тя, ей, изобщо не заслужава такъв мъж дет само я тормози. Покани ме на кафе, но дори и с изпържена ръка си имам служебни задължения. Мятам двд-то с лявата и псувам съседите наум. Ще видят те.
Ден 1460039
През дупката в зида вече се вижда дървото. Почти е зарастнало. Имам пъклен план. Така де, божествен. Нищо пъклено. Честно. Все пак Рая пазя. Един вид.
Ден 1460050
Напих Азрааел. С ябълкова ракия. Пяхме Градил Илия Килия. И Рикийчице Мъченичице. Божествено питие е това. Азрафаел предложи да пеем нещо и за дървото на шефа, обаче му напомних, че сме на публично място и другите може да си помислят, че нямаме предвид ябълката. Той ми повярва. Решихме да ходим да накажем съседите за електричеството им. С огън и меч. Тоест без огън. Още. Но аз не губя надежда.
Ден 1460051
Ази се гърчи от махмурлук и псува на всички езици, които познава. А той познава много езици.
Шефът ме повика. Гледа странно. Пита ме дали имам нещо общо с разрушаването на Вавилонската кула. Гледам невинно. Той ми размахва пред очите днешния вестник. Аз кротко вдигам ангелско пръстче и му посочвам къде е написано „преди новата ера” точно до днешната дата. Той млъкна. Погледна ме странно. Аз гледам все така невинно. Ми еб*си, пазя входа, пощата през мен минава. Шефът ме прати да му се махам от погледа. Да, онзи поглед. Ура. Занесох на Азрааел кисело зеле да закусва. Приятелите трябва да се поддържаме. Особено в Рая. Тук човек за човека е ангел. Както са казали римляните: Хомо хомини хомос хомоссайд. Или нещо такова.
Ден 1460058
Относително спокойно. Самолетите малко ме дразнят, откакто шефа ми забрани да ги свалям с ябълки. Казва, че и без мен бермудския тригълник е достатъчно известно място и само НАСА му е притрябвала сега.
Да бе да... Какво знае той за бермудския триъгълник? Без мен това място още щеше да стене под ботуша на туристическия агресор. Но нищо, стига ми тая награда да каже нявга народа … абе да казва каквото ще. Хъ. Нали съм в рая. Муахаха.
Ден 146070
Новите съседи са некви тъпи американци. Седят си по цял ден вътре, дъвчат макдоналдс, наливат се с кафе и се съдят като в стария завет. И електричество сложиха отгоре на всичкото. Нарочно ме провокират. Шефа ме извика да ми каже, че ако с тях стане същото като с вавилонците, да си търся гумено пате. Щото ме чака дълга, дълга баня. В сауната. Каква сауна, попитах го. Шефът каза, че говори за онази на партера. С черните джакузита. И много топлата вода.
Обичам джакузита. Жалко за американците.
Ден 1460071
Предложих на Ази да пийнем по чашка. Той ме гледа особено, пелтечи нещо и бяга да се измъква. Странно. Мислех, че ракията му харесва. Е, както и да е, ще се наложи да ползвам собствените си връзки. Звъннах два три телефона. Бай Ладо се нави, отдавна ми дължеше услуга.
Ден 1460080
Днес съм в прани дрехи. Мечът ми е лъснат лъснат та чак свети. На стената съм написал с големи букви „Не е нужно да си ангел, за да работиш тук… но помага!”. С кръв. Онзи папа се беше върнал, ама тоя път успях да го нацепя преди да гъкне. Двд-то мина през него като през масло. Така де, това е праведна кръв, така надписа придобива допълнителна тежест и достоверност. Дойде шефа, огледа обстановката, но май привидната ми невинност не го заблуди. Покрещя ми. Удари ме с няколко мълнии. Изглеждаше тъжен, за това предложих да го почерпя с малко от моята ракия. Удари ме с още няколко мълнии, но накрая се съгласи. После пяхме хиподил и рамщайн. Заведох го у тях и той накара Марчето да ни точи баница. Тя ме гледа като втори Юда. Пак ще трябва да бера цветя. Но първо ще почакам да му помине на шефа, нямам с какво да го държа пиян цяла седмица. Стареца порка като гръцки бог.
Вземам Ицо и отиваме на риба.
Ден 1460087
Шефа беше сложил на входа Рафи да ме чака с някаква гаубица. Ухилих се чаровно и му показах какви риби сме наловили. Той взе да разсъждава. Извадих и бутилка вино. Подобаващо. Той си пада леко сноб за храната. Светнаха му очичките. Тоест те принципно си светят, това е характерно за него, но сега светнаха иначе. Пусна ме да влизам.
На вечеря се изтърси и половин Ирак. Тъпите американци ги избомбили. Знаех си, че има нещо гнило в тия съседи. Шефът ми мълчи. Нахранихме арабите с риба. Това му е специалитет на Ицето. Той изобщо много обича да храни с риба пустинните народи, голямо копеленце си пада. Един вид им казва „Скиите тъпаци, аз като живея на готино място мога да се тъъъъпча с риба и де що има водна сволоч". Когато стигна до супата от желирани змиорки, някои вече го гледаха леко злобно. Абе като цяло е як пич, но понякога преиграва. Но нищо, арабите са готини. Полафих си с няколко. Напих ги с ракия. Пяхме мановар. Щяхме да пеем и черно фередже, но се сдържах. Очертават се забавни дни. В рая. Готино място. Райско!
Бог отива при Адам и му казва:
- Имама за теб две новини, едната е добра, а другата е лоша.
Адам:
- Кажи първо добрата!
Бог:
- Дарявам те с две части на тялото. Първата се нарича "мозък". С негова помощ, ще можеш да станеш интелигентен, да изобретяваш различни неща.. Втората се нарича "пенис". С него ще можеш да се размножаваш. Ева ще бъде много щастлива, че имаш такъв орган и, че ще можеш да я дариш с деца...
Адам:
- Колко е прекрасна тази новина. Благодаря ти, Господи, за тези ценни дарове. Кажи ми сега лошата новина!
Бог печално се загледал в Адам и казал:
- Лошата новина, Адаме е, че кръвта, която съм ти дал, ще бъде в такова количество, че няма да е достатъчна за едновременното използване и на двата органа...
Разговор между съпрузи. Съпругата:
- Скъпи, защо хората правят такава драма от изневярата, щом тя ни е наследство още от първите хора?
- Как така?!
- Нали си чувал, че съвременният човек е произлязъл от маймуната. Значи в един момент Ева се е отказала да се занимава с Адам и е преспала с маймуна. Какво толкова драматизираме в наши дни?
- Не бях се замислял. Знаеш ли, че има още неща, които не са се променили от онова време?
- В смисъл?
- Още тогава дори жените да са живеели в Райската градина и да са имали човек до себе си са му изневерявали с първата изпречила се на пътя им маймуна.
Ева попитала Адам:
- Искаш ли ме?
А той и отговорил:
- Че имам ли избор?
Един ден Господ отишъл при Адам и му казал:
- Имам една добра и една лоша новина.
- Ами, първо ми кажи хубавата.
- Имам за теб два нови органа. Единия се нарича мозък. С него ще станеш много интелигентен, ще създаваш нови неща и ще водиш прекрасни разговори с Ева. Втория орган се нарича пенис. Той ще ти позволи да възпроизвеждаш новата интелигентна форма на живот и да населиш тази планета.
Много развълнуван, Адам възкликнал:
- Какви чудесни подаръци си ми приготвил! Каква би могла да бъде лошата новина след такива хубави вести?
- Лошата е, че, когато те създадох, не ти дадох достатъчно кръв и сега двата органа не могат да действат едновременно.
Бог - на Адам:
- Време е да започнете да се плодите. На земята трябва да има повече хора. Хващай Ева, води я в храстите и я целуни!
Влиза Адам в храстите и вика оттам:
- Готово, а сега, какво да правя?
- Ами сега я погали!
След малко от храстите се чува:
- Готово, а сега....
- Сега започвайте, да правите любов...
След една минута, Адам подава глава от храстите:
- Господи, какво значи "главоболие"...
Адам отишъл при дядо Господ и го попитал:
- Кажи ми, Боже, защо си направил Ева толкова хубава?
- За да ти хареса!
- А кажи ми, Господи, защо си направил Ева толкова глупава?
- За да те хареса!
- Ей, вие от Радио Ереван, кое се е появило първо- яйцето или кокошката?
- Ей, пък Вие, нали знаете, че Бог е създал първо Адам и после Ева. Значи яйцето се е появило първо.
Веднъж лекар, строителен инженер и програмист, започнали да спорят - коя професия е по-древна. Лекарят отбелязал:
- В Библията се казва, че Бог създал Ева от реброто на Адам. Такава сложна операция, не може да се извърши, без хирург специалист. Ето защо, може да се смята, че моята професия е най-древната на света.
Строителният инженер се намесил:
- Да, но преди това Бог сътворил небето и земята от хаоса. Това, без съмнение е бил първия строително инженерен проект на света, затова смятам, че строителната инженерия е по-древна професия от лекарската.
Програмиста се замислил и след малко се усмихнал лукаво:
- А според вас, кой е създал хаоса?
Разговор между съпрузи. Съпругата:
- Скъпи, защо хората правят такава драма от изневярата, щом тя ни е наследство още от първите хора?
- Как така?!
- Нали си чувал, че съвременният човек е произлязъл от маймуната. Значи в един момент Ева се е отказала да се занимава с Адам и е преспала с маймуна. Какво толкова драматизираме в наши дни?
- Не бях се замислял. Знаеш ли, че има още неща, които не са се променили от онова време?
- В смисъл?
- Още тогава дори жените да са живеели в Райската градина и да са имали човек до себе си са му изневерявали с първата изпречила се на пътя им маймуна.
Всъщност, демокрацията е стара като света.
Тя се е появила още когато Господ показал Ева на Адам и му казал:
- Ето, избери си жена.
- От кога съществува демокрацията?
- Горе-долу от тогава, когато Господ извикал Адам, дал му Ева и му рекъл: "Ха сега си избери жена!"