адам+и+ева
- Змията съжали, че е прелъстила Адам и Ева.
- Защо?
- Когато Ева изяде ябълката, тя видя в змията не само животно, но и колан, портфейл и чанта.
16
- Мамо, ние от къде сме произлезли?
- От Адам и Ева.
- Но татко каза от маймуните...
- Това е неговата рода, нас не ни интересува...
24
Дядо Господ решил да подари най-хубавото на света на Адам и Ева. Подарил им с*кса. Те от своя страна, въобще не се и замислили и изживяли цял ден разтривайки се по всевъзможни начини. И във всевъзможни пози. След четиристотин-тридесет-и-осмия тек, Адам не можел повече и решили да прекратят тренировките за днес. Ева отишла да се подмие на реката. Точно по това време, Дядо Господ отишъл при Адам, потупал го по рамото, намигнал му и го попитал:
- Адаме, баЦе, хареса ли ти подаръка ми?
- О, Боже, повярвай няма по-хубаво нещо на света.
- А Ева къде е?
- Отиде на реката да се подмие, - подсмихнал се Адам.
Изведнъж се смрачило. Дядо Господ се начумерил, погледнал небето, замахнал с ръка и започнала невиждана гръмотевична буря. Адам се свил, прегърнал коленете си и изплашено прошепнал:
- Дядо Господи, с какво те обидих? Какво направих?
- Абе, момче, КАК ще се отмирише всичката тая риба сега, бе???
22
- Мамо, ние от къде сме произлезли?
- От Адам и Ева.
- Но татко каза от маймуните?
- Това е неговата рода. Нас не ни интересува!
15
Ако Адам и Ева бяха китайци, щяха да изядат не ябълката а змията!
26
- Знаеш ли, че Адам и Ева са били българи?
- Не, защо смяташ така?
- Само българин с една ябълка на гол г*з може да смята, че живее в рая!
14
- От кога съществува демокрацията?
- Горе-долу от тогава, когато Господ извикал Адам, дал му Ева и му рекъл - "Ха сега си избери жена!"
3
Тайният Дневник на Архангел Михаил
Ден 1
Взеха ме на работа. Толкова съм щастлив. Шефът каза, че ще пазя Портите райски с Огън и меч от Адам, Ева, Синовете човешки и мормонските проповедници. Уха! Почвам от утре.
Ден 2
Поради недостиг на средства вместо Огън и меч ми дадоха само меч. Обещаха веднага щом хванат онзи взломаджия, как му беше името, Персей или Персефон или Принца на персия, не помня вече… Та като го хванат ще си получа огъня. Обаче мен не ме интересува много. Не пуша.
Днес тренирах с меча. Никой не ни нападна. Но нищо. Важното е, че пазя Рая. Еден, дет са го рекли мъдрите хора. Тоест шефа...
Ден 3
Седя на входа и гледам злосторно. Истинският нинжа ангел може да срази врага си само с поглед!
Ден 1460000
Уха! Успях! Дойде някакъв дядка, прегърбен, плешив, в бяла роба, едвам ходеше направо и говореше някакъв Латиноамерикански език, май дори точно латински. Погледнах го и последните четири хиляди години тренировка си казаха думата. Хехе. Така го стресирах, че оживя отново. Направо припадна. На земята искам да кажа. Защото това е Рая. Много готино място. Направо Рай. Честно.
Ден 1460001
Шефът ме извика в кабинета си. Той е много културен. Обясни ми кротко, че ако пак изритам папата, пропадам. Май говореше буквално. Изтъкнах, че не знам как да познавам папите. Шефът беше много любопитен как тогава всички досегашни са вътре. Ми не знам, сигурно са минали през аварийния изход. Онзи зад кухнята. Шефът помълча малко. После внимателно попита защо не пазя и онзи вход. Ми щото е изход еб*си. Авариен при това. Ако иска, ще го пазя, когато се случи авария.
Шефът си скубе косата. Обади се на Ицето по мобилния и му крещя малко. После ми хвърли един такъв поглед, за какъвто ще има да тренирам три милиона години. Даде ми библия да се образовам за папите. Колекторс едишън. С бонус двд.
Подпрях с книгата портата, че малко се беше разкачила и ставаше течение. Двд-то го подострих и тренирам да мятам шурикен. Няма да имам проблеми със следващия папа. Не и ако не успее да се оплаче даже. Хъ хъ хъ.
Ден 1460020.
Скука. Но пък вече съм доста добре с двд-то. Имаше едно дърво недалече от поста ми, упражнявах се на него. Последното хвърляне направо го отрязах. Жалко за плодовете. Нищо, няма победа без жертви.
Ден 1460021
Мина Габриел. Пребледня и попита какво е станало с ябълката на шефа. Свих рамене невинно. Обясних му, че котката си остреше ноктите там. Габриел не ми вярва много. Показах му меча си. Още няма огън, но и така е внушителен. Габриел схвана. Котката изхвърча.
Изправиха дървото с кран и го заковаха с пирони. После издигнаха около него пет метра висок и два метра дебел зид. Жалко. Нарисувах си на него мишена и вече съм издълбал 20 сантиметра дупка в центъра. Еха.
Ден 1460036
Още никой не е върнал огъня. За сметка на това съседите прокарват електричество. Реших, че електрически меч е по-добър от огнен. Пъхнах го в контакта.
Марчето каза, че ще мога пак да си използвам ръката след седмица. Душица жена е тя, ей, изобщо не заслужава такъв мъж дет само я тормози. Покани ме на кафе, но дори и с изпържена ръка си имам служебни задължения. Мятам двд-то с лявата и псувам съседите наум. Ще видят те.
Ден 1460039
През дупката в зида вече се вижда дървото. Почти е зарастнало. Имам пъклен план. Така де, божествен. Нищо пъклено. Честно. Все пак Рая пазя. Един вид.
Ден 1460050
Напих Азрааел. С ябълкова ракия. Пяхме Градил Илия Килия. И Рикийчице Мъченичице. Божествено питие е това. Азрафаел предложи да пеем нещо и за дървото на шефа, обаче му напомних, че сме на публично място и другите може да си помислят, че нямаме предвид ябълката. Той ми повярва. Решихме да ходим да накажем съседите за електричеството им. С огън и меч. Тоест без огън. Още. Но аз не губя надежда.
Ден 1460051
Ази се гърчи от махмурлук и псува на всички езици, които познава. А той познава много езици.
Шефът ме повика. Гледа странно. Пита ме дали имам нещо общо с разрушаването на Вавилонската кула. Гледам невинно. Той ми размахва пред очите днешния вестник. Аз кротко вдигам ангелско пръстче и му посочвам къде е написано „преди новата ера” точно до днешната дата. Той млъкна. Погледна ме странно. Аз гледам все така невинно. Ми еб*си, пазя входа, пощата през мен минава. Шефът ме прати да му се махам от погледа. Да, онзи поглед. Ура. Занесох на Азрааел кисело зеле да закусва. Приятелите трябва да се поддържаме. Особено в Рая. Тук човек за човека е ангел. Както са казали римляните: Хомо хомини хомос хомоссайд. Или нещо такова.
Ден 1460058
Относително спокойно. Самолетите малко ме дразнят, откакто шефа ми забрани да ги свалям с ябълки. Казва, че и без мен бермудския триъгълник е достатъчно известно място и само НАСА му е притрябвала сега.
Да бе да... Какво знае той за бермудския триъгълник? Без мен това място още щеше да стене под ботуша на туристическия агресор. Но нищо, стига ми тая награда да каже нявга народа … абе да казва каквото ще. Хъ. Нали съм в рая. Муахаха.
Ден 146070
Новите съседи са некви тъпи американци. Седят си по цял ден вътре, дъвчат макдоналдс, наливат се с кафе и се съдят като в стария завет. И електричество сложиха отгоре на всичкото. Нарочно ме провокират. Шефа ме извика да ми каже, че ако с тях стане същото като с вавилонците, да си търся гумено пате. Щото ме чака дълга, дълга баня. В сауната. Каква сауна, попитах го. Шефът каза, че говори за онази на партера. С черните джакузита. И много топлата вода.
Обичам джакузита. Жалко за американците.
Ден 1460071
Предложих на Ази да пийнем по чашка. Той ме гледа особено, пелтечи нещо и бяга да се измъква. Странно. Мислех, че ракията му харесва. Е, както и да е, ще се наложи да ползвам собствените си връзки. Звъннах два три телефона. Бай Ладо се нави, отдавна ми дължеше услуга.
Ден 1460080
Днес съм в прани дрехи. Мечът ми е лъснат лъснат та чак свети. На стената съм написал с големи букви „Не е нужно да си ангел, за да работиш тук… но помага!”. С кръв. Онзи пап се беше върнал, ама тоя път успях да го нацепя преди да гъкне. Двд-то мина през него като през масло. Така де, това е праведна кръв, така надписа придобива допълнителна тежест и достоверност. Дойде шефа, огледа обстановката, но май привидната ми невинност не го заблуди. Покрещя ми. Удари ме с няколко мълнии. Изглеждаше тъжен, за това предложих да го почерпя с малко от моята ракия. Удари ме с още няколко мълнии, но накрая се съгласи. После пяхме хиподил и рамщайн. Заведох го у тях и той накара Марчето да ни точи баница. Тя ме гледа като втори Юда. Пак ще трябва да бера цветя. Но първо ще почакам да му помине на шефа, нямам с какво да го държа пиян цяла седмица. Стареца порка като гръцки бог.
Вземам Ицо и отиваме на риба.
Ден 1460087
Шефа беше сложил на входа Рафи да ме чака с някаква гаубица. Ухилих се чаровно и му показах какви риби сме наловили. Той взе да разсъждава. Извадих и бутилка вино. Подобаващо. Той си пада леко сноб за храната. Светнаха му очичките. Тоест те принципно си светят, това е характерно за него, но сега светнаха иначе. Пусна ме да влизам.
На вечеря се изтърси и половин Ирак. Тъпите американци ги избомбили. Знаех си, че има нещо гнило в тия съседи. Шефът ми мълчи. Нахранихме арабите с риба. Това му е специалитет на Ицето. Той изобщо много обича да храни с риба пустинните народи, голямо копеленце си пада. Един вид им казва „Скиите тъпаци, аз като живея на готино място мога да се тъъъъпча с риба и де що има водна сволоч". Когато стигна до супата от желирани змиорки, някои вече го гледаха леко злобно. Абе като цяло е як пич, но понякога преиграва. Но нищо, арабите са готини. Полафих си с няколко. Напих ги с ракия. Пяхме мановар. Щяхме да пеем и черно фередже, но се сдържах. Очертават се забавни дни. В рая. Готино място. Райско.
3
Бойко Борисов попитал Бог:
- Къде са ми българите?
- Мм... тоест, то още няма хора.
- Значи това все едно не съм го чул. Оправяй се, след малко пак ще те питам.
След малко. Бойко Борисов:
- Кой е тоя?
- А... тоест, това е Адам, първият чов... исках да кажа - българин.
- Това не е българско име.
- Не, той си е абсолютен българин, с чисти индоирански корени.
- И все пак не е българско.
- Виж сега, те, нали знаеш, прабългарите едно време са имали малко по-различни имена.
- Добре, от мен да мине. Но ако втори път те чуя да ми говориш на „виж сега”, ще те уволня. Излишно е да ти казвам, че не се шегувам.
Малко по-късно. Бойко Борисов казва на Бог:
- А бе, я ми покажи жена му на тоя Адам, може да е някаква засукана, така...
- А... тоест, всъщност, то няма жени, само Адам е.
- Какво?! А бе, ти луд ли си , бе? Нали сме демокрация? Нали трябва да се гласува? Кой ще гласува, и въобще...
- Добре, но аз създадох Адам по свой образ и подобие, сега как да създам жена?
- Откъде да те знам, ти си Бог – оправяй се...
- Ммм... сега като си помислих – сещам се за един начин, но е доста груб, и при манипулацията, на Адам може да му се счупи някое друго ребро.
- Въобще не ме интересува. Счупи му всички ребра на тоя нещастник! Дори ако трябва – му натроши всичките кокаляци, мизерника му с мизерник. Жени трябва да има! Задължително! И не ме карай да ти казвам да ме погледнеш в очите.
Бог казал: „добре”, видимо облекчен. След това приспал Адам, извадил му едно ребро и от него създал Ева.
Малко по-късно. Бойко Борисов:
- Коя е тая?
- А... тоест, това е първата же... а, българка!
- Как се казва?
- Ева.
- Това не е българско име.
- Не, понякога се използва. Може да се каже, че е и българско.
- Нищо българско няма в това име.
- Ами списание „Ева”, то не е ли българско списание?
- ...Добре тук минаваш. Трябва да уважаваме българските женски списания.
Това потвърждава другата широко дискутирана у нас теза, а именно – че първите хора са били българи.
4
- Скучно ми е! - каза Ева на Господ!
- Ева, като твой създател те познавам изключително добре и знам от какво имаш нужда!!! - каза Господ на Ева.
- Трябва ти нещо силно физически и слабо психически, нещо егоцентрично, егоистично и самовлюбено!
Ева се усмихна и се поклони пред Великия Творец!
- То ще се нарича „мъж”, ще носи името Адам и за да отговаря на описанието
ще му кажем че е създаден първи!!! - каза Господ на Ева!
2
Виц компилация от различните варианти.
Млад поп постъпва в селската църква и за първи път ще води литургия. Притеснил се и преди да започне литургията минал през месната кръчма и ударил няколко за кураж. На другия ден след литургията младия поп попитал стария какво мисли той за това как е минало. Ето какво му отговорил той:
- Ами чадо, като цяло добре се справи, но направи няколко дребни грешници.
1. В църквата се ХОДИ с расо, а не се лази по потник и къси гащета.
2. Миряните ги поздравяваш сдържано, а не викаш "Ко стаа пичове."
3. Виното символизиращо кръвта на Христо е, за да даваш на миряните по лъжичка, а не да се наливаш с него пред всички.
4. Тамяна в кандилото е за освещаване, а не за да го пушиш.
Като зарецитира библията:
5. Ева е дала на Адам ябълка, а не слива.
6. Кайн е убил Авел, а не го е таковал.
7. Мария е божията майка, а не "Оная пача" както и Христос е Син Божи, а не копеле майчино.
8. Христос е превърнал водата във вино, а не брашното в Кокаин.
9. Христос е изгонил търговците от храма, а не им е "Редил далавери."
10. И най-накрая литургията се завършва с "Амин", а не с "Ха наздраве."
2
Свети Петър отива при Господ, за да го пита относно някои технически въпроси:
- Приключихме почти работа над човека. Но не знаем колко нервни окончания да вкараме в дланите на Ева.
- А колко дадохте на Адам?
- пита Господ.
- Някакви си двеста.
- Дайте толкова и на Жената.
- Аха... още не знаем колко да сложим около интимните части.
- А колко получи Адам?
- Четиристотин.
- Ами добре, дайте толкова и на Ева.
След момент Господ подвиква след Петър:
- Знаеш ли какво? Я й дайте десет хиляди, че да крещи всеки път моето име всеки път като отиде в леглото с мъж.
0
Живял в рая Адам. Бил сам самичък на света. И му казал Бог:
-Ще ти дам жена-Ева...
Така се родили фразите "Да не дава Господ!" и "Пази, Боже!".
3
Създал Бог Ева. Показва я на Адам. Адам пита:
- А как се ползва?
- Ти пък, това е обикновен Plug-n-Play! Пъхаш и играй!
Пъхнал Адам, започнал да играе, харесало му. Играл си така няколко дена, а после на Ева й почнал цикъла. Адам притичал при Бог:
- Господи, нещо стана с Ева?
- Адаме, ти къде си видял Plug-n-Play без бъгове?!
1
Адвоката на Ева:
- Адам е бил прикрит само с някакво си малко листо, и Ева взела, че не издържала и вкусила греха! Какво бихте искали от слаба и доста изгладняла жена...
2