Вицове » Военни

Военни вицове

Вицове за войници, старшини, казармени бисери, и всякакви войнишки шеги и вицове, свързани с армията и войната.
В тази категория има 1803 вица, разпределени в 121 под-страници.

Оценка: 10 от възможни 10 - общо: 16040

Не одобрявам идеята жени да ходят в казармата... Представете си жена в цикъл с "Калашник"...

Добавен преди 2 дни 13 Преглед

Ако върнат казармата, ще слагат ли камери в спалното помещение, да не се притесняват майките?

Добавен преди 3 дни 7 Преглед

Момче влиза в казармата и говори с приятелката си:
- Ако ще и на х*й да ме въртят, колко са две години, ще минат и пак ще сме заедно!
Тя му казва:
- Мене ако ще на два да ме въртят, пак ще те чакам!

Добавен преди 4 дни 4 Преглед

Най добрите отговори на въпроса "Кога не е измяна?"
- Не се счита за измяна ако правите с*кс със затворени очи.
- Не се счита за измяна ако много, много дълго сте се подготвяли за това.
- Не се счита за измяна ако той е в казармата, а вие не сте от желязо.
- Не се счита за измяна ако е втори път.
- Не се счита за измяна ако с получените пари сте купили подарък на съпруга си.
- Не се счита за измяна ако е вашият бивш.
- Не се счита за измяна ако до този момент двадесет пъти, на чист български, сте казали "Не".

Добавен преди 5 дни 3 Преглед

СПОМЕНИ ОТ СОЦ-КАЗАРМАТА.
Старшината:
- Я внимавай! Не съм го казал, но пак ще го повторя - по-добре е да сереш на метено, отколкото да метеш насрано!

Добавен преди 5 дни 8 Преглед

Гатанка...
- Що е то? Той не е крава, но дава мляко? Той не мисли, но има глава? Не е войник, но атакува отпред и от зад? Той е най-добрия играч, защото играе с 2 топки едновременно и вкарва гол с главата? А да не говорим колко е културен... В крайна сметка става, за да сядат всички дами.

Добавен преди 5 дни 6 Преглед

1943 г. Фронт без флангове. Немците настъпват в атака. Срещу тях в окопа стоят трима съветски другари - руснак, грузинец и арменец. Първи става руснакът и с вик "За Родину!" Унищожава с откос отделение немски войници. След секунди е поразен. Втори тръгва в контраатака грузинецът и с вик "За Сталину!" Унищожава вражески танк. Миг след това е поразен. Арменецът подава глава от окопа за да огледа обстановката и веднага край него засвистяват куршуми. Скрива се обратно в окопа и крещи:
- Гадове мръсни, нещо да съм казал?

Добавен преди 3 седмици 9 Преглед

Втората световна. Руснаци са пленили немски войници, тече разпит.
Отиват при първия:
- Как се казваш?
- Was?
- Пиши го Вася.
Отиват при втория:
- Как се казваш?
- Was?
- Я, пиши го и тоя Вася.
Отиват при третия:
- Как се казваш?
- Was?
- А бе вие нещо е*авате ли ме?
Пляяяс, един шамар.
- Warum?
- А, ето, можеше още първия път да си кажеш...

Добавен преди 3 седмици 7 Преглед

- Какво работиш?
- Гейнерал от Джендърмерията.

Добавен преди 3 седмици 6 Преглед

Един танк, връщайки се от учения, се заблудил в гората. Скъсал верига. Екипажат излязъл и с чукове и “вълшебни думи“, започнал да оправя скъсаната верига. От храстите се подала чудна хубавица, руси коси, зелени очи, дълги крачета... въобще чудна красавица, и казала:
– Момчета, аз съм горската фея, мога да ви помогна, какво правите? Лейтенанта, без да погледне, казал:
- Е*еме се, какво правим?
– Мога ли и аз да се включа?
– Ми, включвай се какво чакаш.
В този миг, се скъсала и другата верига на танка...

Добавен преди 3 седмици 4 Преглед

Още в казармата се сблъсках с третия пол – старшината - той баща, той майка...

Добавен преди 4 седмици 23 Преглед

Защо в армията се будят в 6:00 сутринта?
- Защото единственото, което ти се иска да правиш в 6:00 сутринта, това е да убиваш хора!

Добавен преди 4 седмици 17 Преглед

Сутрин. Студено. Лежа под юргана и се чудя как да излъжа любимата за с*кс. Ако почна да пипам, ще получа ритник, ако се моля, ще чуя трогателни оправдания. Дали да я прегърна... не, това е педалско. Размишлявам. Мога да я целуна, но и това отпада, защото дъхът ми е като на овчарско куче яло наденица стояла на слънце. Нищо не мога да измисля. Ставам. В кухнята котката Ивелина е хванала огромна хлебарка – тъкмо я убива с движения на леопард. Носи ми я в краката, та да е сигурна, че съм видял какъв ловец е. Исус си знае работата – хрумна ми нещо. Грабвам хлебарката под изненадания поглед на Ивето и влизам в спалнята. Шмугвам се под завивките като крадец на плъхове, притаявам се за малко, а после с порива на тролей убивам мъртвата хлебарка връз шкафчето на Нора. Вдигам джапанката, а любимата виждайки какво се е случило, ме обявява за неин герой. Много мъже твърдят, че правят любов по един час – аз онождам за десет минути. Същите люде при с*кс били вадели душите на половинките си с памук, а аз просто блъсвам товарния влак (с всичките му вагони пълни с тежки въглища) в мозъка на жената. След диващината ми Нора изглежда с разклатено здраве и кривогледство. Ще обядваме спагети – ммм много способно момиче. С последната хапка окапвам черната си тениска. Любимата ме наблюдава. Бяло леке от майонеза. Наслюнчвам си пръстите и търкам. Мамка му, явно и в устата си съм имал от майонезата, защото петното расте. Сега годеницата ми ще извади глас на военен хеликоптер. Това обаче не се случва. Преобличам се, а после цял следобед гледаме мачове. Привечер се звъни – отварям вратата. Две комшийки с бутилка джин. Четиримата сядаме на масата, а аз ще се правя на интересен – колко хубаво. Пак се звъни – четиринайсет годишната щерка на едната. Жените като по сигнал си обират чашите, грабват джина и изчезват на петия да си бърборят на спокойствие. Това е бил преднамерен и добре обмислен план – каква подлост само. С Джулия-Вероника се гледаме прави – прекараха ни. Тя сяда на дивана, пъха слушалки в ушите и безмълвно си рови в телефона. Оставили са ме да я пазя, защото я хванали да пуши марихуана зад блока, а после се целувала с друго момиче. Наливам бира, пиша си малко с читатели, сетне пускам телевизора да чуя новините. Девойката все към чашата ми гледа. Сипвам и. Това е човешко – нима едно време не бях същия (в пети клас на село пиех ракия наравно с големите от седми клас). Трябва да се яде нещо. Слагам в две чинии картофена яхния със свинско от вчера. Тийнеджърката не иска. Днес младите обичат само сандвичи, бургери, чипсове и не щат манджи (според тях те са глупави и само за балъците). Питам я дали да опържа картофи. Надменно одобрява с глава (още не ми е казала една дума). Беля картофите, като съсредоточено лъжа съдбата, че ги правя за салата, та да не се порежа. По дяволите – олиото е свършило. Мързи ме да слизам до долу и ги нареждам в парти грила. Всеки има моменти в живота си, които не може да обясни. Нямам идея за действията си, просто вместо щепсела включих в контакта щипката на парти грила... Падам на земята с грацията на стар бойлер. Малко се гърча като скумрия на пода, но после се вдигам. Под глезена ми шурти кръв, все едно съм човешки шадраван – явно съм гътнал чашата си и сега съм добил теч от порязване. Джулия-Вeроника ме гледа ужасена. Набързо осмислям ситуацията – силният ми ум работи. Изпитвам копнеж да се превържа с тостера и някак успявам. Пил съм – не бива да карам. Ако се обадя на Нора, ще ми се кара. Викам бърза помощ. По телефона ми казват, че щом си доиграят белота, може и да дойдат (осведомяват ме, че лекарката имала терца до вале). Омотавам раната с малко перде, махам превръзката от тостер, взимам малката и надолу с асансьора. Чакаме линейката половин час (били спрели за дюнери), а кръвта ми се лее по асфалта. Докторката заявява, че нямат бинт, но ми прави превръзка с листа от близкото дърво и един вестник от пътя с който някой е бърсал областта под гърба си. Качваме се в разнебитения автомобил (пълен с лук от пазара). Ускоряваме. Вътре всичко трещи, бучи, скърца, минаваме през дупки (бъбреците ми се шляят из организма), но поне може да се пуши. Викам си „Край, тука ще загинем.” Няколко пъти ни блъскат БМВ-та, слизаме и местим колите, сменям задна лява гума на линейката, а катаджиите ме питат, дали случайно не съм взел слънчоглед със себе си. Пристигаме в болницата, но тя е затворена, защото в неделя работела до обяд. Тръгваме към друга – тя пък през уикендите, четвъртък и в петък не работела с пациенти. В третата дежурният ми казва, че нямали превързочни средства, но имал материали да ми направи операция на панкреаса, ако искам. Така не може повече – викам такси. Давам на бакшиша 20 лева и рецепта за бинт да иде до някоя аптека. Лекарят ме зашива съвестно и се извинява – такава била действителността. С добре омотан крак се прибираме. Почистваме кървищата в кухнята. „Благодаря ти Джулия-Вероника, като пораснеш, обещавам да те опъна.” Разбира се, че не бих го направил (трябваше просто да я зарадвам с нещо), любимата няма да разреши, а и аз онождам само нея. Нора се прибира, девойката тръгва. Бързо се покривам в спалнята да не я тревожа с раната. Идва. Пила е. Ще иска с*кс. Тъмно е. Протяжно сваля дрехите си, а очертанията на тялото ѝ парят. Боже, дай ми кръв да го напълня...

Добавен преди 4 седмици 22 Преглед

Сутрешна проверка в женски взвод:
- По ред на номерата преброй се!
- Първа.
- Втора.
- Трета.
- Четвърта.
- Единствена!

Добавен преди 1 месец 6 Преглед

Казарма. Командирът на батальонна забелязал, че всеки ден някой войник чезне в близката горичка. Строява батальонна и пита:
- Стоянов, къде ходиш по време на служба?
- При Марийка! - отвръща редникът.
- Ами ти, Петров?
- При Марийка.
- Иванов?
- При Марийка.
Командирът се ядосал и викнал:
- Който ходи при Марийка, пет крачки пред строя!
Целият батальон излиза пред строя. Само един войник остава сам.
- А ти… къде ходиш? - викнал командирът.
- Аз съм Марийка.

Добавен преди 1 месец 6 Преглед
Вижте още...