Не се притеснявайте, че не се побирате в банските си. Важното е да се побирате в басейна...

Добавен преди 6 години 8

- Обир! Слагай бързо парите в торбичка!
- Торбичката се заплаща, господине!

Добавен преди 6 години 8

Български лафове преведени на английски:
How do you drive her? - Как я караш?
Everything is electricity and cable! - Всичко е ток и жица!
She became one! - Тя стана еднааа...
She became, what she became! - Стана тя, каквато стана!
I'm pushing oil! - Бутам масло!
Remove, remove! - Мани-мани...
Lets rob our pears - Да си обираме крушите!
From a famous weather nobody shaves me for a plum! - От известно време никой не ме бръсне за слива...
Village stick - селска пръчка.
Тo hit the cross-eyed! - Да удариш кьоравото!
I'll fuck your numbers! - Ще ти е*а номерата.
The fast bitch gives birth to blind puppies! - Бързата кучка, слепи ги ражда!
Guilty unchased runs! - Гузен, негонен бяга!
Let`s lift the pigeons! - Да вдигаме гълъбите!
It doesn't fuck me at all! - Не ме е*е въобще!
Sleeping on my d*ck! - Дреме ми на к*ра!
I made myself very much! - Много се напрайх!
My lighthouse hurts! - Боли ме фара!
Work is his mother! - Работа му е майката!
Drive to go! - Карай да върви!
This work doesn't get up! - Не става тая работа!
They are giving it to rain! - Дават го да вали!
I've thrown him an eye! - Хвърлил съм му око!
What knocked, such called! - Каквото почукало, такова се обадило!
Be careful in the picture! - Внимавай в картинката!
Only, don't make yourself to me! - Само няма да ми се прайш!
Don`t throw me on the willow! - Не ме хвърляй на върбата!
Your grandmother's kite! - На баба ти хвърчилото!
He baked his work! - Опекъл си е работата!
Еxcuse me, do you have connections for shoes? - Извинете, имате ли връзки за обувки?
I'm going to bed cause I can`t see two! - Лягам си, че две не виждам!

Добавен преди 6 години 10

След обир:
- Ще броим или ще чакаме по телевизията...

Добавен преди 6 години 6

Влиза един с качулка в аптека:
Аптекарката:
- Обир ли е това?
- Не, бе! Презервативи искам, ама ме е срам...

Добавен преди 6 години 6

Скъпи мъже, в месеца на любовта не забравяйте, че и вие трябва да следите за стройната си линия. Ми нали трябва да се побирате в гардероба?

Добавен преди 6 години 8

РПУ - Габрово.
Разпитват потърпевш за обир:
- И наистина ли им дадохте всичките пари и злато?
- Да, г-н следовател... навряха ми поялник отзад и на топките ми сложиха ютия и ги включиха в тока!
- И Вие веднага се предадохте?
- Ми, да чакам да се навърти сметка на електромера ли?

Добавен преди 6 години 21

Сутрин. Студено. Лежа под юргана и се чудя как да излъжа любимата за с*кс. Ако почна да пипам, ще получа ритник, ако се моля, ще чуя трогателни оправдания. Дали да я прегърна... не, това е педалско. Размишлявам. Мога да я целуна, но и това отпада, защото дъхът ми е като на овчарско куче яло наденица стояла на слънце. Нищо не мога да измисля. Ставам. В кухнята котката Ивелина е хванала огромна хлебарка – тъкмо я убива с движения на леопард. Носи ми я в краката, та да е сигурна, че съм видял какъв ловец е. Исус си знае работата – хрумна ми нещо. Грабвам хлебарката под изненадания поглед на Ивето и влизам в спалнята. Шмугвам се под завивките като крадец на плъхове, притаявам се за малко, а после с порива на тролей убивам мъртвата хлебарка връз шкафчето на Нора. Вдигам джапанката, а любимата виждайки какво се е случило, ме обявява за неин герой. Много мъже твърдят, че правят любов по един час – аз онождам за десет минути. Същите люде при с*кс били вадели душите на половинките си с памук, а аз просто блъсвам товарния влак (с всичките му вагони пълни с тежки въглища) в мозъка на жената. След диващината ми Нора изглежда с разклатено здраве и кривогледство. Ще обядваме спагети – ммм много способно момиче. С последната хапка окапвам черната си тениска. Любимата ме наблюдава. Бяло леке от майонеза. Наслюнчвам си пръстите и търкам. Мамка му, явно и в устата си съм имал от майонезата, защото петното расте. Сега годеницата ми ще извади глас на военен хеликоптер. Това обаче не се случва. Преобличам се, а после цял следобед гледаме мачове. Привечер се звъни – отварям вратата. Две комшийки с бутилка джин. Четиримата сядаме на масата, а аз ще се правя на интересен – колко хубаво. Пак се звъни – четиринайсет годишната щерка на едната. Жените като по сигнал си обират чашите, грабват джина и изчезват на петия да си бърборят на спокойствие. Това е бил преднамерен и добре обмислен план – каква подлост само. С Джулия-Вероника се гледаме прави – прекараха ни. Тя сяда на дивана, пъха слушалки в ушите и безмълвно си рови в телефона. Оставили са ме да я пазя, защото я хванали да пуши марихуана зад блока, а после се целувала с друго момиче. Наливам бира, пиша си малко с читатели, сетне пускам телевизора да чуя новините. Девойката все към чашата ми гледа. Сипвам и. Това е човешко – нима едно време не бях същия (в пети клас на село пиех ракия наравно с големите от седми клас). Трябва да се яде нещо. Слагам в две чинии картофена яхния със свинско от вчера. Тийнеджърката не иска. Днес младите обичат само сандвичи, бургери, чипсове и не щат манджи (според тях те са глупави и само за балъците). Питам я дали да опържа картофи. Надменно одобрява с глава (още не ми е казала една дума). Беля картофите, като съсредоточено лъжа съдбата, че ги правя за салата, та да не се порежа. По дяволите – олиото е свършило. Мързи ме да слизам до долу и ги нареждам в парти грила. Всеки има моменти в живота си, които не може да обясни. Нямам идея за действията си, просто вместо щепсела включих в контакта щипката на парти грила... Падам на земята с грацията на стар бойлер. Малко се гърча като скумрия на пода, но после се вдигам. Под глезена ми шурти кръв, все едно съм човешки шадраван – явно съм гътнал чашата си и сега съм добил теч от порязване. Джулия-Вeроника ме гледа ужасена. Набързо осмислям ситуацията – силният ми ум работи. Изпитвам копнеж да се превържа с тостера и някак успявам. Пил съм – не бива да карам. Ако се обадя на Нора, ще ми се кара. Викам бърза помощ. По телефона ми казват, че щом си доиграят белота, може и да дойдат (осведомяват ме, че лекарката имала терца до вале). Омотавам раната с малко перде, махам превръзката от тостер, взимам малката и надолу с асансьора. Чакаме линейката половин час (били спрели за дюнери), а кръвта ми се лее по асфалта. Докторката заявява, че нямат бинт, но ми прави превръзка с листа от близкото дърво и един вестник от пътя с който някой е бърсал областта под гърба си. Качваме се в разнебитения автомобил (пълен с лук от пазара). Ускоряваме. Вътре всичко трещи, бучи, скърца, минаваме през дупки (бъбреците ми се шляят из организма), но поне може да се пуши. Викам си „Край, тука ще загинем.” Няколко пъти ни блъскат БМВ-та, слизаме и местим колите, сменям задна лява гума на линейката, а катаджиите ме питат, дали случайно не съм взел слънчоглед със себе си. Пристигаме в болницата, но тя е затворена, защото в неделя работела до обяд. Тръгваме към друга – тя пък през уикендите, четвъртък и в петък не работела с пациенти. В третата дежурният ми казва, че нямали превързочни средства, но имал материали да ми направи операция на панкреаса, ако искам. Така не може повече – викам такси. Давам на бакшиша 20 лева и рецепта за бинт да иде до някоя аптека. Лекарят ме зашива съвестно и се извинява – такава била действителността. С добре омотан крак се прибираме. Почистваме кървищата в кухнята. „Благодаря ти Джулия-Вероника, като пораснеш, обещавам да те опъна.” Разбира се, че не бих го направил (трябваше просто да я зарадвам с нещо), любимата няма да разреши, а и аз онождам само нея. Нора се прибира, девойката тръгва. Бързо се покривам в спалнята да не я тревожа с раната. Идва. Пила е. Ще иска с*кс. Тъмно е. Протяжно сваля дрехите си, а очертанията на тялото ѝ парят. Боже, дай ми кръв да го напълня...

Добавен преди 6 години 37

Звъни се... Отваря тъщата...
– Здрасти мамо, идвам ти на гости за час-два...
– А бе ненормалник, ти луд ли си, що ли си?! Не те дишам, я си обирай крушите и да те няма...
– А бе Норче, стига вече с тая "война"... аман... Ей на ти 20 лв. сипи по една ракия, направи една салата и да живеем като хората...
Оная сипала ракийка взела 20 лв.
– А бе мамо, я направи една хубава вечеря, така... ето ти 40 лв. ако няма нещо в хладилника, вземи и тия 50 лв. иди долу до магазина и купи...
Тъщата вече се усмихнала и се разтичала... слязла до магазина накупила каквото трябва, омесила баница, направила вечеря както си му е редът...
– Еее, я вземи сега тия 40 лв. иди купи студена биричка, малко сладолед, някоя и друга пура...
Оная тича надолу... В тоя момент звъни мобилния на нашият човек:
– Алоооо, милоооо... даде ли пенсията на мама?
– Таман и преведох последните 40 лв. слънце, и тръгвам към нас... Недей да готвиш - вечерял съм...

Добавен преди 6 години 12

Потоп. Плава Ной с ковчега седмица, две, три. Дъждът спира, Ной пуска гълъба. Гълъбът се връща с клонка. Суша! Ной се добира до сушата, радост, ръкопляскания, подскачания. Всички животни са пуснати на свобода, слиза и самият Ной със семейството си, а отнякъде изкача един македонец, крещейки:
- Женаааа, децааа, бързо елате! Циркът дойде...

Добавен преди 6 години 16

- Стой! Не мърдай!
- Това обир ли е?
- Не! Селфи...

Добавен преди 6 години 13

- Подсъдими, защо не се откажете от обирите? Знаете, че след всеки взлом ви залавят…
- Е, нека не преувеличаваме, г'сдин съдия. Чак пък след всеки...

Добавен преди 6 години 5

Седи си един композитор вкъщи. Работа няма. Пари няма. Криза… И изведнъж телефонът му звъни. Обажда му се един приятел режисьор:
- Трябва ми тема за финалните надписи на филма. Ще праснеш ли нещо простичко? Премиерата ми е след две седмици, помогни ми, че съм на зор!
- Нямаш грижа! Кажи ми само за какво е филма, да не се изложа с музикалната тема?
- В него изобщо няма музика! Темата ми трябва само за титрите. Представи си: от сухо дърво се отронва лист и с бавен зигзаг пада на мокрия асфалт, и в момента, в който стига до земята - започват твоята тема и надписите.
- ОК. След седмица ще съм готов!
И гладният композитор сътворил неимоверно красива, дивна музика — направо за "Оскар". Пратил я на режисьора. Той му благодарил и го поканил на премиерата… Отива композиторът - залата празна. Само на балкона седят възрастна двойка - и двамата над 80-годишни. Ясно, мисли си композиторът, драмата вече не е на почит, само възрастните ги интересува. Седнал, светлините изгаснали и започнало… На фона природата младеж в самозабрава чука мадама с огромни цици, като баскетболни топки.
След това дошла нова двойка, разменили се… После - негри, куци, сакати, зайци — екранът вече не ги побира! След това притичало и едно кученце!!! Първо оправило всички, след това всички оправили него… И тук камерата показва в едър план сухото дърво, листото се откъсва и с бавен зигзаг пада на мокрия асфалт, звучи неземна, дивна музика и започват надписите.
Светват лампите… Композиторът седи в шок, червен като домат от срам.
Мисли си "Мамка му и режисьор, как ми услужи! Какво ли ще си помислят хората сега за мен!" Става от мястото си и с тази мисъл тръгва към изхода и забелязва, че възрастната двойка седят в прединфарктно състояние, и го гледат…
Той не се сетил да им каже нищо друго освен:
- Музиката е моя!…
А те, продължавайки да гледат със стъклени очи празния екран, му отговарят:
- А кученцето е наше...

Добавен преди 6 години 15

Морска буря застига презокеански лайнер. Вълните заливат борда отвсякъде, корабът се издига плавно и спуска рязко по огромните вълни, като при всяко спускане носът загребва тонове вода. Пътниците стоят по каютите и треперят от страх. Любопитна пасажерка се добира до капитанската каюта и влиза вътре. Капитанът е вперил поглед напред и едва удържа кораба по курса.
- Капитане, корабите, често ли потъват?
Капитанът през зъби:
- Не, госпожо! Само веднъж!

Добавен преди 7 години 7

Корабокрушение и само няколко души, които могат да плуват, се добират до самотен остров на средата на океана. Стъпват на острова, щастливи, че се добрали до живи до него, са посрещнати от племе-човекоядци.
Човекоядците ги хващат, водят ги при вожда, който им казва:
- Ако ми кажете нещо, което не знам, ще ви оставя живи, ако не - ще ви изядем!
Руснакът пита:
- Ти чувал ли си за Червения площад?
Вождът:
- Чувал съм! В казана!
Французинът пита:
- Ти за Айфеловата кула чувал ли си?
Вождът:
- Чувал съм! В казана!
Българинът пита:
- Ти за комсомол чувал ли си?
Вождът изумен:
- Не съм чувал!!!
Българинът пита:
- Ти за комунизъм чувал ли си?
Вождът изумен:
- Не съм!!!
Българинът:
- АМИ ОТ К'ВО СИ ПОДИВЯЛ ТОГАВА БЕ?!

Добавен преди 7 години 13