Вицове за обири
В тази категория има 387 вица, разпределени в 26 под-страници.
- Подсъдими, защо нямате адвокат? 
- Напусна, след като разбра, че съм невинен за големия обир!
Въоръжени и маскирани нахлуват в офис на голяма фирма с викове:
- Всички долу, това е обир!
- Пу, че ме уплашиха! - мърмори на земята главният счетоводител. 
- Помислих си, че са данъчните.
Онзи ден видях как паяк вдига инкасо автомобил... На това му викам обир по нашенски...
Пита ме:
- Маце, как си в леглото?!
Не се бях замисляла...
Отговорих:
- Ми, побирам се...
Пита ме:
- Как си в леглото?
Казах и:
- Побирам се... все още!
Обир на бижутерски магазин. Крадецът изчезва с накити на доста голяма стойност. Ченгетата не успели да го приклещят, забират първия пиян, нещастен и без късметен сиромах от улицата. Завличат го в конака и там се почва разпит с цел самопризнания относно кражбата. За целта се използва кофа с вода и класиката, добро и лошо ченге. Лошият потапя главата на пиянката в кофата и две секунди преди удавяне го вади за свестяване. Точно в този момент добрият задава въпрос с меден гласец:
- Кажи бе приятелю, къде скри бижутата? 
Замаяния полужив нещастник не успява да се съвземе и отговори, следва второ и трето потапяне, така чак на четвърти опит успява да продума: 
- Момчета, че то аз тук нищо не виждам бе, дайте да наемем водолаз, може той да ги открие, да ви е*а и бижутата.
Негър влиза в бензиностанция и вика:
- Горе ръцете, това е обир!
- Ама ти нямаш пистолет! - казала касиерката.
- Офф, извинявай, навици... 4-та колонка моля.
След обир:
- Ще броим или ще чакаме по телевизията...
Четири глиста на границата на тънкото и дебелото черво играли покер и оставили най-малкото отцепление да пази, ако дойде хапче да ги трови да съобщава да се крият в гънките на червата. Изтарикатило се малкото глистче и ги лъже да се скрият, а после обира парите. Усетил се най-стария глист и се скрил да види какво става.
Отива малкият да прибере парите, стария го хваща за вратлето и му казва:
- Слушай малкия, още с първото л*йно и навън!
Умът ми не го побира, как някои хора имат интервюта, продължаващи по 1 час, та и повече. Моите са по 30 секунди. Аз почвам да си пълня чашата с вода и я преливам малко.
- Нервен? – питат ме в 99% от случаите.
- Не, аз винаги давам 110%...
3 часа посреднощ. Някой блъска по вратата:
- Отваряйте! Обир! Искаме 100 кила злато!
- А 105 кг...  може ли?
- Може!
- Скъпа, злато мое, ставай - за теб са дошли.
Морска буря застига презокеански лайнер. Вълните заливат борда отвсякъде, корабът се издига плавно и спуска рязко по огромните вълни, като при всяко спускане носът загребва тонове вода. Пътниците стоят по каютите и треперят от страх. Любопитна пасажерка се добира до капитанската каюта и влиза вътре. Капитанът е вперил поглед напред и едва удържа кораба по курса. 
- Капитане, корабите, често ли потъват? 
Капитанът през зъби: 
- Не, госпожо! Само веднъж!
Щатският прокурор пледира за жестока присъда над сериен убиец, канибал, банков обирджия, телефонен измамник, фалшификатор на пари, брутален изнасилвач на монахини и монаси, хакер и садист.
 - Всичко това е един човек! – завърши прокурорът.
Притиснат до стената, съдията произнесе:
- Тежък момент от съдебната история на щата! Произнасям най-страшната присъда в моята практика. Осъждам Джон Смит на принудително заселване в България!
- По-добре електрически стол! – изрева подсъдимият. 
– Съдът е подкупен!
- За обида към съда произнасям втора, вътрешна присъда. Освен заселване в България, да бъде принудително регистриран като едноличен търговец!
- Това е страшно! Не, това е нечовешко! По-добре газова камера! Съдията е българин!
- Аз съм потресен от тази обида! В моя плантаторски род винаги е имало славни каубои, картоиграчи, робовладелци и добри познавачи на уискито. Но българи – никога! Произнасям трета присъда: Освен със заселване и регистрация като едноличен търговец, осъждам Джон Смит да изтегли кредит от българска банка с български лихви!
Подсъдимият се свлече светкавично от страшен гърч. Получи троен инсулт, двустранен инфаркт и спукване на жлъчка едновременно.
На 1 Февруари е празникът на Света Винетка Обирджийска.
Две баби се срещнали на пазара:
- Ей, Марийке, какви времена настанаха. Всеки ден чета за обири по къщите. За туй като излизам започнах да оставям радиото включено. 
- Тъй е, права си. 
- А ти взимаш ли някакви мерки? 
- Е да. Слагам една бележка на външната порта. 
- Добре де, какво пише на нея? 
- Петърчо, баба, змиите ти пак са излезли от аквариума и са плъзнали из къщата. Затуй не можах да ги нахраня.
