Вицове » Морето

Вицове за морето

В тази категория има 798 вица, разпределени в 54 под-страници.

Оценка: 4 от възможни 10 - общо: 5589

Гледам морето... виждам теб, гледам луната... виждам теб, гледам звездите... виждам теб... аре мръдниииииииии малко маааааа!!!

Добавен преди 3 дни 2 Преглед

Просяк стои близо до храма и моли за милостиня. Един богат човек всеки път давал на просяка големи суми пари. И изведнъж изчезнал. Просякът се притеснява, чака. Няколко седмици по-късно просякът отново се срещна с благодетеля си.
– Къде изчезнахте? – попитал той тревожно.
– Ходихме с жена ми на море! – радостно отговаря събеседникът.
– На море, значи?
– Да. На море.
– И това с моите пари!?

Добавен преди 4 дни 6 Преглед

Мечтая да си купя прозорци с изглед към Средиземно море.

Добавен преди 4 дни 10 Преглед

Две жени копаят в градината. По едно време се появява магаре, с "разкрепостен инструмент".
Едната казва:
- Леле, Пено, ако можем тоя да си го разделим...
А пък Пена и отговаря:
- Море, какво ми е недоклатено, хич не ми е до делене.

Добавен преди 2 седмици 6 Преглед

В морето се влиза, когато е спокойна водата. На планина, когато е ясно небето. В София, когато е мръсен въздухът!

Добавен преди 4 седмици 11 Преглед

- Дъщери мои, ненагледни, какво искате да ви донеса от голямата земя зад голямото море?
- Тате, царю... еб*ваш ли се? Искаш да кажеш, че няма да дойдем на круиза?

Добавен преди 4 седмици 5 Преглед

На крайбрежната улица на Тел Авив, се разхождат майка еврейка с дъщеричката и. Изведнъж, от морето се надига огромна вълна и Вуууф, отвлича момиченцето в морето. Майката чупи ръце и започва да се моли:
- Господи, ти знаеш колко те почитам и спазвам нормите ти. Едничко ми е момиченцето, върни ми го, моля те!
И от морето излиза една вълна и връща момичето. Майката го почиства от тук оттам, оглежда го и се провиква:
- Господи, ами шапката? Ми то си беше с шапка!

Добавен преди 1 месец 8 Преглед

Летище край морето. Самолет, пълен с пътници. По пътечката към кабината се движат двама мъже в авиаторски униформи. Единият мъж е с черни кръгли очила, хванал под ръка другия мъж, който също е с непрогледни очила и опипва пътечката с бял бастун... Двамата влизат в кабинката. Пътниците обезпокоено се споглеждат, когато самолетът започва да се движи по пистата. Скоростта му нараства. В главите на всички пътници се върти едни и същи въпроси:
- Това пилотите ли бяха? Те слепи ли бяха? В момента те ли управляват самолета? И... как всъщност го управляват??? Пътниците са възпитани, кротки хора, мълчат. Но когато вече е очевидно, че самолетът приближава опасно морето, те започват да крещят и пищят. В следващия миг самолетът се отлепя от пистата и започва плавно да се издига във въздуха...
В този момент в пилотската кабина единият мъж с черни очила казва на другия мъж с черни очила:
- Все се опасявам, че някой път няма да се разкрещят навреме и тогава с всички ни е свършено...

Добавен преди 1 месец 13 Преглед

Ален залез, слънцето бавно потъва в морето, лек бриз поклаща морската вода, морето диша, романтика. Супер луксозен туристически параход бавно преминава покрай пристанището в Бургас. В капитанската каюта нахлува задъхан юнга:
- Там, там, там… Зад борда!!!
- Русалки, а?! - пита капитанът с усмивка.
- Да. Ама как познахте?
- Ти за първи път преминаваш покрай България, нали?
- Да. Обаче русалките?!
- Успокой се, момчето ми. Това не са русалки. Това са местни пенсионерки, които плуват зад кораба и събират изхвърлените от пътниците бутилки...

Добавен преди 2 месеца 6 Преглед

В 10.30 часа преди обед, вторник, 47-годишният чичо Йоргос влиза в една пристанищна таверна в Пирея, на брега на Егейско море. Облечен е с тениска на баскетболния “Олимпиакос” с номера и името на Принтезис – 206 сантиметра, 110 килограма, тежко крило. Сантимент. Двамата са адаши, самият чичо Йоргос е с подобни габарити и едно време е бил юноша на клуба. Внушителният грък въздиша тежко, сяда и поръчва на веднага притичалия сервитьор 200 грама ципуро наведнъж, стафидови маслини, половин кило козе сирене и един слънчев домат, разрязан на четири. За ваша информация, разликата между ципуро и узо е като тази между домашна ракия и бутилирана от магазина. Докато чака поръчката, чичо Йоргос се провиква към собственика зад бара:
- Пусни мойта!
Минутка след това по уредбата тръгва “Ден Тело” на Пасхалис Терзис. В тази песен лирическият герой казва, че не иска такива приятели, които му причиняват болка. Ципурото идва, чичо Йоргос отпива, гласът му се прояснява леко и от тип Ленард Коен става нещо като Бари Уайт, започва да припява "Мутапанееее – стаматйасууууу", очите му се насълзяват. През това време в таверната влиза един гей. Сяда близо до бара и си поръчва късо кафе, мохито и портокалов фреш. Поглежда към чичо Йоргос и му се усмихва. Разчувствуваният чичо също се усмихва в отговор автоматично, което кара гея да преметне крак връз крак и гривничката на единия му глезен дрънва закачливо. Минават няколко песни и няколко питиета време. Когато зазвучава “Роза” на Митропанос, геят става, приближава се до чичо Йоргос с котешката стъпка на манекенките, навежда се и му казва на ухото:
- Искаш ли да ти лапам оная работа?
Грамадният грък внезапно накървява очите, скача и се започва един грозен побой, завършил с изхвърлянето на гея навън.
Собственикът отива до чичо Йоргос и го пита:
- Какво стана, какво ти каза тоя?
Чичо Йоргос отговаря:
- Шепнеше и не го разбрах добре, ама беше нещо за работа.

Добавен преди 2 месеца 16 Преглед

Програмата ми за 2018-та по месеци:
Януари - да изкарам до заплата, или до некви пари там. Да се запася със зелева чорба, щото - Йордан, Иван, Атанас... Васил мина у суматохата...
Февруари - да поддържам печката, да чистя сняг и да спестя някой лев за март месец.
Март - да изхарча спестеното от февруари за 1-ви, 3-ти, 8-ми март и за първа пролет... Да спестя някой лев за Великден. Да ида да гласувам, пак...
Април - пролетно почистване. Да изхарча спестеното от март за Великден.
Май - подготовка за сеитба. Ако има нещо останало от Великден, да го изхарча за абитурентските балове...
Юни - климатизация за лятото. Да спестя някой лев за почивка на морето. Шефа казва да работим повече...
Юли - Шефа продължава да настоява да работим повече... Откриване на бирения сезон.
Август - да изхарча спестеното за морето. Да останат пари да се прибера вкъщи... Разгар на бирения сезон...
Септември - Шефа ни посреща от морето, и казва, че имаме да наваксваме с работата. Идвало зима, оборота падал... Мислех да спестявам, ама 15-ти септември...
Октомври - прибиране на реколтата. Варене на ракия, пълнене на вино, трушии и буркани...
Ноември - спестяване на някой лев за декември... спестяване на някой лев за декември... спестяване на някой лев за декември...
Декември - спестяване на някой лев за декември...
Изхарчване на всичко налично...

Добавен преди 2 месеца 5 Преглед

- Джеймс, студено е това море край Варна!
- Зима е, сър!

Добавен преди 3 месеца 8 Преглед

Всички мъки се лекуват със солена вода! Едни ги лекуват със сълзи... Други - с пот на челото... А, аз - с морето...

Добавен преди 3 месеца 6 Преглед

Един човек умрял. Като се качил на небето, гледа – свети Петър размотава една макара.
– Какво е това? – попитал човека.
– Макарата е животът на човек. Като свърши конецът, умира! – рекъл св. Петър.
– Може ли да ми дадеш да навия макарата на жена ми? – попитал човека.
Петър помислил… Знаел, че човекът е добър и му дал макарата. Онзи я навил и направил жена си с 20 години по-млада.
– А може ли и на съседа макарата? – пак питал човека.
Св. Петър се замислил.
- Брей, този човек пък толкова добър… и му дал и макарата на съседа.
А нашият човек след малко пита:
– Петре, последно – може ли и на шефа макарата.
- Брейййй, зачудил се Петър, чак пък толкова добър човек не бил виждал, и му дал макарата.
Нашият взел да намотава, ама здраво!
– Ей, спри се, ти го направи на бебе!
– Море, я на майка му у п*тката ша го вкарам!

Добавен преди 3 месеца 11 Преглед

Стоя на аерогарата, ще посрещам мъжа си от Италия. Обаче има голямо закъснение. От скука започвам да се разхождам и стигам до "Заминаващи". Някакъв човек ме спира и моли за малко да съм му пазела куфара, докато той идел до тоалетната. Съгласявам се не съвсем охотно, но нали трябва да сме хора. Стоя и чакам, минават 15 минути и почва да ми писва. И отивам при един от гранична полиция и обяснявам ситуацията. Граничарят ме поканва в една стая за оформяне на протокола, взима ми име, лични данни... Стигаме до съдържание на куфара, отваряме и... вътре пълно с пачки. Почвам да се псувам:
- Как може да съм такaва идиотка, тихичко да си бях излязла, щях да си взема такси на 10 лв. за километър, че ако искам и до морето... Граничарите само се спогледaха и почнаха да тъпчат по джобовете си пачки, а на мен ми текат слюнките...
- КВО СТОИШ! Прибирай и ти!
Почвам моменталически и аз да прибирам пачки, взимам-пъхам, взимам пъхам, свършват ми джобовете, почвам да пъхам в гащите си, пъхам като за световното...
Събуждам се - цялото одеяло съм си напъхала в гащите...

Добавен преди 3 месеца 8 Преглед
Вижте още...