Вицове за морето
В тази категория има 1342 вица, разпределени в 90 под-страници.
- Защо си така унил?
- Обещах на приятелката ми да я заведа на море, обаче парите свършиха.
- Споко, брат! Аз ще я заведа, нали затова са приятелите!
12
Съседна хотелска стая на морето... мъжки глас:
- Качи се отгоре!
След малко женски глас:
- Айде сега ти отгоре!
След няколко минути:
- Айде и двамата отгоре!
- Абе, не не можем да го затворим този куфар, прекалено е пълен!
11
- Мъжо, как е водата в морето?
- 22 градуса.
- Не те питам колко градуса е, а дали е топла?
- Топла е.
- А колко градуса е?
17
Спасител на плаж на морето:
- Лодка 99, върнете се към брега! Лодка 99, върнете се съм брега!
Колегата му го сбутва:
- Абе, на целия плаж има общо 70 лодки.
Първият спасител:
- Ама... Лодка 66, да нямате някакъв проблем?
19
- Какви бяха последните му думи?
- Пено, излизай вече от морето! Стига си я осолявала тази сланина.
20
На остров Родос хората обичали да разказват история за това, как веднъж известният милиардер Аристотел Онасис срещнал един рибар, който по обяд блажено си почивал под сянката на едно дърво с чаша вино.
- Защо не работиш? - го попитал милиардерът.
- Аз вече влизах в морето, хванах риба, продадох я, част от парите дадох на жена ми, част от тях оставих за себе си и сега си почивам...
- Но ти можеше още да поработиш и да хванеш още повече риба.
- А защо?
- За да си купиш нова лодка.
- За какво?
- За да хванеш още повече риба, да си купиш кораб, после цяла флота, да си наемеш работници...
- Но защо?
- Как защо?! Те ще работят, а ти ще можеш да си почиваш.
- А аз сега какво правя?!
30
Една свекърва разправя:
- Лесно и е на снахата на нивата. Покопае, Покопае, пък седне на сянка под крушата, ветрец я повее... А щерката на морето - изгорЕ!
22
- Мамо, защо тати си играе с пишката?
- Защото не ни заведе на море.
20
На Централна гара - София, една бабичка се качила във влака за Бургас. Влязла в първото купе. То било пълно с възрастни хора. И ги попитала:
- Прощавайте, тука някой има ли внуци?
Ония се обадили в хор:
- Да, всички имаме!
Старицата продължила нататък. Влязла в следващото купе. То било пълно с хора на средна възраст. И ги попитала:
- Прощавайте, тука някой има ли внуци?
Двама-трима кимнали утвърдително:
- Да, имаме!
Нашата героиня продължила нататък. Накрая стигнала до последното купе. То било пълно със съвсем млади хора.
Жената на преклонна възраст ги попитала:
- Прощавайте, тука някой има ли внуци?
Ония се засмели:
- Ние, още деца нямаме, пък - камо ли внуци!
Бабичката грейнала от радост:
- Чудесно! Може ли да пътувам при вас?
Ония отговорили любезно:
- Заповядайте! Но защо ни зададохте такъв въпрос?
Старицата обяснила:
- Сега, искам чак до морето да ви говоря за моите внуци! А много мразя някой да ме прекъсне и да почне да говори за неговите внуци!
10
- Шефе, защо всички са на море, а аз трябва да ходя на работа?
- Гледай на това от положителната страна, те харчат, а ти заработваш!
11
Семейство са на ваканция на морето...
Съпругата:
- Скъпи, нашият син утре навършва пълнолетие и мисля, че вече трябва като мъж с мъж да му обясниш какво прави кравата с бика, овцата с овена, свинята с нереза...
- Чудесно, съгласен съм, скъпа...!
Вика синът им да се приближи и му казва:
- Сине, ще имаме много важен мъжки разговор с теб. Сипи си една ракия...! Ти, спомняш ли си, когато оня ден бяхме на онова скатано плажче до лагуната...?! И там видяхме две голи мацки да се къпят, зяпахме ги и... накрая ги опънахме...?! Е, майка ти иска да знаеш, че тва също го правят кравите, овцете, прасетата...
15
Учителката към децата на плажа:
- Влизането в морето става само след свирка на спасителя!
19
Насред пустинята, един шляпа с плавници, в пълно леководолазно снаряжение. Среща керван.
- Пичове, накъде е морето?
- Само направо и след 2 дена си там! Карай само направо!
- Ебати големия плаж!
15
- Имам вила на морето...
- Голяма работа, аз имам три в плевнята.
23
Стои си един студент на плажа в горещ юлски ден, но става и тръгва кьм морето, спира залита и припада. Околните веднага го поливат с вода и един се привиква:
- Донесете още вода, бързо!
Студента идва на себе си и с последни сили:
- И нещо за ядене... нещо за ядене...!
17