Вицове » Луната

Вицове за луната

В тази категория има 294 вица, разпределени в 20 под-страници.

Оценка: 1 от възможни 10 - общо: 4037

КАКВО ДА ЗАПИШЕМ НА ТЕЛЕФОННИЯ СИ СЕКРЕТАР?

"Здравейте. Това е телефонният ми секретар. Ако имате
лоша новина - кажете я веднага! Ако имате добра -
изчакайте звуковия сигнал!"

"Здравейте! В момента ме няма вкъщи. Ако не знаете
какво да правите, значи сте пълен идиот!"

"Здравейте, деца мои! Вие се свързахте със свещения
номер на Покровителя! Благословени да сте за дългата
сърдечна изповед, която ще ми оставите след сигнала.
Когато се надигна от своето божествено ложе, аз ще я
прослушам внимателно и ще опростя греховете ви. Амин!"


"Вие се свързахте с Луната. Няма ме. На обратната
страна съм. Като се върна - ще ви се обадя!"

"Здравейте! Няма ме вкъщи. След сигнала говорете
каквото си искате, без друго ще се обадя само на който
ми трябва!"

"Здравейте! Говорите с детектора на лъжата! Затова
кажете истината, само истината и цялата истина!"

"Здравейте! За съжаление телефонния секретар е болен,
така че с вас разговаря хладилника! Просто не можете
да си представите колко дълго се влачих от кухнята до
телефона... Ако искате да ми съчувствате, направете го
след сигнала!"

"Вие се свързахте със сами знаете кой, аз съм досещате
се къде! Оставете ми досещате се какво след сами
знаете кое!"

"Честито! Вие сте двехилядния абонат, който днес не ни
намира вкъщи! Моля, оставете вашето съобщение след
сигнала, за да се свържем с вас и да ви връчим
наградата!"

"Вие се свързахте с телефонния ми секретар. В момента
не мога да поема никакви телефонни обаждания, тъй като
вече твърде много поех..."

"Не мога да вдигна телефона, тъй като имам амнезия и
се чувствам като идиот, когато разговарям с хора,
които не мога да си спомня! Ще ви бъде благодарен, ако
ми помогнете и - след сигнала - ми кажете как се
казвам, както и нещо повече за мен! Предварително
благодаря!"

"Вие сте с Радио Хоризонт... В ефир сме!"

"Вие се свързахте с телефонни ми секретар. Всичко,
което кажете след звуковия сигнал, ще бъде записано и
може да бъде използвано срещу вас в съда. Затова не
казвайте онова, което мислите, а мислете онова, което
казвате!"

"Здравейте! Вие се свързахте с телефонния секретар на
телефон 22-22-22! След сигнала моля разкажете ми
поредната сърцераздирателна история за пръста си,
заклещен в шайбата!"

"Чакайте, бе! Защо ми крещите?! Аз съм само един
телефонен секретар! Не мога да споря с вас! Мога само
да запиша виковете ви и толкова..."

"Здравейте! Свързахте се с Пентагона, център за
насочване на ядрени ракети! Моля, оставете
координатите си!"

"Всъщност аз съм си вкъщи, но не искам да разговарям с
един изключително неприятен човек! Оставете ми
съобщение и ако не ви се обадя - значи това сте
вие..."

"Здравейте! Много се радвам, че ми се обаждате... Къде
се загубихте напоследък? Как сте, как е жената, как са
децата (ако имате)? Мдаа... Е то на днешно време кой е
добре...?"

"Ало! Алооо!... Ааа хвана ли се!?"

Добавен преди 10 години 0 Преглед

Разузнаването докладва на Клинтън:
- Господин Президент, руснаците започнаха да боядисват луната червена!
Клинтън:
- Оставете ги да прават каквото си щат.
На следващият ден разузнаването (ядосано):
- Господин Президент, руснаците боядисаха половината луна червена!
Клинтън:
- Абе оставете ги да правят каквото си щат.
На следващият ден разузнаването (шашнато):
- Господин президент, руснаците боядисаха цялата луна червена!
Клинтън:
- Браво на тях! Хайде сега вие отидете на луната и напишете "Кока-Кола".

Добавен преди 10 години 0 Преглед

Войници кацат на Луната. Старшината ги строява и им обяснява:
- Онзи кратер вляво от мен виждате ли го?
- Да.
- Там ще ни е спалното помещение. А онзи вдясно?
- Да.
- Там ще ни е консерваторията. А онзи зад мен?
- Да.
- Там ще ни е обсерваторията. Някакви въпроси?
Редник Иванов:
- Разрешете да запитам.
- Казвай, Иванов!
- Спалното помещение е ясно - там ще спим, консерваторията е ясна - там ще си държим консервите, но за какво ни е обсерватория?
- Идиоти, вие да не искате цялата Луна да обсерете!

Добавен преди 10 години 0 Преглед

Когато съпругата на Джордж Гарлин починала, Гарлин -известният груб и устат комик от 70-те и 80-те години - написал тази невероятно изразителна статия — толкова уместна и днес, в епохата след 11 септември.

Парадоксът на нашето време е, че имаме високи сгради, но ниска търпимост, широки магистрали, но тесни възгледи. Харчим повече, но имаме по-малко, купуваме повече, но се радваме на по-малко. Имаме по-големи къщи и по-малки семейства, повече удобства, но по-малко време. Имаме повече образование, но по-малко разум, повече знания, но по-лоша преценка, имаме повече експерти, но и повече проблеми, повече медицина, но по-малко здраве. Пием твърде много, пушим твърде много, харчим твърде безотговорно, смеем се твърде малко, шофираме твърде бързо, ядосваме се твърде лесно, лягаме си твърде късно, събуждаме се твърде уморени, четем твърде малко, гледаме твърде много телевизия и се молим твърде рядко.

Увеличихме притежанията си, но намалихме ценностите си. Говорим твърде много, обичаме твърде рядко и мразим твърде често. Знаем как да преживяваме, но не знаем как да живеем. Добавихме години към човешкия живот, но не добавихме живот към годините. Отидохме на луната и се върнахме, но ни е трудно да прекосим улицата и да се запознаем с новия съсед. Покорихме космическите ширини, но не и душевните. Правим по-големи неща, но не и по-добри! Пречистваме въздуха, но замърсяваме душата. Подчинихме атома, но не и предразсъдъците си. Пишем повече, но научаваме по-малко.

Планираме повече, но постигаме по-малко. Научихме се да бързаме, но не и да чакаме. Правим нови компютри, които складират повече информация и бълват повече копия от когато и да било, но общуваме все по-малко.

Това е времето на бързото хранене и лошото храносмилане; големите мъже и дребните души, лесните печалби и трудните връзки. Времето на по-големи семейни доходи и повече разводи, по-красиви къщи и разбити домове. Времето на кратките пътувания, еднократните пелени и еднократния морал, връзките за една нощ, наднорменото тегло и на хапчетата, които правят всичко – възбуждат ни, успокояват ни, убиват ни. Време, в което има много на витрината, но малко в склада. Време, когато технологията позволява това писмо да стигне до вас, но също ви позволява да го споделите или просто да натиснете бутона “изтриване”.

Не забравяйте да отделите повече време на тези, които обичате, защото те не са с вас завинаги. Не забравяйте да кажете блага дума на този, който ви гледа отдолу нагоре с възхищение, защото този малък човек скоро ще порасне и няма да е вече до вас. Не забравяйте да прегърнете горещо човека до себе си, защото това е единственото съкровище, което можете да дадете от сърцето си и което не струва нито стотинка!

Не забравяйте да казвате “обичам те” на любимите си, но най-вече - наистина го мислете. Целувка и прегръдка могат да поправят всяка злина, когато идват от сърцето.

Не забравяйте да се държите за ръка с човека до вас, ценете моментите, когато сте заедно, защото един ден той може и да не е до вас.

Отделете време да се обичате, намерете време да си говорите и намерете време да споделяте всичко, което имате да си кажете.

Защото живота не се мери с броя на вдишванията, които правим, а с моментите, които спират дъха ни!

Добавен преди 10 години 3 Преглед

Мъжките фантазии

АВИАЦИОННА
Летя в самолета. Сексапилна девойка от мястото отсреща настойчиво ме гледа. След като си разменяме многозначителни погледи се осамотяваме... в тоалетната, къде другаде.

Вътрешния глас: В самолета местата са разположени така, че пътниците не се виждат един друг.


В СТИЛ "БАУНТИ"
С нея сме на необитаем остров. От начало тя е резервирана, но след това разбира, че съм мъжът на мечтите и. Още повече, че други мъже тук няма. На светлината на залязващото слънце започвам да целувам възбуденото и тяло...

Вътрешния глас: Никаква хигиена, нито презервативи, и въобще ти си такъв неудачник, че на необитаем остров можеш да се озовеш само с Упи Голдбърг.


ГЕРОИЧНА
Спасявам я от насилник (крадец, убиец), и тя ме кани у тях. На сутринта аз самия започвам да се чувствам като жертва на насилие.

Вътрешния глас: Сигурно си има приятел. Преди да спасяваш някого уточни този въпрос.


НЕСБЪДНАТА
Учителката по математика е решила да се занимава с мен допълнително. Господи, защо заключва вратата? Не може да бъде! Госпожо Владимирова! Какво правите? Госпожо Влади...

Вътрешния глас:.. а след това тя ще се прибере при мъжа си, децата и внуците.


КУРОРТНА
С жената сме в хотел, където всички стаи са еднакви. След бара се хвърлям на леглото. До мен лежи супер с*кси тяло. На светлината на луната се вижда, че това не е жена ми, а блондинката от бара!

Вътрешния глас: А къде ще намериш по това време жена?!

СПОРТНА
Отивам на тренировка и виждам, че във фитнес залата този път инструктора е атлетична блондинка. Тя ме завлича в съблекалнята, за да ми покаже възможностите на тялото си.

Вътрешния глас: Остава само да се сетиш колко често стъпваш на тренировка. И какво си отишъл да се показваш с това шкембе?!

ЖЕЛЕЗОПЪТНА
Съседката по купе затваря книжката и изключва светлината. Минута по-късно пръстите и разкопчават ризата ми. До сутринта телата ни се движат в такт с тракането на влака.

Вътрешния глас: Прилича на приказка. Но би могло да се случи, ако поне веднъж си беше купил билет за първа класа.


УНИФОРМЕНА
Никога не ми се е случвало подобно нещо. Тя сигурно няма още 17. Изглежда толкова невинна в училищната си униформа... И така ме гледа, сякаш за нея съм самия Господ Бог.

Вътрешния глас: Приятелю, не искам да те разстройвам, но училищните униформи ги отмениха преди 10 години.


ДВОЙНА
Не знам как и откъде, но в постелята ми лежат сестри - близначки с идеални фигури. "Ми-и-ли" - произнасят горещо заедно. А аз не съм от желязо.

Вътрешния глас: Не, това е прекалено. Хайде да ограничим посещенията в порносайтове. Поне за седмица, а?


НОСТАЛГИЧНА
Бог знае откога не сме се виждали. Моята първа любов, от шести клас на основното училище. Да знаех тогава, че и тя е влюбена в мен... Но по-добре късно, отколкото никога.

Вътрешния глас: От времето на последния звънец са минали 20 години, а тя мислиш, че е останала същото сладко момиченце?


КЛАСОВА
На прием се оказвам на масата с жената на олигарха. За мъжа си тя е само красива статуетка, която той показва пред партньорите си. Но аз я чувствам съвсем другояче. И ето, че вече правим любов в кулоарите - отчаянно, пламенно, като за последен път.

Вътрешния глас: Изглежда, че не знаеш какво са това кулоари. Но "за последен път" е точно казано.


КИНЕМАТОГРАФИЧНА
В киносалона от дясната ми страна стои красива девойка. Светлината изгасва. Тя изведнъж застава на колене и започва да разкопчава панталоните ми. "Двадесет Века Фокс представя...", чувам далечен глас.

Вътрешния глас: "Двадесет Века Фокс" -дори не мога да си представя такава глупост.


ФУТУРИСТИЧНА
Случило се е най-страшното: на Земята от неизвестна болест са умрели всички мъже. Върху мен лежи огромна отговорност. Именно аз трябва да възстановя човешкия род. Най-красивите жени на планетата чакат за посещение при мен няколко месеца. Но тази ще я приема без ред. Здравей Анджелина Джоли.

Вътрешния глас: Здравейте зелени човечета.


АЗИАТСКА
Отивам в Банкок и умирам от наслаждение. Не мога да си представя дори, че местните момичета умеят да правят такъв масаж. Тайски масаж - това е... това е...

Вътрешния глас: Просто за информация. Най-популярната болест в Тайланд въобще не е маларията. Веднага се обличай и заминавай.


МЕДИЦИНСКА
Лежа със счупен крак в болницата. Почивен ден. Съседа по легло си е отишъл вкъщи. Няма доктори. В цялото отделение сме само ние двамата - аз и младичката сестричка в бял халат. Под който, както открих току що, е абслолютно гола!!!

Вътрешния глас: Даже си нямаш и представа колко боли като го правиш със счупен крак.


РАБОТНА
Миловидна колежка от офиса неочаквано ме кани на рожден ден. Но когато отивам се оказва, че няма други гости. И въобще, оказва се, че няма никакъв рожден ден...

Вътрешния глас: Ти Мария Георгиева - портиерката ли имаш предвид? Тя чака такъв момент вече 30 години. Решил си да се заемеш с благотворителност?


РАБОТНИЧЕСКО-СЕЛСКА
Аз (не ме питайте как) се оказвам в женско общежитие - единствения мъж в женската спалня. Момичетата до една са изкусителни красавици.

Вътрешния глас: Какво обединение на града и селото.


СЕЛСКА
"Господине, какво правите, господине", - шепне тя, жално гледайки ме със сините си очи. Но аз жадно я целувам по устните и тя забравя за всичко, отхвърляйки моралните приницпи от началото на XIX век.

Вътрешния глас: Тежко са живели крепостните, няма какво да си говорим. Ти самия не си дворянин, ако помниш.


НАТУРАЛНА
На весела селска сватба приятелката на невестата ме завлича настрани. Скриваме се в сеното. Тя има светли коси и огромна стегната гръд. От нея се носи аромат на току що окосено сено...

Вътрешния глас: Мирише всъщност на бой. Приготви се, студенте.


САДИСТИЧНА
Аз съм маркиз де Сад. Нагости ми е фаворитката на краля. "Омъжете се за мен - и говоря аз на френски - и аз ще ви прикова към това легло завинаги". "Да, мосю" - огтоваря ми гостенката. Мисли, че се шегувам.

Вътрешния глас: На френски знаеш само "мосю, же не манж па сие жур", а това се превежда по друг начин.


ИЗВЪНРЕДНА

Секретарката на шефа е останала до късно на работа, и аз също работя допълнително. Отивам при нея с чаша чай, и ето вече сме се разположили на масата на нашия скъп ръководител.

Вътрешния глас: Ето на какво се надяваш като всеки ден оставаш до късно на работа! А за това даже не ти плащат допълнително.


КАПИТАЛИСТИЧЕСКА
Аз съм собственик на неголяма фирма. Всеки ден една от сътрудничките ми си оправя прическата, грима и влиза в кабинета ми. В следващите 40 минути ме няма за никого...

Вътрешния глас: Мария Георгиева - портиерката надали ще се върже. Тя е жена със сторги морално принципи.


СИНХРОННА
Решил съм да поплувам вечерта и дори не мога и да си представя, че тук ще срешна отбора по синхронно плуване. Като стана дума за отбор, те всичко правят синхронно...

Вътрешния глас: Остава да си напишеш телефона на шапчиците им и можеш да считаш, че си решил основния в живота си проблем (това, че си моногамен).

СКОРОСТНА
Летя по автомагистралата. На моето порше са му необходими само няколко секунди за да набере скорост 150... 160... 190... Тя - облечена в къса червена рокля - гали моя малък приятел. 195... 196... 200!

Вътрешния глас: Малкия приятел наистина е мъничък - и това е единственият реалистичен детайл в този сценарий.


КУЛТУРНО-МУЛТУРНА
Аз съм - Ван Гог. Дните и нощите си прекарвам на Хаити. От време на време една от знойните хаитянки сваля дрехите си и се идва при мен, давайки ми да разбера, че иска ласки от великия художник.

Вътрешния глас: Напиши 50 пъти " Никога няма да бъркам Ван Гог с Гоген, а Хаити с Таити".


КИНЕМАТОГРАФСКА

Слушал съм, че индийките поразбирват в с*кса, но сега знам точно, че точно тук е написана "Камасутра". Тя все още съблича своето сари, а аз вече изгарям от желание.

Вътрешния глас: Приятелю, бъди много внимателен. Ако се вярва на холивудските филми, ти можеш да се окажеш загубеният и брат!


ТЕХНИЧЕСКА
Тя е завързана за леглото, а аз аз платформа, прикрепена към тавана. Платформата се спуска и се вдига. Напрежението нараства. Тя ме иска безумно, а аз - нея. С невероятно усилие на волята разкъсвам въжетата...

Вътрешния глас: Слушай, а ние с теб в детството нали не сме имали никаква психическа травма?


АВТОСТОПАДЖИЙСКА
Аз я возя, тя се смее на шегите ми. Тя е студентка, пътува на автостоп. "Между другото, - пита тя - какво мислиш за необвързващ с*кс веднага?" Струва ли си да казвам, че отбивам от пътя и спирам.

Вътрешния глас: Интересно, на колко ли шеги е слушала досега по пътя тази усмихната девойка?


ПОЛИГАМНА
Аз съм султан с харем от четиристотин, не - с петстотин наложници! Стария евнух ми съобщава, че са довели нови девойки да ме разведрят. В стаята влиза най-прелестната девойка на света.
Не мога да отделя поглед от пищното й тяло.

Вътрешния глас: Днес също така трябва да се срещнеш с номера 343, 411 и 465 (вече трета седмица чакат между другото). Не се разсейвай много.

ВОЕННА
На мен, военнослужещия в израелската армия, се е паднала завидна мисия - да обуча женската рота на способите за самоотбрана. Горещите еврейски девойки се предават в плен до една. Господи, благодаря ти, че под тези зелени войнишки униформи си направил такива прекрасни, стройни тела!

Вътрешния глас: Това е латентен хомос*ксуализъм. Или нелатентен.

Добавен преди 10 години 5 Преглед

Един пиян си върви по улицата, гледа към небето и си пее:
- Еххх звездички, звездички и тук таме по някоя луна...

Добавен преди 10 години 0 Преглед

Мъжа:
- Скъпа, искаш ли да откъсна цвете от Луната за теб?
Жената:
- Никакви такива! Днес ще си седиш вкъщи!

Добавен преди 10 години 0 Преглед

Двама наркомани се срещат, и двамата много зле напушени:
- Браточка, онова горе слънцето или луната е?
- Ооо брат, не ме питай, не съм от този квартал...

Добавен преди 10 години 0 Преглед

И Аспарух извадил меча си, забил го между краката си и казал: "Тук ще бъде България" (Учителка по история)

И ако искате да знаете, господа студенти, aз съм изпратен тук от Софийския университет, а там глупаци не държат... (Лектор)

Колеги, каква е разликата между маса и тегло... Това, че на Земята и луната 1 кг чушки тежи различно... Следователно е по-изгодно да си купим чушки от Луната, от опит го знам...

Имате на разположение 5 минути... Остават ви още 4 мин. и 99 сек.

Копай от мен до другото дърво... Смееш се, а? Тогава ще копаеш от оградата до обяд!!!

Добавен преди 10 години 2 Преглед

Сере ми се бе!!!

Странно чувство в мен напира, май ми се досира
Виждам два старинни бука викам да е тука
Свалям валнените гащи, трън в гъза ме дращи
Съзирам аз луната и на ум броя лайната
Луната бледа гъза ми гледа
Набирам букови листа да си избърша аз гъза
Мамка му оказа се коприва.

Добавен преди 10 години 0 Преглед

Спорят Италианеца, Американеца и Българина на кой дядо му е най висок.....
- Италианеца е моя дядо стига до небето!!!!
- Американеца е тва нищо не е!!! Моя дядо стига до луната!!!
Българина пита Американеца:
- Твоя дядо като стига до луната като се протегне пипа ли нещо меко???
- Пипа пипа!!!
- Ете тва са на моя дедо т*шаците!!!

Добавен преди 10 години 0 Преглед

Програмист и инженер се оказали на две съседни седалки в един самолет, по време на дълъг полет Лондон - Ню Йорк. На програмиста му било скучно и затова, предложил на инженера, да поиграят на една интересна игра: задават си въпроси, ако единия не отговори на другия, дава му $5, ако втория не отговори на първия и той му дава $5. Но на инженера му се спяло много, вежливо отказал и се обърнал настрани, да спи. Програмиста бил много настоятелен, дори предложил, ако той не отговори, да дава по $50, а инженера по $5. Инженера разбрал, че от досадника не може да се отървеш лесно и затова, се съгласил. Пръв попитал програмиста:
- Какво е разстоянието от Луната до Слънцето в 15 фаза?
Инженера, без много да мисли, извадил $5 и му ги дал. След това инженера задал своя въпрос:
- Кое е това животно, което се катери на три крака, а слиза на два?
Програмиста започнал да търси из лаптопа си, изровил, всички системи за търсене - нищо. Свързал се с библиотеката на Сената - нищо. Пратил запитване до академии на науките, нищо! Полета вече бил към края си, а инженера вече се бил наспал, когато програмиста, не издържал, извадил $50 и ги дал на инженера! Другия ги взел и тръгнал да слиза от самолета.
- Почакай! - казал програмиста. А кой е верния отговор?
Инженерът извадил $5 и му ги дал...

Добавен преди 10 години 0 Преглед

Установено е, че орбитата на Луната се отдалечава от Земята с по няколко метра годишно.
Ако се направи едно изчисление, излиза че Луната преди 85 милиона години се е намирала само на 10 метра от Земята.
Това обяснява смъртта на динозаврите.
Или поне на по-високите от тях...

Добавен преди 10 години 3 Преглед

Цигански табор. Нощ. Цигането.
- Тате, защо светят звездите.
- Не знам.
- Тате, защо свети луната.
- Не знам.
- Тате, защо духа вятарът.
- Не знам.
Циганка.
- Хайде стига сте говорили, а спете.
- Нека пита ма. Нека пита - да знае.

Добавен преди 10 години 21 Преглед

19 алагундур, 3547 лето

Не се живее вече в тая Фанагория. Страшна тъпота и скука. Братята ми са пълни дебили, а и старецът напоследък дава фира. Старейшините му нямат предишния страх. Чакат го да се гътне и само се ослушват, кой ще е следващият хан. Сигурно ще съм аз. Вярно, Баян е най-стар, но е комарджия. Миналата седмица изгуби шатрата си на ашици и сега спи навънка. Котраг пък си е чист олигофрен. Всеки ден ходи в гората да разглежда порносписания. Не вярвам татко да е оглупял дотолкова, че да им даде властта, но знае ли човек.

7 кутрихалур, 3547 лето

Утре е празникът на Тангра. Голям фен съм на Тангра. "С виенска кифла, с каничка кафе..." Ще стане купон.

По традиция ще има и жертвоприношение. Коя ли ще колят? Сигурно тъмнокосата Будрун. Напъпила е като розичка и боговете ще й се изкефят.

Тая сутрин старецът ни събра – мен, Баян и Котраг и ни накара да трошим някакви клечки. Баян, хем е сто кила и яде като свиня, ама не можа да строши клечките. А старецът се зарадва и вика: "Ето на, ако сте заедно, никой не мож ви прекърши". Заедно – как не! С тия идиоти! Така са ми писнали, че ще взема да емигрирам. Готов съм да мия чинии във Византия само за да не гледам тъпите им физиономии.

8 кутрихалур, 3547 лето

Днес беше празникът на Тангра. Разбира се, познах за Будрун. Пратихме я на небето, както си му е реда. Жрецът Телшо яко се беше надрусал и обърка молитвите, та стана голям купон. Когато трябваше да каже: "Започва жертвоприношението", той взе та се изцепи:
"Започва сношението" и всички изпопадаха от смях.

Иначе Телшо не е лош човек. Ганджата му е супер! Баща ми вика, че бил наркоман, ама как иначе! Професията му го изисква.

Пъстрооката Ниндер ме помоли да я взема с мен на лов.
Защо не? Ц*ците й не са никак лоши.

62 мутрикур, 3547 лето

Ходихме на лов с Ниндер. Нищо не убихме, обаче я свалих. Яка пичка е тая Ниндер. Само баща й да не разбере, че ще ме утрепе.

След лова ходих при Телшо. Напушихме се здраво и той ми каза, че съм щял да ставам хан, но братята ми много ме мразели и искали да ме убият. Твърдо реших да емигрирам на запад.

73 мутрикур, 3547 лето

Вече съм готов за път. Даже днес ходих при бръснаря Хачик да ме вземе малко. Направи ми много гъзарска прическа: гладко избръснато кубе само с една плитка в средата. Исках и да се изруся, ама кислородната вода му свършила. Нищо, и така е добре.

Казах на Ниндер да си стяга багажа. Тя ме помоли да изчакаме до Нова година, за да се подготви психически. Попита ме дали може да вземе любимия си братовчед Тупан. Тоя Тупан е абсолютен лигльо и ще ми скъса нервите, но Ниндер се разрева и аз склоних. Като гледам луната, Нова година ще е някъде към средата на другата седмица. Вече нямам търпение.

1 вортаул, 3548 лето

Голям глупак съм. Знаех си, че братовчедът Тупан ще издъни работата, и пак се съгласих да го взема. Тоя келеш взел, че разказал на всичките си съученици, че ще бягаме, те разказали на родителите си и уж бягството щеше да е тайно, а то половин Фанагория се юрна с нас. Ей, страшно племе са това българите! Какво да ги правя сега? Къде да ги водя? Добре, че поне тъпите ми братя останаха. И че си взех от Телшо малко ганджа за разтуха.

20 вортаул, 3548 лето

Вече трета седмица яздим. Тия глупаци си мислят, че знам къде отиваме, а аз нямам идея. Важното е да сме на запад и колкото може по-далеч от скапаната Фанагория.

Тревата ми свърши, а на всичко отгоре Ниндер ми каза, че е бременна. Само това липсваше!
84 ерхар, 3548 лето

Стигнахме до голяма река. Хората и конете вече са капнали от умора, а Ниндер непрестанно повръща, та реших да се установим оттатък реката. Преминахме и аз им викам: ей тука вече ще живеем и това е.
Вярно, мястото не е супер, но гъмжи от руси мадами – славянки. Ще го ударим на разврат.

87 ерхар, 3548 лето

Тия славяне се оказаха много проклети. Откакто сме тук, непрекъснато ни нападат. Опитах с добро, ама те от дума не разбират. Ще се наложи да обърна дебелия край и да им спретна едно етническо прочистване с цел претопяване. Само мацките ще оставя.

Наближава празникът на Тангра и един от старейшините ме попита коя сме щели да колим? Казах му, че никоя няма да колим, защото това са тоталитарни простотии. Така де, какво пречи да си направим купона без човешки жертви. Ще ударим няколко елена, ще врътнем едни хубави чеверменца, ще се напушим... Колко му трябва на човек!
Оня обаче се развика, почна да ме псува на майка, та се наложи да го пречукам. Аман от опозиционери! На който не му харесва – да се връща обратно във Фанагория. При изкуфелия ми баща и при малоумните ми братя.

А на мен тук си ми е гот. Открих страхотен канабис!

Добавен преди 10 години 1 Преглед