Вицове » Глупави

Вицове за глупави хора

В тази категория има 1054 вица, разпределени в 71 под-страници.

Оценка: 10 от възможни 10 - общо: 33269

Жената имаше работа, и и оставих колата, като и казах, че трябва да зареди гориво. Аз отидох на работа с автобуса.
От офиса и пращам съобщение:
- "Скъпа, не забравяй, че колата е дизел!"
Получавам отговор:
- "Не ме прави на глупачка, знам,че е Хонда!"

Добавен преди 3 години 12 Преглед

10-те най-глупави обяснения в любов на мъжете:

1. Обичам те от момента, в който разбрах, че си от „Левски“.
2. Веднага след като спах с приятелката ти разбрах, че те обичам.
3. Дори и да си последната жена на този свят, пак ще те обичам.
4. Обичам те, въпреки че си падам по по-хубави жени.
5. Знам, че съм глупав, но стигнах до извода, че те обичам.
6. Обичам те, въпреки че съм спал с теб.
7. Обичам те като… като… майка ми.
8. Обичам те и с това смятай сделката ни за сключена.
9. Обичам те, дори колкото предишното си гадже.
10. Обичам те до смърт. Тоест, ако умреш, също ще те обичам.

Добавен преди 3 години 8 Преглед

Високият казал:
– Аз съм най-висок!
Дебелият казал:
– Аз съм най-дебел!
Красивият:
– Аз съм най-красив!
Глупавият:
– Аз най-глупав!
Умният:
– Аз съм най-умен!
Българинът казал:
– И аз.

Добавен преди 3 години 21 Преглед

Умният влиза да се яви на изпит. Питат го:
- Кой е основал България?
- Хан Аспарух.
- Коя година?
- 681.
- Къде е гробът му?
- Учените още не са открили.
- Браво! Пиша ти шест!
Умният излиза и глупавият му вика:
- Кажи ми отговорите, кажи ми отговорите!
- Добре - "хан Аспарух", "681" и "учените още не са открили".
Влиза глупавият да се яви и го питат:
- Как се казваш?
- Хан Аспарух.
- На колко си години?
- 681.
- Ти имаш ли акъл?!
- Учените още не са открили.

Добавен преди 3 години 16 Преглед

Тя:
- Гадняр!!!
Той:
- Глупачка!!!
Тя:
- Да си забравиш всичките пароли, дано!!!
Той:
- Еее, тук вече, жено, прекали...

Добавен преди 3 години 12 Преглед

Странен сезон. Облечеш палто-изглеждаш като глупак. Не облечеш палто - изглеждаш като глупак. Имам чувството, че не е от палтото...

Добавен преди 3 години 14 Преглед

Вчера се насрах. Буквално. В центъра. Не е смешно. Голям, здрав, привидно интелигентен мъж напълни гащите. А ето как се случи това…
Вървя си аз по центъра, на никой не преча, никой не ми досажда на мен и изведнъж ми се припърдя. Аз обичам да си ги правя тия работи, пък и дядо все ми е казвал, че хубав човек лоши работи в него си не държал. А и обстановката си беше като по поръчка – студеничко, неоживено, на стъмняване… а бе кеф! Пък и не съм аматьор в тая работа. Не че се хваля, ама вкъщи като пръдна и на съседите им се събират пердетата.
И така. Реших аз, че ще пускам газовото. Натиснах газта и докато стане работата усетих, че съм издухал клапана. Стоя насред центъра и върша, така да се каже големия зор направо в гащите. И нищо не мога да направя. Пълзи си без да ми иска разрешение.
Винаги съм се учудвал, че когато сереш вкъщи, винаги го правиш спокойно и на порции. Изстискаш 100 грама, стегнеш и хоп… отрежеш. Прелистваш следващата страница на вестника, преглеждаш заглавията и изстискваш следващата порция.
Когато се осираш в гащите за никакви порции не може да иде реч. З*дникът ти просто се отваря и всичко се излива. При това се отприщва толкова широко, че оставам с впечатлението, че той (з*дникът) без мое съгласие, участва в конкурса “Изсери хълмче с диаметър 30 см и спечели мобилен телефон“.
По мое мнение сериозно се осрах. Стоя, вече изпотен, насред центъра и мисля… Да стигна до вкъщи, е колкото да драпам до Перник на колене. Няма да я бъде тая. Продължавам да стоя и опитвам да открия изход от ситуацията. Нещо трябва да правя. По едно време се усетих, че навън всъщност е студено. Мисля си… ще поседна на скамейката, „крема“ ще замръзне, после се бухам на градския и така на прибежки ще се добера до вкъщи.
Седнах на пейката и седя. Чакам да стегне дето се вика. А на з*дника ми едно топлоооо…
И изведнъж ме атакува мръсна мисъл… ако мат`ряла замръзне и с яйцата ми е свършено! Стана ми лошо от тая мисъл. Скочих. Хората нещо почнаха да ме заобикалят. Явно виждат, че замислям нещо и не искат да ми пречат. А аз стоя и нищо не мога да измисля. Така поне 5–6 минути.
И изведнъж ме осени гениална мисъл. Сега ще вляза в някой вход, ще се кача в асансьора, ще си сваля гащите, ще си избърша з*дника с тях и бегом вкъщи.
И така… Значи влизам аз в един вход, викам асансьора и усещам, че положението на з*дника ми вече започва да изстива. Излязохме от горещите новини, дето се вика. Честно да си кажа, усещането не е от най – приятните. Във входа осъзнах още нещо – от мен наистина вони малко кофти. Не! Доста кофти.
Асансьорът пристига. Пъхам се аз вътре и моментално натискам най – горното копче, което оказва се е за 14-я етаж. Междувременно с другата ръка откопчавам панталона. Идеята е да не губя време, за да може да се справя докато стигна до 14-я.
Тъкмо вратата се затваря и в този момент в асансьора връхлита някакво мило създание. От женски пол. Деее*а! И нея и ситуацията!
– А, вие сте за 14-я! Аз съм за 13-я. – изчурулика тя – Ама нищо, ще се кача с Вас до 14-я, пък после ще слезна пеша един етаж.
“Разбира се, че ще се качиш, аз вече натиснах копчето“ – помислих си, докато си закопчавах панталона.
Асансьорът потегли, а аз всеки момент очаквам да сдам фира. Гърбът ми е изпотен, а лайн*то на з*дника ми съвсем изстина. Мисля, че в асансьора започна да вони много вече, защото милото създание ме изгледа някак странно. Направих глупав поглед от типа “Не съм срал аз в асансьора“, надигнах рамене и мълчаливо забих поглед в гърдите ѝ.
Пътуваме си мълчешком няколко етажа и изведнъж… Мамка му! Някъде около 10-я етаж, асансьорът ни направи реверанс, изскърца жално все едно си взима довиждане с нас и лампата угасна. Малко ми остана да се осера втори път.
Асансьорът заседна.
– Т`ва да не закъса асансьора?!? – попита девойчето и едно сладко и трепери гласчето… аха да свърши!
– Ами ако правилно разбирам, предвид преждепроизходящото, точно това се случи. – отговарям придавайки си интелигентен вид. А през това време мисля какво да правя с размазаната торта в гащите и осрания си з*дник. Щото нещо трябва да правя все пак.
И изведнъж девойката циврейки натисна ня`кво копче и започна да говори с някой, като съобщи адреса и почна да реве за помощ.
Аз като си представих, че ей сега ще се домъкнат техниците, ще почнат да ни издърпват оттук и да питат защо така мирише на л*йна и още повече ми се досра.
А в асансьора е тъмно, пък ако щеш очите си спукай от мигане. И изведнъж загрях, че докато в асансьора е тъмно трябва бързо да си сваля панталоните, да си събуя гащите и после да ги сбутам в ъгъла. А като светнат лампите тя (девойката) ще види, че наистина не мирише от мен.
Разкопчавам панталона. Обаче явно вдигнах доста шум и тя веднага:
– Какво правите? – попита и преглътна шумно.
– А, нищо, настанявам се по–удобно, че май дълго ще чакаме.
А през това време внимателно си изхлузвам панталоните, за да не взема още повече да доомажа положението.
– А какво мирише така? – попита тя изплашено, а аз за малко да изпляскам, че съм се осрал на улицата и затова така мирише. Обаче запазих самообладание.
– Някакви пияници серат в асансьорите, не може да се диша направо.
А през това време вече съм си свалил нацяло панталоните и стоя насред асансьора с осрани гащи.
Взех че си помислих, че ей сега, ако светне тока и девойчето наистина ще се гътне. Ако не успее от миризмата, от гледката – със сигурност. НО вече нищо не може да се направи, така че продължавам да работя.
Момичето започна много шумно да преглъща. Явно и тя се е осрала от уплахата.
А аз се въртя и наистина много шумно действам. Мисля как да стане по-тихо работата. И си представям каква миризма ще се понесе като си събуя гащите…
– Господине, нали нищо няма да ми направите, моля Ви, не ме пипайте…
И започна да циври.
– А бе ти добре ли си, бе момиче, аз имам жена и две деца… просто отивам при един приятел да обсъдим нещо… как можа да си помислиш, че ще ти направя нещо. – отговарям уверено, а през това време започвам да си отлепям гащите от з*дника.
Пфу, как мирише когато направиш белята в гащите. Мирише не както в тоалетната. Мирише така, че мухите още преди да приближат губят съзнание и после поне седмица се въргалят в реанимация.
Момичето усети, че нещо не е наред и се сви да реве в ъгъла.
– О, я стига! Нали ти казах, че нищо няма да ти направя /в друга ситуация не бих го казал/ – опитвам се да я успокоя, след като вече съм си отлепил гащите от з*дника и мисля как да ги сваля без да си омажа краката.
Момичето съвсем откачи. Седи тъпо в ъгъла и си мрънка нещо, май молитви някви чете. А аз вече съм си свалил гащите до коленете.
– Господине, ама вие, хлъц, хлъц,… моля ви, не ме убивайте…
И продължава да хълца.
– За чий си ми притрябвала?! И без теб си имам достатъчно проблеми, само до теб ми е! – изхлузвам гащите малко под коленете и осъзнавам, че наистина е много говняно положението. Краката ми са омазани, з*дника ми е омазан, панталона ми е омазан и така мирише, че и на двамата ни сълзят очите. Мисля, че от миризмата девойката се прее*а окончателно.
– Ама Вие… Вие… - сумти пак тя.
– Кво Вие, Вие…, стой си спокойно, – казвам - явно някой се е осрал, аз го настъпах и затова мирише!
Мисля, че момичето се строполи на пода в асансьора. То и аз едва не губя съзнание вече, но от друга страна осъзнавам, че не мога да протакам повече. Или сега, или никога.
Накратко – навеждам се, изхлузвам гащите от единия крак. Нещо плясна на пода, но мисля, че това беше тортата от гащите ми, тъй като момичето вече се строполи. Девойката просто си седи на пода и през 2–3 секунди измучава по нещо. Изхлузих и втория крак. Изведнъж ми олекна. Половината работа е свършена.
Стоя с гащите в ръка и се чудя в кой ъгъл да ги метна, така че да не ги стоваря на главата на тая лигла ревлива и да не ги лепна върху моите панталони. Заслушвам се.
Аха, тя седи отсреща, значи в срещуположния ъгъл трябва да се целя.
И в тоя момент… положението стана ибалосимамата.
Лампата светна. Асансьорът тръгна. Като ми привикнаха очите със светлината разбрах, че с момичето нещо не е съвсем наред. Очите ѝ са като палачинки, устата отворена, ръцете скръстени, с устни примлясква като риба… с две думи, викам си – край, изперка от стрес девойчето. И тогава осъзнах картинката в асансьора.
Аз стоя гол от кръста надолу, всичко е в л*йна, държа в ръка омазаните гащи и я гледам в гърдите.
Извратеняк! Тя още няколко секунди примляска с устни, размаха ръце и отпусна глава на пода.
Викам си: „Край, предаде Богу дух!“ Пък на мен само труп в асансьора не ми стигаше, та сега и това си имам. Реших да не губя време. Изтрих си з*дника и краката с гащите, обух панталона и като честен и почтен гражданин чакам асансьора да спре и да си сляза на моя етаж.
На пода – момиче, вероятно мъртво; в ръцете ми осрани гащи и наоколо смрад, ама не мога да я опиша. Да ме питате защо си държа гащите в ръка – не знам.
Когато асансьорът спира, момичето още не е оживяло. Така си се въргаля долу.
Помислих си, че е малко кофти да я оставя в това състояние в асансьора и я извлачвам на 14-я етаж.
Слагам я внимателно на площадката пред асансьора, под главата ѝ бутам гащите, да не ѝ е твърдо, ако оживее и бегом духвам от тоя вход...

Добавен преди 3 години 18 Преглед

Дай на глупачка стъклен х*й, тя и х*я ще счупи, и ръцете ще си пореже.

Добавен преди 3 години 8 Преглед

Женска презентация на сайт за запознанства:
- Висока съм, ако съм на токчета, добра, ако не ме ядосват, и умна ако не ми задават глупави въпроси.
Първи мъжки коментар:
- А също така - красива, ако не светнат лампата!

Добавен преди 3 години 15 Преглед

Най-хубавото нещо на това да си над 40 е, че всичките глупави неща сме ги правили преди интернет и няма доказателства.

Добавен преди 3 години 19 Преглед

С глупак нищо не се прави - нито си сам, нито сте двама.

Добавен преди 3 години 23 Преглед

Време е да промените сватбените традиции. Вместо глупав букет, трябва да хвърлите неженен мъж в тълпата от жени...

Добавен преди 3 години 9 Преглед

Седят си трима приятели в една кръчма. Двама викат на третия:
- А бе намерили сме ти една жена!
- Коя е тая бе?
- Ами Ненка бе... от съседното село!
- Коя Ненка бе? Че тя не е ли една глуха?!?
- Да бе... ама тамън няма да те чува като я псуваш!
- Ами тя нещо недовиждаше бе!
- А бе да бе... ама тамън няма да те вижда като пиеш с приятели!
- Ами тя не куцаше ли с единия крак?!
- Да ама тамън няма да те гони да те бие като се напиеш!
- А бе тя тая Ненка е много глупава!
- Тамън можеш да си я лъжеш както си искаш!
- А бе тя тая е много грозна бе!
- Ееее ти пък сега... то не може всичко да ѝ е убаво!!!

Добавен преди 3 години 23 Преглед

Глупак, който не знае, че е глупак, е пълен глупак. А този, който започва да се досеща за това, е полуглупак, или даже полуумен!

Добавен преди 3 години 1 Преглед

Краят на работния ден в Кауфланд. На едната каса младо и хубаво момиче седи и плаче:
- Ах, че съм глупачка!
Другите касиерки идват при нея и питат, какво се е случило?
- Момичета, днес идва при мен един вежлив младеж, абсолютен симпатяга, облечен безупречно. Може само да си мечтаеш за такъв. Маркирам му покупките, а той ме е зяпнал. И изведнъж казва:
- Госпожице, мисля че цял живот съм ви търсил. Имам си всичко: кола, апартамент, вила, мой бизнес. Но за истинското щастие само вие сте ми липсвали. Ако приемете моето предложение, то на следващия ден след сватбата ще заминем за Малдивите. Съгласна ли сте да станете моя жена?
Шашнати колежките я попитали:
- А ти? Какво му отговори?! Не мълчи! Кажи!
Момичето:
- А аз, а аз… да му кажа... "Желаете ли вафли на промоция?"

Добавен преди 3 години 8 Преглед
Вижте още...