Вицове » Германия

Вицове за Германия и германци

В тази категория има 346 вица, разпределени в 24 под-страници.

Оценка: 7 от възможни 10 - общо: 9773

Срещам приятелка от гимназията. Питам я:
- Как си, к`во ново?
- Ами омъжих се в Германия – вика – имам две деца, успешна кариера! Ти?
- Аз съм тръгнал да си плащам интернета…
- Аха… а иначе?
- Иначе ще ми го изключат.

Добавен преди 6 дни 6 Преглед

П*рно актьорите в Германия обявиха висяща стачка!

Добавен преди 2 седмици 5 Преглед

Голфу се ражда в Германия и умира в Перник!

Добавен преди 1 месец 7 Преглед

Докарал БМВ от Германия, а не може да докара жена си до оргазъм...

Добавен преди 2 месеца 10 Преглед

Градовете в Германия - Мюнхен и Мюнстер , вече се наричат Мюмюнхен и Мюмюнстер в Германистан.

Добавен преди 2 месеца 6 Преглед

Американец, германец и българин спорят - кой се е напивал най-жестоко.
Американецът:
- Един път, на един фирмен купон, така се натрясках, че сутринта се събудих в спалнята на боса до жена му...
Германецът:
- Аз пък веднъж така се натрясках, че се прибрах вкъщи с открадната полицейска кола...
Нашият:
- Аз по принцип бая си сръбвам, ама завчера много се издялках - събуждам се сутринта, чисто гол в един контейнер за боклук, лежа на гръб, х*ят ми стърчи като мачта, на главата му кацнала една гарга и ми кълве т*шаците и ми е толкова сухо в устата, че не мога да кажа на гаргата "къш"...

Добавен преди 3 месеца 7 Преглед

Лято в:
- Германия - Бира, с*кс...
- Франция - Вино, с*кс...
- Италия - Паста, с*кс...
- Испания - Мед, орехи, с*кс...
- България - Буркани, лютеница, остави ме бе, скапана съм!

Добавен преди 3 месеца 23 Преглед

77 години по-късно Германия пак влезе неподготвена в Русия.

Добавен преди 4 месеца 18 Преглед

След 1945 г. и 2018 г. на Германия вече и е забранено да стъпва на руска земя.

Добавен преди 4 месеца 14 Преглед

От утре се преустановяват продажбите на Самсунг, Хюндай и Киа в Германия.

Добавен преди 4 месеца 12 Преглед

Корейците биха Германия със затворени очи.

Добавен преди 4 месеца 9 Преглед

Мъж готви палачинки! Жените винаги имат високи очаквания. Днес се навършват четири години, откакто любимата ми се отдаде за пръв път. Искам да я изненадам с тържество. Тя е на работа. Изчистих (счупеното носи късмет), изпрах каквото ми падне (не намерих праха и сложих препарат за нужник – сякаш има разлика), прострях (терасата изглежда, все едно у нас има циганска сватба), обирах паяжина (ще купя нов полилей), измих една чаша (превързах се) и пих бира. Интересно защо, когато леем плоча в къщата на някой приятел или поправям колата, се измъквам без драскотина, а реша ли да помогна в домакинството, съм целият в рани. Оправям леглото, но без да разбера, заспивам връз него. Следобед продължавам. Ще готвя палачинки за вечеря. Поради горчивият ми опит с баницата (ползваме я за дъска да си режем мезета) съм много предпазлив. Осъзнавам, че ако си правя салата за ракията, никога няма да се порежа, но тръгна ли да кълцам зеленчуци за нещо друго, кръвта ми ще се лее по плота. Котката Ивелина вижда, че влизам в кухнята и моментално спринтира в най-далечния край на апартамента. В бързината се пребива в някои от мебелите, но макар и натъртена, успешно излиза в нелегалност. Всичко е толкова чисто. Грижливо подреждам продуктите и сечивата. Не мога да ползвам миксера, защото е скрит. Отварям лаптопа на работната маса. Чета рецепти. Струва ми се, че дори произволно избран умствено изостанал бобър ще се справи с палачинките – толкова е лесно. Сипвам нужното количество брашно в голямата купа. Помирисвам го да не е развалено... и тогава... кихвам. Целият съм бял, а в края на очите ми се образува тесто. Измивам се. Още брашно. Вода. Прясното мляко пада на бучки, но сигурно такъв му е моделът (някакво здравословно). Яйцата чупя на мивката и в шепа пренасям до масата – подът не се цапа много. Има и черупки, но те са полезни при болка от обувки и други болести. Разбърквам. Слагам олиото да се загрее... чудя се дали е готово. Това се проверява, като му ливнеш малко вода отгоре... Майкоо... Гейзер – всичко фъщи, а моя милост крещи. В огледалото лицето ми изглежда сварено. Не се отказвам. Първата ми палачинка прилича на голям хляб. Втората е по-добре. Сега ще я обърна във въздуха като кулинарите. Оооопп... мятам и тигана. Същия издрънча в тавана и право върху лаптопа, гледам как последният се пържи. Трудно се предавам – олио, подгряване, гейзер, нова смес, подхвърляне... сега пък я няма. Оглеждам се наляво-надясно, палачинката изчезнала. Проверявам горе... да, залепнала е на тавана. Той вече съвсем на нищо не прилича. Забърквам гипс и майсторски го измазвам. Четвърти последен опит. Бог ми е свидетел – от тук палачинка ще излезе. Много бавно става... и тоя тиган що натежа така... след малко разбирам – объркал съм съдовете и сега пека гипсовата смес. Сготвил съм плочка. Ключалката превърта. Тухлите на вината ме затрупват. Годеницата ми стои пред кухнята, а Ивелина я гледа като Христос спасител. Стълба, разсипано олио, черупки, кално брашно, пържен лаптоп, посуда, бинтове и катастрофа. Нора се промъква през отломките. Целуна ме с божествените си устни (даже малко език ми пусна) и рече „Не се безпокой, Кольо, знам, че си искал да ме изненадаш. Отиди да погледаш мач на телевизора, бира ще ти донеса, а аз ще оправя тук. Почини си, нали помниш, че утре идват шефовете ми от Германия и сме канени на вечеря в ония ресторант – най-сетне ще облека красивата бяла рокля „Версаче”, дето ми я прати вуйна от Щатите. Сложила съм я в пералнята, до утре вечер ще изсъхне. Толкова съм щастлива.” Мъжка сълза тупва на пода... Сещам се, че тая рокля излезе в крайно непознат за мен цвят. Казвам, че съм свършил тая работа, а на терасата има мишка, та да не излиза. Тази нощ в леглото раздадох всичко от себе си...

Добавен преди 4 месеца 19 Преглед

Отбора на Германия:
- Защо пак през юни дойдохме в Русия?

Добавен преди 4 месеца 15 Преглед

След 73 години, Германия най-накрая стигна до Москва.

Добавен преди 4 месеца 18 Преглед

- Алоо, слънчо миличък, какво правиш без мен, липсвам ли ти?
– Аааа, таман си пуснах филм, мило...
– Пак някакви мръсотии ли гледаш, докато ме няма?!
– Не бе миличко, социална мелодрама, германски... Едно бедно девойче го закъсва яко в една кухня, със запушен канал и идат трима водопроводчици да и помагат... Таман започва, айде ще ти звънна по-късно, че стана интересно...

Добавен преди 4 месеца 3 Преглед
Вижте още...